Г-н Калфин, с политика се занимавате активно от поне 17 години, това професия ли е за вас, или е кауза. Ако е кауза - каква е тя?

-Бих казал - и двете. Политиката е професия, от нея си изкарвам хляба. Но не съм в политиката заради заплата. Не мисля, че бих могъл да намеря реализация само в политиката - на два пъти съм излизал от нея. Но така се случва, че пак се връщам. В същото време за мен тя е и кауза. Защото винаги съм искал България да бъде една съвременна развита европейска държава, която не се отличава поне от средните европейски равнища.

Решението да се кандидатирате за президент лично ваше ли беше?

-Е, няма как да не е мое. Моите опоненти имат назначен кандидат за президент - г-н Плевнелиев.

Защо при ваши официални представяния често спестяват няколко години от биографията ви? Притеснявате ли се от тях?

-Кои са те?

Имам предвид годините ви в партия „Българска Евролевица", които са пропуснати дори във вашия сайт?

-Нямам притеснения, това не е тайна, при всяко търсене в Гугъл ще ме намерите там. Трябва да си призная, че Евролевицата беше една от грешките ми. Надцених възможностите и хората, които се бяха заели с реализацията на тази идея. През 1997 г., когато напуснах социалистическата партия, бях уверен, че в България има място за съвременна модерна европейска социалдемокрация. В крайна сметка не съм изневерил на идеите си. За съжаление Евролевицата беше употребена от някои хора. Тя беше много добра идея, реализирана по грешен начин, затова и завърши така.

Какво от президентските мандати на Георги Първанов искате да продължите и по какво да се различавате?

- Бих запазил интереса и грижата към социалните въпроси на хората. Не искам високопарно да казвам „Социалният президент", но съм сигурен, че държавният глава би трябвало да проявява интерес към широк кръг от въпроси, свързани с начина на живот на българите - работни места, условия на труд, права на потребителите, антимонополи и т.н, включително здравеопазване, младежка политика. Ето част от важните теми, по които бих работил.

Разликата с това, което правеше и прави в края на втория си мандат г-н Първанов, е, че държавата е различна. България е членка на ЕС и аз мисля, че сега президентската институция трябва да се използва максимално, за да съдейства за формулирането на новите национални цели. В момента те не съществуват, правителството очевидно не се интересува от тях. Няма национално единство, не виждам ангажимент и ентусиазъм на хората да работят за нещо голямо, липсва кауза. По отношение на теми, на обхват, на използване на инструменти доста неща също може да се осъвременят. Бих се занимавал по-активно с екологичната тема. Ако бъда избран, ще използвам по-често възможностите за обръщения, включително към парламента и към нацията. Бих предложил някои промени в конституцията, свързани с повече права за гражданите и по-големи възможности на президентската институция. Считам, че парламентът трябва да отхвърля вето с по-голямо мнозинство от обикновеното. Президентът трябва да получи възможност за обявяване на референдум, а гражданите - право на конституционна жалба. Институцията би могла да се усъвършенства.

Споменахте екологията. Ще реагирате ли, ако във ваш мандат се извършат замени на гори с терени по Черноморието или започне строителство в природни паркове?

-Замените с гори и изсичането на гори са две различни неща. Там, където се унищожават ресурси, при всички случаи ще възразя. България е една от страните с най-големи площи в „Натура 2000", сигурно това налага някои ограничения. Но не е вярно, че в тези части от страната не може да се развива икономика. Аз мисля, че може да се запази природната среда и да се дадат възможности за икономическо развитие. Бих работил за това. Да, ще се противопоставя на безогледно изсичане на гори, на нарушаване на „Натура 2000", на изграждане на ски писти, там където не би трябвало да се строят, и т.н.

Тези въпроси бяха много актуални и по време на предишното управление, в което вие бяхте вицепремиер с ресор икономика...

-Бях вицепремиер с ресор икономика и министър на външните работи, така че тези ангажименти бяха главно в нечий друг ресор. В предишното управление съм се опитвал да правя и неща, които не са били моя непосредствена отговорност, без да вдигам шум. Едното от тях е по-лесното признаване на дипломите на студентите, които са завършили в европейски страни. Вярно е, че за някои от идеите си не успях да убедя моите колеги.

Чувствате ли се в сянката на вашия кандидат за вицепрезидент?

- В никакъв случай. Много се радвам, че Стефан Данаилов се съгласи да участва в изборите. Ние сме много различни хора с капацитет в различни области. Допълваме се и няма как да има конкуренция между нас.

