/Поглед.инфо/ Изминалата година беше бурна и разломна. Събитията през 2014-а най-после нескромно извадиха на показ истинската, дълбока, генерална и цивилизационна конфликтност между САЩ и Русия. Не казвам между западния полюс (или атлантическия полюс) и Русия, а казвам именно между САЩ и Русия.
Съединените щати – една велика държава, която поне два века подред беше считана безспорно за най-добрата форма на човешка организация, за най-справедливата демокрация, за най-прогресивно развиващото се общество – през тази 2014-а надмина всички свои възможности по самодеградация и започна да натрупва силно недоверие и съмнения у целия останал свят. Америка се е посветила на това да се справи с Русия. САЩ не могат да понесат усещането за възстановяване на Русия като равностоен партньор при задаването величините на световната политика.
И не само това, американските мощни компании, обримчили света, не могат да се съгласят да не експлоатират ресурсите на някоя страна, която те смятат за втори и дори за трети свят. Тъй като това възраждане на Русия минава през засилване на руската икономическа мощ, то САЩ най-логично хвърлят всичките си усилия за да изтласкат Русия от пазарите, които тя заема, още повече, че тази доктрина изключително съвпада с желанията на глобалния капитал. Така политическият държавно-административен ресурс на САЩ като държава и чудовищната власт на наднационалния капитал се обединяват за обща цел: смазването на Русия и нейното оплячкосване.
Поради тези причини през изминалата 2014-а станахме свидетели на зверското откъсване на Украйна от Русия, в отговор наприготовленията на Русия да привлече Украйна в своята руска орбита. Битката за Украйна се води много отдавна, няма да припомням Оранжевата революция, изобретението Юшченко и пр. Но през 2014 г. битката за Украйна се превърна от страна на Русия – в битка за промяна на статуквото на световното американско господство. От страна на Америка – в битка за унищожаването на Русия окончателно.
САЩ вече нямат никакъв друг изход, освен да воюват докрай, защото Русия оспорва тяхното върховенство. Те или ще победят, или ще загубят господството си. „Ако украинците са решени да се противопоставят на Русия – каза Бжежински през същата тази 2014 г. – то ние ще им осигурим противотанкови оръжия, които могат да бъдат използвани в градска среда с малък обсег”. Според Бжежинскиq САЩ трябва да предоставят достатъчно оръжия на Украйна.
Само че докато националистическите изстъпления на украинското самосъзнание заразяваха милиони украинци, тихомълком газотранспортната система на Украйна мина под контрола на атлантическия полюс. Всъщност това беше и една от целите по пътя за преустановяване растежа на Русия. Да се отнеме един от основните енергийни маршрути на Русия до Европа. Защото по всички оценки на енергийните експерти, след около 7 години Русия ще осигурява вече 50% от нуждите за газ на Европа. Голямата домашна надежда на Европа Норвегия наложи финансова дисциплина на нефтогазовия си сектор и кардинално преосмисля бъдещите инвестиции. Нещата там не вървят добре, пикът на нефтогазовия добив в Норвегия вече е в миналото. Запасите са достатъчно много засега, но оттук нататък те само ще се снижават. Изчерпването на старите находища увеличава общите разходи на целия сектор, изисква и преминаването от екстензивни към интензивни технологии в добива, които са доста по-скъпи. Например, за десет години, от 2004 до 2014 година, разходите по организацията на нефтогазовия добив в Норвегия нарастват от 70 до 230 милиарда норвежки крони годишно. Интересно изглежда разбивката на норвежкия експорт на газ в Европа: 42,4% от общия добив на газ Норвегия изнася в Германия, 21,3% изнася във Франция, в Белгия – 8,3%, в Италия – 6,7% и т.н. От подробната разбивка се вижда, че норвежки газ за Украйна (както се говореше по едно време) или за Източна Европа просто няма. Не стигат количествата. От друга страна, така широко пропагандирания катарски газ, който струва между 650 и 800 долара за 1000 куб. Метра, явно не е много удобен за Европа, въпреки изключителния натиск от страна на Америка да наложат демократичния катарски газ.
Поради всички тези прични, които предполагат разширяване във времето на търговските връзки на Европа с Русия, САЩ предприеха решителни мерки: придобиване на контрол върху газотранспортната система на Украйна. Както и отчуждаването на Украйна от Русия до степен, че да бъде използвана за плацдарм за военни действия срещу Русия.
Очаква ни война. Украйна ще бъде въоръжавана и подстрекавана да предизвиква Русия за крайни действия, а от там нататък ще видим колко смели са плановете на американските стратези.
