/Поглед.инфо/ Да започнем от тук, какво направи Янукович? Отказа да подпише споразумението за Източното партньорство, тоест отложи сближаването с ЕС, но към този момент Янукович отказва да се присъедини и към евразийската идея на Москва. Украйна е в сложна и невъзможна ситуация.
Ако Украйна се присъедини към руския „Евразийски съюз”, то това вероятно ще доведе до разцепването на страната на две части, тъй като Западна Украйна няма да понесе подобен избор.
Ако пък подпише изискванията на ЕС за евроинтеграция, то страната неминуемо ще изпадне в икономически колапс, тъй като руснаците ще оттеглят изцяло своята благосклонност и ще създадат безкрайни затруднения на Украйна, не само по отношение на енергийните доставки.
Каквото и да избере Янукович, ще бъде много зле за украинците.
Днес Западна Украйна протестира на Майдана без да предполага, че е в плен на дълбоки заблуди относно реалните възможности за бъдещето.
Първо, нека изясним какво означава проекта „Източно партньорство”, означава ли той наистина присъединяване към ЕС или е един камуфлаж, една геополитическа врътка, придружена с безброй изисквания към Украйна, срещу които тя години наред няма да получи нищо.
Да не забравяме, че понякога пътят към ЕС е прекалено дълъг и осеян с недоверие, пример, Турция, чиято първа молба за присъединяване към ЕС (тогава още ЕИО) е от далечната 1959-а. Тогава Европейската общност предлага асоциация, докато Турция се подготви за действително членство. Чак през 1999-а, тоест 40 години по-късно, Турция официално е призната за страна, която е кандидат-член за встъпване в ЕС и започва да получава известна предприсъединителна помощ. В този смисъл „Източно партньорство” съвсем не означава „бъдещо членство в ЕС”.
Всъщност, проектът „Източно партньорство” е поредния антируски проект на Западния полюс да създаде контролен разделителен обръч около Русия. Този проект е нещо подобно на ГУАМ, припомням ви, военно-политическо обединение, което включваше Грузия, Украйна, Азърбейджан и Молдова, и което се роди през 1997 на срещата на Съвета на Европа в Страсбург. Тогавашната цел беше: да се отбият в зародиш всякакви опити постсъветското пространство да се обедини отново с руската държава. Две години по-късно през 1999 в ГУАМ влезе и Узбекистан и това се случи, подчертавам, на срещата на НАТО във Вашингтон. Малко по-късно обаче същият този Узбекистан напусна организацията, а за участие в съюза се обади и Румъния, и така нататък.
Какво се случи накрая?!
ГУАМ се провали напълно. Организацията не успя да се превърне в санитарен кордон около Русия. Или както бяха обявили нейните създатели – да се превърне във военна структура, която да се грижи за охраната на газовия и нефтения транзит от Каспийския регион към западните пазари, а също така и да урегулира възникващите конфликти в постсъветското пространство. Тоест, нещо като „малко околовръстно постсъветско НАТО”, ограждащо съвсем отблизо Русия. През 2008-а обаче провалът на Грузия в Южна Осетия практически сложи край на ГУАМ, защото показа, че съюзът изобщо не работи, де факто не съществува.
На следващата година на 7 май в Прага се учредява и проектът „Източно партньорство”, втори опит за обединение на шест държави, заобикалящи Русия – Украйна, Молдова, Армения, Грузия, Азърбайджан и Беларус. В края на ноември във Вилнюс само две държави подписаха споразумението, което идва да покаже, че „Източно партньорство” може би ще сподели провалената съдба на предходното споразумение ГУАМ.
Протестиращите не искат да схванат, че Украйна изобщо не е нужна на ЕС като пълноправен член, а привличането й се прави с много ясна цел: Украйна да не участва в интеграцията на евразийското пространство. В този смисъл съдбата на Украйна, по отношение на Европа, е определена: още много дълго тя ще стои в предверието на Европа с билет в ръка, изпълнявайки нескончаемите нареждания на Брюксел как да се приведе в ред, удобен за приобщаване, което, както знаем от нашия опит, ще включва деиндустриализация на украинската икономика и сломяване на селското стопанство. А междувременно в самата Украйна ще текат процеси на разпад и тенденции за откъсване на територии. Към различни части на Украйна претенции биха могли да предяват и Полша, и Турция, и Румъния, и разбира се най-вече Русия. Така че протестиращите в Украйна сами ще се убедят след поредната улична революция, че пътят на Украйна ще бъде много труден. Че хаосът в страната няма да позволява Украйна да води стегната политика по възраждане на икономиката. Че непрекъснатите смени на полюсните сили ще дестабилизрат обществото до безкрайност, че противопоставянето е деструктивно, че умната държавност изсиква компросимиси и лавиране, че повтарящите се революции обслужват чужди интереси.
Украйна един ден ще разбере, че никой не желае една силна и стабилна Украйна, така че рушкането ще продължи. Ще имаме една Украйна без икономика, без армия, без ясна посока, без перспектива. В най-лошия случай: една Украйна, разкъсана и разчленена...
