/Поглед.инфо/ Без претенции, че се казват неща, които са неизвестни за образованите и мислещи читатели, искам още в началото на своя анализ за бъдещето на човечеството през настъпващата, по християнското летоизчисление, 2018 година, прието от народите от различните цивилизации, да заявя, че и през тази нова година главните геополитически играчи на световната сцена ще бъдат Съединените Американски щати (САЩ), Китайската народна република (КНР) и Руската федерация (Русия).Четвъртият потенциален глобален играч –Европейският съюз (ЕС) ще продължава да се тресе от кризата на институциите и политиките му и зависимостите му от САЩ в рамките на “Големия Запад”, към който ще продължат да се придържат Япония и Ю. Корея и в по-слаба степен други източно-азиатски “партньори” на САЩ. Другите регионални играчи с изявявани все по-силно амбиции през последните години (Индия, Иран, Турция, Саудитска Арабия, Бразилия, Египет, Израел и т.н. , даже и “твърдоглавата” Северна Корея) ще се ориентират по “големите” и само с тяхното одобрение или мълчаливо наблюдение ще предприемат едни или други ходове. В същото време именно те могат да поднесат някои изненади. (Ислямският/Арабският свят въпреки амбициите на някои държави и ерупцията на терористичната структура “Ислямска държава” няма реални предпоставки в идните години да се оформи като единен геополитически играч от глобален мащаб.). Няколкото възможни във висока вероятност трусове в световната система и в някои от водещите й структури, за които ще стане дума в края на този анализ, ще бъдат пак следствие от удачната или неудачната “игра” на някои от големите трима (четирима). Разбира се, не трябва да се забравя, че в условията на все по-драстично проявяващата се екологична катастрофа и дисбланс на климата природата също ще заявява своите права за определяне бъдещето на човечеството и ще поставя на изпитания държавите/общностите, следващи обявените стратегии и политики
Като цяло епохата на турбуленция, заменила епохата на “Студената война” определено ще продължи да затихва, усилвайки аритмията на световната система, което ще създава трудности на повърхностните анализатори и нискоинтелигентните политици с васален статут да се ориентират във все по-ясно налагащите се тенденции на нова епоха. Така или иначе, главната роля в тези процеси ще продължат да задават “големите играчи” на световната геополитика.
Затова основният въпрос е:”Как ще се държат “големите играчи” на световната сцена през настъпващата 2018 година?”Защото именно от тяхната политика/геополитика и геоикономика зависи как и накъде ще се движи и ориентира човечеството, как ще правят своите политики останалите държави и народи на Земята. Ще успеят ли тези “големи играчи” да зададат нов вектор на движението на световната история? Ще стане ли 2018 година “преломна година”, начало на “ Нова ера”както многократно бе заявено в двата основополагащи стратегически документа на двамата от тримата “големи играчи”през есента (19.10.2017) – Доклада на ХІХ конгрес на КПК, представен от президента на Китай и лидер на КПК Си Цзинпин и “Националната Стратегия за безопасност” на САЩ (27.12.2017), представена от президента на САЩ Доналд Тръмп.
И макар че в основополагащи документи със стратегически характер на “третия” от посочените “големи.играчи” на световната сцена, действащи във висока степен уверено – Русия, няма обявена “нова ера” можем без съмнение да заявим, че поведението и политиката на “двамата първи”, тяхната решителност да отстояват своята линия и защитата на своите национални интереси, провъзгласени в приетите стратегически документи през отминаващата година, ще зависят в грамадна степен именно от поведението и политиката на “третия” Предлаганият извод и предвиждане с най-общ характер се основава на потвърденото многократно през последните години стратегическо сътрудничество между Китай и Русия. Някои действия и ходове на Русия и Китай през последните години (кризата в Южнокитайско море, кризата в Сирия и решителното участие на Русия там), въпреки заявения от президента на КНР Си Цзинпин няколкократно принцип.на необвързване на Китай с военни съюзи, ми дават основания да предполагам, че вече са сключени договорености за сътрудничество и в тази област.
Голямото поле на сътрудничество между Русия и Китай е главно в сферата на икономиката, търговията и международните отношения. Тук мащабите са огромни както са огромни ресурсите и потенциала на двете страни. Излишно е да говорим, че двете държави са инициатори и водещи лидери в две от новите мощни международни структури за сътрудничество БРИКС (Бразилия, Русия, Китай, Индия, Южно Африканската република) и ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество); А в рамките на разгръщания стратегически проект.за “Голяма Евразия” Китай се включи в структурата на ЕврАИС ( Евразийския икономически съюз) по формулата 5+ 1.
Иначе всички изявления на президента на Русия В.В.Путин в неговите послания до Държавната Дума, на Годишните пресконференции, в обявяването на решението му да се включи в избирателната кампания за нов президентски мандат - 18.03.2018 г., както и Програмата му говорят не само най-общо, че както той, така и най-близките му съратници от Правителството и властовия елит на Русия, изповядват и работят за превръщането на Русия в модерна развита държава с високоразвита икономика и мощна армия, Русия, самодостатъчна със своите ресурси и потенциала на своя народ и култура. Тук една от големите цели е повишването на благосъстоянието на народа. Все още около 20 млн души от 145 млн страна живеят, по признанието на самия В.В. Путин, под чертата на жизнеиня минимум. Но това е едно от следствията на подменения в началото на 90-те години на ХХ в. рухнал поради некадърността на комунистическата номенклатура държавен социализъм с либерален капитализъм. Така че Русия не е нито социалистическа, а още по-малко комунистическа страна, както по инерция и примитивност я разглеждат българските и някои европейски либерали, а откровено капиталистическа страна. Но нито веднъж през 17-те години, бидейки на върха на политическата власт В.Путин не постави въпроса за смяна на обществения строй. Но именно тези години бяха време на въздигането на Русия с реформи, с укрепване на институциите и полагане на правови основи на системата на управление на всички нива. За него и екипът му в президентската институция и правителството най-важното се оказа стабилността, законността, възвръщането на достойнството и авторитета на държавата, на народа на Руската федерация. И това той прави неотклонно и особено впечатляващо и радикално след 2007 г. И това той най-вероятно ще продължи да прави и през 2018 г. и после. При това с по-голяма твърдост и решителност.
Тази линия на политическо поведение и действия, която аз най-общо нарекох политика на умерения консерватизъм и патриотизъм е коренно различна от неоглобалистката неолиберална линия, която наложиха САЩ и техните западни съюзници, която в последна сметка се оказа нова форма на неоколониализъм. Но този тип политика не се харесва на финансовия и икономически олигархат на Запада и най-вече на САЩ, който след 15-те години на позорна политика на М.Горбачов- Б. Елцин, довела до рухването на Съветския съюз и на системата на държавния социализъм там и в цялата Централна и Източна Европа заживя с фиксидеята да установи нов световен монополярен свят, в който те да бъдат единствения и несмущаван и незастрашаван от никого хегемон. Но именно този тип политика на въздигане на великата някога страна и възвръщането й на авторитета и ролята на глобална сила в много висока степен е съзвучна на другия “голям играч” на съвременната геополитическа сцена на човешката история –Китай.
Затова, не случайно, мълчаливо възхождащият и трупащият икономическа мощ и самочувствие по пътя на реформите, откритостта и модернизацията на “социализма с китайска специфика” през 90-те години на ХХ в и първото десетилетие на ХХІ в. и особено след есента на 2012 г. , когато начело на КПК (ХVІІІ конгрес) и държавата застана Си Цзинпин, Китай застана решително зад Русия. В последвалите пет години, в които капиталистическия свят, особено голяма част от страните на ЕС, следващи принципите на Вашингтонския консенсус на неолибералната икономика и превръщането на цялото общество на пазар (универсалният маркетизъм) рухна в дълбока финансово-икономическа и социална криза, усилвана от мигрантската вълна от взривените от тези същите САЩ Близък изток и Северна Африка, Китай запази своята стабилност и даже в един момент подкрепи “старицата” Европа с 500 млрд доларов кредит. Но именно през тези години КНР не само започна преустройването на своята икономическа политика върху основата на развитите съобразно епохата и спецификата на условията на Китай принципи на марксизма, теоретическото наследство на МаоЦзедун и Дън Сяопин, а също на идеите на третото и четвъртото поколение ръководители на Китай (Цзян Цзъмин и Ху Цзинтао).Веднага след избирането му на ХVІІІ конгрес за председател на КПК Си Цзинпин издигна идеята за реализирането на “великата китайска мечта” и за “възраждането на китайската нация”, следвайки двете велики цели - до 2020 г. да се постигне за целия повече от 1300 млн народ “малкото благоденствие” (“Сяокан”), а до средата на 21 век народът на Китай да живее в една модерна благополучна социалистическа страна.
