/Поглед.инфо/ Още през 70-те години на миналия век теорията за „невидимата ръка на пазара” е разкритикувана в САЩ. Примитивната представа на пазарните фундаменталисти за саморегулиращия се пазар рухна пред очите ни през изминалия четвърт век, или т.нар. „преход”. Една от най-големите грешки, да не кажа дори най-голямата грешка на реформаторските елити, които действаха в посткомунистическите държави, беше изключително погрешното отношение към ролята на държавата в конструирането на новия ред. Демократизирането на държавите, както и либерализирането на икономиките, в никакъв случай не трябваше да означава пълно отсъствие на държавата. А точно това се случи. Промяната на една действителност,на механизми, институции и взаимовръзки, на икономически структури, няма как да стане само по пътя на отрицанието и отхвърлянето. Промяната трябваше да става именно с подкрепата на държавата, която би трябвало с планирана намеса да „проектира” желания капитализъм, да въведе новите икономически отношения, а не просто да ги разреши.

У нас проектирането го направи Луканов в личното си качество на номенклатурен консуматор и кратковременен крал, а държавата като гарант на прехода, като гарант на икономическите свободи, напълно изчезна. И понеже по време на комунизма партията беше държавата, ние превърнахме държавата в плашило, което трябва да бъде наритано и изметено в ъгъла на незначението. Както казва министър-председателят на Полша Доналд Туск: „Абсолютна фантазия е твърдението, че в Полша може да се въведе либерализъм, като се освободи държавата от задължението да се намесва!”

Китай предпочете обратния вариант: държавата да реформира. Някои протектирани от Америка десни диктатури също доказваха как държавата може да изгражда нови отношения. Именно по отношение на Пиночет неолибералното гуру Фридрих фон Хайек казва: „Диктаторът може да управлява и либерално. А понякога демократичните правителства може да се характеризират с пълна липса на либерализъм. Аз лично предпочитам либерален диктатор пред демократично правителство, където напълно отсъства либерализмът.”

Но тези примери не са най-удачните. Не става дума за политическа намеса на държавата в общество, което не приема разбиранията на елита и трябва насила да бъде убедено. Става дума за обмислена, осъзната и възприета национална доктрина за изграждане на подредно общество по-възможно най-цивилизован начин. Може би най-удачният пример е Израел. Една държава, която внимателно и много обмислено изгражда себе си при наличието на политически свободи.

След 1989 година демократичните правителства на посткомунистическите държави се изправиха пред ужасно трудна възможност или по-скоро невъзможност: как да конструират капитализма така, че да се получи нещо като симпатична швейцарска действителност. Бяха убедени, че капитализмът сам по себе си е толкова добър, че може да се самоконструира по най-прецизния възможен начин. Достатъчно е просто държавата да се оттегли. След четвърт век преход, ситуацията на днешния ден във всички посткомунистически държави доказва едно: това схващане е било абсолютно погрешно. Трябва най-после да се признае, че четвърт век възхваляваме не грижата за всеобщото благоденствие, а „джунглата” в борбата за оцеляване, т.нар. частна война. Няма как държавата да отсъства в икономиката, след като обществената система се състои от здравеопазване, култура, образование, след като имаме национална сигурност, отбрана, енергетика, банково дело и структуриране на икономическите отрасли. Пазарът не е само фризьорски салони, шивачници и кръчми, които се саморегулират. Една кръчма отваря, друга затваря. Пазарът включва целия наш живот, и ние сме главните потребители в съществени отрасли от икономиката, какъвто отрасъл е здравеопазването, сигурността или енергетиката. Затова адбикирането на държавата води до крах на общата ни действителност и пълна разруха. Да не говорим, че за да се изведе една икономика на нова технологична траектория е нужен мощен тласък, който може само държавата да обезпечи като стимулира пазарните активности в определена посока.

У нас не само няма стратегическо планиране на икономическите отрасли, но има пълен отказ да се мисли за общия национален интерес. Корумпираната и невежа държава е по-лоша от просто дивия капитализъм.

Деконструкция - БНР


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели