/Поглед.инфо/ Светът винаги е бил онзи вид свят, в който едни нации са се разпореждали с други нации на базата на силата и властелинския си статут. Анализирането на този свят в две измерения комунизъм-антикомунизъм е прекалено елементарно и обидно за всеки мислещ човек. Всички исторически примери, дори от най-новата ни история, сочат за това как Великите сили непрестанно се борят за придобиване на територии и ресурси, и така е било много преди комунизма, по време на комунизма и след комунизма.

Нека си припомним геноцида в Руанда през 1994, случил се в един вече посткомунистически свят. Разследванията, докладите, дори самите френски архиви сочат, че геноцидът в Руанда е резултат от опитите на Франция да задържи своето влияние. Френските власти са обучавали милициите на хуту, както и разузнаването им, а дори са налице свидетелски показания, че френски войници са участвали в масовите избивания на тутси. Ще припомня на слушателите на „Деконструкция“, че през 1994 в рамките на 100 дни са избити зверски стотици хиляди, близо един милион души от племето тутси в Руанда. Убийствата са извършени от екстремистки милиции, съставени от другото налично племе там - хуту, като целият свят остава безразличен към масовите кланета. Днес изследването на архивите на Митеран показва, че френската държавна власт тогава съзнателно е подпомагала и насърчавала милициите на убийците. Всеки нормален човек би се запитал защо? Защото по онова време френската държава, която подкрепя официалния режим на хуту, възприема въоръженото движение на дискриминираните тутси като заговор на англофоните за изтласкване влиянието на Франция от района. В резултат загиват, казах ви, около 1 милион души.

Припомням ви този случай, само за да илюстрирам какво много често представлява международната политика на големите държави за разпределение на тяхното влияние върху различни части на света. И когато днес някой говори за демокрация и свобода на една държава като Украйна, която има само привиден суверенитет, но всъщност е в ролята на геополитическа плячка, то замислете се какво точно се крие зад празните фрази и изкуствените политически движения, изобретени в инкубаторите на чуждите служби за сигурност.

Човечеството се развива в множество еволюционни посоки, но принципите на могъществото и властелинството не се променят. Алчността на великите държави остава, променя се само технологичния инструментариум за постигане на целите. Украйна страда от депопулация и силна деградация, за 20 години страната се е стопила с 6 милиона души. Това е държава в колапс, чиято печална съдба ще бъде да премине изцяло на външно управление. Както виждаме със собствените си очи в глобалната игра за присвояване на нечий суверинитет се използват всички средства – от създаване на насочено-мислещо поколение, неспособно на самостоятелни логически връзки и съждения, до изобретяване на парадемократични движения, които да притеглят за „цветни революции” същото това „поколение”, неспособно да промисли телевизионната цензура дори, камо ли да проникне в политическото задкулисие.

Информационните войни и създаването на лъже-действителност в главите на населението се оказва решаващ фактор за сваляне на правителства и качване на нови, тоест за извършване на преврати във всички части на света. С чиста съвест може да се каже, че ако на Изток доскоро имаше тоталитарен комунизъм, а днес има някаква странна посткомунистическа разруха, то на Запад в момента е налице „тоталитарен капитализъм”, който носи не всички, но много от чертите на пропагандния комунистически модел. Това е система, която защитава собственото си живозахранване с всички средства, без оглед на човешки съдби, национални суверенитети и морални скрупули.

И както се вижда върви към задънена улица...

Деконструкция, БНР