/Поглед.инфо/ В българската левица вървят два процеса. Първият е търсене на идентичност на левицата в новите обществени условия, международна обстановка и ситуацията на Балканите след раздвижването и победата на СИРИЗА в Гърция и вълната на новите леви в Европа.

Другият процес е – много кадрови амбиции и кой да води бащина дружина. Тези две неща вървят паралелно с най-различни форми на взаимно преплитане.

Лидерската битка в левицата за първи път няма да бъде единият лидер да е по-хитър от другия. Лидерската битка ще бъде на базата кой от лидерите ще влезе в политическата ниша на бъдещата левица в България. Т.е. трябва да се види кой от тях ще забележи истинските, социалните, гражданските, политическите процеси, болките на народа, болките на държавата и да прояви възможност наистина адекватно да реагира, за да може да се тръгне към нормализиране и оправяне на тази наша изстрадала България. Така че тука хитринките, апаратните хватки, мръсотийката, интрижките, които досега са решавали кой побеждава на лидерско равнище, от тук нататък отиват като втори елемент. На преден план излизат реални проблеми, преоценка на досегашната политика и една разумна и реалистична програма за бъдещи политически действия. Проблемът е съдържателен, не е чисто лидерски.

Като говорим за бъдещето на левицата, трябва да видим през 2013 – 2014 г. какво тотално разместване стана в Гърция. Огромната партия ПАСОК на практика загина. На тези избори тя се яви в две форми – новата остатъчна партия на Георгиос Папандреу "Движение за промяна" дори не успя да прескочи 3-те процента. Официалният ПАСОК получи 5-6%. Избуя нова лява коалиция СИРИЗА, която стана първа с огромна преднина и почти имат абсолютно мнозинство. И всичко това стана само за 8 месеца - от европейските им избори през май месец миналата година до извънредните им парламентарни избори през януари тази година. В дясното пространство - на Нова демокрация й падна рейтинга с 10-ина процента. Това означава, че остават на втора позиция и много след първия. Те до голяма степен са унизена дясна партия, до такава степен унизена, че техният лидер дори не събра мъжка сила да стисне ръката на Алексис Ципрас и да го покани да влезе в кабинета, а страхливо един час преди да дойде Ципрас избяга от кабинета си. Това е много тежка морална криза на официалната десница. Там имат и една фашистка партия, която утрои своя процент само за тази година и половина, въпреки че лидерът на тези фашисти, които са много крайни, заради побоища и малтретиране на хора с друг вид кожа в Атина, в момента е в затвора. Така че всичките елементи на партийната структура реално се разместиха.

Ето такъв процес започва в Европа. През октомври вероятно ще се получи нещо подобно в Испания, следващата ще е Ирландия, следващата - Италия и следващата страна вероятно ще бъде България. Процесът е започнал и никой не може да го спре. Импулсът идва отвън, така че вътрешните сили щат не щат ще трябва да минат през едно такова много тежко и за някои много болезнено преобразуване на партийната политическа структура.

Къде ще си намери мястото БСП? Това означава нещо много простичко – дали ще оцелее дори със сегашните си 500 000 гласа, или ще се стопи за 1-2 години до 200-300 000 гласа, т.е. да последва съдбата на ПАСОК. Другата възможност е, за разлика от ПАСОК, БСП достатъчно бързо да олевее и да заеме нишата на СИРИЗА в български условия. Това би било поредно доказателство, че БСП е една изключително жизнеспособна партия. Българска СИРИЗА нямаме и аз не виждам откъде другаде ще се пръкне, ако не от БСП. Защото досегашните уж по-леви партии – социалистически и комунистически, имат плачевни резултати. Те също биха могли да станат българската СИРИЗА, но това е малко вероятно. А може да се появи чисто нова партийна формация – по-лява и евроскептична. За такова решение засега аз съм скептик. Така че БСП е в смъртоносна опасност, но всъщност продължава да има своя шанс.

Във времето, ако погледнем, СИРИЗА от януари до май месец от някаква никаква периферна коалицийка стана трета политическа сила и след една година – първа политическа сила. У нас такава формация, ако има вътрешен потенциал, може да изгрее на сцената. Формално погледнато в България го има това време, защото местните избори ще бъдат чак октомври месец, т.е. от сега дотогава има 6-7 месеца. При това има възможност през октомври освен местни избори да има и предсрочни парламентарни избори. Целият проблем е има ли формации, има ли лидери с потенциал. Казвам пак – аз не ги виждам за момента. В този смисъл БСП, начело с Михаил Миков, имат своя шанс. Сега съществуващите по-леви формации нямат потенциал. Не ги обиждам, просто това показва практиката в момента. На няколко пъти вече изборните резултати са показателни.

Какво трябва да направи БСП? На първо място трябва да разбере какво значи лява партия в Европа. В БСП едва ли го разбират. Думите олевяване, левица непрекъснато се повтарят, но не се разбира що е то. Другото е, че за да бъдеш левица, трябва да имаш класов подход. БСП се срамува от думата класа, срамува се от това, че трябва да бъде партия не на богатите и на бизнеса, а да бъде партия на трудовия народ. Да иска 20 лв. надбавки за пенсиите не са това, което ще я промени. Така че първият проблем е БСП да разбере какво значи лява партия и левица. Второ, на БСП й трябва да се оттърси от чувството за вина. Ето тези дни стана огромен скандал – възродителен процес, агресивен опит от страна на Местан и ДПС отново да се сменят имена. И БСП седи със страх в очите, докато ДПС абсолютно едностранчиво представят събитията от 1984 г. БСП мълчи. Въпреки че отново трябва да се припомни, че само от турска страна е открит сепаратизъм, при който има загинали българи, има атентати и т.н. Тази половина от истината не се казва. Не се казва и втората половина от истината, че голяма част от тези мюсюлмани и турци, на които са сменяни имената, не са го направили под насилие, а са го направили доброволно, за да се интегрират към българската нация и европейската цивилизация. И докато цялата истина не се казва, БСП се е втрещила от своята историческа вина. ДПС продължава да ги лази и да ги тъпче по главата. Затова категорично трябва да се оттърсят от своята историческа вина, да станат партия със самочувствие. Такава БСП 25 години я няма. Третото нещо, което на БСП й трябва, е енергичен лидер. Вижте що за мъж е Ципрас – струи от енергия, уличен революционер, рокаджия, идва от младежка комунистическа организация, немирното дете в училище… Къде го този лидер в БСП? Вижте как изглежда гръцкият финансов министър, какво енергично излъчване има. Това принципно липсва на БСП.

-------------

Професор Михаил Мирчев, социолог.