/Поглед.инфо/ В исторически смисъл способността да се живее в общество се формира по много различни начини през вековете. Имаме различни видове общества, с различни културни норми. И днес, когато наблюдаваме как някои емигрантски общности в Европа остават маргинализирани, се чудим какви благини още да измислим като социални придобивки, за да може емигрантите да се социализират.
Всъщност изобщо не става дума за приобщаване. Става дума за различни светове, които се срещат един с друг само по улиците, но в дълбочина остават разделени. Затова емигрантите в Европа, с различна културна норма от християнската, най-вече изповядващите ислям, привикват към статуса си на изключени. Не става дума за пари, битови условия или професионална реализация. Европа предоставя всичко това. Става дума за ежеминутен сблъсък със среда, която е несвойствена за тях. Това е уморително, създава първо индиферентност, а после и враждебност.
За всички вече е ясно, че демографията е подписала смъртния договор на етносите, които населяват европейския континент. В средата на 21-ви век, тоест към 2050 г., някои европейски страни със своя собствен етнос ще започнат наистина да изчезват. Средният прираст в Европа е 1,5, а за да се поддържа числеността на населението на нивото, което е в момента, е необходимо този показател да е минимум 2,1. Ако става дума само за ЕС, средният прираст е 1 промил и той се дължи предимно на пристигащите емигранти.
Променя се и структурата в палитрата от етноси на гражданите на една или друга европейска държава. Коренните етноси в Европа ще бъдат изместени от емигрантските етноси от други континенти. Много учени и анализатори от САЩ и Канада в областта на демографските тенденции и прогнози считат, че бъдещето на Европа е ислямско. Разбира се, съвсем не е случайно, че именно отвъд океана най-много се пишат пророчески книги по тази тема, а Европа все още остава сляпа за етническите проблеми, които ще й се стоварят внезапно и изведнъж като изкочил насрещен влак.
Министър-председателят на Норвегия Ерна Солберг отбеляза, че все по-често в Европа обект на нападение са евреите. Това е лош предвестник. Не стига тежкият проблем с емиграцията в Европа, ами някой имаше непочтен интерес да възроди украинските терористични емоции от времето на УПА, които могат да представляват още едно терористично ядро за Европа. Това е същият геополитически вектор, който е изчислил съотношението между ислям и християнство на Балканите и с усърдие подсилва ислямската вълна, конструира схеми за ислямска дъга, изобретява нови държави, разчленявайки старите, подсилва великоалбанските интереси, строи зародиши на латентни клетки на радикалния ислям, които при необходимост могат да бъдат раздвижени, и всичко това като противовес на домогванията на християнска Русия.
Още година преди трагедията „Шарли Ебдо” един ден тълпа французи емигранти едва не разрушава полицейски участък в околностите на Париж, за да отмъсти за задържането на гражданин, който нападнал полицаи, след като служителите на реда поискали да проверят документите на съпругата му, която била с фередже. Французите, както и много други държави в Европа, не признават етническия характер на тези проблеми. А когато не идентифицираш истинския проблем и се опитваш да го представиш за друг, той започва остро да се задълбочава.
Наричат етническите проблеми социално-битови, проблеми на междукултурния диалог, подчертават нуждата от толерантност и прочее. През 2011 г. на италианския остров Лампедуза, който е на 113 км от Тунис, африканските емигранти дори спретват бунт на недоволство. Нелегалите от Африка, изплашени че могат да бъдат своевременно депортирани, подпалват своя лагер, където имат подслон, храна, медицинска помощ, след което започват разправа и стълкновения с жителите на Лампедуза. В отговор местните жители започват да се въоръжават и да се подготвят за битки с нашествениците. В крайна сметка бунтът на нелегалните емигранти от Африка е потушен с помощта на армията, а кметът заявява, че това е сценарий за война.
Тази история е минимизиран вариант на бъдещия голям проблем за Европа. Това е късномодерното нарастване на правата на гражданите спрямо всякаква правителствена власт и поначало спрямо всякаква държавност. Разграждането на службите за сигурност в Европа след Студената война и пълната им дезориентация кой е врагът и какви са техните задачи, използването им за вътрешнодържавни политически битки, както и тоталната корупция, произведена от нарастването на консуматорския и хедонистичен модел на живот, който се наложи с глобалното унифициране на културните норми под шапката на американския образец за свят, произведе ясна деградация на европейското общество. Европа вече напомня за разгула и деморализацията, които застигат всяко залязващо общество, което бива разграбвано от новодошлите, и от руините на което тепърва ще се ражда нещо ново, но никой не знае какво.
Много исторически примери доказват тази теза и дори българската държава възниква в отломките на един залязващ огромен културен свят, каквата е била Римската империя.
По време на залезите винаги започват нашествия.
