/Поглед.инфо/ Интервю на Ива Николова с проф. Михаил Мирчев преди пленума на БСП.
Проблематичен е и съмненията към него растат
- Проф. Мирчев, днес се очаква Националният съвет на БСП да издигне кандидатурата на ген. Румен Радев за президент. Тази кандидатурата печеливша ли е за БСП?
- В момента съм по-скоро скептичен. Просто защото не е ясно какъв е този човек. Вчера за пръв път даде пресконференция, 1 ден преди пленума на НС на БСП и 3 седмици след като бе лансирано името му и имаше доста бурна пропагандна кампания и реклама за него. Но той не каза, че е ляв, нито какво е отношението му към лявото – въпреки, че го издига именно БСП като социалистическа партия. Каза какво е отношението му към НАТО, но не направи връзка между съвременното ляво и НАТО.
Хората подозират, че като генерал от българската армия той някак естествено би трябвало да е русофил. Но той изрично каза, че е радетел на Източната политика на НАТО и Европа, което сега на практика означава война срещу Русия.
Ето 2 от многото теми, по които електоратът на БСП е извънредно чувствителен. Когато ще решава дали да го припознае като свой и да го подкрепи или да не го подкрепи.
Така че този кандидат, за когото се разчита, че може и ще донесе 400 000 допълнителни гласове – над уж гарантираните леви гласове, да не се окаже, че за него ще гласуват само 50 000 допълнително, а 200 000 от бесепарите ще се откажат и гласовете им ще бъдат загубени.
Така че ген. Радев е твърде проблематичен като кандидат за президент от БСП. Все още не знаем какъв човек е. Съмненията около него се увеличават.
- Това ли беше причината издигането на неговата кандидатура да предизвика такива брожения в БСП. Стигна се до публични скандали, които никога не са добра среда преди кампания?
- Тази степен на скандалност никога не е била нещо добро преди избори, особено веднага след Бузлуджа като специален ден за БСП. И хората трябва да го отчитат. Преди много пъти е имало брожения, имало е противопоставяния между групи, имало е алтернативи. Но сегашната степен на скандалност е безпрецедентна. Тя вече заплашва БСП официално да се разцепи и разпадне. Досега не сме били свидетели на такова разцепление, въпреки страхотния инстинкт на БСП да се съхранява целостта на партията.
- Смятате, че кандидатурата на ген. Радев може да разцепи БСП?
- Вижте какъв е радикализмът на самия Стефан Данаилов – той говори за фактическо разцепление вътре в Изпълнителното бюро. Я си представете, че това фактическо противопоставяне днес го видим и в Националния съвет, както при обсъжданията и позициите, така и след това при гласуването. Я си представете, че недоволната група тръгне да прави нещо по-радикално? Нещата са просто на ръба.
- Зад какво застава радикалната група в БСП?
- Радикално несъгласните, ако мога да се коригирам. Те все още не са организирани и в този смисъл все още не са група. Очевидно се натрупва опозиционна енергия и по линия на Михаил Миков и неговите приближени. И по линия на хора, които по принцип не са съгласни по този начин да се злоупотребява с проведеното допитване – в началото на юли 2016, както и с партийните номинации от конференциите седмица по-късно. И при неодобрение на отрицателското отношение към възможността Мая Манолова да се кандидатира. И обявената война вече съвсем персонално и директно от Румен Овчаров срещу Сергей Станишев. И обявените оставки от Костадин Паскалев и Юри Асланов за излизане от Изпълнителното бюро и ръководството на БСП. Виждате, че зрее енергия в доста опозиционни среди в БСП.
Вижте колко много са фронтовете. Това означава пряка опасност една организация просто да се саморазпадне или да се разцепи на две-три части.
- Защо точно този важен избор, който би трябвало тотално да мобилизира партията и левите сили, предизвика обратен ефект?
- Консолидация беше целта и такова беше обещанието от лидерката Нинова. Но явно поне засега не се получава. Опитаха се да прескочат тази пропаст, но засега поне не успяват.
- Стои ли нещо друго зад това, защото се говори за задкулисни совалки около кандидатурата на ген. Радев?
- Влизаме в зоната на конспирациите. Да, очевидно има такива неща, но ще научим за какво точно става дума, когато му дойде времето, както казваше един велик български национален вожд. Още не му е дошло времето. Но в България всичко се научава.
- Само че няма ли да е малко късно, както за избирателите, така и за БСП, така и за националния политически живот?
- Може би ще бъде късно от гледна точка на вече обявената голяма предстояща изборна победа на БСП. Победа на лявото като алтернатива на сегашната власт и специално на ГЕРБ и Бойко Борисов. БСП обяви първо, че ще бъде голяма сила и, второ, че тази сила няма да е каква да е, а ще бъде алтернативна.
Защото има и друг вариант – те да са сила, но да се окажат партньорска сила. Ако се спуснем по линията на конспиративни схеми, я си представете, че ген. Радев бъде издигнат и после не бъде припознат от половината бесепари. Но вместо загуба се стигне до победа. Как може да стане това уж парадоксално обръщане?
