/Поглед.инфо/ Предлаганият текст, опрян върху базата на станалите през последните седмици събития в геопространството, едва ли ще бъде акламиран от някои пропагандатори, които продължават да разглеждат историческото движение на човечеството според схемите на К. Маркс и особено на В. Ленин или на някой техен модерен епигон за центъра и периферията на глобалния капитализъм.

За критично мислещите читатели и анализатори ставащото, колкото и фрагментарно да е то, е добра основа, за да се види, че макар и обременен с огромни проблеми и дългове, неолибералният капитализъм в голяма степен вече глобален, в лицето на своите елити добре се ориентира в глобалната геоситуация и без да се отказва от целите на своята глобална стратегия, сменя тактиката и формите на глобалната си експанзия. Особено впечатляващо е това в геополитиката на флагмана на съвременния неолиберален капитализъм САЩ. Макар и раздирани от тежки проблеми и разделение на обществото между привържениците на идеологията на неолибералния глобализъм, угасваща заедно с края на администрацията на Б. Обама и идеологията на формалния изолационизъм на геополитиката на Д. Тръмп и екипа му, САЩ продължават своята експанзия, без да срещат сериозна съпротива и отрезвяващи удари.

Защо е така?

В това отношение те приличат на възхождащия Рим като империя след смъртта на републиката заедно със смъртта на Гай Юлий Цезар, когато Гней Помпей или някой друг от пълководците на Рим с два-три въшлясали легиона е превземал цели държави. Защо?Защото римляните са били много силни? Нищо подобно? Защото тези държави са били много слаби, проядени от корупция и с ненавиждащ властите си народ! Ако оставим Рим като образец, който следват САЩ, и погледнем историята в десетилетията, когато седемте Българии, възникнали в резултат от късогледата и антинародна политика на възхвалявания до небесата Иван Александър, ще видим как те за четиридесет години една след друга и една против друга падат под дивашките орди на османците, а аристократите–феодали приемат исляма, за да запазят власта си. Познато, нали?..

В статия, пубикувана преди няколко месеца аз посочвах, че усетили навреме опасността от консолидиране на силите на Голяма Евразия главно около Русия, Китай и Иран, САЩ мобилизираха всички свои изнесени в геопространството представители ( своята пета колона) да разкрият “слабото звено” в тази смъртно опасна за тях тройка. Още в тази статия посочвах, че не случайно най-масирани са опитите около Иран. Разбира се, не случайно. Иранските сили на спецназа и милиции се оказаха не само единствената сериозна сила, заедно с кюрдсите опълченци , които възпираха бандитските формирования на Ислямска държава да овладеят Сирия , чиято армия се беше почти разпаднала. Но това силно бъркаше плановете на Запада да овладее нефтените и газовите ресурси на региона, все под знамето на демокрацията и правата на човека.

Ситуацията за бандитите и западните им покровители, финансиращи ги чрез Саудитска Арабия и Катар още повече се влоши след включването на руските ВКС, а впоследствие и някои части на Турция, преследваща своите регионални интереси. Сега вече главният координатор и архитект на акциите на силите на тримата главни актьори, заедно със съвзелата се армия на Башар Асад се оказаха силите на “Ал Кудс”( “Стражите на ислямската революция”) ръководени от генерал Касем Солеймани, които даваха и необходимата разузнавателна информация, чрез мрежите от шиитски групи и милиции. Но заедно с бандитските формирования загиваха и много американски и израелски съветници и инструктури. Така става ясно, че генералът герой отдавна е бил опасен не само за бандите на Ислямска държава, но и за техните западни ментори и следователно е бил билязан за мишена.

След серия от добре планирани провокации с дронове и запалени танкери с нефт и даже атакуване с дронове главната рафинерия на Саудитската Арамко от страна на САЩ, приписвани на Иран и финасираните от него групи, които Иран отричаше и противопоставяше само воинствена реторика на 3 ятуари на път за летището в Багдат беше ликвидиран с атака на военет дрон генерал Касем Солеймани заедно с командващия силите на шийтското опълчение в Ирак Абу Махди ал Мухандис. Тези дни научаваме от съзнателно изтекла секретна информация, че преди месеци е бил направен опит за убийството на финансовия ръководител на хутите в Йемен, поддържани от Иран Абдул Реза Шахлай.

Изводът, който следва логически, свързан и с други външнополитически ходове на Д. Тръмп и екипа му е, че. САЩ се отказват от масирани военни инвазии в районите, които искат да овладеят, защото те им струват твърде много като средства и човешки жертви и сменят тактиката чрез ликвидиране на ключови фигури на противника с високоточни удари. ( Или чрез добра работа на лабораториите им, базирани непосредствено до главните им противници?) Това разбира се става след добро разузнаване и дипломатическа дейност, които ги подготвят за евентуалния отговор.

Беше ли готов Иран да отговори достойно на това провокативно убийство?

За съжаление светът видя как отговори Иран за убийството на легендарлния генерал Касем Солеймани.След водопадите от страшни закани и реторика за народа, който чакаше възмездието, последваха атаки със няколко стотин балистични ракети към две бази на американските сили в Ирак, при които не беше убит нито един американски войник, просто защото американците и иракските сили за сигурност бяха предупредени да се изтеглят няколко часа преди атаката. Поражения? Няколко разрушени хангара и толкова стари дронове! Отначало пропагандната машина на Иран съобщи за 80 убити американски военни?Но Д. Тръм беше доволен, защото предварително знаеше, че няма да има жертви, защото САЩ “се били подготвили”? Но по-вярното беше, че знаеше, че Иран не е готов за сериозен сблъсък, камо ли за голяма война. Само с балистични ракети не се водят тежки военни сражения срещу превъзхождаща с танкове, самолети и кораби армия на сила, която при това има и ракети с ядрени бойни глави и високоточни оръжия за локален конвенционален удар.

Едва след фойерверките с балистичните си ракети Иран вероятно се обърна към Русия и Китай, които бяха готови да му помогнат с необходимите ПВО при поискване. Това трябваше да стане много по-рано.

Като връх на неподготвеността на Иран за достоен отговор на планирания вече от година удар от страна на САЩ, които излязоха от съглашението за спиране и мониторинг на ядрената му програма стана инцидента със свалянето на украинския Боинг вечерта на 8 януари от ПВО на същите тези “Стражи на революцията”.След дежурните отричания пред фактите беше признато, че го сбъркали с ракета? Ракета, която не прелита, а излита в коридор за излитащи самолети?! Излезе, че очите на страха и паниката са по-големи от идеологията на аятоласите!

Естествено, след признанията за глупавия инцидент отнесъл живота на 176 души, от които най.малко 100 на иранци народът отново е на улицата възмутен от “храбрите стражи”.

Какво следва? Макар и притиснат от висящия импийчмънт и резолюцията на Конгреса, забраняваща му голяма война с Иран Д. Тръмп ще продължи със своите “точечни удари” и санкции срещу тази държава, докато я принуди да отстъпи и се нареди в тълпата на васалите на САЩ. Спасението? Да се видят реалностите на света и на своя народ и вместо идеологическа реторика да се води една съобразена с тези реалности политика. Не може една от най-богатите на нефт и газ държави в света да има бедстващ народ и безработица само защото го управляват хора верни на религиозни догми и идеологически установки.Това не означава да се откажат от културните си национални традиции и ценности, но запазвайки ги да видят модерността!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели