/Поглед.инфо/ През последните десетина дни ръководството на „Позитано“ 20 има големия късмет никой да не го забелязва. Политици, анализатори, както и обикновени кибици са се вторачили в (не)желанието на „Има такъв народ“ да състави правителство и изобщо не обръщат внимание на БСП. Това обаче е временно явление. На изборите на 11 юли социалистическата партия постигна най-ниския си резултат на парламентарни избори и това не може да бъде нито забравено, нито отминато с две-три клиширани реплики. Още повече че обясненията, които дават ръководителите на Столетницата за този исторически неуспех, са крайно неубедителни. Също толкова неубедителни бяха и обясненията за провала на 4 април, когато БСП уж щеше да победи ГЕРБ, пък се свлече до третото място. Тогава на соцръководството му беше виновна ковидната епидемия. Електоратът ни се състои основно от възрастни хора, пък те се уплашиха от ковида и не отидоха да гласуват, оправдаваха се шефовете на „Позитано“. Сега оправданието пак е с хората на пенсионна възраст. И понеже в момента няма страх от зараза, трябваше да се измисли ново оправдание. То е също толкова нефелно като предишното. Възрастните хора не отишли до урните, защото... се притеснявали от машините. Това обяснение е не просто глупаво. То е обидно именно за хората, за чиито интереси партията винаги е твърдяла, че най-яростно се бори.

Разбира се, всеки нормално мислещ човек разбира, че причините за двата поредни изборни провала не са нито ковидът, нито машините. Основната причина е в настоящото ръководство на БСП. Това ръководство така и не успя да убеди избирателите, че е по-добро от ГЕРБ и че заслужава да управлява не просто партията, а и държавата. Вярно, в периода между двата парламентарни вота Корнелия Нинова направи един ход, който според много учените пиари би трябвало да ѝ донесе повече гласове. Става дума за прословутото обединение на различни леви формации под шапката на БСП. Още тогава обаче по-реалистично мислещите наблюдатели твърдяха, че не е важно колко голяма ще бъде компанията, с която ще се явиш на изборите. Най-важното е каква е електоралната тежест на твоите компаньони. Защото, ако всички те заедно не са събрали и един процент, какъв е смисълът да ги качваш на файтона. Ама това не било толкова важно, казваха пиарите, по-важното е, че подобни обединения създават у публиката усещането, че БСП може да привлича партньори, а значи ще може и коалиционно правителство да състави впоследствие. Резултатите от изборите категорично опровергаха тези кабинетни разсъждения. Обединена заедно с други леви формации, БСП получи по-малко гласове, отколкото, когато се яви без тях. Защото ключът към успеха не е в механичното събиране. Хората гласуват не за механичен сбор от формации, а за партии и лидери, на които имат доверие. Ама ние предложихме най-добрата предизборна програма, защо не гласуват за нас, тюхкат се шефовете на „Позитано“.

И за още нещо силно ги боли. БСП наистина беше яростна опозиця на ГЕРБ през последните години. А накрая дори не я припознаха за „партия на промяната“,твърдо я зачислиха сред „партиите на статуквото“. Защо такава несправедливост, постоянно се питаха на „Позитано“ и през ден пускаха във фейсбук снимки на социалисти от протестите, белким припомнят на избирателите кой най-силно е викал срещу ГЕРБ.

В това, че не просто някои партии, но и мнозинството от избирателите отказаха да признаят силната опозиционност на БСП по адрес на доскорошните управляващи, действително има една изначална несправедливост. Обаче има и логика в повдението на избирателите. Каквото и да е правило и в момента да прави това ръководство на партията, гласоподавателите не го харесват, не го смятат за способно да управлява държавата. Факт е, че Корнелия Нинова победи вътрешнопартийните си опоненти и спечели убедително всеобщите избори за шеф на партията. Обаче тази победа се оказа като онази на цар Пир, който, след като победил римляните в битката при Аскулум през 279 г. пр. н. е., казал: „Още една такава победа и сме загубени“. За близо петте години, през които е шеф на БСП, Корнелия Нинова така и не успя да покаже, че е в състояние да привлича нови симпатизанти. И въпреки вече споменатия опит за лявото предизборно обединение тя се превърна в символ най-вече на разединението. Нинова е добра в създаването на врагове, но никак не умее да печели приятели. Което е пагубно за всеки политик, който иска да управлява държавата. Ще ви дам един много показателен пример. Наскоро Корнелия Нинова забрани на представители на БСП да участват в предаванията на програма „Хоризонт“ на БНР. Просто ѝ се сторило, че при последните интервюта, които дала там, журналистите ѝ задавали тенденциозни въпроси. Моля? Партиен лидер, който си позволява да се сърди на журналистите заради зададени въпроси, със сигурност е поел по пътя към нищото. Между другото слушах въпросните интервюта. Нищо тенденциозно и предварително негативно нямаше в питанията на колегите. Да, имаше въпроси дали Нинова ще си подаде оставката, ако отново се стигне до изборен провал. Само че това е възможно най-нормалният въпрос на света. И журналист, който не го задава, просто не се е подготвил добре за интервюто.

Но да оставим настрана отношението към журналистите. Тук има и още нещо много важно. Да се лишиш сам от присъствие в национална медия с огромно влияние – това е капитална грешка, за която не може да има разумно обяснение. Крайно време е БСП да има лидер, който при вземане на решения не се ръководи от първосигнални емоции и наранено его. Още повече че в партията има достатъчно интелигенти млади хора. Първо, те са показали, че могат да печелят избори, и второ, дори по-важно, могат да привличат симпатизанти, а не постоянно да си създават врагове. А и няма нищо по-естествено от това един лидер да напусне поста си след няколко поредни изборни поражения. Единствената победа, за която Корнелия Нинова може да претендира, е, когато издигнатият от БСП ген. Румен Радев спечели президентските избори през 2016 г. Оттам насетне Нинова търпи единствено загуби. На всякакви избори – парламентарни, местни, европейски. Даже успяваше да загуби избори, които всички казваха, че няма как да не спечели. Но никога не признаваше, че има вина за загубите. И никога оставката ѝ не стоеше на дневен ред. А дори и Иван Костов, който смята себе си за носител на върховната политическа мъдрост, постъпваше различно в сходни ситуации. Когато загуби от НДСВ през 2001 г., напусна председателското място на СДС. А когато през 2013 г. създадената от самия него партия ДСБ не успя да влезе в парламента, излезе и от политиката. Преди години Корнелия Нинова беше директор на все още държавното дружество „Техноимпекс“, а начело на държавата стоеше същият този Иван Костов. Време е днешната лидерка на БСП да се поучи от някогашния си началник как се носи отговорност за изборния провал.

Ретро

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели