Със социолога МИХАИЛ МИРЧЕВ за в-к "Труд" разговаря ВЕСЕЛИН СТОЙНЕВ
- Парламентът се събира в петък за ветото на президента върху актуализацията на бюджета. Протестиращите се готвят за обсада. Опасявате ли се от нов 23 юли, г-н Мирчев?
- Да, вероятността да се стигне до ексцесии на входа на парламента е голяма. Очаквам отново да има демонстративна кръв. Протестиращите са подготвени за това. Полицията вероятно е в стрес как да реагира. Още по-изплашени са властващите. Президентът Плевнелиев със своето вето подготви тази ситуация. Доколко го е направил провокативно съзнателно или поради наивен технократизъм, не зная, но фактите са такива.
- Управлението на кризи отдавна има своя теория и законова практика. Управляема ли е обаче тежката криза на легитимността на властта, която навлиза вече в третия си месец?
- Разбира се, че е управляема. И от двете страни. За съжаление и двете страни вече трети месец се справят зле с тази задача. Кризисните им мениджъри нещо издишат.
Защо протестите продължават толкова дълго? Толкова дълго, че мнозинството от гледащите отстрани вече се дразнят, досадно им е, жадно поглъщат всяка информация за плащане на протестиращи и организатори, за нечиста мотивация, за изневяра спрямо демокрация и народ. Ако се бяха оттеглили до края на юни, сега протестите щяха да имат морален ореол, да има време за формиране на нов политически блок, който да не мирише така силно на унизителна загуба (от 12 май 2013). Щяха и да имат време да се измъкнат от идеологическата клопка на фашизоидното "червени боклуци", което връща т.нар. нова десница към 1990 и 1997 г., вместо да им дава визия за едно модерно дясно бъдеще - не само демократично, но и ефективно за високи изборни проценти, влизане във власт и правителство, връщане от периферията в центъра на терена. От това има нужда България, за да се балансира политическата структура. Имат нужда и европейските десни, за да се измъкнат от прегръдката с криминалната ГЕРБ.
Ако се бяха оттеглили до 22 юли, нямаше да залепят на челото си обвинение, че са готови дори на кървава провокация, за да провокират властта и да влезнат героически в някои световни медии. Да, но кръвта на "Таксим" в Турция е автентична, докато при нас отдалеч се вижда, че е зле скроен театър. Включително от страна на полицията, която не намери добър начин да реагира.
- И все пак кой, според вас, е по-силен сега - протестиращите или управляващите и техните поддръжници?
- Протестиращите пропуснаха удобни моменти да се оттеглят и вече виждате в медиите, особено в интернет мрежите, има изравняване на силите. Вече са произведени контра стигматизиращи наименования: първо се роди "протест-ъри", после го объркаха с "протест-анти", накрая стана "сорос-оиди". В "соросоиди" се влага ясен геостратегически акцент, цитират се организации и финансирания, излизат документи, казва се, че всичко това е груба намеса отвън в нашите домашни работи. Това е в противовес на обвинението, че Русия прави същото. Но вече двете страни са идеологически и психологически изравнени. Това е огромен неуспех за протестиращите и риск за тяхната светла идентичност.
- Кои са неуспехите на другата страна?
- При тях неадекватното реагиране изненадва със своето продължаване. Сякаш не се учат в хода на събитията. Първо бе Пеевски. След него очаквах да не дават други кадрови поводи за обвинения. Но виждате, че оспоримите кадрови решения се натрупват. Просто не разбирам. Ето, последно става дума за Петко Арнаудов от Царево и мъдрото решение поради "заслугите му" за Странджа да го назначат за шеф на горския фонд. Стана скандал и сега ще го оттеглят. Тази крещяща негъвкавост просто ме поразява.
Ако скандалът с Пеевски бе останал единствен, той отдавна вече да е забравен, загубил емоционална и морална острота. И сега правителството да може относително спокойно да работи поне до зимата или до следващото лято. Според мен това е фатално нужно за България. Иначе не може да се излезе от мъртвата финансова хватка на Дянков. Не могат да се разчистят поне най-отявлените "калинки" на ГЕРБ, за да могат администрациите да заработят. Не може да се възстановят парите на бизнеса, за да ги върне в оборот, да открива работни места, да започне да планира развитие на проекти, вместо да ги стопира оцеляващо. Това правителство е от възможно най-странна порода: с ляв мандат, но с десен премиер и основни министри, подпряно от ДПС, които се държат все провокативно, спасявано чрез кворума от една неврастенична партия като "Атака". Но няма по-добра формула в момента. Няма и да има, ако през октомври има нови избори. Това става ясно на повечето хора и работи в подкрепа на властта, против протестиращите. Но защо не се възползват от тази ситуация? Ето, това буди недоумение.
