Интервю на Таня Джоева за доверието към Борисов, за одесняването на БСП и колективния образ на партиите

- Проф. Мирчев, през февруари имаше масови граждански протести, правителството подаде оставка, а ето че сега доверието към бившите управляващи расте, вместо да пада. Поне това показват последните изследвания.

- Тези изследвания, проведени през Март, са проблематични. Мисля, че по-принцип е грешка да се избързва с проучвания преди масовото съзнание да е осъзнало какво точно се е случило. Когато има турболентно събитие, би трябвало то да приключи, хората да осъзнаят новите реалности и чак тогава да бъдат питани. Според мен, коректно е да се правят рейтингови изследвания едва сега, в началото на Април. Очаквам с огромно любопитство данните от тях. Възможно е подкрепата за ГЕРБ да спада, но е възможно и да расте.

- Как си го обяснявате?

- През Февруари голяма част от протестиращите атакуваха високите сметки за ток, след това и монополите. Но малка част от тях бяха стигнали до идеята, че за всички тези неща всъщност следва да бъде обвинено правителството. Самият Бойко Борисов не бе основен обект на протестите. Така че, когато той избърза и подаде оставка, предизвиквайки предсрочни избори, изненада всички.

Интересно е как избирателите оценяват оставката: през Март около 45% я одобряват (защото е „уважение към народа”, „постъпка на истински държавник”), други около 45% не я одобряват (защото е „бягство от отговорност”, „лоша емоционална реакция”). Виждате, че не са малко избирателите, които са склонни да проявят съчувствие към Борисов и ГЕРБ – все едно те са станали жертва на лоши момчета или на още по-лоши задкулисни играчи. Но и това е емоция, която вероятно бързо ще изстине. Ето защо, следваше да се поизчака с рейтинговите проучвания до началото на Април.

От друга страна, в основните партии сега има процес на консолидиране. ГЕРБ си запазва 50-60% от електората, който имаше през 2009-та. Техният предизборен проблем е дали ще получат допълнително проценти от избиратели, които от съчувствие ще ги подкрепят, или дали ще успеят да реанимират „харизмата” на Борисов, който през критичните последни няколко седмици изчезна от телевизора. Ако не успеят и в двете, рейтингът им няма начин да не падне, и то значително. Достоверните изследвания ще покажат това.

- Защо допускате и този вариант?

- Вижте, може ли някой да си затваря очите за социологията на ежедневието. Очевидно е бедствието на 50% от семействата и кризата на още 30% от семействата и хората в България. Свидетели сме на крайно нехарактерна за българския национален характер серия от самозапалвания. Това са екстремни прояви, но трябва да докараш хората до налудничаво състояние, за да започнат те публично да посягат на живота си. Става дума все за индикатори за кризисна ситуация, която критично се е стоварила върху мнозинството от хората. Освен това, не малка част от засегнатите вече са минали отвъд прага на поносимост. В такава гражданска ситуация рейтингът на управляващата партия може ли да се задържа висок и много висок? Съмнявам се.

- Бойко Борисов е силно обичан и силно мразен. Ако отново спечели изборите, ще удържи ли властта?

- Има един тънък момент. Спечелилата партия на предстоящите избори няма да бъде в истинския смисъл на думата победител. Прогнозирам, че първата сила няма да има повече от 23% от всички избиратели, или около 30% от действителните гласове. Без груби и масови фалшификации на изборни протоколи и бюлетини повече от това не е възможно. Става дума за около 75 депутата в 42-то НС, плюс 8-10 депутата след преразпределение от гласувалите за партии под 4% (над 15% от всички гласували). Е, това победа ли би било? Спомнете си за „недостатъчния” процент на управляващата БСП през 2005 г. и за „огромния” процент на управляващата ГЕРБ през 2009 г.

Ако БСП е първа и спечели изборите, то тя ще е принудена да направи тройна или четворна коалиция, още по-неустойчива и проблемна спрямо мандата 2005-2009 г. Ако ГЕРБ е първа и спечели изборите, то тя ще е принудена да направи още по-сложна комбинация за правителство. Това би било пирова победа за ГЕРБ. Вече вероятно на всички става ясно, че Борисов пропиля уникалния си шанс да управлява в практическо абсолютно мнозинство и подкрепа отвсякъде. Така както навремето го пропиля Иван Костов.

- Обясняват стабилизиралото се доверие към ГЕРБ с уплахата на средната класа. Какъв е профилът на избирателя на ГЕРБ?

- Няма общество без средна класа, но стабилната средна класа в България сега е от порядъка на 10-12%. Това са активни избиратели, но са твърде малко. Те не решават избора. Предстоящите избори ще се решат от ниската класа на работничеството и бедното чиновничество, на хората в масовата търговия и услуги, на бедното занаятчийство и земеделци, на обърканите от безработица и безпътица млади хора и семейства, на семействата с дребен бизнес, които сега изнемогват. Освен това нараства ролята и на компактните цигански гета. Да виждате стабилна средна класа в този списък от професионални съсловия и социални слоеве?

