/Поглед.инфо/ Според медиите старата БСП губи влияние, а според социолозите влиянието й макар и бавно расте. Конгресът на партията през май вече се превърна в сериозна битка за съществуването на голяма лява партия в България или за преливането й в популисткото и антидемократично управление на ГЕРБ. Става необходимо не да се отрича съществуаването на ляво и дясно, както правят Първанов, Кадиев, Гергов и други претенденти за лидери на партии вляво, а ясно да се очертаят различията на лявото и дясното, и тяхната роля за демократично съществуване на България.
Лявото пространство у нас все още се влияе от политиката на дясноцентристката коалиция на управлението на Станишев. Тази коалиция допринесе за членството на България в ЕС и НАТО, но това остана неразбрано от хората и цената в крайна сметка беше сериозна загуба на автентични леви идеи в самата БСП. Левите идеи сега са необходими на лявото не само в България, но в Европа и целия свят. Това показват гражданските настроения и движения във Франция, Великобритания, САЩ, Испания, Гърция, Португалия, Бразилия и др. А да не говорим в колко още страни левите управляват.
Лявата идеология е тази, която смята, че експлоатацията на хора от хора не е начин за развитие на общестовото. Според ляво настроените граждани всички в една държава трябва да имат равни права, а това означава и равни възможности. Не само трябва да сме равни пред правовия ред, но и да можем да задоволяваме свои материални и духовни потребности. Това е лявата идеология по учебник. Тя е идеология за равенство на неравнопоставените. Тя е борба на защитниците на тази идея за справедливо разпределение, борба против неравенството, както и за равен шанс на всеки да си избере образование и обществена позиция.
Дясното смята, че обществото се движи само благодарение на елита. Тези, които нямат наследени материални привилегии, трябва в най-добрия случай да обслужват „родените в дантели“, по израза на бившия демократ и конституционен съдия Георги Марков, за съжаление такива като него в България са били и сега си остават около 5 % от хората. В България, поради одържавената собственост при социализма, наследена буржоазна собственост последните двадесет години няма. Има наследени политически позиции и разграбена бивша общодържавна собственост чрез привидна приватизация и реституция. Дясното непрекъснато претендира за морал, но произходът му в реституирания капитализъм го доближава до кражбата на държавната собственост. За съжаление дясното в последните 25 години не произведе морал, а обратно – произведе много повече корупция и привилегии от тези при социализма.
Надявам се читателите да не се обидят за това дълго предисловие. Но мисля, че то е необходимо, защото забравяме, че модерното общество се крепи на мандатната смяна на ляво и дясно управление, която осигурява баланс в обществените интереси и единство на нацията. В България се вихри непризнаване на лявото и заклеймяването му като комунизъм.
А комунизмът е обществен идеал за равенство, както и либерализмът е идеал за свобода на индивида в обществото. Няма нито абсолютно равенство, както не може да бъде постигната и идеална свобода. Но днес дясното се чувства силно,поради доминацията на развития капитализъм в геополитически план. Историята показва, че всяка доминация – била тя капиталистическа или социалистическа, е временна. Историята няма край, колкото и последователи на Фукуяма да се произведат от либералите.
Спомням си, че по време на социализма много родители възпитаваха децата си във вярност на комунистическата партия, защото на хоризонта не се виждаше нищо друго, освен властта на БКП в България и доминацията на СССР в нашия регион. И изведнъж всичко се преобърна, дойде капитализмът с „активната борба” на дисидентите Плевнелиев и Дайнов. Веднага след 1990 г. същите родители започнаха да насочват децата към пожизнена вярност към „общовалидната” ефективност на капитализма и НАТО. Отново никой не се поучи от историята, а нейното колело продължава да се върти, както обикновено.
Поради доминацията на силите на НАТО в Европа и горбачовистката политика България непременно да влезе в НАТО, престижният дискурс днес в страната ни е антируският. Нищо, че Русия не е СССР и Русия е дясно консервативна империя. Медийното внушение, че Русия е лява няма нищо общо с действителността.
Българите обичат да са на правилната страна в геополитическата си ориентация. Сега, по тази причина, управлението на ГЕРБ и коалиция са прегърнали и голямата регионална сила Турция. И пак безалтернативно. За тях няма ни Първа, ни Втора световна война, няма Константин Стоилов, няма княз Борис Първи и цар Борис Трети, няма Георги Димитров. Как пък малко история не знаят нашите управляващи и малко не уважават усилията им за запазване на българската държава. До тук с историята, който иска - да мисли.
Актуалното в политиката на България днес е състоянието на българската политическа система. Партията на генерал Бойко Борисов реално превзе държавата. Другите партии станаха маловажни, те са само в миманса на парламента.
И в тази обстановка на ликвидиране на самостоятелните партии, на авторитета на Конституцията и „излишните” институции, единствената все още самостоятелна партия - БСП, се тресе от конфликта – да влезем ли в устата на вълка - ГЕРБ, да последваме ли съдбата на Първанов и Радан Кънев, или да се борим за възстановяване на демокрацията и власт чрез избори. И тези, които искат да се коалират с ГЕРБ, да влязат във властта и да чакат подаянията на Борисов, наричат себе си прогресивни леви или социалдемократи. Въпрос на етикети.
В последните дни за най-прогресивен ляв в БСП се обяви пловдивският олигарх Георги Гергов. Без никакво съмнение в себе си и при пълно раздвоение на личността. Защото не той, а може би друг Гергов продаде Пловдив на ГЕРБ и остави Славчо Атанасов без официална подкрепа. Не той, някой друг раздава пари на всички партии в Пловдив и на една камарила свои храненици все още от БСП. Когато няма друга политика, и нахалството става политика.
Лозунгът „чрез нахалство към прогрес“ използват и други претенденти за председателския пост в БСП. Те щели да предпазят България от комунизма, както е казал един депутат от БСП в габровски вестник миналата седмица. Много спасители на БСП се очертаха в последно време, толкова много, че в медиите най-често се показва депутата от БСП Георги Свиленски, и причината за това е, че не е номиниран за председател и е неутрален в тази битка. Добре, че макар и неноминиран, този депутат има качества и представя добре БСП. В последните две седмици за БСП не може да се пише и говори в много медии, защото, както разправят, БСП била в предизборна кампания, пък не си била платила. Ясно е, че в ход пак е платеното обществено мнение.
Ако това, което описах, са демократични практики и България е сигурна и богата държава, бих се съгласила с възможността от БСП да се пръкнат още няколко субекта в дясно като АБВ и Движение 21. Има кой да плати. Но продължавам да защитавам тезата си, че БСП сега не се нуждае от разцепление, не се нуждае от десни коалиции, тя се нуждае от разбиране и следване на леви политики, такива, каквито стъпват на казаното по-горе. За да има баланси в държавата и държавата да остане да съществува. Засега не виждам много хора в ръководството на БСП, които да следват лявото и да го налагат в партията, освен сегашният лидер на партията и някои леви политици, които обикалят България и хората ги разбират. Не е вярно, че левите избиратели в България изпитват носталгия към старото. Те изпитват остра необходимост от справедливост, съвременно равенство, от достъп до здравеопазване и образование, от достъп до култура. Десните в БСП, които искат да си гледат бизнеса, са шепа хора, които или не разбират от ляво, или се срамуват от него. Лошо е, че повечето от тях са депутати, но и да отидат в ГЕРБ, БСП няма да загуби толкова много.Те изборите ще са скоро.
