/Поглед.инфо/ Задълбочаващата се криза на неолибералния модел на функциониране на икономиките на страните от Запада и особено на САЩ доведе до победата на Доналд Тръмп на изборите за 45-ти президент на САЩ. Последният, следвайки политиката, чиято цел е „Да направим Америка отново велика“(Make America great again/MAGA/) тръгна към коренен поврат на досегашната взаимодействия с външния свят. При нарастналия до 404 милиарда долара дефицит на външнотърговския баланс на Щатите през 2017 г, още през януари 218 г. стартира търговският конфликт с основните търговски контрагенти на САЩ. При условие, че основният дял в гореспоменатия дефицит заема този с КНР – 375 милиарда долара, то острието на търговските сблъсъци закономерно се насочи основно срещу Китай. В случая с „Поднебесната“ търговският конфликт според оценката на средствата за масова информация придоби размерите на „Търговска война“ Като преминава през многоходов процес през 2018 и началото на 2019 г. особено наситена със събития тази „Търговска война“ се оказа през все още незавършилия своето време месец май.
Как и защо започна „Търговската война“ САЩ versus КНР?
В обстановката на водещи се от края на 2018 година преговори за уреждане на търговските противоречия президентът Тръмп обяви, че от 10.05.2019 г. ще вдигне с 10 до 25 процената митата на внасяната от Китай продукция на обща сума от 200 млрд долара. В Twitter 5 май 2019 г. американският президент Доналд Тръмп пише, че в течение на 10 месеца Китай заплати на САЩ 25-процентно мито за високотехнологична продукция на сума 50 млрд. долара и 10-процентно мито за други стоки на сума 200 млрд. долара.
В тази връзка той напомня, че в резултат на тези суми могат да бъдат частично обяснени успехите на Щатите в икономиката през последните година и половина. Ключовият момент в тази записка на главата на Белия дом е, че митата ще бъдат повишени към 10 май 2019 г.(1, Deutsche Welle, 06.05.19, 09:55 ). В отговор КНР заяви, че може да отмени търговските преговори със САЩ. Същевременно китайската страна изразява учудването си от заплахите на Тръмп.
10 май 2019 г. Щатите повишават митата от 10 до 25% на китайски стоки на стойност 200 млрд. долари. В отговор Министерството на финансите на Китай обяви, че от 1 юни 2019 г. повишава митата на американски внос на стойност $60 млрд. КНР не планира да повишава митата на вноса на сурова нефт, но ще въведе такива мита за вноса на втечнен природен газ. Като цяло митата се налагат върху 5140 вида стоки, при което на 2493 вида митата ще се повишат с 25 процента, а на останалите вида стоки от 5 до 20 процента.(2,Пак там, 23.05.19, 14:48). Едновременно с това Централната банка на Китай понижава курса на юана спрямо долара.
На 15 май американският президент Доналд Тръмп подписа указ за налагане на извънредно положение за защита на информационната и комуникационна инфраструктура на страната от чужди заплахи(3, Вж. Executive Order on Securing the Information and Communications Technology and Services Supply Chain в https://www.whitehouse.gov/presidential-actions/executive-order-securing-information-communications-technology-services-supply-chain/). Във връзка с това Министерството на търговията на САЩ обяви на 17 май, че възнамерява да включи в черния списък Huawei поради заплаха за националната сигурност. Компанията е обвинена в кражба на технологии, шпионаж и продажба на американски компоненти на Иран, въпреки санкциите срещу тази страна.
Действията на американските власти доведоха до положението, че редица както американски, така и компании от други страни престанаха да сътрудничат с китайския концерн. Една от първите е Google Corporation. Това означава, че Huawei няма да може да използва услугите и програмите на Google, включително магазина за приложения на Google Play и имейла в Gmail. Китайската компания ще има достъп до Android, но само във версията, която е в отворени източници.