Всички идеи и практическата политика, която провеждаше КПК в последвалите години до пролетта (м.май) на 2017 г. дадоха основание на Президента на КНР и Председател на КПК Си Цзинпин да обяви на Самита “Един Пояс –Един Път” новата геополитическа и геоикономическа стратегия на КНР за собственото си развитие и за бъдещето на човечеството до средата на 21-то столетие. Тази нова стратегическа визия Си Цзинпин разви системно и логически в доклада пред делегатите на ХІХ –тия конгрес на КПК, която по силата на политическото и държавно устройство на КНР става Стратегия и политика на целия китайски народ , а и на всички китайци по света.
По такъв начин, след победата на Руската Октомврийска революция (1917 г.) и победата на СССР във Втората световна война и победите на серия социалистически революции в Европа, Азия и Латинска Америка социалистическата идея, освободила могъщата енергия на народа при “социализма с китайска специфика” за трети път обявяваше предизвикателство към света на капитализма за друт Път на развитие на човечеството, за друга генерална линия на историята. Затова в следващия анализ нека се спрем накратко на основните идеи на Стратегията за развитието на “социализма с китайска специфика”, които идеи ще бъдат развити в цялостна система от стратегии и Стратегията за установяване на нова система на международните отношения върху основата на съвършено други принципи, която да обедини равноправно народите, които съвместно да овладеят съвременните заплашващи човешкия род глобални проблеми, опасности и предизивикателства и заедно да открият хоризонт за своето бъдеще.
Като изхождам от факта, че в политиката и стратегията на КПК се втъкават идеи не само на марксизма, на Мао Цзедун и Дън Сяопин, на другите ръководители на социалистически Китай, но и дълбоко хуманистичните принципи и ценности на уникалната с повече от 5000 годишна история духовна култура (философия, изкуство, морал) на китайския народ смятам, че тази Стратегия, нова Визия за Китай и света трябва да се определи като “Един Път – Един Пояс”.
В съответствие с посочената тема на тази статия и заявените ми изходни позиции в следващия сравнителен анализ ще се опитам да покажа основните принципи и дух на Националната Стратегия на възхождащата сила в съвременния етап на историята на човечеството –Китайската народна република (КНР) и Националната стратегия на “залязващата сила”(Зб. Бжежински)- Съединените Американски щати (САЩ), чрез която 45-тият Президент Доналд Тръмп иска да я направи “отново велика”(again great).*(Цяла група въпроси като отговор на вижданията на Зб. Бежински за Китай в последната му книга “Strategic Vision.America and the Crisis of Global Power, 2012, а също разкриващи моето виждане защо Китай трябва и може да стане новия лидер на човечеството са дадени в множество мои статии в сп. “Международни отношения” 2017, а съшо на ел. сайт www.pogled.info и затова тук няма да се анализират, а само ще бъдат маркирани. – Заб. автора)
Разликата между подхода, духа и характера на тези два документа, които са не само с национално, но и с общочовешко значение е принципна, качествена. Най-общо казано в духа на философската традиция това е разлика между колективното и индивидуалното, между общото и единичното като водещи линии в цялата досегашна културна история на човечеството от дълбока древност и които най-последователно са следвани именно в историята на двата народа, двете нации – китайската (повече от 5000 г.) и американската (230 г.). И тези линии са положени още с първите думи, с които започват двата документа. След обръщението към делегатите на ХІХ конгрес на КПК Си Цзинпин заявява:”Разрешете от името на...”, а след обявяването на Националната Стратегия за Сигурност в обръщението си към американския народ Доналд Тръмп заявява:”Американският народ ме избра да направя отново Америка велика.”
След краткия преглед-отчет на направеното в изпълнение целите, издигнати на ХVІІІ конгрес на КПК и следваната линия и път в повече от 35-те години от началото на реформите за модернизация и откритост, Си Цзинпин посочва двете велики цели , които ще следва китайския народ в периода до ХХ конгрес на КПК и по такъв начин ще подготвя основите за реализацията на тези велики цели , а именно – възраждането на китайската нация и реализацията на китайската мечта. Тези две велики цели са в органическо единство, защото “Националното възраждане беше великата мечта на китайския народ от началото на модерното време”( XIX Congress of CPC, October, p. 12) Но, “Реализацията на нашата велика мечта – заявява веднага след това Си Цзинпин – ще изисква огромни усилия”.(Ibid. p. 14). Защото “Реализацията на нашата велика мечта – подчертава Си Цзинпин – изиква велик проект” (Ibid. p. 14). Този проект е велик нов проект за КПК, който ще изиква нейната пълна мобилизация –казва председателят на партията.”Реализацията на нашата велика мечта – продължава той – представлява велика кауза”, защото реализацията на “социализма с китайски характеристики” още от начало изискваше от партията да обедини и развие всички теории от началото на реформите на модернизацията и откриването. (р. 15). С други думи “тази велика борба, велик проект, велика кауза , и велика мечта са органически свързани”(р. 15).Именно затова реализацията на идеята за “социализъм с китайска специфика” води към Нова ера и изиква качествено нова политика. (р. 16).
Този въпрос започва да се поставя след ХVІІІ конгрес на КПК, казва нейния председател, защото строителството на “социализъм с китайска специфика” изисква качестевно ново системно единство между теорията и практиката. Защото издигането на целта да се построи “социализъм с киайска специфика” означава “Китай да стане велика модерна, социалистическа страна, просперираща, силна, демократична, издигната културно, хармонична и прекрасна страна до средата на столетието”. (р. 17).. Всичко това поставя пред китайското общество принципните изисквания то да навлезе в “нова ера”, която го извежда “от небалансираността и неадекватността на развитието” и го води към “по-добър живот” (р. 17).
“Осигуряването на решителна победа в строителствто на модерно проспериращо общество във всяко отношение води до поставянето на дневен ред цялостното строителство на модерен социалистически Китай.”(р.23-24). “Преустроиването на политиката на реформи и откритост води партията – казва по-нататък в доклада Си Цзинпин – да изведат три стратегически цели за утвърждаване на социалистическата модернизация в Китай”(р.24)Първата, народът на Китай трябва до 2020 г. да развие своето общество като модерно, проспериращо, със силна икономика, демокрация на всички нива, с по-цялостно използване на науката и образованието, активна култура, по-добро равенство и велика хармония в живота.Това ръководството на КПК определя като “малкото благоденствие” за всички (Сяокан).
Реализирането на голямата с определени параметри цел на това столетие да се постигне цялостно благоденствие до 2050 година се предвижда да стане на два етапа с постъпателно създаване на материалните, духовно-културни и ценностни предпоставки, върху които да се разгърне комплексно иновативно дейността на КПК и на цялото китайско общество. Първият период обхваща времето след 2020 г. до 20135 г., а вторият е през следващите 15 години. През първия етап, както сочи в доклада Си Цзинпин, трябва да бъде сътворено чрез усилена работа модерно проспериращо общество. Където върху базата на създаденото през следващите 15 години, по пътя на всеотдаен труд, да се постигне високата цел за мощна икономика, впечатляващи технологически възможности и глобално иновационно лидерство на Китай, достойно благополучие и благоденствие за целия китайски народ, (р. 25) При това движение към великите цели за постигането на китайската мечта и доказване възможностите на социализма с китайска специфика, както не веднъж посочва в доклада Си Цзинпин, главният творец ще бъде народът на Китай, който ще бъде подкрепян законово и институционтално по цялото поле на обществените дейности. През втория етап след 2035 г. до средата на столетието народът на Китай ще създаде чрез силен труд и възходящо развитие “велика модерна социалистическа страна, с открити възможности за напредък, силна, демократична, с висока култура, хармонична и прекрасна. В края на този етап вече определено ще се виждат материалните, политическите, социалните, екологичните параметри на реализираната цел” (р.25-26).
