/Поглед.инфо/ Интервю на Веселина Пеева с проф. Михаил Мирчев
- Какво е Вашето мнение? Президентът Плевнелиев с избора на тези личности в служебния кабинет прояви ли се като обединяваща фигура?
- Това ще го видим по делата им. Има два месеца до изборите, в които новото правителство начело със своя премиер трябва да докажат, че са обединителни фигури, а не разединяващи. Самата конструкция на личностите в служебното правителство е много интересна. Преобладават сините и крайно сините, условно казано, а отгоре е поставен, пак условно казано, червен премиер. Така че може би се търси някакъв баланс.
- Какви знаци за промяна на посоката и на статуквото дава този кабинет? Изобщо ще се състой ли такава промяна?
- Не разбирам за каква промяна, за какво статукво Вие говорите. Това просто не е пълноценно правителство, това е само служебен кабинет. Той няма политическа легитимност, т.е. зад него не седи специално избран парламент и в този смисъл служебният кабинет има две основни функции.
Първо, държавата по инерция да върви, да не се стопират администрациите и да не настава хаос. Има неща, които по никакъв начин не трябва да се забавят. Има държавни обществени плащания, които трябва да бъдат осигурявани. Трябва да има сигурност и ред.
Втората функция е доброто организиране на едни действително демократични и честни, публични и открити избори за следващото 43-то Народно събрание.
Така че, виждате, това служебно правителство по Конституция има орязани пълномощия. То не бива да сключва мащабни външни договори, не бива да прави големи държавни разплащания, за които преди това няма съответно разрешение от парламент, в този смисъл не може да провежда някаква своя самостоятелна мащабна политика.
- Основните приоритети на служебното правителство са формулирани. Те са внасяне на стабилност в политическия процес…
- Да, защото това предполага организиране на нормални избори.
- Подобряване образа на България в ЕС и НАТО. Аз само Ви ги споменавам, по начина, по който те вчера бяха назовани, а днес отразени в челата на вестниците. На трето място, работа по ключови реформи. Още, анализ на държавния бюджет, за да стане ясна истината за състоянието на държавата. Това е задачата от Президента и амбицията на Премиера. Но кажете как се постигат подобни амбиции в рамките на 2.3 месеца, как ще може да се рестартира политическият процес?
- Просто не е възможно. Аз това казах. Те могат да продължат работата по така нар. ключови реформи, но в никакъв случай не можем да очакваме от тях заключителния етап на тези реформи, конкретните решения и извеждането им до ефективно изпълнителско равнище. Те по реформите могат да си работят на едно експертно и политическо равнище, но при всички случаи решенията ще бъдат взети от следващия парламент, а изпълнението на тези реформи е работа на узаконено от следващия парламент правителство. Трябва да се въоръжим с не толкова максималистични очаквания към това служебно правителство.
- Как можете да назовете Вие основния проблем за държавата в момента – бедността ли, политическата нестабилност, кризата с банките?
- Политическата нестабилност, която прераства в риск за финансовата и банкова стабилност на страната това е първото основно нещо. Тук по никакъв начин това правителство не бива да дестабилизира и да драматизира ситуацията. Визирам конкретната банка КТБ – би трябвало нещата да се успокоят, да стане ясно истинското състояние на КТБ, кой какво ще получи и по какъв ред от КТБ. И от там нататък кризата в тази банка да не се пренася върху останалите банки, да не се формира усещане у гражданите, че пак става нещо подмолно с публичните финанси.
Вторият голям проблем е външнополитически. Украйна е съвсем близо. Там на практика се води война. Стои големият въпрос България ще бъде ли въвлечена? Ние вече донякъде сме въвлечени, но в горещата фаза на войната става дума за войски и военни действия от територията на България. Това е всъщност вторият голям проблем, който виси над България, става дума за една спирала, в която България вече е засмукана.
- Искам да Ви попитам как приемате основните фигури в новото правителство? Вдъхват ли Ви доверие, надежда?
- Аз откроявам 4 основни фигури. Разбира се премиерът Георги Близнашки, който седи на върха и публично олицетворява правителството. Ще видим каква функция в края на краищата ще изпълни. Той може да бъде реален премиер, с тежка дума и с окончателни негови решения. Но може да се окаже и един шут – развяван по телевизии и други медии, или просто една писалка – която подписва назначения и уволнения, договори и плащания, диктувани от друг, писалка, на която се дават разни документи и той безропотно ги подписва. В края на краищата може да се окаже и една боксова круша, критикуван и отляво, че е ренегат, както и отдясно, че е червен тодорживковец. Може да има ролята на Симеон Дянков от по-предишното правителство – един вицепремиер, които изпълняваше изключително важни функции, но при изключително нисък рейтинг. Какъв ще се окаже Близнашки като премиер е крайно любопитно.