Може да се произведе чрез изборджийският механизъм на Цветанов – фалшификации, манипулации, преизчисляване от математическия колектив. Видяхте какво бе направено на кметските избори преди няколко месеца. Цветанов е способен, ако му бъде наредено и той ако поиска, да избере като уж опозиционен президент ген. Радев – ще му добави недостигащите гласове. И след изборите БСП ще си има избран президент, но това в някаква степен може да е и политически подарък не от някой друг, а от Бойко Борисов.
И следващата стъпка каква ще е? Лелеяната схема "единно правителство между ГЕРБ, АБВ и БСП". Хоризонтът за това е Май 2017 година. В момента, като изричам един такъв практически вариант, на мнозина може да им се струва твърде парадоксално. Но помислете за задкулисните схеми и абсолютната безпринципност в жаждата за власт и възможност да се злоупотребява чрез държавата. Мотив има. Досещаме се кои са мотивираните. В логиката на задкулисните схеми и играчи може да се проведе точно такава изборна игра, в такава посока.
- Смятате ли, че Бойко Борисов би допуснал такава загуба на президентските избори – както в партиен, така и в личен план?
- Ако ГЕРБ бяха действително в устойчива властова позиция, това наистина би звучало като абсурд. Както и спрямо характера на Бойко Борисов. В една обикновена ситуация той не би понесъл такова унижение за себе си. Но дали е такава ситуацията сега на ГЕРБ и Борисов? Обратното е, Бойко Борисов изглежда в паника, ръководител и премиер в паника.
Например, аз как разчитам международните му совалки и непрекъснатите му обръщания в неочаквана посока?
Мисля, че става следното: Господарите от САЩ са му казали, че ще го сменят с някого. Той търси опора и се умилква на Путин – ще строи това, ще строи онова. Но Путин не е лековерен и първо му иска железни гаранции, за да започнат сериозни разговори с Борисов. И той изприпка при Ердоган като спасителен пристан. При Ердоган, който е прононсиран враг на целостта на България и на българската нация. Не изглеждат ли така нещата? За каква стабилност и нормалност говорим? Борисов сега изглежда като човек в паника и министър-председател, който спасява себе си, включително и във физическия смисъл на думата. Така че спрямо неговата игра в президентските избори не трябва да прилагаме нормалната логика. Ситуацията е екстремна, действията са парадоксални.
В тази ситуация Борисов може да изиграе абсолютно неочаквания ход – подарява президентството на БСП и АБВ, за да може през следващата 2017 година да се стабилизира, като направи ново правителство в тройна коалиция. Защото се видя, че десният Реформаторски блок не са му никаква гаранция за власт. Те му създават само проблеми.
Затова най-удобното за Бойко Борисов е Първанов с АБВ и Корнелия Нинова с БСП.
- Интересно, това ли стои зад думите на Корнелия Нинова "дайте ми възможност да стана премиер"?
- Това беше еднократно изпуснато от нея. Но тя вече официално каза, че може да се направи коалиция с ГЕРБ. Постави едно уж желязно условие – ако на следващите парламентарни избори БСП са на първа позиция. Значи тя си е мислила за този вариант и си позволи официално да го обяви пред публиката. Или се изпусна, или ни подготвя отдалеч.
А после от условието могат да се отметнат. Ще има предсрочни избори, по-вероятно е БСП да бъде на втора или на трета позиция. Обаче ще заемат драматична поза – дайте да спасяваме България и - хоп! - тази нова коалиционна формула се реализира.
Хората нека да четат внимателно и да помнят какво казват политиците.
- В такъв случай какво да очакваме от днешния пленум?
- От днешния пленум очаквам след много тежка битка ген. Радев да бъде номиниран. Мисля, че това вече е добре режисирано и е постижимо.
За мен нататък целият проблем е дали ще се откажат да обсъждат вицепрезидента. Защото на избори не се явява кандидат за президент, на избори се явява двойка. Върнете се към 2011 г. Тогава успехът на Ивайло Калфин, който за малко не беше избран за президент, вместо Плевнелиев, всъщност не е негов. В много по-голяма степен тогава изборният успех се дължеше на кандидата за вицепрезидент Стефан Данаилов. Той тогава успокои партията, която не харесваше Калфин, консолидира я и тогава по линията на лявото беше направено максималното. И така изборният резултат не беше заслуга на кандидата за президент, а за вицепрезидент.
В момента има нужда от абсолютно същата комбинация – кандидатът за президент ген. Радев трудно ще бъде припознат от БСП и от идеологизираното ляво. Спасението е да успокоят топката чрез един много ясно обозначен ляв бесепар, който да бъде кандидат за вицепрезидент.
- Кой може да изиграе успешно тази роля? Говори се, че един от вариантите е Илияна Йотова.
- Няколко имена могат да изиграят тази роля – или Илияна Йотова, или Таско Ерменков. Както и проф. Румен Гечев. Но първите двама са силни кандидатури за вицепрезиденти.
Интервюто взе: Ива Николова, ПИК, 17 август 2016, 10.30 часа
Бележка: Тук публикувам редактиран вариант на даденото интервю, с минимални пояснителни допълнения в текста.