“Това е нашата Стратегическа визия за развитието на социализма с китайска специфика в новата ера. – заявява Си Цзинпин след очертаване на общите принципи и цели на стратегията, която предлага КПК на китайския народ за следващите пет и 35 години. “При финализирането на този етап Китай ще стане модерно, проспериращо общество във всяко отношение. Но, за да издигнат Китай като велика модерна социалистическа страна във всяко отношение, народът на Китай трябва да работи всеотдайно, за да запише нова брилиантна страница в своята нова история на социалистическата модернизация. (р. 26)
Тези велики цели, чиито измерения като реалност са несравними с измеренията на други общества и народи трябва да бъдат реализирани чрез цяла система от взаимосвързани и взаимообусловени стратегии и политики. В тази част на доклада на ХІХ конгрес на КПК, в която се посочват големите цели и принципи на Стратегията за развитието на Китай като велика модерна социалистическа държава сред лидерите на света на този исторически етап се развиват и обогатяват идеите за политиката на строителство на “социализъм с китайска специфика”, чрез които да се усъвършенства системата на съчетаване на стратегическото централизирано планиране от страна на държавата, гарантиращо цялостност, системност и сигурност на развитието с разгръщане на възможностите на свободната пазарна инициатива, която осигурява по-висока ефективност и динамика. .
Тъй като целта на тази статия не е анализиране на системата от стратегии, чиято конкретна практическа реализация трябва да осигури реализацията на големите цели в развитието на Китай до средата на столетието като могъща, благоденстваща социалистическа държава, а само очертаване на най-общите принципи и посоки, то по-нататък накратко ще посочим именно тези направления на Стратегията за въздигането на Китай, които ще доизградят фундамента, върху който ще бъде реализирана по-нататък в “новата ера” неговата външно-политическа, външно- икономическа, дипломатическа и културна Стратегия.
По логиката на живота, разкрита преди повече от 150 години от К.Маркс, но призната от почти всички политици, независимо от това дали те признават К. Маркс или не, икономиката, материалното производство представлява основите на едно човешко общество и определя неговите възможности да се развива цялостно. Затова не случайно всички значими политически документи започват с анализа и визиите за развитие на икономиката на дадено общество. Затова логически разгръщането на системата от конкретни стратегии, които в своята цялостна реализация ще доведат до постигане на великите цели на развитието на Китай като могъща, модерна социалистическа държава започва именно със стратегията за развитието на икономиката – “”Прилагането на Новата Визия за Развитието и Развитието на Модерната Икономика”.
Изходна позиция към прилагането на Новата Визия за развитието на модерна икономика е осъществявания преход от високи темпове на колчествено развитие към високо качествено развитие. Оптимизацията на икономическата структура трябва да бъде постигната чрез преодоляване на различните бариери и смяната на старите драйвери на развитието с качествено нови.( р. 27) Модернизацията на икономическата система е насъщна необходимост за стратегическото развитие на Китай в идващите години и десетилетия. “Необходимо е да поставим –казва Си Цзинпин – на първо място качеството, да отдаваме приоритет на ефективността, основна линия да считаме провеждането на структурната реформа в сферата на предлагането... необходимо е да съсредоточим силите за ускорено създаване на производствена система, осигуряваща скоординирано развитие на реалния сектор на икономиката, научно-техническите иновации, на съвременнен финансов сектор и човешките ресурси, да формираме икономическа система, отличаваща се с ефективни пазарни механизми , жизнеспособност на микрообектите и умереност на макрорегулирането, с постоянно нарастващ иновационен потенциал и конкурентноспособност на китайската икономика.” (р.27)
Върху базата на тази фундментална постановка каква икономика ще строи Китай в идващите години в доклада се предлагат дузина конкретни политики/стратегии ,чрез които тя ще бъде реализирана. На първо място, стои въпроса да се задълбочи и разгърне структурната реформа в сферата на предлагането. Успехите на икономиката в голяма степен изискват да се усили процеса на превръщането на Китай в иновационна държава.Важно място в разгръщането на икономическата стратегия заема процесът на усъвършенстване на поземлената реформа, , подема на развитието на селата и издигането им до нивото на живота в градовете. Стратегията на съгласуваното развитие на регионите ще заема ключова роля в цялостното хармонично развитие на територията на КНР.
При реализацията на икономическата стратегия в голяма степен, се посочва в доклада, ефективността и динамиката на развитието ще зависят от принципите, механизмите и формите на пазарната икономика. И като продължение на тази логика на съчетаване на стратегичност и единство на усилията с освободена пазарна инициатива на всички нива се поставя въпроса за стимулиране на новата архитектоника на всестранна откритост . И както посочва в доклада Си Цзинпин, тук водещ принцип следва да бъде обявеният на Самита “Един пояс-Един път” принцип и на заимстване чрез консултиране на водещи идеи и опит в световната практика и извеждане на собствените иновационни инициативи навън. В съвместно сътрудничество и строителство. При това този процес трябва да бъде ориентиран както на запад, така и на изток. (р. 28-31).
Но разгръщането на стратегията за развитие на модернизирана, с мощен иновационен потенциал икономика на цялото огромно пространство на Китай и в западното и източното направление в съответствие със стратегията на новия копринен път - “Един пояс –Един път”изисква решително усъвършенстване на институционалната система, издигане на правовата обоснованост на всички обществено значими дейности, разгръщане на социалистическата демокрация, чрез чиито форми на активно участие се осигурява ролята на народа като истински стопанин на страната.
Мащабното развитие на материалните икономически възможности на социализма с китайска специфика не би могло да има успех, ако народът не се опре на собствената духовна култура, ако не бъдат създадени условия за разцвета и възвишаването на социалистическата култура. Реализацията на стратегията за по-нататъшното развитие на културата на Китай, се сочи в доклада, по необходимост изисква да се стимулира огромният потенциал на китайската уникална хилядолетна култура, за да се разгърне тя в новата епоха, обогатена с ценностите и нравствените принципи на социализма.
Завоеванията, постиженията и сигурността на живота, суверенитета на държавата на китайския народ и нация могат да бъдат обеспечени само с мощна модерна, вярна на традициите народна армия, която да бъде готова всеки момент да разгърне своите сили по суша, по море и във въздуха (и Космосът). Символите на тази армия, изграждана с “китайска специфика” са тигърът и драконът. Тази стратегия изисква специално изследване, но тук само ще посоча, че тя никога не е следвала експанзионистични цели и затова в този анализ само я отбелязваме.
Но изграждането на модерен социалистически Китай в условията на толкова глобални проблеми и предизвикателства, които поставят под въпрос неговата велика историческа стратегия, която определям като “Един Път- Един Пояс”, ако самият той не предпреме решиткелни политики и издигне стратегии за решаването на тези проблеми, сред които безспорно екологическите, климатичните промени наред с проблемите на бедноста и неравенството, тероризма са водещи. И ако накратко посочените основни моменти на стратегията за развитието на модерна иновационна икономика показват, че тя е насочена към повишаване на жизненото равнище на 1300 милионния народ, а стратегията за развитието на културата му е насочена за издигане на образованоста и духовността на този народ, то стратегията за опазване и възстановяване на здрава околна среда в Китай за идващите десетилетия е също силно впечатлявща.