Ваш ли беше изборът на предизборния клип? Не ви ли притеснява правилото в политическия маркетинг, че максималният капацитет на една негативна кампания е около 30% от всички избиратели?

-По клипа работиха доста хора. Казах мнението си, когато се обсъждаше сценарият и когато той беше завършен. Знам, че на хората им се иска да видят и да чуят някаква хубава илюзия, но проблемът е, че 8 България има две реалности. Едната е тази, която гледаме по новините, а другата е това, което виждаме в клипа. Ако се разходите по градовете и селата на България, ще видите, че хората са изключително притеснени от ниските доходи, от опасността да загубят работата си, от липсата на здравеопазване. Това внушава страхотна несигурност, още повече че когато се сравняваме с други държави, виждаме, че България прави тъкмо обратното на тях.

Да, знам, че клипът е остър, така както е остро и настроението в страната. Това има своята цел - трябва да се събудим от захаросаните новини, с които ни заливат всяка вечер. Нито водя, нито възнамерявам да развивам негативна кампания, но трябва да си кажем какви са проблемите. В момента един от основните проблеми е, че реалността на Бойко Борисов и на правителството няма нищо общо с реалността на хората. За управляващите най-важно е рязането на ленти и откриването на магистрали, а за мен - убеден съм и за много хора, най-важното е свързано с работа, доходи и здравеопазване.

След случилото се в с. Катуница заявихте, че е „време да назовем нещата с истинските им имена". Бихте ли ги назовал?

-Това, което се случи в Катуница, е отказ на институциите да си свършат работата. В случая отказът да си свършат работата е свързан с един човек, който е политически ангажиран със сегашните и с предишните управляващи и който очевидно е свикнал по този начин да си купува „чадър". Всички знаем заявлението на Кирил Рашков за близост със СДС преди време.

Заявявате, че последвалите протести са насочени срещу управлението. Наистина ли вярвате, че те са насочени само срещу сегашното управление, а не срещу всички в последните 15-20 г.?

-Това може би са протести срещу начина, по който политиците и институциите си вършат работата. Но случилото се в последните дни в Катуница няма как да се отдели от сегашното управление. Много е лесно на ГЕРБ да разказват как 20 години нищо не се е случило и добре, че те са дошли на власт, за да променят нещата. Вижда се, че в най-добрия случай нищо не са променили. Да не кажем, че някои практики са станали много по-лоши.

Хората протестират срещу беззаконието в момента, срещу липсата на справедливост. Виждаме, че има граждани, които търсят своята собствена справедливост и истина в тези протести - нещо, което е много опасно. Затова си мисля, че протестът е срещу държавните институции. И до голяма степен изборите за президент ще бъдат референдум за дейността им, включително и за работата на правителството.

Не убягна ли от реакциите на кандидатите за президент силният етнически, дори расистки заряд на част от най-масовите протести, особено в големите градове?

-Начинът, по който реагираха официалните институции, също е показателен. Спомняте си, че три дни след случая премиерът реши да излезе с позиция, която на няколко пъти претърпя редакция. Вътрешният министър отказа да прекъсне отпуската си, явно за него този въпрос не е важен. Г-н Плевнелиев каза, че никой в страната не се интересува от протести и от Катуница и че хората искат да му стиснат ръката... Това показва пълна неадекватност.

Аз реагирах с декларация още на следващия ден и посочих проблемите. Първо, институциите трябва да си свършат работата. Не само по този случай, но от него трябва да започнат да си връщат доверието на гражданите. Второ, използването на протестите за насаждане на етническо противопоставяне и омраза е опасно за България. Бедност, безработица, безперспективност, комбинирани с етническо напрежение е взривоопасна смес, която на Балканите сме виждали до какво може да доведе. В никакъв случай не бих я подценявал.

Бихте ли се вслушал в апела на президента всички агитационни материали на партиите за изборите да съдържат послание „Аз избрах етническата толерантност"?

-Идеята по принцип е хубава, но предизборните материали съдържат какво ли не. И един от задължителните надписи е, че „Купуването и продаването на гласове е престъпление", което виждаме, че се е обърнало в рутина и едва ли някой му обръща внимание. За мен не е толкова важно партиите да сложат на предизборните си материали каквито и да било надписи, а с действията си да внушават на гражданите, че се противопоставят на насаждането на напрежение.

