Терористите са техните помощници!!!
С това изречение най-точно може да се пробие официалната камуфлажна пропаганда, която ни залива по световните медийни канали от началото на войната в Сирия. Общественото мнение старателно е обработвано с изкуствени тези за „необходимо сваляне на диктатора” и „борба за демокрация”, а истината, както обикновено, е брутално подменена.
Така наречената „сирийска опозиция”, която ние радушно приехме у нас по време на миналото правителство, всъщност представлява сбор от разностранни опозиционни организации и отломки от терористични фракции, които бяха събрани на територията на Катар, бяха сформирани в един общ фронт, получиха име, въоръжение, финансиране и логистична подкрепа, и разбира се – основна стратегическа цел: сваляне режима на Асад.
Вече за всички е ясно, че делът на различните структури на Ал Кайда сред опозиционните участници е нарастнал толкова, че достига над 50% от опозиционните бойци. Небивал абсурд е фракции или самостоятелни отломки от Ал Кайда и други подобни днес внезапно да се наричат от западните доктринери „борци за демокрация”.
Явно, че целта оправдава средствата.
Затова нека да подчертаем коя всъщност е целта, заради която политиката в Близкия изток придобива толкова арогантен характер.
Защо САЩ подкрепят подобна „терористична опозиция”, която ще генерира сериозни рискове за региона в бъдеще?!
Отговорът е прост: защото местоположението на Сирия е такова, че тя има решаваща роля за трасирането на доставките на газ от Близкия изток към Европа.
Битката в Сирия се води за преразпределение на енергийните полета и най-вече за овладяване на газовия пазар в Европа.
Сирия е ключова точка в енергийното трасе от Катар и Саудитска Арабия - през Сирия - за Турция. Ето защо Турция е особено заинтересован играч в конфликта в Сирия, а Катар и Саудитска Арабия са основни участници в изфабрикуването и поддръжката на сирийската опозиция. Тя беше напълно изкуствено създадена, след като Башар Асад подписа споразумение за изграждане на газопровода Иран-Ирак-Сирия, замислен след време евентуално да бъде продължен по дъното на Средиземно море към Гърция. С това Асад унищожи плановете на Катар за излаз на сирийското средиземноморие, а оттам и в Европа.
И не само това.
Тясното сътрудничество между Иран и Сирия е твърде дразнещо за американците, миналата година Иран предостави на Сирия 10 милиарда долара помощ. А точно Иран е най-големия архипроблем на САЩ и Израел, защото не подлежи на контрол отвън, няма дипломатически инструменти, с които да му се въздейства, на второ място е в света по запаси на нефт и газ, и същевременно непрекъснато заплашва, че ще изтрие Израел от лицето на земята. Към момента Иран е неразрешима задача за Америка, подходът към страната е икономическа изолация и санкции. Затова Иран разполага с много остарели технологии за извличане на нефт и газ, находищата му се използват неефективно, а всеки опит да се изграждат газо и нефтопроводи с подход към Европа е сериозен повод за война.
Ето кое дава убедителната мощ на Катар за участие в такава сериозна битка за преразпределение на трасетата. В момента Катар е най-големия износител на втечнен газ, страната разполага с над 25 трилиона куб.метра запаси, природните условия са добри, газът се извлича лесно, населението е малко, което осигурява на страната над 10% годишен икономически ръст. Това обаче изобщо не е достатъчно за да се превърне Катар в стратегически играч на международната енергийна шахматна дъска. Опасното самочувствие на Катар идва от това, че страната се ползва с изключителната протекция на САЩ, както по отношение на високите технологии, така и като целенасочена геополитическа подкрепа.
САЩ имат намерение да използват Катар за да установят контрол над цените на природния газ и да изтласкат Русия от енергийните пазари на Европа. Ниската себестойност на катарския газ в Европа може да нанасе съкрушителен удар по енергийното могъщество на Русия, тъй като базовата основа на руската икономика е ресурсна, експорт на газ и нефт. Ето защо Катар е силно подбутван от САЩ да стане стратегически доставчик на газ за Европа. И ако трябва да има военна атака срещу Сирия, то значи ще има, независимо от мнението на консерваторите в британския парламент. Евентуален удар ще цели да преобърне баланса, който в момента е в полза на правителствените сили.
Въпросът, на който никой все още не може да отговори е: когато Башар Асад все пак падне от власт, кой от опозицията ще управлява страната, отломките от Ал Кайда ли?! Или ще се търси изход като сценария в Египет – военен преврат и пълен хаос. Директно доказаталство, че никой никога по тези земи не се бори за демокрация. А за по-марионетна диктатура.