- Кои политически субекти са най-последователни в поведението си?
- ДПС. ГЕРБ също, но само в негативна плоскост. Те изпускат контрола, включително и сред протестиращите. Самият Плевнелиев и кръгът "Капитал" са контра на ГЕРБ. Радан Кънев и Реформаторският блок около ДСБ - също. ГЕРБ панически искат да се измъкнат от тотална изолация, но мисля, че влизат по-навътре в нейната примка. Предстои им много тежък процес на жертване на основни фигури - Фидосова, Цветанов и други.
Тук е мястото да кажа, че на следващите избори имат шанс само политически партии, които ясно заявят своите позиции и после ги отстояват с ясни цели и декларирани принципи. Всички въртиопашки, които до последния момент ще сменят партньори, на изборите ще загубят. Българите вече страшно силно искат определеност, яснота какво става и кой точно го прави.
Това е особено важно за десните избиратели, които осиротяха на 12 май. Те са над 20% от реалните избиратели и сега са като изоставени. Предстои да видим дали Реформаторският блок ще съумее да ги обърне и върне при себе си. Засега не съм оптимист за тях.
- Как НФСБ и ГОРД ще преструктурират националистическия вот в следващия парламент?
- Преди 12 май очаквах НФСБ да се развият като алтернатива на "Атака" и да вземат националистическия вот при себе си. Те постигнаха много. Дори мога да кажа, че ако фалшификациите бяха в по-малък мащаб, те сега щяха да са в това Народно събрание. Но поведението им след изборите обезсърчава. Формулата им е грешна: агресивно грубиянско говорене повече от "Атака"; прегръдка с ГЕРБ, след като уж им бяха горещ противник; сега съюзяване с ГОРД, които на последните избори постигнаха по-малко от заявката си, а и спрямо потенциалните си възможности. Това по-скоро са все автоголове.
- Като председател на Българската социологическа асоциация как ще коментирате намерението на председателя на парламента да закрие НЦИОМ? Има ли нужда от държавна агенция?
- От държавна изследователска агенция има нужда. И като коректив на частните агенции в техните търговски изкушения. И като контрасила пред опитите да се организира "социологически" картел и така група агенции да монополизират вниманието на публиката към данни и рейтинги. И като яснота откъде идват парите за тези изследвания. И като баланс кой ползва информацията - не само силните и управляващите, но и опозицията в парламента.
Ето защо идеята НЦИОМ да бъде закрит е несъстоятелна. Не зная дали това е официално обсъждано. Усещам, че зад категоричността на Михаил Миков стои някои, който инициира и развива кампанията срещу НЦИОМ. Кой е той - важно е да узнаем. Ние като Българска социологическа асоциация искаме да узнаем.
- Последваха обаче и обвинения за финансови злоупотреби и заплахи с прокурор.
- Сега с НЦИОМ има три казуса. Има ли финансови злоупотреби? Това е тиражирано обвинение, има заплаха с прокуратурата. По същество е обявено съмнение в престъпление. Аз не вярвам, че такова нещо е ставало в НЦИОМ през последните 15 години, през които директор е Лидия Йорданова. Тя е опитен и балансиращ човек, не може да си е позволила такъв риск. Освен това на НЦИОМ много пъти са правени вътрешни одити до 2012 г. и нищо такова не е регистрирано. И сегашният одит не установява груби нарушения, за престъпления да не говорим.
Вторият казус е дали да бъде сменена като директор Лидия Йорданова. Вижте, директор на НЦИОМ е номенклатурна длъжност - лично на председателя на Народното събрание. Имат право да я сменят, но не чрез очернящ скандал, още по-малко като закрият самата институция. Защо не по нормалния и демократичен начин? Чрез конкурс или назначаване на нов директор без конкурс, но с ясни критерии за избор на авторитетен колега.
Третият казус е за подчинението на НЦИОМ. Той работи активно от 1990 г. Дълго бе на двойно подчинение - и на НС, и на БАН. От доста години премина само към НС. Сега защо да не отиде в структурата на БАН? Така биха се усилили научната компонента в работата и контролът в НЦИОМ. Освен това зависимостта от властта ще стане по-мека и дистанционна. Това би било елегантно излизане от сегашната ситуация.
