/Поглед.инфо/ "Имайте смелостта да се борите и имайте смелостта да побеждавате". Автор на този призив е един човек, оставил траен отпечатък в историята на 20-ти век. В края на коментара си ще ви кажа кой е. Много бих искал през новата 2015-та година да бъдем по-смели. Определено смелостта е дефицит в българското общество. Ние постоянно се оглеждаме, постоянно се съобразяваме. С кого ли не. С началници - големи, малки и още по-малки. С политици - от всички партии. С депутати и министри. Освен това непрекъснато внимаваме да не нарушим политически коректното говорене. Много внимаваме да не кажем нещо, заради което ще ни обвинят, че сме комунисти или шовинисти, хомофоби или расисти. Любим и тачим либералния дискурс, полагаме неистови усилия да не се отклоним и на сантиметър от евроатлантическите опорни точки.
В годините на демокрация в България се роди и укрепна една знакова класа от опортюнисти или, казано по-простичко, приспособленци. Те имат прекрасен усет за това какво е позволено да са говори и как трябва да се държиш, ако искаш да бъдеш успешен човек, а не лузър. През годините имено тези хора заеха централните места в партиите, медиите, в средите на политолозите, социолозите, и на останалите обяснители на ставащото. Да, тук-таме са останали някакви ексцентрици, които си позволяват да оспорват господстващите клишета, но тази аномалия, каквато на практика е тяхното съществуване, само потвърждава правилото, че именно опортюнистите са най-големите печеливши от прословутия ни преход.
И въпреки цялата тази нерадоства картинка, аз продължавам да се надявам, че нещата могат да бъдат променени, че съзнанието ни не е тотално промито от либералните мантри, че все още сме в състояние да мислим с главите си, а не да използваме единствено мисловните полуфабрикати, които ни пращат чуждите емисари и които с такова папагалско старание рецитират нашенските евроатлантици. Нека се опитаме да напуснем летаргията, в която ни вкарват удобните обяснителни картинки на света, и да си дадем сметка, че не всичко, което идва от Брюксел и Вашингтон, е чисто и прекрасно като сълза на непорочна девойка. Само един пример - Трансатлантическото споразумение за свободна търговия между Европа и Съединените щати. Изумително е, че някои от представителите на българската управляваща класа вече побързаха да заявят колко прекрасно би било, ако въпросното споразумение бъде прието час по-скоро. Няма спор, представителите на мултинационалните корпорации ще бъдат щастливи, производителите на ГМО храни - също. За лобистите и търсачите на шистов газ да не говорим - те направо ще се разтопят от възторг. Останалите 99 процента от населението ще бъдем яко прецакани. И знаете ли, обикновените европейци си дават сметка за това. Неслучайно в големите еропейски градове постоянно има протестите срещу това споразумение, което, освен че ще унишожи природата, ще направи така, че националният суверенитет няма да струва и пет пари, а всички спорове между държавите и световвните компании ще се решават в полза на последните. Добре е, че и в България има протести срещу Трансатлантическото споразумение, а най-хубавото е, че на тези протести ги няма професионалните протестъри. Следователно, можем и да успеем да се противопоставим на корпоративния натиск.
Другата догма, наложена през последните двайсетина години в България, и която е крайно време да бъде отхвърлена, гласи, че Дясното и тотално освободеният от всякакъв държавен контрол пазар задължително водят до свобода и демокрация, а Лявото означава деспотизъм и ГУЛАГ. Колкото и да се опитвам, не успявам да проумея как десният чилийски генерал Аугусто Пиночет, който изпълняваше стриктно всички предписания на ултрапазарния либерализъм, символизира свободата и демокрацията. Освен това, както се вижда от историята, левите политики, които водеха повечето европейски правителства след края на Втората световна война, не доведоха до тоталитаризъм, както предупреждаваха най-отявлените неолиберали. Тъкмо обратното, доведоха до по-добър живот за обикновените европейци. Фактите показват, че когато в едно общество почнат да се прилагат догмите на пазарния фундаментализъм, от това печели единствено олигархията. Обикновените хора живеят по-добре само когато в държавите биват защитавани социалната справедливост и равенството на възможностите, само когато човекът е основна ценност, а не някакъв имагинерен пазар, на който всички трябва да се подчиняваме. Изобщо получава се така, че пазарните фундаменталисти и всевъзможните либертарианци защитават свободата на олигархията да се обогатява още повече за наша сметка. Нашата свобода, на обикновените хора, трябва да си я защитаваме сами. В Европа вече има нови, радикално леви формации, които вече показват как се прави това. Можем да го правим и ние, стига да имаме смелостта да се борим и смелостта да побеждаваме.
А, за малко да забравя, авторът на този призив е Мао Дзе Дун.
