/Поглед.инфо/ Един от основните стожери на неолиберализма е изчезването на разбирането за класов интерес у гражданите. Неолибералната доктрина цели замяна на класовото усещане с т.нар. „политика на идентичности“ (identity politics). С две думи това означава, че за неолибералната политика е важно да не се делим на бедни и богати (класи), а на хора с и без увреждания, чернокожи и бели, ЛГБТ и хетеросексуални и т.н., и т.н. С победата на Тръмп класовия интерес отново се връща в политическия оборот и в това е огромната паника на корпоративните медии и политици. Говоренето на Тръмп срещу транснационалните споразумения, за защита на работниците и за справедливост са основата на връщането на класовата борба в политическия дневен ред на обществото.

Трябва ясно да се каже – политиката на идентичността не бива да умира и да се натиква в ъгъла. Безспорно е важно дали сме с увреждане или без, какъв е цветът на кожата ни или сексуалната ни ориентация. Правозащитният елемент трябва да съществува, защото без него ще се разруши фундаментът на републиката и на онова разбиране за баланси в обществото, което прави модерната демокрация възможна. Но, трябва и друго да си кажем – не може единственото, което ни идентифицира, да е някакъв външен белег, който не зависи от нас, не може човек да е само увреждането си, цвета на кожата си или пола са.

Истината е, че неолибералният елит има нужда да атомизира обществото и да заличи разбирането за класови различия като измести дебата извън класовата му основа и го подмени с безопасни за елита въпроси. Защото макар да е изключително важно за мен дали съм със или без увреждане, истината е, че това е въпрос, който по никакъв начин не застрашава интересите на транснационалния капитал. И като се боря само за правата на хората с увреждания, въобще няма да попреча с нещо на „големите пари“. Защото колкото и да са важни моите „секторни“ проблеми, те са изолирани в сравнително малка група от хора. За да се застрахова неолибералният дискурс, той дори създава нови подгрупи на съществуващите групи – понеже хората с увреждания хич не са малко, а където има много хора, това е потенциална опасност за елита, те започват да ни делят на хора с физически увреждания, хора с ментални увреждания, хора със сензорни увреждания и т.н. Концепцията се повтаря при всяка друга уязвима група – превръщаме проблемите на тази група в основен, централен въпрос не само на тях самите, но и на цялото общество и в допълнение търсим начин да раздробим съществуващата група дори още повече. Резултатът е, че имаш огромен брой маломерни групи от хора, които се интересуват само или основно от собствените си проблеми, като често дори влизат в противоречия с други уязвими микрогрупи. Разделяй и владей в нов прочит.

На тези избори в Америка се видя, че мнозина започват да виждат своя класов интерес над проблемите на собствената си група. Това обяснява и защо над 50% от белите жени гласуваха за Тръмп, при положение, че имаше бяла жена кандидат в състезанието. Това е голям шок за статуквото, защото разклаща насажданото от неолибералите разбиране през последните десетилетия. Те затова и не можаха и все още не могат да повярват защо загубиха. Сред говорещите глави имаше усещането, че Хилъри не може да загуби, защото зад нея ще застанат „автоматично“ всички жени, всички чернокожи, всички латиноси, всички ЛГБТ и въобще всички микрогрупи, които сумарно са повече от другите хора. Само че не се получи. Не се получи, защото всички тези хора, които трябваше едва ли не по подразбиране да гласуват за Хилъри, всъщност не го направиха, защото осъзнаха, че тя няма да защити класовия им интерес, който мнозина вече виждат и осъзнават. Именно класовият интерес бе в основата и на високия резултат на почти неизвестния до миналата година сенатор Бърни Сандърс.

Това не означава, че трябва да противопоставяме идентичността на класовия интерес. Напротив – ако ги противопоставяме ние повтаряме грешката на неолибералите, но с обратен знак. Всъщност това дали си с увреждане, дали си черен или бял, дали си хетеро или не, няма почти нищо общо с класовата ти принадлежност. Просто това са два различни дебата, които не е нужно непременно да се смесват или пък да си пречат. Може да се водят битките за граждански права на уязвимите групи и наравно с това да се води класова борба за справедливост и противопоставяне на транснационалния елит. Просто неолибералите от всички партии в последните десетилетия ни повтарят как само и единствено трябва да ни касае към коя микрогрупа в общестовото принадлежим. И го правят, защото ако ни оставят да осъзнаем, че това, че сме различни един от друг, не пречи с нищо на това да имаме обща класова цел, тогава ще сме достатъчно голяма сила, за да преобърнем статуквото с хастара навън.

Нека дам и личен пример, за да не си говорим общо. Аз съм човек с увреждане – използвам инвалидна количка. За мен проблемите на тази група от обществото са изключително важни. Борил съм се за правата на хората с увреждания и ще продължа да го правя докато дишам. В сферата на политиката за хора с увреждания съм критикувал и ще критикувам управляващи от всякакви цветове и партии, ще се боря, както съм го правил и до сега, срещу всяка несправедливост в тази сфера. Не само защото съм с увреждане, но и защото вярвам, че не трябва човек да бъде дискриминиран, защото носи някакъв външен или физиологичен белег, който го различава от останалите хора. Поради това си разбиране съм защитавал и правата на много други уязвими групи. Но отвъд борбата за правата на хората с увреждания, аз съм и един от онези 99%, на които неолибералният ред отрежда незначителна социална и икономическа роля. Това ми дава перспективата да осъзная и класовия си интерес, поради което се занимавам и с политика, а не само с правата на хората с увреждания. Противно на пропагандираното мнение, аз смятам, че правата на хората с увреждания ще бъдат гарантирани тогава, когато на тази група от хора й се даде възможност да бъдат юристи, икономисти, актьори, политици и каквито си пожелаят, вместо да са оприличавани само на една инвалидна количка или бял бастун. Да, аз съм човек с увреждане, но и да, аз съм човек с усещане за нуждата от класова борба.

В моята ситуация изпаднаха мнозина представители на уязвими групи, които подкрепиха Тръмп в САЩ, макар и да не са съгласни с една или друга негова политика. Просто без значение от фрагментите в неговата политика, той е символ на промяната на неолибералния глобален ред, т.е. той е знак за връщането на класовата борба като ключова за модерното общество. Това обяснява и защо много леви хора гласуваха за него. Идването на Тръмп на власт не е толкова важно с оглед на персоната на човека, но е от огромно значение с оглед на промяната на неолибералния ред. Той натиква неолибералите в ъгъла на Републиканската партия, от другата страна на барикадата хората около Сандърс правят същото в Демократическата. С други думи това е цялостен процес по промяна на дневния ред на обществото - идва времето, в което освен за конкретните си идентичности, ще говорим и за общия си класов интерес. А говоренето и най-вече гласуването според класовия интерес е тамянът срещу дявола на транснационалния неолиберален икономически ред. Затова, драги приятели, е цялата корпоративна медийна война срещу Тръмп, затова беше и войната срещу Сандърс, докато той беше активно в състезанието за номинацията на Демократическата партия. Затова и в Европа върви процес по рамкирането като „популист“ на всеки, който дори намеква, че трябва да говорим за класовата си принадлежност и да търсим какво ни обединява, а не какво ни разделя. Просто неолибералите се плашат от класовата борба и това е обяснението за чутовното желание да няма такава борба въобще. Защото ако я има, тогава неолибералите ще я загубят катастрофално.