"Има хора, които мечтаят да сменят олигархичния стил на управление, който съзират в действителността, с аристократичен. Историята е показала, че това не може да бъде решението."
Интервю на Калин Първанов със социолога Живко Георгиев
Г-н Георгиев, малко преди изборите предрекохте, че рекорден брой български граждани няма да бъдат политически представени в новия парламент. Според вашата прогноза непредставените щяха да са 17-18% от гласоподавателите, но делът им се оказа още по-голям – около от 25% от гласувалите и около 60% от фигуриращите в избирателните списъци. Това ли е основната причина за последвалите мащабни протести?
- Не само, но една от големите причини, разбира се, е и тази. Изборите не доведоха до резултат, който да успокои обществото, да вдъхне надежда и да скъси дистанцията между политическия елит и хората и така да осигури възможни формули за конструиране на правителство, зад което да застанат повече граждани. С това съотношение на силите избирателите не осигуриха достатъчен комфорт и на партиите, които са представени в парламента. Оттам идва неудовлетворението дори и на техните избиратели. Изборите не отпуснаха кредит на доверие, а в най-добрия случай – минимален кредит на търпимост към началото на дейността на парламента и на излъченото от него правителство.
Но може би най-голямата причина за протестите е, че политическият елит показа систематична неспособност да се учи от минали грешки – свои и чужди. Той убеди всички ни, че действително живее в различен от нашия свят, което породи усещането за ментална и психическа неадекватност, засягаща морала, здравия разум и инстинкта му за самосъхранение. Впрочем винаги има риск да загубиш ориентация, когато пребиваваш продължително и само в света на „политическото пространство” с неговите партийни централи, задкулисия и кулоарни взаимоотношения.
Крехкият кредит на търпимост, който правителството на Пламен Орешарски имаше, му предлагаше едно крайно стеснено поле от възможности. В светлината на изборните резултати може би единствената възможност за съставяне на кабинет беше тази, с която БСП се ангажира още преди изборите – програмно и допълвано с експерти правителство.
Държи ли се адекватно БСП в новата ситуация след случая „Пеевски”?
- БСП имаше шанс, ако беше реализиран потенциалът на идеята за програмно-експертно правителство. Но се получи нещо друго. Създаде се усещането, че отново се сглобява коалиционен кабинет, което пролича особено в кадровите решения. Не се сбъдна ангажиментът, с който БСП влезе в изборната кампания. Тогава нейните лидери нееднократно се позоваваха на известното изказване на д-р Петър Дертлиев от началото на прехода: „Ще управляваме с ума и таланта на целия народ.” В кадровата селекция, която произведоха, трудно можем да съзрем реализация на този императив. Не оспорвам, че сред министрите има кадърни и почтени хора (макар че голяма част са просто непознати), но не беше направено достатъчно това да проличи.
Централите на БСП и ДПС отдавна трябваше да са направили анализи защо тройната коалиция беше наказана на парламентарните избори през 2009 г. Не бяха извадени поуките нито от тези избори, нито от социалните протести през зимата на 2013 г. БСП така и не ги разбра.
Елитът на тази партия притежава редкия талант да забърква ситуации, в които да изглежда, че не е добър вариант нито да остане, нито да си ходи.
Вие сте един от специалистите, до които ръководството на БСП периодично се допитва. Освен това обучавате и млади политици. Чия е отговорността уроците да не са научени?
- В предизборни ситуации повечето централи имат навика да слушат и много често даже чуват анализите на странични наблюдатели. Когато започне кампанията – също. Ако след изборите съответната партия се окаже в опозиция – продължават да слушат, дори активно търсят съвети. Обаче, не дай Боже да се окажат печеливши – дори и по този начин, по който БСП и ДПС излязоха от последните избори, бързо настъпва момент, в който решават, че по-компетентен от тях няма и съответно липсва нужда от някаква независима експертна оценка. В процеса на кадруването и назначенията настъпва стихията на обичайния за географските ни ширини „нашизъм”. Централите започват да действат като комисии за временна заетост на лоялни, понякога и заслужили, партийни кадри. Кадруването често дори не е тяснопартийно, а тясногрупово. Изчезва необходимостта от външни оценки и корективи.
