/Поглед.инфо/ Уважаеми Ангелов Иван!

По случай 30-тата годишнина от падането на Берлинската стена списанието «Мир перемен»i подготвя специален брой, в който авторитетни политолози, социолози, историци и икономисти ще споделят разсъжденията си за значението на това епохално събитие, тогавашните си очаквания и днешните си представи.

В тази връзка имам честта да Ви помоля за кратки отговори на следните въпроси:

  1. Какви чувства Ви обхванаха, узнавайки за падането на Берлинската стена, и надявахте ли се на създаването на безопасен свят, свят без взаимно недоверие , студена война и силови методи за разрешаване на международните конфликти?

  2. Какви са, според Вас причините за връщането в международните отношения и особено в отношенията между Изтока и Запада, към опасни напрежения, тотално недоверие и уповаване на сила, като главен метод за решаване на международните проблеми?

  3. Несбъдването на позитивните очаквания, дали е резултат на погрешни действия на политиците или на геополитиката с нейната вечна борба за сфери на влияние, като привична константа на човешкото общежитие?

Ще Ви бъда също много благодарен ако ми изпратите отговорите си до 10 ноември тази година.

С най-голямо уважение,

Г.С. Гринберг, Главен редактор.

В следващите редове представям разширен вариант на моите отговори на трите въпроса, публикувани заедно с отговорите на около 25-30 най-видни руски и световни учени, дипломати и общественици в последната книжка за 2019 г. на списанието „Мир Перемен“, издавано от Института по Икономика на Руската Академия на Науките.

Очакваният ефект от падането на Берлинската стена.

Една от главните причини за изграждането на Берлинската стена през август 1961 г. беше, че не е възможно в един град като Берлин, да действат едновременно две коренно различни икономически и политически системи, с различни политики по доходите, данъците, цените, пенсиите, здравеопазването, образованието, бюджета, финансите и т.н. Да не говорим за съдебната система, отбраната и националната сигурност. Eдна в Западен и друга в Източен Берлин, без граница между тях. Само мимоходом ще напомня, че първоначално, за кратко време, в Берлин имаше съветска, американска, британска и френска зона. Последните три се обединиха и така се оформи Западен и Източен Берлин.

Беше много изгодно да се работи и печели висок доход в Западен Берлин, пригоден към по-високия стандарт и по-високите цени там. И да се купуват стоки в Източен Берлин, при по-ниски цени, настроени към по-ниския стандарт и по-ниските доходи там. Това създаваше условия за големи спекулации и за дестабилизиране финансите на Източен Берлин и на ГДР.

Освен това, имаше политически и идеологически причини, влияещи върху миграционните потоци между двете части на града. Западен Берлин беше по-привлекателен от Източен Берлин, както Западна Германия пред Източна Германия, по понятни причини. Западен Берлин беше политическо продължение на Западна Германия. Имаше дори специална транспортна връзка между тях, минаваща през територията на Източна Германия, но недостъпна за нейните граждани. През всичките тези години западната пропаганда и медиите поставяха ударението върху политическите причини. Икономическите се премълчаваха съзнателно.

Както и милиони други хора, към 1990 г., аз бях психически уморен от напрежението на „студената война“. Особено в ситуации като Кубинската криза от 14 до 28 октомври 1962 г., когато светът беше на границата на ядрена война.През годините се редуваха и други по-малки, но също опасни кризи между двете системи.

Често си спомнях думите на Алберт Айнщайн, когато са го питали за оръжията на евентуална Трета световна война: „Не зная какво оръжие ще се използва в Трета световна война, но четвъртата ще се води с тояги и камъни“, казвал той. Друг световен мислител, отговаряйки на подобен въпрос казвал: „Не зная как ще се води Трета световна война, но в четвъртата ще се сражават с лъкове и стрели“. Трудно е да се добави нещо към тези страшни предсказания!

Както и много други, аз бях до известна степен, наивен идеалист. Вярвах, че за мен, за двете ми деца и за очакваните внуци, са започнали мирни години. Надявах се, че ще настане време на трайно взаимно доверие, уважение и безопасност в международните отношения. Имаше и съкращения в нашата армия. А като учен, очаквах повече контакти със западни колеги и достъп до повече западни публикации в моятя област. Това се оказа голяма илюзия. Разбира се, аз имах повече знания от масовия български гражданин, за световната история, политика и икономика. Те пораждаха у мен някои съмнения за бъдещето, които не можех да споделям публично. Мислите ми бяха раздвоени между надеждите и съмненията.

Напоследък, във връзка с 30-годишния юбилей, беше казано и написано много за падането на Берлинската стена и за геополитическите последици от това събитие, без да се споменават всички причини за нейното изграждане. Напомниха ни и за ироничния театрален призив на Президента Рейгън към Михаил Горбачов преди години, посещавайки стената откъм Западен Берлин, „да събори тази омразна стена“.

Политическите и икономическите съветници на Президента Рейгън навярно са знаели, че тя е необходима, след като ръководителите на СССР, САЩ, Великобритания и Франция са решили в края на Втората световна война управлението на столицата Берлин да бъде разделено на сектори между тях, по аналогия на секторите на които беше разделена цялата територия на Германия.

И все пак, стената беше много противоречиво събитие. Тя разделяше и противопоставяше един народ на два свята, две обществени системи, два начина на живот. И натрапваше пряко сравнение между тях. Тя излъчваше постоянно напрежение между по-богатия Запад и по-бедния Изток, което беше наследено от миналото, но и растеше с годините. Господстващата политическа и икономическа система на изток, по-ниската производителност на труда, грешките и догматизмът в управлението на икономиката и обществото в Съветския съюз и механичното им пренасяне в по-развитите и по-цивилизовани източноевропейски страни, като ГДР, Чехословакия и Унгария, засилваха това напрежение.

