/Поглед.инфо/ Изследването на АССА-М сочи, че на предстоящите избори ще повлияят и събитията в Украйна. Освен това в конфликта в Украйна е заложено славянството и антиславянството. Затова е много интересно ние от коя страна сме. Другото, което ще повлияе на изборите, са малките партии. Всички големи имат малки дубльори. Ще видим дубльорите какво ще могат да отмъкнат от големите. Тези пропорции ще оформят крайния резултат. За тези неща разсъждава социологът Михаил Мирчев в интервю за ГЛАСОВЕ.
- В последното изследване на вашата агенция АССА-М поставяте въпроса за русофилите, русофобите и славянството. Какво отношение имат тези теми към предстоящите евроизбори?
- Изследвахме какви са предпочитанията на българите в сегашната геополитическа ситуация. Къде сме ние между САЩ и Брюксел, от една страна, и Русия, от друга; между западния културен кръг и източния славянски културен кръг. Българите имат отношение към втория, защото ние се числим към т.нар. славянска цивилизация. И всичко това, което се случи в Украйна, няма как да не грабне вниманието на българите, няма как да не се политизира и да се превърне във вътрешен проблем. Така че това ще бъде един от основните ракурси, в който ще се проведе изборът за европарламент. И затова си позволих да използвам такива индикатори, за да проверя самоопределянето на хората – русофобите, тоест прозападно ориентираните, и русофилите – произточно ориентираните.
- Модерните съвременни политики обикновено се определят от интересите на държавите, а не от чувства. Не мислите ли?
- Интересите са определящи, но идентичността също е въпрос на интерес. Фундаментален интерес на хората и на обществата като цяло е да могат да си отговорят на въпроса „Кой съм аз?”. И колкото и в момента да се правим, че има само икономически интереси, на много дълбоко цивилизационно и човешко равнище има интереси за отношенията между расите, между националните традиции, за отношенията между религиозните и културните модели на отделните народи и т.н. Това също са интереси, които не бива да се свързват само с пари и икономика. Има много случаи в историята, когато хората и народите, ако бъдат поставени пред такъв избор, биха избрали по-изостанала икономика, по-нисък стандарт и дори материално по-лошо живеене, но да запазят своята идентичност, да не скъсат връзката със своята история и културна самобитност и да знаят, че това са важни неща от цивилизационна и културна гледна точка. И тогава социалното и икономическото отива на втори план.
- Защо смятате, че българите генетично, цивилизационно и културно имат пряка връзка със славянството? По този въпрос има най-различни мнения, обикновено полюсно противоположни. Какво показва вашето изследване?
- Исторически имаме връзка със славянството, защото българите независимо от генетично, етносно и така нататък определение, идвайки на Балканския полуостров се омешват със славяните и създават една много своеобразна българо-славянска цивилизация. В момента не е модерно да се нарича „българо-славянска” – изчистена е думичката „българо” и се нарича само „славянска”. Така че няма кой да отрече тази генетична и историческа връзка.
- Кой изчисти думичката „българо” от словосъчетанието „българо-славянска” култура?
- Всички „реформатори”, които пренаписват българските учебници от последните 20 години, се опитват да махнат „българо”, „българско” и т.н. А и предишните ни братя от Съветския съюз също не обичаха „българо”, защото ние сме им дали и азбука, и самочувствие на славянска цивилизация. Но тъй като са голяма нация, изпитват една ревност да не дават прекалени аванси на по-малкия брат. Това го имаше още преди 1989г., затова ние казваме „българска писменост”, „българска култура”. Но истината е, че през VІІ, ІХ, ХІ век цивилизацията в българската държава и чрез българската държава тук е „българо-славянска”, а не „славяно-българска”.
- Имаше един руски акад. Лихачов, който признаваше предимството на българското в словосъчетанието, за разлика от повечето си колеги.
- Да, точно той беше радетел на признаването на тази сърцевинна и базова роля на българското в българо-славянска цивилизация.
- Как се отразява русофилството и русофобството на нашата битност и идентичност?
- За това зададохме въпроса и хората се самоопределиха в това политическо противопоставяне на русофили и русофоби. И данните са много интересни – съотношението е три към едно, 34% твърдо се определят като русофили срещу 11% русофоби. Останалите не могат да направят такова определение за себе си. Става дума за изследване само в София. Много интересно беше, че в средите на ГЕРБ русофилите изобщо не са малко, в средите на българските националисти русофилите са около половината. И особено учудващо е, а много дори не искат да го приемат като факт, че в Реформаторския блок русофилите в София бяха около 25%, което е всеки четвърти. Другият горчив хап за тях е, че русофобите не са чак толкова много, тоест има един баланс между двете предпочитания.
- Как беше зададен точно въпросът? В прав текст ли, примерно, „Как се определяте – като русофили или като русофоби?”