В тази връзка се чуват много сериозни обвинения към г-н Сергей Станишев, и то от негови съпартийци, че той вече управлява БСП в един много тесен кръг от хора. Употребява се дори и думата „клика”…
- Нямам поглед как се върши това кадруване. Всички са изолирани от този процес. Няколко решения наистина породиха силните подозрения, че са взети в прекалено тесен кръг – може би от съображения за конфиденциалност или за да не ги изпревари „врагът”. Но опитът показва, че това, което е замислено като тайна в тези среди, се оказва тайна само за съпартийците им, но не и за противника. А колкото са по-тесни кръговете, толкова са по-силни и подозренията, че съществува някакво политическо задкулисие, което е реалният център за вземане на решения.
На фона на това каква е вашата прогноза за съдбата на кабинета „Орешарски”?
- Всичко стана достатъчно ирационално. Прогнозата вече не е въпрос на социология. Такива като нас можеха да прогнозират нещо смислено до момента на изборите. Когато не партийният и общественият разум определят хода на събитията, има само един друг, равностоен фактор – силата. Имам предвид съотношението на социалните сили, а не употребата на сила от едната или другата страна. Слава Богу, засега няма симптоми, че някоя от тях се кани да употребява груба сила.
Какво се ражда в момента на улицата – нова десница или критична маса от хора, която отхвърля всички съществуващи партии в сегашния им вид?
- Много неща може да се родят от улицата. Би ми се искало да е гражданско общество, каквото на няколко пъти ни се е струвало, че се ражда.
Протестът е обясним. Обяснимо е защо го има в някои градове, а в други – не. Обясними са и лозунгите, исканията. Очевидно е, че протестите като предпоставка и като социална база дават шанс да се появят нови партии. Поне засега, особено в София, профилът на протестиращите осигурява най-голям шанс на проекти в дясното пространство.
Малко зад кадър остава, че това, което се случи, взриви до голяма степен и БСП. В цели региони на страната може да се окаже, че тя е претърпяла най-силен ефект от събитията. Един от греховете на елита на БСП е, че не прочете и не осмисли изборните резултати, нито разбра посланията, които отправиха гласоподавателите. Заради това БСП със сигурност ще плати електорална цена, което реанимира шансовете за търсене на нещо ново и в лявото пространство, въпреки че досега опитите са били неуспешни. Съществуват ли предпоставки, възможно е и да се появи кандидат за политическо представителство.
Битува и друго обяснение на събитията – че едни олигарси се опитват да обяздят протестите срещу други олигарси. Разделението е схематично – на „чеверме” олигарси и „хайверени” такива?
- Налице са достатъчно сигнали, че и тази интерпретация има своите аргументи. Събитията до такава степен инжектираха масовото творчество на конспиративни теории, че и най-малките индикатори генерират подобни идеи. Дори и да са илюзорни, те са достатъчно масово разпространени, така че да носят политически последици.
Кой има интерес да раздели протестиращите на „млади, красиви и богати” през лятото срещу „стари, грозни и бедни” от зимата?
- Тази „идентификация” върши работа само на ГЕРБ. А и донякъде е опит да се обясни обстоятелството защо сегашните протести имат много явен център в столицата. Но тук голяма част от протестиращите през зимата са на улицата и сега. Не е нужно да си социолог, всеки от нас познава достатъчно такива граждани. Това ги прави неуязвими срещу подобна интерпретация, а мисля, че от техните среди идва и най-сериозният отпор срещу нея. Колкото до онези, които не протестираха през зимата, а са се включили сега, те ще трябва да отговарят на много неудобни въпроси, които всеки човек може да прочете и в социалните мрежи. Друг е въпросът, че никъде по света стихийните протести нямат за цел и не са в състояние да решават толкова сложни проблеми, пред каквито е изправено българското общество.
Виждате ли шанс за реабилитация на ГЕРБ в протестите?
- По-скоро не виждам такива шансове, въпреки успешните действия на ръководството на БСП като PR агенция на ГЕРБ. Все пак ГЕРБ постигна изборен резултат, който до голяма степен се дължеше не на каузи и идеи, не дори и на харизмата на Бойко Борисов, която порядъчно се позагуби в последната година, а на финансовата и медийната мощ, които тази партия притежаваше, докато беше слята с държавата. Колкото повече ГЕРБ са отделени от държавата, толкова по-сериозни проблеми ще имат със своята консистентност. Центробежните сили ще се увеличават, а с тях ще намаляват и шансовете им да вземат нещо повече от това, което получиха на 12 май.