Тук причислявам и огромна част от масовото чиновничество, което се самозалъгва, че е средна класа. Но на практика то си е съвременна форма на пролетариат, след като работи с толкова ниски възнаграждения, без престижност на труда, психясва от проблеми на оцеляването, праща си насила децата далеч в чужбина, принудено е да посяга към корупцията като единствена форма за нормални доходи.

- Тогава защо съвременният пролетариат не избира лявата партия?

- След 1997 г. лявата БСП сама премина в центъра, отказа се от класова идентичност и марксизма, срамува се от термина комунизъм, притеснява се дори от термина социализъм. С много свои властови решения и действия БСП сама даде поводи за обвинения, че одеснява. БСП се отдалечи принципно от проблемите на труда, защитата на труда, така и не успява да работи съвместно със синдикатите. От друга страна, тя загуби и своята лява социална база. Доколкото класическата работническа класа, бедната интелигенция, ниското чиновничество или търговският пролетариат са загубили лявата си идеология. Голяма част от тях имат ляво битие, но дясно мислене. Това е общ феномен в Европа и Северна Америка.

В такъв граждански контекст, ако БСП иска да има по-добро бъдеще трябва да реши два проблема. Първо, да промени своята идентичност и повече хора да помислят, че тя наистина е лява партия. И второ, самата работническа класа да си върне класовото съзнание, което в момента е загубено и затиснато от успешните идеологеми на така нар. „потребителско информационно” общество.

- Ще вземе ли БСП левия завой?

- Ще видим. Въпрос на ръководство, на концепция, на партньори от Европа. Загубата на лява идентичност не е проблем само на БСП, а на почти всички социалистически и социалдемократически партии в Европа.

- Как оценявате имената от гражданската квота на БСП? Един бил член на ГЕРБ, друг призна, че просто е нямал друга оферта...

- Листите са 31, някои от тях са с по 30-40 имена. В това множество може да има някой и друг странник. Сега общото ми впечатление е, че всички партии се опитват да сменят своето колективно лице. Направи го ГЕРБ чрез Служебното правителство. Преди това го направи ДПС, чрез отдръпването на Доган. Сега го прави БСП – за изненада на мнозина не малко „вечни и дежурни” депутати не са в листите, не са водачи, не са на избираеми места. Хората искат други лица, партиите се опитват да им ги дадат. Но не е реалистично да се очакват абсолютно нови листи. В политиката няма как да няма приемственост.

Служебното правителство е ново колективно лице на ГЕРБ, повечето са хора с европейска цивилизована визия. Вместо предишните полуобразовани имаме високо образовани хора, вместо предишните грубиянски лица виждаме изтънченост, вместо фигури, които идват по-скоро от криминалния бизнес, имаме лица, свързани с бизнеса, но за никой от тях нямате готови компромати. Росен Плевнелиев направи щедър подарък на ГЕРБ като смяна на техния публичен колективен образ. Предвиждам това да е действен фактор за удържане на част от изплъзващите им се проценти.

Не трябва да се подценява и отдръпването на Ахмед Доган. Досега вторият човек в партията бе мислен от мнозина като интелигентно момче за специални поръчки на Доган. Лютви Местан стана лидер, държи се като лидер, видимо не се оглежда какво ще му подшушне Доган. Считам, че Доган ще остане с реално политическо влияние в ДПС, в корпоративните структури около ДПС, но образът на движението се сменя и това е печелившо за тях.

- БСП обаче остави част от старите лица при неясен критерий на селекция.

- А как си представяте 100% чистка? Не е възможно такова нещо в обществото, нито е обосновано. Човек като се развежда не си разгонва близките, децата, братовчедите и приятелите, просто се развежда с жена си и елиминира част от нейните роднини и приятели. Старите партии са като едно голямо и конфликтно семейство. При развод някои се оттеглят, други остават, позициите се пренареждат. Това е реалността.

- Какъв шанс давате на малките партии?

- Поне 3-4 от тях имат шанс да прескочат 4-процентната бариера. Вижте втората „Атака“, така наричам Национален фронт за спасение на България. Почти всички агенции с голяма мъка в сърцата им признават 2%. Но те изграждат структури в цялата страна, освен това имат влияние и сред българската емиграция, вероятно процентът им ще расте.

Да не подценяваме „Демократична гражданска инициатива“, както и „Зелените”. Те са активна част от протестиращите. Владеят интернет комуникацията. Самоорганизират се чрез интернет мрежите. Това се видя, че е голяма практическа сила. За какъв брой гласове става дума? Никой не знае, ще чакаме 12 май. Но са изостанали наивници онези, които подценяват този нов граждански и политически феномен.

Коалицията „Горда България” също има потенциал. Това са четири малки, но реални формации. Имат организационен опит, вероятно разполагат с нужните пари, имат амбициозни лидери и други ресурси. Други партии и коалиции също могат да изненадат мнозина с доброто си представяне – над 1% за да се получи субсидия, над 4% за да се участва в парламента.