Ясно и категорично Си Цзинпин издигна в доклада на ХІХ конгрес на КПК стратегическата задача :”Да се форсира реформата на системата по изграждане на екологическа цивилизация. Да се построи “прекрасен Китай”. Мащабът на тази задача още на този етап е огромен и е невъзможно както и по другите стратегии, изграждащи в единство Великата стратегия “Един Път- Един Пояс” да се правят разгърнати анализи. Но не може да не впечатли комплексният подход, който трябва да следва политиката през следващите години и десетилетия – от разработване и прилагане на “зелените технологии”, правовата основа и съответните институции до мониторинга и контрола на всички нива на обществените дейности, които трябва да осигурят изпълнението на тази голяма задача. Логически с нея са свързани и въпросите на образованието и здравеопазването. И тук, както в цялостната си политика КПК следва идеята на древните философски учения , че природата и обществото, природата и човека са в единство и трябва винаги да се спазва хармонията между тях, за да можем да говорим за здраво общество и здрави хора.
Важно място в доклада на ХІХ конгрес на КПК заема въпросът за стратегията за присъединяване на Тайван към родината, както и политиката по цялостното органично включване на Сянган (Хонгконг) и Аомен (Макао) към системата на Единен Китай. Този въпрос е един от болезнените въпроси на политиката на ръководството на КНР от времето на създаването на нов социалистически Китай, но след 1978 г. в системата от реформи по модернизация, разкрепостяване и откритост в съответствие с идеите на Дън Сяопин за “една страна –два строя” (“Една Родина – два бряга”) с несравнима последователност и търпение той се решава.
Съвършено логически от въпросите за обединението на единен Китай докладът на КПК преминава към въпросите за мястото и ролята на Китай в системата на международните отношения днес и в идващите години и десетилетия. Тук са изложени само принципите, върху които Китай ще разгръща и провежда своята дейност като един от големите “геополитически играчи” на световната сцена. Духът на тази външнополитическа стратегия е не само продължение на досега следваната политика на Китай, но тук вече се чувства отговорността на естествено възхождащият лидер, (не претендент за нов хегемон) за съдбините на цялото човечество. И може би тук, осигурено от резултатите от реализацията на стратегията за развитието на самия Китай като високоразвита модерна социалистическа държава, се крие отговора на въпроса действително ли започва начало на “Нова ера.”.
Този отговор го виждаме още в първите редове на този ХІІ раздел от доклада “Неизменно да вървим по пътя на мирното развитие, да стимулираме създаването на съобщества на единната съдба на човечеството” се посочва, че КПК още от начало до край разглежда задачата да внесе нов още по-значим принос за развитието на човечеството като своя мисия.”(р. 55) Прилагайки в своята външна политика принципите на мирното развитие, сътрудничество и всеобща полза Китай заявява своята решимост да върви именно по пътя на съвместното развитие. Върху основата на принципите на мирното развитие Китай е решен неотклонно да сътрудничи с всички страни и “да стимулира формирането на нов тип международни отношения основани на взаимността и уважението, равенството и справедливостта, сътрудничеството и всеобщата полза”( р. 55)
За готовността да разгърне тази стратегия за формиране на нова система на международните отношения говорят и следващите озвучени високо виждания и намерения на КПК, на народа на Китай: “Ние призоваваме народите на всички страни с общи усилия да строим съобщество на единната съдба на човечеството, да създадем чист и прекрасен свят, в който цари дългосрочен мир, всеобща безопасност, съвсемстно процъфтяване, откритост и съпричастност.”(р. 56) Това означава консултации и диалог по всички общозначими проблеми, отказ от подходите на Студената война и политиката на сила. Това следва да става и при традиционните и нетрадиционни заплахи и решително да се действа съвместно против тероризма във всичките му форми. На този фон се заявява и принципната позиция на Китай по въпросите на глобализацията., която е коренно различна от тази на провежданата от САЩ и целия Запад политика на неолибералния глобализъм с тотално икономическо, политическо и културно налагане над останалия свят. “Помагайки си един на друг, е необходимо да стимулираме либерализацията и упростяването на процедурите в областта на търговията и инвестициите, да придвижваме развитието на икономическата глобализация в посока на пълна откритост, сътрудничество, общедостъпност, сбалансираност и всеобща полза. Следва да уважаваме многообразието на световните цинилизации, техните взаимни обмени, да преодолеем чувството на превъзходство на една цивилизация над друга, тяхното взаимно отчуждение и отношение.Необходимо е дружелюбно да се отнасяме към околната среда,със съвместни усилия да реагираме на климатическите изменения и ефективно да опазим общото огнище ва човечеството – планетата Земя.”(р. 56).
Верни на духа на несравнимия практицизъм и реализъм на китайсдкия народ ръководителите на КПК и на държавата-цивилизация Китай не просто издигат лозунги и красиви мечти както за развитието на самия Китай като мощна модерна социалистическа страна, така и за промяната на системата на международните отношения като съобщество на сътрудничащото сн единното човечество, но правят и реалните стъпки в изпълнението на тези велики цели. Достатъчно е само да посочим, че Китай съвместно с Русия създаде две мощни международни икономически организации – БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южноафриканската република) и ШОС (Шанхайската оганизация за сътрудничество), включи се по формулата 5+ 1 с ЕврАИС в новата структура на “Голяма Евразия; че Китай е главен фактор в структурите на АСЕАН; че Китай създаде Банката за развитие на структурата БРИКС, в която веднага се включиха и някои западни страни като Великобритания; и не на последно място – мощта на Китайската икономика и нарастващата й роля в системата на световната икономика застави сега действащите световни финансови структури да признаят и Юана като резервна валута, наравно с паунда, йената и еврото.
“Поднебесната принадлежи на всички. Това е великото Дао.” Така започва заключението на 65 (68) стр. текст на Доклада на ХІХ конгрес на КПК, издигащ целите на Стратегията на КНР до средата на столетието. Така от целия текст на този доклад виждаме, че Духът на тази повече от 5000 годишна, с непрекъсната историческа традиция култура на великия народ, на държавата-цивилизация Китай, въплътен най-кратко в Дао като Универсален принцип, Път на Поднебесната, който следва Дао на Небето, т.е на Космоса, на Вселената, а то задава принципите на свободата, справедливостта и хармонията, отново е изведен напред от големия народ, който винаги е бил 1/5 от цялото човечество и до началото на ХV век е лидер на човечеството. После следват повече от четири века невероятни изпитания, за да бъде избрана социалистическата форма на обществена организация, преди почти седем десетилетия. И отново през изпитания и лутане преди малко повече от три десетилетия Народът Гигант ( P. Ganchev , TheRisingGiant ( CivilizationandPhilosophyofAncientandModernChina), Faber, 2012) намери своя Път и започна своето неустоимо възраждане. Днес освободил енергията на 1400 млн. си народ и натрупал сили и мъдрост той заявява правото си на естествен лидер на човечеството в тази епоха на толкова опасности и предизвикателства...
Но както настъпващата 2018 година, така и следващите години и десетилетия ще бъдат време в човешката история, когато на фона на множеството тресящи човешката цивилизация глобални, регионални и локални проблеми, конфликти и амбиции от всякакъв характер анализираната накратко Стратегическа визия на КНР до средата на столетието ще трябва да доказва своите предимства пред предложената няколко месеца след ХІХ конгрес на КПК (19.10.2017) от 45-тия президент на САЩ Доналд Тръмп “Национална Стратегия за Сигурност на САЩ” (27.12.2017).