Заедно с известни личности от обществения живот подписахте „Харта 2013 – за разграждане на плутократичния модел и възстановяване на демокрацията”. Тук ли е диагностиката на проблемите, в които е поставена България?
- Това е една първа покана за формиране на някакъв диалог, диагностика и идеи за терапия на обществото, което боледува тежко, и то не само от едно заболяване. През годините на прехода изчезнаха общностите на разномислещи. Подписалите не са единомишленици и няма да бъдат, но голяма част от тях са мислещи хора. Безкрайно различни, но мислещи и с нагласа да говорят с различни от себе си. Последните 20 години атомизираха обществото, разбиха съществували пространства за диалог и в най-добрия случай на тяхно място възникнаха клубове по интереси на единомишленици. Аз нямам потребност да говоря с единомишленици по простата причина, че едва ли ще науча нещо. Когато всички мислят еднакво, тогава никой не мисли достатъчно.
В подписите под тази харта има тревога, има и някакъв жест на отчаяние, че в обществения ни живот тотално липсва не само здрав разум, но и просто разум. Това не е платформа, която ще роди партия. Брехт беше казал, че всички велики идеи пропадат поради наличието на хора. Умерен оптимист съм, че може да се влее някакъв разум в ситуацията, в която се намираме.
Защо промените все се търсят в политическия модел, но никой и дума не обелва за икономическия? Прекаленото социално разслоение не е ли проблем, на който също трябва да се търси решение?
- Задължително трябва да се задълбае и в икономиката. Ако се разгърне диалог, бих вкарал и такива теми в него. Прекалената концентрация на финансов ресурс изкривява социалното пространство. Тя овластява само имащите пари. Ако паричните знаци имат такава голяма роля, каквато притежават в момента, това деформира и изборния процес, и волеизявлението, и морала. Без да изпадаме в утопични схеми, но и финансовият капитал трябва да бъде легитимен и подконтролен от гражданското общество, разбира се, по особен начин. Притежаващите политическа власт все пак ги избираме, но притежаващите финансова власт не се определят от гласоподавателя. Някой ще каже: „Ама, извинявайте, финансовата власт отива при успешния бизнес чрез решенията на потребителите. Аз купувам стоките на този или на онзи и по този начин го овластявам.” Така обаче става в нормалните икономики, а не в деформираните от монополи и картели, от симбиоза между бизнес и власт.
Има и други големи проблеми – за културния регрес, за образованието, но, разбира се, политиката е възелът. Ако искате да промените нещо, винаги се започва от нея.
Отново ще ви върна към ваш коментар за „ТЕМА” от навечерието на изборите. „Като че ли продължаваме да живеем в едно настояще – толкова немощно, че няма сили да стане нашето минало.” Променило ли се е нещо оттогава?
- Ние още живеем в това настояще и не съм голям оптимист, че скоро ще преминем в друго измерение. В момента обществото ни няма достатъчна енергия за промяна по простата причина, че липсва надежда и визия. Няма го общия поглед за бъдещето на България. В обществото съществуват едновременно десет противоположни визии. Градската средна класа вижда едно бъдеще, висшата класа вижда други пътища – задължително със себе си в тях, социалното дъно пък изобщо не вижда бъдеще, то иска и се бори за настояще. Но не знае как, защото социалната и икономическа криза го е отхвърлила, изолирала и изключила. Проблемът няма да се реши, ако въведем тест за грамотност или образователен ценз за гласуване, за което ратуват някои оратори. Има хора, които мечтаят да сменят олигархичния стил на управление, който съзират в действителността, с аристократичен. Историята е показала, че това не може да бъде решението.
Решението е нормален, демократичен ред, който дори и настоящата ни конституция осигурява. Тя изобщо не ни е проблем. Само че този ред предполага работещ закон и висока демократична култура, които да осигурят позитивен подбор във вертикала на властта, така че политиката да бъде среща на компетентност и почтеност. Да оздравиш партиите е неотложна и тежка задача, но не мисля, че в момента най-популярните идеи са в тази посока.
Интервю на Калин Първанов, сп. ТЕМА