/Поглед.инфо/ Според количествените критерии в някои социални науки качеството не е от голямо значение. Щом като,например, в Германия, България и Бангладеш /Шри-Ланка, Тамбукту или Конго, или която и да е реално съществуваща или не държава/, има избори на всеки четири или пет години – там има демокрация. По количествените критерии няма значение кой точно и по какви закони прави избори и кой реално е на власт. По същите количествени критерии, след като в България има редовни избори и се спазват най-общите конституционни разписания за мандатността на властта, то следва, че демокрацията е на лице, независимо, че свободни избори на практика няма.

Политическият модел е вече почти 100 % олигархичен – решенията за бюджета и всички закони с т.н. материален интерес се вземат не в Народното събрание, а от икономически овластени кръгове с представители в парламента. Тези кръгове са предложили и състава на правителството, за да се изпълняват законите пак по волята на олигарсите. Те , олигарсите, знаят колко външен дълг и откъде да се вземе, колко да се ограничат социалните плащания, в никакъв случай да не се вдигнат данъците за богатите. Това означава смяна на партията, с която работят олигарсите и правене на нова, която да ги слуша повече. Затова Владислав Горанов ще слуша повече дори от Симеон Дянков - последният поне не проявяваше амбиция сам да става олигарх.

Олигарсите пък от своя страна искат да печелят и не се бъркат /все още/ във външната политика на държавата. За външната политика отговорност носят политиците. Те трябва да са лоялни към държавите, които в момента се разпореждат с Балканския регион. Единствената цел на политиците няма връзка с държавността, тя е да са на власт и да изпълняват поръчките на олигарсите докато сами станат олигарси с окрадените средства от държавата - мита, данъци, европейски пари и пр.

Представителите на олигарсите в парламента и правителството изпълняват техните заявки – за обществени поръчки, за лобистки закони, за защита на едрия бизнес и неговите деца.

Театралната пък или т.н. фасадна демокрация има ролята да симулира демокрация. Т.е. да не сменя в никакъв случай модела на олигархичната власт и заедно с това да прави избори. Това означава, че изборите дори да сменят имената на политиците, не трябва да сменят техния слугински манталитет. И всяка партия, която иска да бъде допусната на власт, знае, че не трябва да допуска бунтари в себе си или недай си боже в парламентарната си група.

Ако пък се случи да се допуснат повече депутати от разни партии, които искат да сменят модела или поне чрез повече данъци да дадат пари за образование или да ограничат процентите на корупцията - за това си има Протестъри или някакъв вид Майдан. Олигарсите или/и външни фактори ще платят на безработни граждани, те ще излязат да протестират срещу правителството и то ще падне, независимо от това дали е подкрепено от електората или не. Така, че от демократичните избори пак няма особен смисъл.

Когато коментираме избирателната активност, не трябва да подценяваме избирателите, които предпочитат да си останат вкъщи. Те знаят механизмите на фалшивата демокрация и вече им е омръзнало да участват в театъра.

Същите изброени по-горе фактори на политическия процес в България определят и поведението на партии и избиратели на местните избори.

Но на местните избори демокрацията, т.е. свободната воля за избор, изобщо не може да пробие в почти 90 % от градовете и селата. На местните избори гласовете се броят предварително от брокерите, купуването и продаването е в ход месеци преди обявяването на датата за избори. Още повече, че по места купуването и продаването не е задължително да бъде в пари, то може да е в натура, а може да се заменя с рекет и всякакви незаконни безобразия от страна на силния на деня. Правосъдие няма, демокрация хич.

Анализаторите признават – и отляво и отдясно, че България е феодализирана, т.е. че местната власт е здраво свързана с местни олигарси от по-малък или по-голям мащаб. Няма да е пресилено, ако се каже че животът се котролира от местни мафии.

Това означава, че ако гражданите си позволят да дадат свободно своя глас, могат да попаднат под ударите на местния феодал – кмет или безнесмен, или и двете. Свободните граждани могат да загубят работата си – те самите, децата им или и техни близки. Ако имат дребен бизнес, то той остава абсолютно беззащитен срещу рекет и „данъчни“ проверки.

Трябва да се признае, че има разлика в поведението на властимащите и провеждащите избори в София, големите градове и в малките населени места. В столицата гражданите се чувстват по-свободни, те могат да имат избор и да са сравнително предпазени от пряк натиск. Но в малките населени места демокрацията почти изчезна още през 2011г. И нямаме никакви основания да мислим, че през 2015г. ще има промяна. Вътрешният министър е друг, но управляващият МВР и предизборния щаб на ГЕРБ е същият – най-големият признат изборджия на новото време. Неговите незаконни методи за използване на държавата и местната власт от партия ГЕРБ остават ненадминати и ще бъдат и най-сериозният фактор и на предстоящите избори.

Другият силен фактор, който ще определи резултатите от изборите на 25 октомври е поведението на министър-председателя Борисов. Първо, той изключително умело използва сложните международни процеси през 2015 година. Заплахата с бежанци, с необходимостта общините да приемат и да плащат за чужди хора върви постоянно в речите му по всякакъв повод, пък и без повод. Хората в България трябва да се страхуват от бежанците, защото ако не е Бойко – какво ли не ще се случи. Второ, Бойко добре се справя и с циганите – вижте Гърмен, Варна, въобще не му пука от европейските институции. Това само Бойко го може. А, трето, Бойко лъже и както Бойко никой не може публично да лъже. Той овъртоли в лъжите си и Меркел и Путин и кой ли не. То не бяха разговори за квоти, то не бяха спрени самолети.

Може още много да се изреждат фактори и факти, които показват, че България няма демокрация. Не може и да има след като няма справедлив съд, не се спазва нито Конституцията, нито законите.

С тези констатации не искам да кажа, че не трябва да се участва в изборите, но българите трябва и на местните избори да се готвят за по-голямата битка – предсрочни парламентарни избори, защото политиката на ГЕРБ на държавно, на местно и на международно равнище унищожава българската държава. Българските граждани не трябва да приемат нов бюджет, който ограничава възможностите им за достоен живот, за добро образование и здравеопазване.

Затова местните избори трябва да се правят с национални послания. Не можеш да привлечеш хората на своя страна в общинския съвет, когато средствата се разпределят от министерствата в София и само на политически принцип. Да не говорим за клиентелизма в разпределянето на европейските средства, които са по общински проекти. Днес е илюзия да се бориш за местната власт без да искаш да промениш незабавно властта в държавата.