(Но, преди да премине към същностния анализ на основните принципи и идеи заложени в новата Национална стратегия за сигурност на САЩ (27.12.2017) на автора се налага да изкаже няколко съображения за високата степен на неопределеност за това дали на 45-тия президент на САЩ ще бъде позволено “спокойно” да ръководи политиката по реализацията на заложените в Стратегията цели и няма ли при евентуално негово смещение от поста да се направят някои корекции в интерпретирането на едни или други “опоненти” и провеждани политики. Основание за това дават както нестихващите опити не само от Демократическата партия, но и от собствената му Републиканска, да се раздухва т.нар. “намеса на Русия” за неговото избиране, както и откривнето на нов участък за атакуване и обявяване на импичмънт с книгата на английския журналист Майкъл Улф “Огън и ярост (от другата страна на Белия дом на Тръмп)”(Michael Wolff, Fire and Fury (Inside the Trump White House)”, заради проблеми с неговата психика и устойчивост. Това, първо. И второ, въпреки, че под заглавието на всеки от обявените основни раздели на “Националната стратегия за безопасност” се привеждат мисли на Д.Тръмп по съответните проблеми през изминалия едногодишен период от неговото президентство, то не може да не прави впечатление, че предложените в съответния раздел оценки и позиции се разминават от неговите собствени, издигнати по време на предизборната му кампания. И в този смисъл те представляват компромис с оценките и позициите на Конгреса, който в този едногодишен период в много отношения успя да ограничи размаха на амбициите му и в голяма степен да го вкара в познатия коловоз на познатата американска политика. Това вече означава ,че самата Национална стратегия за сигурност на САЩ” е компромис между двете институции и стоящите зад тях сили на американското общество, разделено в много отношения..).
Освен от заявените още в началото две различни линии на политически подход към реалностите на съвременното човечество, определени от следваните културни и идеологически традиции на двата народа и цивилизации двете Стратегии за бъдещето на тези общества и на човечеството като цяло се различават и по интерпретирането на самата Стратегия за национална безопасност. Ако Стратегията за национална сигурност на Китайската народна република (КНР) като фундаментален проблем е втъкана в системата на Стратегията на цялостното му историческо развитие по Пътя и в този смисъл реализацията на заложените в нея цели ще съдейства за реализацията на великите исторически цели, за полагане началото на “нова ера”. То на свой ред и по познатия образец “Националната стратегия за сигурност” на САЩ се опитва да вмести всички проблеми на собственото развитие на Америка и нейната роля в света като собствeни на Америка проблеми. От тук следва още една принципна разлика между духа на двете Стратегии. Така, ако Китай иска да решава както своите,така и множеството глобални проблеми на човечеството по пътя на равноправно сътрудничество с другите народи, то Америка иска да продължи да прави това в духа на досегашната си политика на претендент за хегемон, налагайки своите ценности и интереси.
Още в предговора към основния текст на “Националната стратегия...” като отчита колко сложен е станал светът след епохата на Студената война Доналд Тръмп заявява категоричната амбиция на неговата администрация да води в този свят “възраждането и въстановяването на американското лидерство...Предлагaната от моята администрация Национална стратегия за сигурност представлява една стратегическа визия за защита на американския народ и предпазване на нашия път на живота, да издигнем напред нашия просперитет, да защитим мира върху основата на сила и да придвижим напред американското влияние в света.” ( National Security Strategy the United States of America, December 2017, P.2 ( 4) ).Тези цели ще бъдат по един или друг начин акцентирани като главното в тази “Национална стратегия...”, защото “повече от всичко, ние желаем да представим и да поддържаме от правителството преориентацията на тази сигурност, на този просперитет, и тези интереси. Тази Национална стратегия за сигурност ще направи Америка първа”( Ibid. P. 2(4)).
Възстановяването на американското лидерство от Националната стратегия за сигурност трябва да се основава на американските принципи – открито да защитава американските интереси, като ясно вижда причините за предизвикателствата. Тази стратегия се опира на принципите на реализма, не на идеологията. ( See, P. 2 (4))
Но обявявайки категорично главните цели, които трябва да бъдат реализирани върху основата на “американските принципи” и “да направят отново Америка първа”(“makeagainAmericafirst”) “Националната стратегия за сигурност” би трябвало да посочи и причините, които са довели до процесите на упадък и логически след това да предложи политиките, които ще мотивират отново американския народ за възраждане. И ако в отделните раздели на “Националната стратегия...” са предложени съответни политики, то причините за упадъка са изнесени “навън” в политиките на “опонентите” на САЩ, страните, които поставят под съмнение лидерството на Америка и нейната “отговорност за разгръщане на политическата, икономическата и военната конкуренция в света” те са назовани конкретно – Китай и Русия. “Китай и Русия предизвикват американската сила, влияние и интереси, отслабвайки по такъв начин Американската сигурност и просперитет.”( Ibid. P. 3 )12)). И това се прави с нарастване на военната мощ, с контрол над информацията и данните за репресии в техните общества и експанзия на тяхното влияние. ( Ibid.)След обвиненията към Китай и Русия, следват обвиненията към държавите “изгои” –Северна Корея и Иран, свързани с техните ядрени програми и “репресивни режими”. .
За да върне отново Американското “безпрекословно”лидерство в света “Националната стратегия за сигурност” трябва:
“Първо, нашата фундаментална отговорност е да защитим отговорно американския народ, отечеството и американския начин на живот”.(Р. 4).
“Второ , ние ще защитим американския просперитет. Ние ще възродим американската икономика с предимства за американските работници и компании. Ние ще настояваме да се преодолее дисбаланса в търговските отношения.” (Р. 4)
“Трето, ние ще защитим мира върху основата на нашата възродена военна сила”, така че ако е необходимо нашите сили да воюват и побеждават..(Р.4 (14))
“Четвърто, ние ще изнесем напред американското влияние, защото подкрепяйки американските интереси и приемайки американските ценности светът ще прави Америка по-сигурна и просперираща.. Ние така ще провеждаме своята дейност в международните организации, че да защитаваме американските интереси и принципи.”(Р.4 (14)) .
На проблемите свързани със “Защитата на Американския Народ, на Отечеството и на Американския Начин на Живот” е посветен Първия раздел на “Националната стратегия...”
Тук “ключовите” въпроси изведени като “Приоритети за действия” са: 1) Нарастване на военната защита и противоракетнтата система против евентуални атаки от страна на държави като Северна Корея, Иран и т.н. ; 2) Укрепване на системата за борба с тероризма и еветуални опасности от оръжия за масово поразяване.; 3) Укрепване на граничния контрол и правилата за имиграцията.; 4) Решителна борба срещу джихадисткия тероризъм; 5) Укрепване на международните организации за борба с организираната престъпност, наркотърговия, корупция и т.н.; 6) Развитие на системата за защита от кибератаки и повишаване на ефективността от разузнаването за всякакъв вид опасности) 7) Пропаганда на американските ценности и култура .( See P. 13-14 (24)).
В “Стратегията ...” безспорно ключов е въпросът и за “Отстояване на Американския просперитет”, т.е. за икономическата сигурност, като важен елемент на националната сигурност и затова след въпроса за защитата на границите на отечество и американския начин на живот тези въпроси са предмет на Втория раздел. ,
“Силната икономическа протекция на американския народ ще подкрепя нашия начин на живот и устойчивостта на американската сила. Ние трябва да преустроим нашата икономика силно и да върнем американския икономически модел. “(Р. 17 (27)). “За да продължи да обслужва нашите интереси ние трябва да реформираме така икономическата система, че да върнем американския работнически просперитет, да протектираме иновациите и да върнем принципите, върху които се основава системата. (Р.17 ).
За авторите на “Стратегията ..”, споделящи вижданията на президента Доналд Тръмп, предизвикателствата против американския просперитет и сигурност се предизвикват от някои страни - нелоялни участници в конкуренцията в системата на либералната търговия. За да спазват правилата на либералната търговия , независимо от своята реторика тези страни трябва да осъществят реформи в своята икономика и политика. (See, P. 17). Констатирайки това, без да назовават съответните страни, авторите на “Стратегията” в синхрон с президента на САЩ, се разразяват в закани. “”Но САЩ няма да си затварят дълго очите пред този произвол и икономическа агресия. Ние ще работим с нашите съюзници и партньори да намалим пренебрегването на нашите принципи и да ръководим успешно нашия икономически просперитет.” (Р. 17) .
Възраждането на американската икономика ще изисква стимулиране на националната икономика, отдаване предимства на американската работническа класа, , модернизиране на проишзводствента база, създаване на работни места за дребния и среден бизнес, окуражаване на иновациите и технологическите пробиви, опазване на природата и повишаване на енергийната ефективност. Това означава също така преустройване на външноикономическите връзки и търговия с близки и далечни партньори, което ще повиши сигурността и просперитета на американската икономика и мира в света. (See, P. 18).
