/Поглед.инфо/ Чак не е за вярване за какво се пръскат пари. Някаква фондация усвоила половин милион лева, за да изследва антидемократичната пропаганда в българските медии и в родното интернет пространство. Сумата идва от "Америка за България". За джоба на щатския данъкоплатец тя може и да е нищожна, но спрямо свършената работа е огромна. Защото вместо първоначално заявеното наблюдение на 3000 онлайн медии и блогове за тригодишен период всъщност са анализирани само осем, и то съвсем не онези, които са с най-големи пропагандни възможности. При това "анализирани" е доста силно казано, тъй като 105-страничният доклад създава впечатлението, че са прегледани само заглавията, но не и съдържанието на съответните публикации. С подходяща компютърна програма и няколко ключови думи "черният" списък на "недемократични" автори може да бъде изготвен от някой специалист само за броени дни. В случая обаче е ангажиран цял колектив от усвоители, които твърдят, че са работили почти година.
Щом се харчи с толкова широки пръсти, очевидно поставената или автономно формулираната задача е твърде сериозна - да се докаже, че в последните години антидемократичната пропаганда в нашите медии се е увеличила 30 пъти, и на тази "научна" основа да се бие тревога. Но от приложения списък на "недемократичните" автори се разбира, че този извод в най-добрия, а може би в най-лошия случай може да се отнесе наистина само към няколко сайта в интернет, чийто пропаганден потенциал, ако приемем, че това е целта на функционирането им, е в пъти, ама в много пъти по-слаб от този на мейнстрийм медиите. Тях обаче никой не ги изследва и анализира, тъй като априорно е прието, че няма контрапропаганда. Но явно и самите изследователи са наясно, че такава има, но не е достатъчно резултатна. И се притесняват, че при демокрацията политиката се движи от преобладаващата гледна точка на избирателите, а щом е така, гласоподавателите постепенно могат да мигрират към гледна точка за излизане от ЕС. Тогава дори "нормалните" медии ще трябва да отразяват тези нагласи заради това, че преобладават, и след туй на едни избори нещата ще бъдат изтървани. Не е известно дали изследователите си дават сметка, че по тази схема нещата могат да бъдат изпуснати и в самия ЕС. Но все повече граждани на общността си отварят очите за този проблем и тъкмо затова, а не толкова поради нечия пропаганда нараства обезверяването и се засилва евроскептицизмът. Нашите анализатори обаче сякаш не съзират този общ за съюза риск и вторачвайки се в български медии, чиито публикации не им харесват, бързат да афишират тревогата си, че демокрацията едва ли не ни идва в повече.
Да си демократ и да смяташ, че демокрацията е отишла твърде далеч, звучи абсурдно. Но не и за онези, които раздават оценки, сякаш имат монопол върху критериите за демокрация. Може не само да си гласувал за влизането ни в ЕС, но и години наред да си участвал в хармонизирането на нашето законодателство с това на общността, но все ще се намери някой академичен глас, чийто баща е бил червен, та червен, който да те упрекне в антиевропеизъм. Може да си израсъл с "Бийтълс" и "Стоунс", но все ще се появи анализатор, чиито музикални предпочитания тогава са стигали до Муслим Магомаев, при цялото уважение към този съветски изпълнител, който да те обвини в проруска пропаганда. Подобни изследователи обявяват за антидемократично всичко, което не се вписва в собствената им гледна точка. В сегашната им гледна точка, казано по-точно. И тъкмо тук е истинският проблем. Те схващат демокрацията като комунизъм, само че в обратна посока. Ако преди беше забранявано едно, днес трябва да бъде забранявано друго. И не става дума за реч на омразата, за насаждане на ненавист или за възхвала на насилие. А за възгледи, които не се вписват изцяло в политическата рамка на обществото. И дори за мнения и коментари, които не са против сключените от страната ни договори, но са чужди на препоръчваното раболепие.
Ето как изследването уж констатира и измерва антидемократичната пропаганда, но всъщност е насочено срещу плурализма, срещу правото на друга гледна точка. Така то поставя под общ знаменател както онези, които са за разпускане на ЕС, така и тези, които не оспорват геополитическата линия на държавата, но си дават сметка, че периодът, в който доверието в ЕС можеше да се подхранва с думи, вече е в историята. Че сега е нужно нещо друго и че са в правото си да изискват от родните и европейските лидери да намерят ключа към спасяването на европейския проект. Според други, далеч по-надеждни проучвания такава е позицията на повечето български граждани. Те не са за излизане от ЕС, но търсят и искат да намерят смисъл в членството ни. Не толкова полза, а именно смисъл. Извод, до който някои изследователи не могат да достигнат дори когато са пръснали половин милион лева. А може би тъкмо заради щедрото финансиране.
Дума
