/Поглед.инфо/ Излезе августовското изследване на CNN, което очертава изключително интересни щрихи във връзка с кандидат-президентската битка в САЩ. Според него Доналд Тръмп води все по-уверено при републиканците и за пръв път има реален шанс на национални избори срещу водача при демократите – Хилъри Клинтън.
По-интересното в това изследване обаче е раздвижването в полето на кандидатите на Демократическата партия. Според CNN Хилъри Клинтън за пръв път пада под 50% от общата подкрепа, като за нея заявяват, че ще гласуват 47 на сто от гласоподавателите на демократите. Това е спад с 9% от юлското изследване на CNN досега.
Още по-любопитното е, че независимият сенатор от Върмонт Бърни Сандърс събира 29% подкрепа, което е ръст с цели 10 процента спрямо юли. Това, в съчетание с огромните тълпи, които събира Бърни, дават доста храна за размисъл на редица анализатори и експерти. Ще опитам да дам три причини, поради които Сандърс ще става все по-разпознаваем и все повече ще расте потенциалът му да седне в Белия дом.
Първо, биографията. Бърни Сандърс има всички характеристики на кандидат, който може да печели. Той и това е правил в последните 30 години – побеждава, когато малцина му дават шансове. Както смята моят колега и приятел от Института за модерна политика д-р Иво Инджов, Сандърс е сред „старата школа“ левичари и леви политици, които вече се завръщат ударно в голямата политика. Бърни е последователен и независим. Той е бил борец за човешки права от времената, когато това е било опасно занимание. Независим от големите партии, той печели кметското място в най-големия град във Върмонт – Бърлингтън. Впоследствие става независим конгресмен, а към днешна дата е един от общо двамата независими сенатори в горната камара на американския парламент, състояща се от 100 души. Нещата, които Сандърс говори днес – срещу олигархията, срещу безкрайната алчност на Уол Стрийт, срещу класата на милиардерите, която си купува политици и политическо влияние, срещу нарушаването на човешките права, срещу войните и много други, са все неща, които той говори от... 30 години насам. Тази последователност е впечатляваща за човек с толкова дълга публична биография. Особено на фона на Хилъри Клинтън, която за разлика от Сандърс, е гласувала „ЗА“ унищожителната война в Ирак, да речем.
Второ, тълпите. Множествата, които Сандърс събира, са впечатляващи! В последните седмици той говори (по цял един час!) пред тълпи от 10 000 до 30 000 души. В свой анализ авторитетното американско издание POLITICO подлага на дисекция този феномен – вторият в рейтингите на демократите само в едно свое събитие да събере повече хора, отколкото всички останали кандидати на двете партии... взети заедно.
Според изданието това се дължи на огромна мрежа от доброволци и независими grassroot активисти. За разлика от големите събирания, да речем при Обама през 2007-2008 г., при Сандърс не работи огромна машинария от наемници, които обикалят всяко село и паланка, за да агитират хората да дойдат на митинг. При Бърни сработва нещо съвсем различно – хората се самоорганизират, за да идат на негово събрание. Щабът му не прави нищо по-различно от това да пусне имейл на привържениците си в дадения град и да направи събитие във Фейсбук. Но хората са толкова впечатлени от посланията на Сандърс, които не влизат в речите на нито един друг кандидат, че започват сами (и безвъзмездно) да събират участници в събитията му. Такова чудо не е виждано от доста години в Щатите. Освен това трябва да се анализира и друго – кога се появяват тези тълпи. Ако толкова хора се събираха в края на кампанията, това нямаше да е особено впечатляващо. Сен. Маккейн също събираше десетки хиляди привърженици през 2008 г., но това не му помогна да спечели срещу Обама. Защото той събираше тълпите си в края на кампанията, когато обществото вече диша с ритъма на кампанията, когато е нормално да има силно поляризирани групи от хора, някои от които макар и в малцинство, биха могли да съберат огромна маса от хора на митинг в една държава с над 300 млн. души население. Но да събираш такива огромни тълпи още в предварителната битка за номинация на партия... това е огромен ресурс. В момента Сандърс привлича повече хора отколкото привличаше Обама към същия етап на своята първа кампания. Освен това екипът на Сандърс действа според най-модерните методи за правене на кампания макар без много пари (буквално с лист и химикал) - събират данни за посетителите на митингите на Бърни и полагат всички възможни усилия да преобразят обикновените слушатели в разпалени активисти. А когато имаш цяла тълпа от хора, които агитират и работят за теб, и постигнеш това в редица градове и цели щати, то тогава няма как да не станеш водеща фигура.
Трето, парите. Сандърс е единственият кандидат, който не приема пари от милионерите и милиардерите. Той разчита само на малки дарения, но от хиляди хора. Обама се опита да направи същото през 2008 г., но в крайна сметка неговото се оказа политически инженеринг. Припомням, че през 2012 г. само Обама е изхарчил над 1,2 млрд. долара (срещу 1,5 млрд. долара изхарчени от Мит Ромни). Това не идва само от малки донори, а от т.нар. “Super PACs” – инициативни комитети, които събират неограничени ресурси и ги разходват в полза на конкретни кандидати. Е, Бърни Сандърс няма „Super PAC”, но и не иска да има, което го превръща в изключително важен в очите на обикновените американци. Те, за пръв път от десетилетия, виждат кандидат, който наистина има нужда от тях, за да стане президент, а не както до сега – кандидатите си събират милиарди от донори и после ги пръскат за пропаганда, която им печели изборите. Сандърс има нещо много по-ценно – той печели сърцати последователи, които отделят от ограничените си ресурси, за да му помогнат. Те агитират безвъзмездно за каузата всеки до когото достигнат. Бърни Сандърс успява да създаде масово гражданско движение, което като независима мрежа започва да живее собствен живот и да преобръща правилата на играта.
Нито един друг кандидат-президент няма това обединение от фактори. Затова името на Сандърс ще се чува все по-често. Всичко това го прави възможен кандидат, дава му реален шанс да победи огромната финансова машинария, която стяга редици зад всеки друг кандидат. Но докато те имат милиарди подкрепа от големите риби, то Бърни Сандърс има своята последователност, принципност и огромната мрежа от хора, които го подкрепят с цялото си сърце. Подкрепят го, защото досега никой друг не е поставял толкова ясно въпросът на въпросите – не може 0,1% от хората да имат повече отколкото останалите 90%. Неравенството е големият морален бич на 21 век и към него се обръща само един-единствен кандидат. Този кандидат има всички шансове да бъде 45-ият президент на САЩ.