Възраждането на националната икономика на САЩ ще изисква промени в икономическото законодателство и банковото дело, обновяване на инфраструктурата и откриване на нови инфраструктурни проекти, а също укрепване на автомобилната индустрия и разширяване на нейното влияние в света. В “Стратегията ..” се призовава да се намери баланс между регулирането , свободната инициатива и адекватни протекции. В приоритетните действия също се изисква да се предприемат реформите в таксите и данъците, в отношенията между федералното и щатско ниво на подкрепяните инфраструктурни проекти, редуциране на националния дълг чрез съкращаване на излишните разходи за неоправдани институции и политически структкури по света. Всички тези реформи ще изискват промени в системата на образованието и научните изследвания. В известна степен може да се отбележи, че в “Стратегията...” с изискването за строга фискална дисциплина администрацията на Д.Тръмп ще се опита да обуздае монетаристкия подход във вътрешната и особено във външната политика на изразходване на огромни потоци средства за съмнителни проекти. Сред приоритетните действия наред със стимулиране на ефективната търговия, науката и технологическите иновации на държавния и частния сектор ще се води безпощадна борба срещу корупцията на администрацията на всички нива и външните политически партньори.
При посочването на проблемите в областта на националната икономика и необходимите приоритетни действия за нейното възраждане и иновация в “Стратегията...” отново се фиксира Китай, който всяка година, възползвайки се от свободната конкуренция придобива интелектуална собственост за милиарди долари под формата на технологии и идеи. Затова, за да се защити системата на бизнеса и технологиите от всякакви киберпробиви е необходимо тя да се реформира смятат авторите на “Стратегията...”.
Макар и поставен на последно място в проблемите на икономиката, чието решаване ще определя във висока степен защитата на националните интереси на САЩ, проблемите на енергетиката са от първостепенно значение за тях, което показва цялата история на тази страна, особено след Втората световна война (1945г.).В “Националната стратегия ...” се вижда, че енергийните ресурси, които преди десетилетия бяха главната причина за инвазии в различни страни в света, сега прокарването на търговските интереси на САЩ в предлагането на газ на главните потребители и ограничаване на конкурентите като Русия става първостепенна задача на защитата на техните икономически интереси.
В третия раздел “Националната стратегия за защита на сигурността на САЩ” вече се разгръща в световното пространство “Предпазване на мира чрез сила” (“PreservePeaсeThroughStrength”).Именно тук, ако се изразим директно, става ясно “Кой Кой е?” (“WhoisWho?”)
“Ако централното течение на историята протича под знака на силата, то сегашния период не е по-различен. – се пише още ва началото на този раздел- Три са предизвикателствата сега – ревизионистките държави – Китай и Русия, държавите изгои – Иран и Северна Корея, и международните спорни организации, в частност джихадистките терористични групи, които са активирали конкуренцията по отношение на САЩ и нашите приятели и партньори.” ( Р. 25 (35) Макар и различни по своите политически, икономически и военни характеристики те всички внасят дисбаланси в регионалните сили, а следователно “между репресивните системи и и тези, които представляват свободните обшества” (Р. 25) “Китай и Русия представляват сърцевината на света, противостоящ на ценностите и интересите на САЩ. Китай противостои на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, експанзира своя държавно регулиран икономически модел и преобразува региона в съответствие със своите представи. Русия се стреми да възвърне статуса си на велика сила и и дестабилизира сферите до своите граници.” Без да фиксира интересите и позициите на другите страни САЩ “са готови да се кооперират в този регион за защита на интересите на повечето страни”(Р. 25)
След най-общите обвинения срещу Китай и Русия следват и конкретните оценки на политиката/геополитиката на тези страни, които според лансираните в “Националната Стратегия... .” на САЩ са заплаха не просто за тази страна, но и за света, над който те искат да доминират. Така Китай за изминалото десетилетие “се е възползвал” от подкрепта на САЩ, “за да се включи в либералната международна система”, където той (Китай) , противно на очакванията на САЩ е започнал своята експанзия над другите, подготвяйки техните авторитарни системи, включващи корупция и милитаризиране на света. Китай нараствал и диверсифицирал своя ядрен потенциал и модернизирал армията и разгръщал своята икономическа експанзия, възползвайки се от американските технологии от университетите. (See , Р. 25) И това го казва страна, която отделя за военните си арсенали над 740 млрд долара, които десетки пъти превишават разходите за военни нужди, които отделят Китай, Русия и много други страни, при това взети заедно, обявявани за милитаристи. Страна, която е разположила над 140 военни бази по цялата територия на планетата и чийто ВМФ и ВВС постоянно присъстват в световния океан и над Земята.??? .
“Русия се опитва да намалява влиянието на САЩ и да разделя САЩ ог нейните приятели и съюзници. Русия наблюдава Северо- атлантическия алианс (НАТО) и ЕС като им съперничи. Русия инвестира в нова военна мощ , включваща ядрени системи, нарушавайки съществуващите договори със САЩ и дестабилизирайки кибермощностите. ...Комбинацията от руските амбиции и нарастващата военна мощ прави нестабилни границите в Евразия, където рискът от конфликт, благодарение на руските демонстрации нараства.”( Р.25) За всички изследователи добре запознати с реалностите и за мислещите читатели тези обвинения отново издават претенциите на САЩ, всъщност на силите, които управляват това общество, да продължават да се налагат като хегемон ,елеминирайки всеки опит на други държави за по-самостойна политика в защита на своя суверенитет и място и роля в глобалното пространство. САЩ за кой ли път в официалните си документи и в реалната си политика отнемат правото на другите народи и общества за друга, а не удобна на тях политика в качеството на т.нар. съюзници и партньори, а по същество васали.
Но, ако към страни като Китай и Русия, обявени в тази “Национална стратегия...” за ревизионисти, за опоненти на САЩ, които предизвикват лидерството и по този начин застрашават “националните им интереси и влияние “ в света, то спрямо другата група държави и народи, които не разполагат нито с мощта, нито с оръжията на Русия и Китай, но в една или друга степен поставят под съмнение правото им да налагат своите ценности и политически и икономически модели на държавно устройство САЩ са безкомпромисни в обвиненияга към тях във всякакви прегрешения спрямо народите им и спрямо човечеството. Сред тези държави на първо място постоянно се сочат Иран и Северна Корея. Ако Иранският режим “спонсорира тероризма в света”, и се стреми към ядрени оръжия, то Северна Крея, която вече има такива оръжия е “диктатура,, която подтиска човешките права” (Р. 26) Политическите ходове на новата американска администрация срещу тези страни през изтеклата първа година от управлението на Д. Тръмп дават основания да се предполага, че натискът и реториката срещу тези страни с налагане на санкции ще продължи и в настъпилата 2018 година, като по отношение на Иран могат да се опитат и някои провокации от рода на протестите в първите дни на тази година.
