/Поглед.инфо/ От дясно днес твърдят, че президентската битка ще се води по оста – Изток-Запад, или по-точно - проруски кандидат ще застане срещу проамерикански кандидат. Тази спекулация е изгодна за дясното, което е в насипно състояние и само с манипулативни геополитически пристрастия може да има някакво присъствие. Така че реформаторските аргументи не се приемат.
Трудно е да се каже, че сега се води и идеологическа битка по оста ляво-дясно. Тази битка не е отминала, но предстои в парламентарните избори. На президентски избори, при представителната роля на българския президент, във вътрешната политика ляво-десният дискурс стои малко изкуствено.
В очерталите се регионални и световни процеси предизвикателството този път действително е българският национален интерес. Най-важното за този, когото ще изберем, е как той разбира в настоящите условия този интерес. Затова и националният интерес дели партиите на такива , които се интересуват от него и на такива, които само говорят за него, а се интересуват от властта единствено. За тази постановка допринася и президентският мандат на десния Росен Плевнелиев, който ще остане пример за сервилност и актуализация на Любен Каравеловото: „Пази боже сляпо да прогледа“
ГЕРБ и лидерът му Бойко Борисов олицетворяват продаването на националния интерес за лични цели и много по-ниско от пазарните цени, ако говорим с езика на десните. Борисов говори непрекъснато за притесненията си за България и се чуди как да си затваря очите, когато трябва да решава в полза на България. Вместо България, Борисов винаги избира властта в България. Иначе думите му са помпозни, но безочливи лъжи. Борисов винаги чака последни указания от Европейския съюз или НАТО, но той вече явно не е толкова интересен за тях и те се бавят да го ориентират в ситуацията.
Реформаторският блок извежда в приоритетите си парламентарните, а не президентските избори. Пък и националният интерес за партиите в Реформаторския блок е „комунистическа отживелица“, остаряло мислене или национализъм. За тях той може да е само русофобия, или пък работа срещу Ирина Бокова, с което много грешат. Техният Евгений Михайлов им изяде хиляди български гласове.
В ориентацията си към националния интерес на прав път са парламентарните националисти. Те са смес от системни и несистемни играчи, но добре разбират, че днес времето играе в тяхна полза. Хората искат своя държава и сигурност в нея. Само че националистите нямат ресурс да дадат нито сигурност, нито могат да пазят националния интерес, защото са в коалиция с една безродна партия, каквато е ГЕРБ. Наричам ГЕРБ безродна партия, защото техният най-силен лозунг е „Парите не миришат“, а той е далеч от любов към Родината.
Шансът на националния интерес днес може да се защитава чрез президентската институция само от националноориентиран кандидат на БСП. Не казвам на Лява България или на лявото в България, защото не мога да поема отговорност за националните интереси на многото малки леви партии. Ако говорим за АБВ, то там има само преследване на власт. Те не биха участвали във властта с такава продажна партия като ГЕРБ, ако беше иначе. Вече се вижда, че бившият президент Първанов се вижда отново начело на БСП, той публично си позволява още сега да подценява ръководството на БСП и лично Корнелия Нинова. Да говори снизходително за лидерите на БСП и да равнопоставя малката си партия, която има под 1 % избиратели, с БСП. С факта, че Първанов си постави за цел да разцепи БСП и си повярва, като направи нова партия, стана ясно, че той не е националноотговорен политик, той е конюнктурен и недалновиден. Дори му се е приискала президентска република, а питал ли е за това БСП ? А партията АБВ се присъедини и към всички безотговорни решения на ГЕРБ. Така че дори от тактически съображения БСП не трябва да позволява АБВ да се нарича лява партия и да се нарежда до БСП. Хората от АБВ, които се чувстват отговорни, могат да подкрепят решенията на ръководството на БСП.
Защо БСП в настоящия момент може да даде национално-отговорното решение за президент на България ? Защото тя все още се чувства отговорна за България, дори по инерция от близкото минало. Защото много млади хора ще се доверят на БСП във външната политика, те не търпят вече двойните стандарти на дясното. Политиката на президент, излъчен от БСП, ще бъде много по-балансирана и отговорна към Европейския съюз, НАТО, Русия и Турция, отколкото на ГЕРБ и десните партии. БСП е доказала това през годините и днес трябва да се гордее с това и да не се самоподценява.
В националната политика е големият шанс на БСП и на България днес. Десните бясно ще спекулират с това, че БСП може да издигне военен човек – ген. Радев за президент. Но българите знаят двойните стандарти на десните, те добре усещат вече безкрайните лъжи на Бойко Борисов. А ако лидерът на ГЕРБ не се кандидатира за президент, тогава, както се казва, „работата на ГЕРБ е спукана“ предварително.
Политическият живот в България днес е далеч от спокойствието и идеите на 90-те години на 20 век. Но така е в цял свят. Не можем само да се ругаем, че не сме Запад или Изток. Ние сме тук и сега, и който от кандидатите за президент искрено повярва в силата на българския народ, българският народ ще даде доверието си за него.
