/Поглед.инфо/ Навремето между шегаджиите беше популярен въпросът: "Как е починал Мичурин?" А отговорът беше: "Паднал от ягода и се пребил." Младите няма как да разберат в какво се състои вицът. Защото не знаят, че прочутият ботаник и селекционер Иван Владимирович Мичурин стига до академик, и то без да има висше образование, благодарение на създадените от него нови сортове плодове. Той кръстосва най-различни растения, присаждайки калем от един вид върху подложка от друг. В резултат на което примерно дървото външно прилича на ябълка, но плодовете му са с вкус на круша. Не всички хибриди са успешни, защото в доста случаи липсва минималната съвместимост между кръстосваните видове. Та и този виц стъпва върху не съвсем сполучлив експеримент. Мичурин се качил да си откъсне няколко ягодки, но тъй като кръстосал тревистото растение с топола, паднал отвисоко и се пребил.
Терористичните атентати в Брюксел не само задават въпроса дали Стара Европа не се е впрегнала с амбицията на млад мичуринец да пробва различни кръстоски, и то върху собственото си тяло, но и до голяма степен подсказва отговора. Мултикултурният и мултирелигиозният хибрид не просто излезе болнав, но и отделните му органи воюват помежду си. Казано по-точно, присадените калеми не само не искат да се приспособяват към гостоприемника, но и държат да му наложат собствените си характеристики. Първоначално да бъдат признати за равнопоставени, после - за преобладаващи, и накрая - за задължителни. А ако Европа не желае или не може да го стори, дълбаят рани в най-чувствителните зони на снагата, а и на душата й, за да й покажат, че връщане назад няма.
Развръзката едва ли би могла да е друга. Тя дори е естествен резултат от неестественото приближаване на огромни групи от общества, намиращи се на различни степени от своето историческо развитие. При цялото дължимо уважение към страните извън Европа, от които масово прииждат мигранти, те са на съвсем друг етап в своята материална и най-вече духовна култура. Десетки и стотици хиляди техни представители могат, макар и бавно, да се приобщят към европейските ценности и това е доказано във времето. Когато обаче интеграцията се опитва да заработи в многомилионен мащаб, процесът не само е доста продължителен, но и - най-често - невъзможен. Така се обособяват гетата, които в повечето случаи са толкова многолюдни, че са по-скоро общества в обществото. Така избуява и тероризмът, който обяснимо е насочен от уязвимите групи към благоденстващите или поне нормално живеещите, а не обратно.
Старата Европа все още не признава дълбоките пробойни в политиката си към пришълците. Дори ни натяква, че след промените милиони от Източна Европа се изнесоха на Запад и ни укорява, че ние сега нямаме същото отношение към днешните афро-азиатски мигранти. Което е сигурен знак, че в обозримо бъдеще ЕС не само няма да реши този проблем, но и ще го задълбочи. Защото още в недрата на социализма голяма част от източноевропейците по различни канали - филми, литература, младежка музика, туризъм, не само бяха възприели западния начин на живот, но и бяха готови да се впишат в него. И когато "желязната завеса" падна, те го сториха.
Онези обаче, които сега щурмуват границите, не само нямат нашия бекграунд, но и през ум не им минава да се приобщават. Тъкмо затова хвърлят даваната им минерална вода, защото на бутилките е емблемата на Червения кръст, обижда ги звънът на черковните камбани, кръстовете по храмовете засягат религиозните им чувства, бунтуват се срещу ястията със свинско в заведенията, не дават на дъщерите си в часовете по физическо да се събличат за плуване, същевременно смятат, че са в правото си да посегнат на всяка девойка с къса пола на улицата, защото отключвала сексуалната им агресия. Тези хора не просто не искат и не могат да се интегрират, те нямат дори най-малкото желание да го правят.
Още по-лошо е, че даже и да признае провала си и да потърси изход, Стара Европа няма какво особено да стори, освен да засили антитерористичните мерки, което е палиативно, а не трайно решение. Но милионите, завзели по мирен път широки зони от нейната територия, няма да се съгласят с ревизия на сегашната политика. А куршумите и бомбите, с които удавят в кръв точно онова, което ЕС смята за най-ценно, са в състояние да осуетят и най-полезните промени. Ето как и Брюксел се озова в положението на Мичурин - създаде ягода-топола, но като се качи да бере плодовете й, падна и се преби.
Тук е неизбежно припомнянето и на друг шеговит въпрос за известния селекционер: "Защо е нямал деца?" "Защото кръстосвал краката на жена си." Тази закачка обаче никак не се връзва с истината за Мичурин, който си е имал потомство. Но много добре илюстрира участта на Европа. Ако си беше кръстосвала краката, нямаше да роди онези хибриди, които днес са стегнали в примка шията й.
Дума