- Чужд сред свои и свой сред чужди…
- Точно така. Има други 3 реални властови фигури, които аз разпознавам, двама от тях са със статут на вицепремиери. Това е Христо Иванов, който ще отговаря за всичко свързано със закон и ред, включително МВР. Законът и МВР като основни актьори – дали ще имаме законни и прозрачни избори или чрез силата на държавата отново ще се прави опит да се манипулира реалният резултат от изборите. Така че Христо Иванов е от изключителна важност.
Втората властова персона аз разпознавам в Екатерина Захариева. Тя отговаря за цялата икономика. Това са 4 основни министерства, плюс приходната агенция, като на 2 от тях самата тя ще играе ролята и на министър.
Третата ключова фигура това е Даниел Митов – служебен външен министър. Поради онова, което казах преди малко, изключително натегнатата външно политическа ситуация и грозящата опасност България да стане воюваща държава срещу Русия, Даниел Митов също е от изключителна важност. Според мен, всички останали министри ще играят второстепенна роля.
- Кажете, защо ГЕРБ е политическата сила, която се пришива с еднакъв успех към всички политически партии? Всъщност коя е бъдещата коалиционна конфигурация, която звучи най-правдоподобно?
- Нека изчакаме и видим резултатите от изборите. ГЕРБ и ДПС в момента са в реална коалиция. Имаше кафета и мили братски прегръдки, имаше обща атака на бюджета и искане за нови заеми. Има очевидно общ интерес в кризата с КТБ. Така че на практика действащата коалиция, задкулисната и предкулисната действаща коалиция в момента, са ГЕРБ с ДПС. Резултатите от изборите, подреждането на процентите вътре в бъдещия 43-ти парламент ще покаже дали те ще направят и следващата правителствена коалиция.
В момента предстояща коалиция отново между БСП и ДПС изглежда малко вероятна. Защото БСП за първи път се опъна на ДПС, за 24 години за първи път. Те в момента са в ситуация едва ли не на противници, въпреки че ще се намерят някакви обратни мостове, в това съм убеден. Но се надявам да не се стигне до досегашната меча прегръдка – ДПС като по-малък партньор просто задушаваше БСП. Ще се върви вероятно към някакъв нов тип взаимоотношения между тях, но то ще бъде в по-далечно бъдеще. Много е неясна ситуацията, какви коалиции евентуално ще имаме след следващите избори. За сега нека първо видим какви ще бъдат резултатите.
- За какво говори една такава силна фрагментираност на политическите предпочитания?
- За държавна нестабилност. България, когато загуби големите си партии, става като един кораб, който всякакви ветрове ще го веят и той ще тръгва непрекъснато в различни посоки. В кризисна ситуация като голяма партия е БСП – в момента те са на ръба. Застрашени са, ако не се справят с лидерския си проблем и с предстоящата си обединителна политика, те ще стават все по-малки и ще загинат като голяма партия. Могат обратно, обаче, да се стабилизират. И то изненадващо да се стабилизират на следващите избори и с много добър изборен резултат. Голяма питанка е какво предстои да се случи във и със БСП?
На същия ръб на оеляването, между другото, са и ГЕРБ. Много ми е любопитно медиите как прокарват тезата, че ГЕРБ видите ли, са една устойчива и огромна партия. Вижте, те на последните евроизбори паднаха до 600 хиляди гласа. Ако направим екстраполация за парламентарни избори това са някъде от порядъка на само 900 хиляди гласа, което е около 25% от вероятните действителни гласове. Те също са на ръба вече да пропаднат и да не са толкова голяма партия и толкова впечатляваща и респектираща всички останали. Така че България по принцип е на ръба да остане без големи партии, само със средни по големина партии и с мънички партии. Това значи политическо раздробяване, значи нестабилност. Всичко това не е хубаво по принцип.
- Вчерашните политически заявки от страна на президента Росен Плевнелиев дадоха ли следваща стъпка към президентска република?
- Росен Плевнелиев се опитва да се еманципира от ГЕРБ и персонално от Бойко Борисов. Прави стъпки към някакъв нов политически център, с идеята той да му бъде лидер, той да бъде водещата фигура в този нов политически център. Сега ролята на президент му дава много предимства и привилегии. Дали ще успее не зная. Между другото залог да успее в тази си амбиция е това негово служебно правителство добре да си свърши работата. Да излезе от краткия си тримесечен мандат не със скандал, а с едно гражданско и политическо усещане, че те като група са някаква алтернатива на другите действащи политически субекти. Това е залога на Плевнелиев в момента.
- Като финал на този разговор, приемате ли тезата, че това е правителство камикадзе?
- Не, в никакъв случай. Това е правителство е с дългосрочни цели и амбиции. Въпросът е дали ще успеят да се справят с предизвикателството, което е пред тях в момента, дали ще съумеят уникалната възможност, която им е дадена.