За мое най-голямо съжаление напрежението идва на първо място от управляващите. Цялата политика на ГЕРБ е свързана с агресия, с налагане на мнение, с липса на диалог и пренебрежение към всички институции, така че от тях до голяма степен би трябвало да дойде промяната. Всички кандидати, включително аз, непрекъснато говорим, че тръгването по пътя на етническо противопоставяне в България е непродуктивно и изключително опасно.

Обявихте се за това държавата да гарантира първо работно място на завършващите образованието си младежи. Как се свързва този ангажимент с президентските правомощия?

-Президентът не може да гарантира първо работно място, нито да увеличава пенсии, нито да намалява данъци. Това не означава, че не трябва да се интересува от тези теми. Защото случващото се в България в момента е пагубно за социалната тъкан - икономическата криза преминава в социална, натрупва се силно напрежение и трябва да се вземат мерки. Една от тези възможни мерки е гарантирането на първо работно място. Идеята е възможна и е финансируема.

Трябва ли президентът да се възползва от правото си да поиска насрочването на референдум?

-Президентът може да се обърне към парламента с подобно настояване. Вече поех ангажимент, че първият референдум, който бих инициирал, е свързан с проучването и добива на шистов газ в България.

Обвинихте ГЕРБ, че „от хеликоптера не виждат реалността, в която живеят българите". Вие каква реалност виждате от автомобила?

-Виждам я не само от автомобила. Наистина, доста пътувам, но и спирам, познавам добре процесите, които текат в страната. Виждам огромна разлика с времето отпреди две години и тя е в страховете на хората. Разликата е, че хората днес изпитват огромна несигурност и страх от това, което ще се случи утре, вдругиден. Страшно потискаща е липсата на перспектива. Не виждам политика, която създава перспектива нито в областта на здравеопазването, нито в земеделието, нито в заетостта. Премиерът казва - чакайте да ви построя магистралите и ще ви вдигна доходите. Министърът заявява - с европейски средства ще решавам проблема с безработицата. Това е абсурдно. Като че ли единственият приоритет е строенето на пътища на кредит. Г-н Плевнелиев беше министър на регионалната политика, пълен провал е работата му по всички приоритети, които са изведени в това министерство и които се подпомагат от ЕС.

Един от вашите коалиционни партньори - председателят на партия „Нова Зора" Минчо Минчев, беше отправил упреци към вас във връзка с позицията ви като външен министър по американския проект за Противоракетната отбрана (ПЮ). Според него вие сте човекът, който е поканил САЩ да разположат такива системи в България. Каква е вашата позиция?

-Няма такова нещо, никога не е ставало дума в България да се разполагат такива системи. При предишната администрация във Вашингтон имаше американски проект, който не покриваше територията на България, Гърция и части от Румъния. Това, което направих, е да кажа, че когато се прави система за колективна противоракетна отбрана, тя трябва да гарантира еднакви условия на всички страни, тъй като това са принципите на НАТО. Междувременно американската администрация се смени и наскоро беше взето решение радарите да бъдат разположени в Турция, а ракетите прихващачи - в Румъния. При този вариант българската територия вече е изцяло защитена, както е защитена територията на всяка друга страна, членка на НАТО. Доколкото системите за ПРО в този модел са насочени срещу използването на ракети от терористични организации, според мен той е добър за България. Но това не е система, която може да противодейства на заплаха от друга държава, която и да е тя.

Бихте ли назовал някои от хората, с които обичате да общувате и на чиито анализи се доверявате? Ако бъдете избран, този въпрос неминуемо ще предизвиква интерес. Казано с други думи, хората искат да знаят с кого ще си пие кафето президентът.

-О, аз имам подход по даден въпрос да си говоря с много хора, особено когато не ми е познат достатъчно добре. Опитвам се да сверявам различни мнения, преди да формирам позицията си. Има теми, които познавам по-добре, свързани с икономика, финанси, ЕС и т.н. Обичам да работя с доказани експерти, но винаги около мен е имало и достатъчно млади хора. Не знам точно коя тема ви интересува...

Примерно по темата икономика?

-Ако темата е икономика, бих си общувал с проф. Николай Неновски, който тези дни беше довел в София френския професор Жан-Пол Полен, за да прочете изключително интересна лекция за изхода от кризата. Бих си общувал с Георги Ангелов, с Петър Чобанов, с Гарабед Минасян. Това са хора, които разбират от макроикономика.

Публикувано в сп.”ТЕМА”, 10.10.2011 г.