- Да, точно така беше зададен, с възможни отговори от много крайно през умерено до „не мога да се определя”.
- Не допускате ли, че хората, които се определят като русофили, имат предвид руската култура, а не политиката на Русия?
- На това конкретно равнище не сме питали. Ние питахме само за обща нагласа – русофили и русофоби. Но имайте предвид, че този тип обща самооценка е на базата на съвсем конкретно събитие. Ако русофилите чак толкова не харесват присъединяването на Крим към Руската федерация, надали в момента смело биха казали, че са русофили. Както и обратното – които са възмутени от това присъединяване, логично е да се самоопределят като русофоби.
- Това изглежда малко спорно от гледна точка на някои от самите руснаци в Русия, които не харесват политиката на Путин, но не биха се определили като русофоби.
- Там не съм правил изследване. Колегите да правят и да дават данни.
- Кои партии и коалиции ще спечелят и кои ще загубят от противопоставянето Киев – Москва-Брюксел? Според ваши колеги БСП може би ще загуби заради прозападната си позиция напоследък?
- Не БСП, а двама министри заеха такава позиция – външният министър Кристиан Вигенин и военният Ангел Найденов. Пък и тяхната позиция бе доста умерена и балансирана, така че не може да се каже, че е прозападна.
- Смятате ли, че националистическите партии у нас ще спечелят от напрежението между Запада и Русия?
- Опитват се да спечелят. Това е тяхното „златно време” в момента. Национализмът избуя в цяла Европа и много националистическите партии стават все по-евроскептични и отиват към крайно десни фашистки форми. Национализмът е модерната идеология днес в Европа и тези избори по принцип ще бъдат под знака на национализма в неговите по-радикални и екстремни форми и пак националистически, но по-умерени и цивилизовани. Но това е основният знак на евроизборите в поне 20 от европейските държави.
- Каква ще бъде интригата при малките партии, очакват ли се изненадващи комбинации?
- Интригата е почти изцяло при малките партии, защото имаме четири малки формации, които са много активни в момента и се борят не просто за съществуване, а да влязат на терена на големите играчи. Всяка голяма партия си има дубльор от малките. За БСП това е АБВ, за ГЕРБ дубльорът е „България без цензура” (ББЦ) на Николай Бареков, Реформаторският блок по принцип е също е дубльор на ГЕРБ, доколкото това е борба за дясното пространство. Дубльорът при националистите е „Национален фронт за спасение на България” (НФСБ), който се опитва да измести „Атака”. Това е интригата – коя от тези четири малки формации ще успее в този случай да прескочи 6-процентната бариера.
- Кой има най-големи шансове за четвъртото място?
- Бареков е най-близо до границата, НФСБ също не е за подценяване. Те имат много неравномерно разпределение като симпатизантски групи из страната и не знам съвкупното им число какво ще бъде. Но няма да се учудя, ако изненадата дойде тъкмо от НФСБ и както са подценявани в момента, точно така може да прескочат 6-процентната бариера и да имат един евродепутат. По-малко вероятно е това да се случи с АБВ, а още по-малко вероятно е това да е Реформаторският блок. Ако има пробиви, това ще са ББЦ и НФСБ.
- Как виждате битката за първите две места?
- Първите две места в момента са с близки стойности, БСП води с няколко процента, но това може да се промени през последната седмица поради ролята на дубльорите. Ситуацията е много динамична и всяка седмица резултатите могат да се променят. Ако дубльорът на голямата партия набира сила, това означава съответно загуба за големите. Те са нещо като скачени съдове. Всичко зависи от дубльорите и тяхната ефективност. До последно ще са с близки проценти, а кой ще се качи малко нагоре, и кой – малко надолу, предстои да видим.
- Какво очаквате от кампанията?
- Тя тече от доста време, стилистиката на участниците е добре известна, така ще върви и до края. Външните фактори са по-важни за резултата. Ако стане някакво допълнително избухване на напрежение в Украйна, това може много бързо да повлияе и да пренареди партиите и коалициите вътре в България.
- След последното ви проучване може ли да кажете дали софиянци са оптимисти?
- Въпреки че има достатъчно бедни и достатъчно хора, притиснати от живота, в паника и безперспективност, че не могат да се справят с проблемите, в общи линии, оптимизмът не липсва. Стандартът в сравнение с този в страната е на доста високо равнище.
- Ще повлияе ли скандалът с ЕГН или той вече отшумя?
- Има някакъв проблем с този скандал. По отношение тайната на личните данни държавата е изпусната, но чак пък да се вдига такава пушилка, малко ми се струва пресилено. Става дума все пак за 250 регистрирани фалшиви случая.
- Някакво обобщение на ситуацията?
- Обобщението е, че както казват китайците – живеем в интересни времена, и затова можем да си скубем косите.
Интервюто взе Рени Нешкова