На тези заплахи, както и по политиката на Китай и Русия по отношение на регионите, в които САЩ приобщават “нови приятели” от техни бивши съюзници от типа на Грузия и Украина, отговорите в “Националната стратегия...” са комплексни. Тук наред с дипломацията, налагане на санкции и превантивни мерки да не се позволи на разгръщане на инициативите на тези опоненти и “изгои”, така и нарастване на военната мощ, иновации в системата за киберзащита и цялата индустриална база на САЩ. Особено внимание новата администрация отделя на приоритетните действия по модернизиране на ядрената триада и инфраструктурата на системата на националната сигурност. (See P.30)
“Нашата американска външна политика трябва да чества на първо място влиянието на Америка в света като позитивна сила, помогаща на страните за мир и просперитет и за успешно развитие на обществата.” (Р. 37) Без да правя преглед на колко страни и как са помогнали САЩ в техния просперитет и успешно развитие, само ще напомня думите от едно интервю на известния американски философ, писател и политолог Ноам Чомски , че “България е категоричното доказателство на една разсипана от ЦРУ държава през последните десетилетия”. А много народи видяха какво стана с Ирак, Либия, Украина и т.н. след установяване там на демокрация по американски модел. ..Много народи видяха , че когато в тях се наложат принципите на индивидуалистия либерализъм, който “Националната стратегия...” пропагандира като “най-добрата идея” за икономически просперитет и социално равенство настъпва разруха. Да, засега, на САЩ и богатите им приятели и съюзници принадлежи почти половината от Бруто световния продукт. (See, Р.37)Но без да правим историческа екскурзия как е натрупано това богатство и възможности само ще отбележим, че историята непрекъснато ни дава примери на залез на “великите” империи и сили и възхождане на нови сили. Затова колкото и да са високо прокламирани амбициите на САЩ, артикулирани в “Националната стратегия...” в съответствие с предизборните речи на Д.Тръмп, че “ще продължат да отстояват шампионския дух на американските ценности, да подкрепят своите партньори и открито да окуражават стремежа към човешко достойнство в тези общества” и да се противопоставят на неравенството на жените, религиозния деспотизъм и беззакоността в живота на другите общества с авторитарни и диктаторски режими. (See, Р.38) историческите процеси ще се разгръщат в полза на онези сили на човечеството, които се стремят към нова уредба на системата на международните отношения.
Това добре го разбират Д.Тръмп и авторите на “Националната стратегия...” , защото макар и да не са обявени открито за врагове (Enemy) Китай и Русия са постоянно във фокуса на заплахите и предизвикателствата, които глобално, в най-висока степен поставят под съмнение американското лидерство в света. Китай и Русия, влагат инвестиции в развиващия се свят, -се сочи в “Националната стратегия ---“ за да експанзират своето влияние и да се конкурират със САЩ. Така Китай влага милиарди долари за подобряване на инфраструктурата в света.. Русия също налага влиянието на своята икономика и ключов контрол над енергетиката на част от Европа и Централна Азия. В тази ситуация САЩ трябва да налагат алтернатива на тези проекти ( т.е. да пречат) като същевременно налагат своите интереси и влияние. ( See, P. 38-39).Естествено в “Националната стратегия...” са предвидени цяла дузина цели и приоритетни действия, които следва да реализират САЩ, за да неутрализират своите главни “съперници”.
Ранжирането на геополитическите и геоикономическите интереси в Регионален аспект в “Националната стратегия...” показва степента на значимостта на всеки един от посочените региони , в повечето случаи тезисно, за защитата на националните интереси на САЩ. В този смисъл “Стратегията в регионален контекст” показва кои ще бъдат и в каква степен разгръщани приоритетите на САЩ през следващите години.
И тъй като още гуруто на американската геополитика през последния половин век Зб. Бжежински посочи в последната си книга възхода на Китай и изместването на динамиката на световната икономика в пространствата на “Голяма Евразия” първият огромен регион, в който се фокусират интересите на САЩ е именно Евразия и неговия главен мотор –Китай. Разбира се, редом с Китай върви и другия опонент на САЩ –Русия. Но в тази “Голяма Евразия” има и един друг гигант –Индия. Индия е не само свързващото звено между останалите четирима от БРИКС, но е и опорния стълб в “Индийско-Тихооеканския регион”, от който зависи в голяма степен разгръщането на проектите и свободата на движението на Китай и Русия. Тук е и нестабилният Пакистан, другият азиатски ядрен гигант, но тук е и “възмутителят” на спокойствието и заплаха не само за двата “приятеля” на САЩ – Република Корея и Япония – Северна Корея. Затова вниманието на американската администрация и всичките други инструменти на финансовия олигархат, които трябва да защитят “националните интереси” на САЩ в този регион е с всички възможни средства да поставят под съмнение действията на Китай в Южно-китайско и Източно-китайско море, да стопират двустранни инициативи за сближаване на Китай и Тайван и като цяло да възпрепятстват свободното проникване на Китай в тези пространства в съответствие с неговия проект”Един Пояс – Един Път”. . Тези усилия са насочени и още повече ще се активизират, за да се затрудни движението на китайските танкери през Малакския пролив транспортиращи нефт от Иран и Близкия изток. САЩ ще полагат усилия отново да контролират политиката на двете големи икономически структури на азиатските държави – АСЕАН (ASIAN) и АПЕК (APEC). В изпълнение на поставените амбициозни цели да възвърне своята доминация в Индо-Тихоокеанския регион САЩ не само ще флиртува с Индия, раздухвайки страховете на индийските политици от Китай и Пакистан, но ще се опита да разгърне икономическото сътрудничество и търговия с Виетнам, Индонезия, Малайзия и Сингапур. Като ключов момент в реализацията на контрастратегията на САЩ срещу стратегията на Китай заложена в новия път на коприната е изграждането на “четиристранна кооперация с Япония, Австралия и Индия”. (Р.46)
Като правило, изхождайки от натрупаните през вековете комплекси от нерешени проблеми, които могат да прерастнат всеки момент в конфликти с труднопредсказуеми последствия, предвид наличието на огромните потенциали оръжие и четирите реални вече ядрени сили, вместо да работят за налагане на принципите на мира, диалога и сътрудничеството между тези страни САЩ ще продължат да прилагат древния имперски принцип на Рим “разделяй и владей”. Затова ръководните политически сили на Евразия и конкретно на Азия и Индо-Тихоокеанския регион трябва много внимателно да преценяват коя политика ще отговаря на интересите на техните народи и съхраняването на техния суверенитет, а не превръщането им в инструменти, служещи за защита на американските нацинални интереси.
Не е изненада, че на Европа, на Европейския съюз в новата “Национална стратегия ...” на САЩ е отредено второ място в регионалта им политика и приоритети. Тук в голяма степен нещата са овладени, първо чрез системата на НАТО, а след това чрез политиката на Брюкселските бюрократи, които вече второ десетилетие се отклоняват от принципите на”бащите създатели” на Съюза като “Съюз на отечествата” и провеждат политика на все по-цялостно федерализиране като “Европейски съединени щати”. Това, разбира се е на повърхността. Главното условие, което поставя новата американска администрация е увеличаване на военните разходи в националните бюджети на страните-членки на Алианса до 2%., а също разместване на системите ПРО на териториите непосредствено до границите на Русия, под претекста за защита от ракетно нападение от Иран. САЩ ще продължат да дестабилизират пространствата непосредствено до границите на Русия, обхващайки я отвсякъде със “санитарен кордон”, който трябва да бъде жертван при евентуални техни провокации спрямо Русия. В този дух, нагласата зад обявените приоритетни действия срещу политиката на Русия и Китай в Европа, е да се продължават санкциите срещу нея, заради “анексирания” Крим, който всъщност беше целта на Майдана през 2014 г. в Украина. (See, P.47).
Призовавайки към реализъм в експериментите на САЩ в Близкия изток авторите на “Националната стратегия...” в същото време споделят “песимизма във връзка с отхвърлянето на техните интереси или визия за един модерен Близък изток.”, без да се отказват от решаването на проблемите на региона. (Р.48) Тук главните проблеми са свързани както с режима в Иран, така и с отношенията между Израел и Палестина. Някои опити на администрацията да действа радикално показаха старите слабости на американската политика да не познава и да не се съобразява с хилядолетните традиции и заложени дълбоко в историята конфликти в този регион, където са се родили първите човешки цивилизации и монотеистичните световни религии..
Освен набиращият сили Иран и опитите на Турция да действа съобразно своите интереси в региона САЩ ще трябва да се съобразяват и с нарастналия авторитет на Русия и “тихото” проникване на Китай в този регион. .
В оценките на Централна и Южна Азия, новата “Национална стратегия .за сигурност на САЩ” не отива по-далеч от познатите от версиите на предишните администрации. Не е по-различна ситуацията и в оценките на региона на Западното полукълбо. Тук може би е преместено ударението от очаквания за демократично реформиране на Куба към остро осъждане на репресиите над гражданите на тази държава, чийто режим, подобно на този във Венецуела се поддържа от Русия. Остро се осъждат и проблемите на мафията, корупцията и наркотърговията в Мексико, които непосредствено заплашват САЩ. В “Националната стратегия...” почти отсъстват конкретно Бразилия, Аржентина, Чили, освен в общите оценки на криминалността и корупцията на Латинска Америка.