- Бихте ли се изненадали, ако сигурният доскоро участник в следващия парламент „Движение България на гражданите“ не прескочи бариерата?

- Рейтингът на тази партия логично пада. Единствено тя не смени колективния си образ. Въпреки че Меглена Кунева знае критиките и подозренията към самата нея или към втория човек във формацията Даниел Вълчев. Неслучайно се получи разрив със структурите в Пловдив. Напускането на нейни хора е смъртоносен удар отвътре в активната фаза на кампанията. И преди това ДБГ нямаше повече от 2% ядро и ако остане само с тези 2% от всички избиратели, това означава изпадане под 4% от действителните гласове. Рискът за тях вече е голям.

- Опасно ли е Борисов да разчита на „Атака“?

- В какъв смисъл? Гъвкавият Волен Сидеров да го прегърне отново с любов?

- Да разчита за съставянето на двойна управляваща коалиция?

- Като манталитет „Атака“ е партия на властта, биха се коалирали с всеки. Там само се играе на принципи, популистки се пледира за национален интерес.

- Казахте, че циганските гета решават вота. Какво е участието на търговията в този процес?

- Избирателното циганско тяло вероятно е над 700 000. От тях 300-400 хиляди гласа очакват да бъдат купени, или подкарани насила да гласуват за някого. Така ги приучиха политиците. Те така се научиха да злоупотребяват с изборните механизми на демокрацията. Това е раково заболяване, което се разраства. Сега няколко крупни купувача са се наточили, извинете за жаргонната дума, да купуват много цигански гласове. Някои партии си правят сметка да добавят по 2-3% отгоре на реалния си рейтинг. Това си е живо издевателство над демокрацията, засега всички са се примирили с него, не се търси решение на проблема. Европа също равнодушно наблюдава тази злоупотреба.

- Вие сте скептичен, че гражданският борд към служебното правителство ще осигури честни избори?

- Не съм го видял нито пипнал такъв борд. Това са несериозни неща. Има Изборен кодекс и демократични механизми за контролиране на безобразията. Какво правят застъпниците, наблюдателите, секционните комисии, за да се спази закона и да не се фалшифицират гласове и изборни протоколи? Какво прави наблюдаващата полиция и местните съдии, за да се пресичат опитите за злоупотреба и насилие? Какво прави ЦИК, когато е сезирана за публични скандали и груби нарушения? Какво правят десетки и стотици наблюдатели от Европа? Какво правят медиите, които следят как се провеждат изборите? Какво правят агенциите, които правят екзитпол? Всичко това е БОРД за съблюдаване на закона, за публичност и честност на изборните процедури, за пресичане на злоупотребите. Не ни е нужно нищо повече, ако всичко това действа.

- Голяма врата за безобразия ли са така нар. „мъртви души“?

- Да, става дума за число, което вече клони към един милион. Не е трудно някой да се подпише от тяхно име. При изборите през 2011 г. имаше скандални информации, че районни управления на МВР издават с фалшиви лични карти. Това бе безобразие, останало незабелязано преди 2 години. Иначе как от 6,7 млн. избиратели, списъкът вместо да намалее с 300 хиляди, набъбва до 7,1 млн. Става дума за абсурдни числа.

- Манипулациите отразяват ли се върху разликата, която се получава между реалните резултати и социологическите проучвания?

- Естествено. Ние правим изследвания върху живите, а не върху измислените избиратели. Освен това правим изследвания и прогнози за избирателите в страната, а не за още над 1 млн. избиратели зареяни някъде далеч в чужбина. Освен това за избирателите, които сами решават за кого да гласуват, а не за стадните избиратели наредени насила от някого пред част от избирателните секции.

Всичко това защо не се отчита от всички пламенни критици, които злорадо непрекъснато говорят „социолозите никога не познават”. Този напън да се омаскари нашата професия не го разбирам. Това е безумие, което уронва престижа не само на нашата професия, но и сее абсолютно недоверие в демокрацията по принцип.

Убеден съм, че трябва ясно да се разбере, че в България има само 10 агенции, които имат компетентност и ресурс да правят надеждни рейтингови изследвания. Всички останали са ментета или млади колеги, които тепърва ще доказват своята способност. Трябва ясно да се разграничи рейтинг въз основа на изследване през Март, от прогноза, която се дава една седмица преди изборите на 12 Май. Нужно е да се пита за професионалните стандарти при всяко конкретно рейтингово изследване и ако някои колега нещо е сбъркал да му се търси отговорност, но не е редно грешката на един да се пренася върху всички. Изобщо, в България много се избързва с негативните обобщения. От това си патим всички публични професии – и вие журналистите, и ние социолозите и политолозите, и адвокатите и съдиите, и още много.

(в. Преса, печатно издание, брой 98 (449) от 09 април 2013)