/Поглед.инфо/ Потресена съм от паралелните реалности, които телевизиите умишлено създават у нас, от пълното изкривяване на действителността, от едностранчивите внушения, от спекулата с медийната власт. Превъзбудените журналисти с лека ръка превърнаха образа на българската полиция в чудовищен, репресивен и агресивен. Кръв се лееше от екраните, хора се търкаляха по паветата, човек би си помислил, че се случва опустошителен сблъсък. С интерес наблюдавах една студентка, която показваше единия си пръст, който беше леко одраскан и крещеше неистово: вижте, млада студентска кръв, ето това ми причиниха полицаите.
Абсурдът на разиграваната драматургия в България започва да достига критичния си максимум! Медиите са клекнали до земята и обслужват протестиращите с такъв хъс и възхищение, че започвам да си мисля, че живея в Русия от времето на Елцин, когато олигарсите се хвалеха, че телевизите им произвеждат президенти. В едно с това студентите, които обясняват защо протестират,са толкова политически неграмотни, че направо да ти стане тъжноза бъдещето, докато ги гледаш.
Знаете ли, аз не подкрепям това правителство, някакси не е точно по моя вкус, по много причини. Но съм потресена от арогантното нетърпение, от истеричния напън, от ужасния недемократичен натиск то да бъде свалено насила. Учудена съм от неспособността на ГЕРБ, от абсолютната непригодност на тази партия,да бъде в опозиция. Интересно, ако утре ГЕРБ загуби изборите, пак ли ще предизвиква революции по улиците. Да, ГЕРБ бяха лошо изиграни чрез коалиционни хватки, разбираемо е тяхното политическо недоволство. Но, за Бога, не можеш да бъдеш партия, ако не умееш да изчакваш, да се снишаваш, да губиш понякога. Не можеш да си партия, която за да се върне веднага на власт, е готова да разрази гражданска война, да инжектира тонове омраза в публичното пространство, да застраши и без това крехкото равновесие на неукрепналото ни демократично общество.
Може да се притиска, дискредитира и разбива едно правителство по много други начини, които са демократични. Да се осветляват некадърността и провалите на опонентите ми изглежда полезно и справедливо. Да продуцираш обаче псевдо гражданска война, хаос и нестабилност, ми изглежда пошло, незряло, антидемократично и опасно.
Връщам се на телевизиите и тяхната обективност. Не видях нито една телевизия да покаже наранен полицай, някои от маргиналните телевизии обаче показаха просташките обиди, които протестиращите непрестанно хвърляха в лицата на полицаите. Протестиращите се държаха безсрамно, нахално и безпрецедентно нагло спрямо българската полиция, тя беше замервана с бутилки от вода, тя беше наричана сбор от мерзавци, срещу нея се крещяха дебилни изречения, че протестърите плащат заплатите на полицаите, сякаш бюджета на България се формира от шепа гладни студенти и вампирясали кукловоди. Върху българската полиция се изля толкова много помия и неистини, че ми стана обидно за телевизиите, журналистиката и медийните измами.
За сравнение, ще ви припомня студентските протести в Калифорния през 2009. Тогава американските студенти, преподаватели и служители на университетската администрация протестират срещу увеличаването на таксите за обучение с 32%, което представлява повече от 10 хиляди долара увеличение на годишната такса. Студентите възмутено обявяват, че Калифорния е на първо място по харчене на пари за затвори, а на 48 по харчене на пари за образование. Американските младежи провеждат седящи стачки, блокират колите да не могат да влизат в университетските райони и многократно окупират няколко сгради.Университетското ръководство отговаря на протестите с голяма полицейска сила. Полицията използва палки, сълзотвотен газ и гумени куршуми, наранени са стотици мирно протестиращи, като някои от тях са изпратени в спешното отделение с травми и счупвания. Повече от 700 студенти и членове на факултети са арестувани през периода на протестите. Не смея да помисля какво би се случило на американски студент, който замери полицай с бутилка от минерална вода или го нарече в лицето мизерник и мръсник.
Ще ви дам още един пример. Протестите във Великобритания през 2010. Студентите протестират срещу планираното съкращение на средствата за образование и срещу увеличаването на таксите за обучение. Организаторите обещават, че протестите ще бъдат мирни, но в серията от протести и шествия избухват множество актове на насилие, в които полицаи и студенти биват наранени. Студентите окупират университетски и други сгради, и често вандалстват. Замерват полицаите с яйца, развалени плодове и дори стъкла. На 30 ноември 146 протестиращи, които отказват да напуснат Трафалгар скуеър, са арестувани и обвинени, че нарушават обществения ред. На 9 декември 2010 студентите се отправят към Парламента в шествие, което е разрешено, но там има разположени предварително много полицейски части за борба с безредиците и прекалено много полицейски коли, които блокират пътя към сградата. На този ден полицията обкръжава няколкото хиляди протестиращи на площада пред парламента. Обяснението е, че има високо ниво на насилие срещу полицията и трябва да се действа извънредно. След като ги затваря в клопка, полицията започва бавно и методично да ги изтласква, биейки ги с палки. Разположена е дори полева болница, за да се оказва първа помощ на ранените. Има множество ранени, много от тях в областта на главата. Един от протестиращите, студент по философия, получава дори мозъчен кръвоизлив. По-късно, срещу действията на полицията, се появява и скандално видео, което показва как човек в количка с церебрална парализа е изхвърлен и влачен от полицаите по земята. Английската полиция отрича да е действала с насилие. И така нататък. И така нататък.
Мога да ви разкажа и за студентските протести в Дъблин през 2010, когато срещу студентите са пуснати полицаи с коне и кучета. Хората са мачкани брутално.
Мога да ви разкажа и за протестите в Канада, тази прекрасна държава, в която на 18 май 2012 полицията използва срещу протестиращите студенти гумени куршуми, сълзотворен газ и шумови бомби.
Но, разбира се, българските протестиращи са с особени претенции за друг неизвестен вид демокрация, те очакват полицията за борба с безредиците да им каже добър ден, да им се представи, да ги почерпи с кафе и сладки, да им разкаже някой виц и да им пожелае приятно вандалстване.
Това, което българската полиция демонстрира по време на всички досега случили се протести, е достойно за възхищение и аз ги поздравявам от трибуната на „Деконструкция”. Никога не съм предполагала, че тези хора могат да имат толкова много търпение и могат да запазят такова върховно самообладание. Не съм подозирала, че българската полиция, непрестанно обиждана и подигравана, всъщност показа, че притежава изключителни професионални качества. И всякакви нападки срещу полицията за поведението й по време на протестите са дълбоко омерзителни и безсрамни.
