/Поглед.инфо/ Няма значение дали харесваме или мразим болшевиките. Няма значение дали смятаме Ленин за гениален политик или за палач. Единственото, което има значение е, че Ленин и партията му стоят в основата на събитие, предопределило историята на целия 20-ти век. Те не просто извършват революция, ами и успяват да я отстоят срещу многобройни вътрешни и външни противници. Коя е причината за този успех? Защо именно болшевишката партия, която съвсем не е най-многобройната партия в Русия тогава, успява да вземе властта и да я задържи, напук на всички прогнози? Причините, разбира се, са много, но най-важната от тях е, че през 1917 г. Ленин и сподвижниците му са единствените, които слушат хората и обещават да изпълнят исканията им. Съсипаната от Първата световна война Русия иска мир. Болщевиките обещават страната моментално да излезе от войната. Селяните искат земя, а работниците - контрол върху предприятията. Болшевиките без никакво колебание заявяват, че веднага ще изпълнят тези искания. Какво противопостяват на това политическите им противници? Монархистите искат връшането на царска Русия, либералите - парламентарна демокрация, а традиционните леви - дълъг преходен период, преди да узреят условията за социалистически преобразувания. Нищо от това не може да въхнови масите, да ги запали да се бият до смърт.
Няма как да успееш, когато разчиташ единствено на прочетени в книжките теории. Успехът в политиката идва тогава, когато забравиш за теориите и започнеш да слушаш хората. Това е точно толкова вярно днес, както и преди 100 години. Да слушаш хората обаче не означава да общуваш с приятелите си в заведенията или с френдовете във фейсбук. Да слушаш хората означава да имаш усет за стремежите и желанията на всички онези, които не са израстнали в лукс, не са учили в чужбина, не получават неприлично високи заплати. Говоря за онези хора, които се борят всеки ден за доброто на семействата си и с цената на огромни усилия се мъчат да осигурят по-добро бъдеще за децата си. Именно към тях трябва да са насочени полотическите послания, към техните грижи, страхове и надежди. Да говориш на хора, които не могат да си платят вноските по ипотеката, за "евроатлантически ценности", "цивилизационен избор", "либерални принципи", "открадната държава" и други пообни алабализми, показва, че си тотално изгубен във времето и пространството. Такива приказки вървят, когато трябва да получиш поредния грант от чужбина, но са тотален провал, когато се опиташ с тях да печелиш доверието на избирателите. Колкото и да изтръскваш торбата с брюкселски клишета, от нея не изпада нищо друго освен безкрайна скука. Хората не искат да слушат изречения, измъкнати от някоя лъскава брошурка, издадена от някое политически коректно NGO. Основното, което интересува всички, извън тесния снобски столичен кръг, е какво ще направиш, за да им помогнеш да живеят по-добре. На тези хора трябва да се говори на техния език, а либералните лакърдии да бъдат оставени за общуването с чуждите посолства. Преди един век Ленин и болшевиките се отказват от клишетата, били те либерални, консервативни или социалистически, и започват да говорят за това, което повечето руснаци са искали да чуят.И затова успяват.
БНР