Сътрудничеството с Huawei прекратяват американските ИТ компании, както и някои британски компании. British Telecom Group, която планира да стартира първата мобилна мрежа на страната 5G, няма да предложи на клиентите си смартфоните Huawei поради несигурност дали китайското дружество ще може да използва Android OS в бъдеще. Продажбата на новите смартфони на Huawei отказаха и телекомуникационните оператори в Япония. SD Association(4, SD Association е организация с нестопанска цел, основана през януари 2000 г. от компаниите Toshiba, Panasonic и SanDisk. Целта на Асоциацията е да проектира, разработва и популяризира стандарта SD карта с памет, включително всички съществуващи формати, както и miniSD и microSD. Устройствата са предназначени за използване в битовата електроника – смартфони, таблети, телевизионни конзоли, лаптопи и т. н. През май 2019 г. в тази асоциация влизат около 1000 компании.) скъса отношенията си с Huawei като по този начин го лишава от възможността да пуска нови смартфони с поддръжка на карти за памет по стандарта microSD.
Както вече посочихме по-горе примерът на Google беше последван от Intel, Broadcom и Qualcomm. Те затвориха достъпа на Huawei до собствените си технологии. Следващият етап на американски натиск е високата вероятност Microsoft да откаже да си партнира с китайска компания. Това означава край на актуализацията на Windows 10 на лаптопите на Huawei. Microsoft вече отстрани всички продукти на Huawei от своя онлайн магазин.
Huawei получи нов удар от британската компания ARM. Следва да се отбележи, че архитектурата на която Huawei произвежда своите мобилни процесори Kirin принадлежи на ARM. Британската компания отмени лиценза за интелектуалната си собственост, позовавайки се на присъствието на американските разработки в своите технологии. В този смисъл по-нататъшната съдба на процесорите Kirin е под въпрос.
Китайският отговор
Китай обяви официален протест във връзка с действията на американската страна по отношение на телекомуникационния концерн Huawei. Официалният представител на Министерството на търговията на Китай Гао Фън заяви в четвъртък 23 май 2019 г. предупреждение към Вашингтон, че е необходимо да внесе изменения в своята политика ако иска продължение на търговските преговори с Китай. Същият подчерта, че “Китай много пъти е наблягал на това, че с концепцията за националната сигурност не трябва да се злоупотребява и тя не трябва да става инструмент за търговски протекционизъм.”(5, вж. „Huawei hits back over Trump's national emergency on telecoms 'threat'. Chinese firm says ban on tech from ‘foreign adversaries’ will harm US consumers“ в https://www.theguardian.com/us-news/2019/may/15/donald-trump-national-emergency-telecoms-threats-huawei).
Въпреки нарастващия натиск върху Huawei се смята, че концернът е длъжен да намери изход. Той все още може да прехвърли своите смартфони на процесори на други разработчици, а като заместител на Android да подготви своя Kirin OS платформа с пълноправен магазин за приложения. Huawei вече има собствен стандарт на сменяеми устройства. На 23 май 2019 г. представители на компанията отбелязаха, че активно се работи за да се създаде заместител на Microsoft Windows 10. Въпреки това специалистите се съмняват в бързия успех на Huawei в областта на оперативните системи (OS) при липсата на сериозен опит в тази област, за разлика от основните конкуренти-Microsoft и Google.
Междувременно на фона на разговорите за това, че Вашингтон започва подготовка за повишаване на вносните мита за китайски стоки още на $300 млрд, които ще включват битовата електроника китайски компании като високотехнологичната Lenovo, един от най-големите производители на компютри в света, заяви, че може да прехвърли производството си в други страни, ако САЩ наложат допълнителни мита за стоки от Китай. "Очевидно сме добре подготвени в случай, че това се случи", каза финансовият директор на Lenovo Уон Уей Мин.(6,https://www.vestifinance.ru/articles/119720).
Същият този четвъртък 23 май 2019 г. министърът на търговията на САЩ Уилбър Рос сподели, че той предлага да се приеме закон, предвиждащ глоби за внос на стоки от страни, които "обезценяват валутата си срещу долара " и по този начин "субсидират своя износ ". Въпреки, че Рос не спомена никоя страна, по-рано президентът Доналд Тръмп нееднократно упрекваше Китай за подкрепа на износа на стоките си чрез ниската ставка на националната си валута по отношение на долара.
Според Рос предложеният от него законопроект има за цел да гарантира, че други държави не са в състояние да използват валутната политика в ущърб на американските корпорации и работници. В законопроекта са изброени критериите, според които Министерството на търговията ще решава в кои случаи могат да бъдат налагани глоби, без да обяснява как ще се определя дали даден продукт се продава в САЩ на ниска цена поради манипулиране на валутния курс.(7, Официално САЩ не обвиняват никоя от страните в изкуствено обезценяване на валутата си спрямо долара. Въпреки това, в полугодишния си доклад, американското Министерство на финансите през октомври 2018 упрекна Китай за липса на прозрачност в паричната му политика. Под надзора на американското Министерство на финансите в допълнение към Китай са Германия, Швейцария, Япония, Южна Корея и Индия. Министерство на финансите на САЩ работи с такива критерии като валутна интервенция и значителен излишък на търговския баланс.)
Предвид това, че в търговската война против КНР Вашингтон оказва натиск да се включват както чужди компании и банки, така и други държави Китай също предприема някои ответни мерки. Така, например, КНР обяви, че е против санкциите срещу Иран, въведени от Щатите и че възобновява закупуването на нефт от страната. Китайският танкер “PacificBravo” в края на втората десетдневка на май 2019 г. натовари 2 милиона барела иранска нефт. По този начин Пекин се противопостави на Вашнгтонската политика, имаща за цел да доведе Техеран до разруха, довеждайки до нулево равнище продажбите на сурова нефт.(8, вж. Chossudovsky Michel. Backlash in US-China Trade War. China Defies Sanctions against Iran, Resumes Purchase of Iran Oil. в Global Research, May 21, 2019).
Вместо заключение
САЩ след Втората световна война установяват изключителна икономическа доминация в глобален мащаб. Те произвеждат почти половината от брутния продукт на света. В същото това време СССР, значителна част от държавите в Европа, а също така Китай, Япония и редица други азиатски страни са разрушени от войната.
Това икономическо превъзходство, подкрепено от мястото на долара като основна резервна валута в света, им позволява да пропагандират идеята за свободния пазар, неограничен от мита, административни рестрикции и всякакви други ограничения. Но епохата на тази икономическа доминация отминава. Още в началото на 80-те години на ХХ век САЩ се срещат с конкурент в областта на високите технологии като Япония. Спрямо Страната на изгряващото слънце, не съумявайки да постигнат превъзходство по „пазарен начин“, те прилагат чисто административен силов подход, изразен чрез т.нар. „Споразумение от Плаза“.
Днес те за втори път се сблъскват с предизвикателство, с което те не могат да се справят с икономически средства поради падналата си пазарна конкурентоспобност. Затова, забравяйки какво дълги време внушават на целия свят, Щатите прибягват към мерки и начини за действие, които са в противоречие с цялата им досегашна „агитация“.
Във връзка с всичко гореказано ще цитираме мнение, изразено в редакционна статия на в. „Global Times“ от 24.05.2019 г. (9, вж. http://www. globaltimes.cn/content/1151456.shtml. Тук ще припомним, че в „Global Times“ (на кит.ез. 环球时报 – „Хуацю шибао“) е китайски всекидневник, подразделение на официоза „Жънмин жибао“ (人民日報). Той печата статии основно по международни въпроси, отразяващи позицията на ръководството на КНР)., а именно: „САЩ смятат, че повишаването на митническите тарифи е добър вариант, когато не може да се постигне споразумение с Китай. Но по този начин Вашингтон е захапал повече, отколкото може да преглътне. Търговската война ще доведе само до загуба за всички. Все повече признаци показват, че търговската война между Китай и САЩ ще се окаже продължителна. Вашингтон ... се надява да смаже волята на Китай. Но с Китай няма да сполучи. Китайското общество бързо ще се мобилизира и обедини срещу американския натиск в евентуална дългосрочна търговска война. В името на защита на икономическия си суверенитет на Китай си струва да се претърпи краткосрочна болка. Процесът ще стимулира страната да направи повече пробиви в ключови технологични области и да направи Китай по-силен. Продължаващата ескалация на търговската война ще повлияе на глобалната верига на доставка, което ще означава болезнено приспособяване. САЩ стават проблема за всички. Страните ще отговорят на търговската война, водейки се от националните си интереси. Но има универсално разбиране, което работи в посока неблагоприятна за САЩ. Жестокият факт е, че САЩ прибягват до всичко, за да накарат съперниците си да паднат на колене, ще се помни от повечето хора и сили по целия свят.“