Както и в предишните национални стратегии Африка е посочена като континента с дълбоки предизвикателства със своите етнически проблеми и изхранването на населението, корупцията и насилието, а също разрастването на “джихадисткия тероризъм”. Оценявайки огромните ресурси на този континент на фона на вопиющата бедност в “Националната стратегия...” отново се акцентира на необходимостта от политически реформи в управлението, в развитие на икономиката и укрепване на военната сила.
В “Заключението” на Стратегията отново се подчертава нейния “реализъм основаван на разбирането за централната роля на силата в международната политика” и “надеждата на суверенните държави за мирен свят и ясни дефиниции за нашите (т.е. на САЩ- б.а.) национални интереси”(Р.55) И отново звучи претенцията, че “Тази администрация има широка визия за бъдещето на Америка. Американските ценности и влияние, подчертано, с Американската сила, могат да направят света по-свободен, по-сигурен и проспериращ”.(Р. 55)
Много важен принцип при прогнозиране, изследване на бъдещето за един или друг период от време е да се отчете “прогнозния корен”, т.е. историческия период, който предшества периода на бъдещето, обект на прогнозите. Логично е да се предполага, че колкото по-дълбок е този “корен”, толкова по-надеждна може да бъде прогнозата. Но важно е също така да се отчитат променените условия и обстоятелства, при които ще се развиват с една или друга степен на вероятност действията в изследвания период от бъдещето.В много случаи, както предупреждаваше Алвин Тофлер, може да възникне “друго” неочаквано бъдеще. Надеждното прогнозиране се опира на едно огромно множество от методи, както и на опита на съответния изследовател и неговата интуиция, който предлага своите изводи и очаквания, без да обяснява и разказва за основанията. .
* * *
И така, тъй като първият пункт от Заглавието на тази статия е 2018 година , то какво може да очаква човечеството през тази вече настъпваща година?
1. Като цяло общата турбулентна картина на процесите в системата на Международните отношения ще се запази и през настъпилата 2018 година, но все по-ясно ще се очертават контурите на прелома към нова епоха, в която постепенно ще се налагат принципите и ценностите на силите, чиято политика през последното десетилетие оформи другата генерална тенденция на историята – на умерения консерватизъм, съчетана с патриотични –националистични елементи и стремеж към повече социална справедливост. Доминиращата от началото на 90-те г. на ХХ в. до първото десетилетиеа на ХХІ в. генерална тенденция на неолибералния глобализъм ще отслабва и заглъхва. Това първо твърдение ще бъде подкрепено с процеси и явления както сред главните геополитически субекти на епохата, така и в по-широк спектър на политически пробудени народи. В много случаи при различни локални конфликти и войни светът ще стои на ръба на “голяма война”, но ще съумее да укроти силите на войната, главно чрез страха от възмездие..
2. Процесите на напрежение в САЩ, породени от “неочакваната” за главните задкулисни играчи на силата победа на Доналд Тръмп през 2016 г. ще затихват постепенно, след като неговия “устрем” за радикална политика в света и у дома беше укротен с компромис с Конгреса. Въпреки това есента САЩ могат да преживеят нов “трампиращ” ги трус, когато в новите избори за Конгреса републиканците загубят болшинството си, което парадоксално ще “отвърже” ръцете на Д.Тръмп за неговите инициативи, заявени в предизборната му програма. Yes, America first, but America not is hegemon, to is leader. Логически е да се очаква, че за да укрепи още повече Американската икономика Д.Тръмп ще се опита да вземе контрола над ФРС.
3. Още през април ЕС може да преживее нов трус с оттеглянето на А.Меркел от властта и смяна на елитите на ХДС и на СДПГ в Германия. Постепенно силата, определяща политиката на ЕС ще преминава в Вишеградската четворка – Полша, Унгария, Чехия, Словакия + Австрия. Франция в лицето на Е.Макрон ще излиза от сянката на Германия и ще се опитва да води политика на възраждането й като “велика сила”, което беше главния мотив на “Брекзита”. Ще се върви към нова Конституция на ЕС.
4. След новите избори за президент В.Путин ще укрепи още повече позициите си, което като цяло ще води до втвърдяване на външната политика на Русия и до социализиране на вътрешната. Самопровъзгласените ДНР и ЛНР ще се обединят и при очаквана провокация от страна на властите в Киев ще започнат крупномаштабна операция, подобна на онази от 2015 г., която този път няма да бъде спирана от В.Путин. Украина ще върви към федерализиране.
5. В Азиатско-Тихоокеанския регион също ще настъпват промени съобразени с отслабването на САЩ и усилването на КНР. Процесите на сближение между РКорея и КНДР ще продължат и след Олимпиадата. Тайван и Япония ще зпочнат преговори с КНР за разширяване на търговията и сътрудничеството в сферата на икономиката и културата. Индия ще “охлади” своите отношения със САЩ и повече опирайки се на Русия ще търси баланс с Китай.
6. Промени ще настъпят и в Латинска Америка, конкретно Бразилия и Аржентина, където силите претърпяли поражение предните години ще търсят реванш, извлекли необходимите уроци. Властови промени ще настъпят и в Африка, където мощната инвестиционна инвазия на Китай ще променя съотношението на силите.
7. Загубил пространствените си опори ислямският тероризъм ще се опитва да дестабилизира отделни страни и региони и да опитва нови форми и средства на своите терористични актове. В същото време излизащите напред по-радикални национални и патриотични политически сили ще се отказват от инфантилните форми на политика и поведение и ще укрепват системите за защита и сигурност на своите общества.
8. Започналите негативни процеси в екологичната система на Земята и промени в климата, за които предупреждаваше още Римският клуб през 70-те и 80-те години на ХХ в. все по-силно напомнят глобалните опасности за цивилизацията и живота на планетата ни. Предприетите мерки и политики за ограничаване на емисиите от вредни газове и замърсяването на океаните, моретата и реките засега показват слабата си ефективност и затова и през идващите години човечеството ще преживее тежки природни катаклизми – урагани, земетресения и изригване на вулкани, защото планетата ни не само е жива, но и при нарушените й баланси реагира катастрофално. Явно вървят процеси и от чисто космически характер на циклическа смяна на полюсите и климатичните пояси на Земята, което ще предизвиква тежки катаклизми. Само заедно, използвайки своя интелектуален потенциал и създадени технологии и технически средства и системи човечеството може да се съхрани в идващите десетилетия.
9. Ставащото на Земята и опасностите, които заплашват човечеството и живота вероятно ще задвижи и най-авторитетните институции на световните и националните религии – Римо-католическата християнска църква, Православната християнска църква, Юдаизма, авторитетните представители на Будизма, Индуизма, Исляма, Протестантизма да предприемат стъпки към свикване на Световен събор и обсъждане на своята политика и послания. Тази инициатива може да излезе от руският патриарх Кирил и от папа Франциск І.
10. Pro domo sua! (За нас) По силата на много причини, от обективен и субективен характер, от наложената традиция след Освобождението ни (1878г.) на негативна селекция на политическите ни елити, където се издигат и ръководят обществото не най-подготвените ,знаещи и морални личности, а напротив, в повечето случаи незнаещи и без скрупули личности, добри демагози и с васални комплекси, като правило опиращи се и служещи на чужди сили, България все закъснява със своите политически пробуждания и действия. Така вероятно и сега, което се вижда от метаните и панагериците, които пее нашата политическа върхушка на настоящите “авторитети”, без да виждат по-далече онова, което задава тон на промените и ще променя света. Въпросът е, ще се заяви ли още през настъпилата 2018 година на държавния ни хоризонт, политическа сила, която действително да възроди България, а не да я влачи в опашката на европейските народи ?