В по-ограничени мащаби и за по-кратко време, подобно разделение имаше и в Австрия, съучастник на Германия във Втората световна война, която се обяви впоследствие за неутрална, макар и формално.

В наше време обаче се пропуска един много важен факт. Не се пише и говори, нито се напомня и сравнява със същата иронична стръв за настоящото изграждане на много нови стени от хиляди и хиляди километри в Америка, Европа, Африка, Азия, около Израел, и други региони, от правителствата, които най-злъчно проклинаха Берлинската стена. Да напомням ли за стената, която се изгражда сега между САЩ и Мексико, или стените между някои европейски държави срещу мигрантите, или около Израел срещу арабите, или между Северна и Южна Корея и т.н. Тези нови стени превишават далеч по мащаби Берлинската стена и се съизмерват сумарно може би само с Великата Китайска стена, дълга над 20 хил. километра. Изглежда, че стените се оказаха ефикасно средство за бързо и лесно, но не много трайно, решаване на сложни проблеми.

Преди 30 години по част от нашите граници също имаше телени мрежи по други причини. Една от първите грижи на новата власт през 1990-1991 г. беше тяхното разрушаване. Напоследък бяха възстановени отново по границата с Турция, за ограничаване притока на мигранти. И това е правилно.

Защо беше възобновено напрежението

между Запада и Русия?

Геополитическият ефект от падането на Берлинската стена се оказа много по-кратък и по-ограничен от очаквания. Западът и Изтокът като че ли бяха привикнали да живеят от векове във взаимно недоверие и напрежение.Затова възобновяването на напрежението между Западна Европа и Русия, не беше съвсем неочаквано. Особено за тези, които знаеха, че още от X-ти век между тях е имало прохладна политическа атмосфера на умерено напрежение. Имало е, разбира се, и мирни времена, даже сватосване между монархическите дворове на Русия и държави от Западна Европа. Но годините на хладни подозрения и въоръжени конфликти превишават годините на публични прегръдки и взаимни уверения в доверие.

Отказът на Съветския Съюз от социалистическата идеология в 1990-1991 г. и неочакваният му обрат към компрадорски капитализъм, въпреки надеждите, не възстановиха доверието на Запада към Русия. Западът даже засили противопоставянето. Следователно, идеологията не е била единствената, още по-малко - главната причина за конфронтацията между Запада и Съветския съюз от 1920 до 1990 година. Ако се върнем 500 или дори 1000 години назад, ще установим, че почти не е имало времена без войни или тлеещо напрежение в един или друг регион на Европа. В това число и между Запада и Изтока, откакто съществуват тези политически понятия за двата огромни световни региона. Отношенията между страните са били наситени с взаимни противоречия и тлеещи конфликти. Вместо да ги решават чрез преговори, правителствата по-често са прибегвали към насилие. Независимо от постоянните публични лозунги за мир, човечеството като че ли не е могло да живее без войни. При всеки конфликт страните са се обвинявали взаимно, че другата го е започнала. И така до ден днешен.

Следователно, има други фундаментални причини за многовековното враждебно поведение на Запада спрямо Изтока и особено срещу Русия. Какви може да са те?

В глобален политически план САЩ не понася многополярен свят. Още по-малко присъствието на силна руска държава, като равностоен партньор на световната арена. САЩ предпочитат да са там единствени и да диктуват волята си на всички останали. Така постъпват сега и към Германия, Франция, Турция, Индия и други страни, на които нареждат с кого могат и с кого не могат да търгуват или да купуват и продават оръжия, природен газ и т.н.

Преди години те много се радваха на послушния и безлик Елцин, обявяван от тях за голям демократ и велик държавник. Та дори и на Горбачов. Отнасяха се с уважение и към всички подобни руски лидери през миналите векове. Те харесваха и считаха за демократичен послушния руски режим, а непослушния, който се грижи за националните си интереси, обявяват за агресивен. Непослушанието те считат за агресивност.

С плана „Барбароса“ непосредствено преди и през първата фаза на войната срещу Съветския съюз, стратегическият екип на Хитлер е планирал да окупира съветската територия от Архангелск на север, след това по Волга до Астрахан и Каспийско море, с население около 100 млн. души. Предвиждали са населението в окупираните територии да се намали до 30 млн. души, предимно работници, а останалите да бъдат унищожени или изтласкани насила зад Урал в Сибир и изоставени без никаква грижа в тези сурови природни условия. Спестеното по този начин жито и други хранителни продукти, произвеждани в окупирания огромен регион е трябвало да се използват за населението в Германия и нейните съюзници, които са изпитвали недостиг от такива продукти.

Предвиждано е било също, впоследствие Германия да окупира и Западносибирските равнини до река Енисей, а регионите по-нататък към езерото Байкал и в Далечния изток да се включат в Японската империя. Хитлер и неговите стратези очевидно не са извлекли исторически поуки от провала на Карл XII, на Османската империя, Наполеон през 1812 г., Шведските и Полски нахлувания в Русия, интервенцията на 14 западни държави през 1919-1921 г. и другите опити за завладяване на Русия.

След Втората Световна Война Западът разбра, че не може да окупира или да унищожи Русия с нейната огромна територия и военна мощ, но мечтае да я изтощи, като наруши вътрешното й единство, насърчи вътрешните й класови, религиозни, етнически и регионални противоречия и в стратегическа перспектива да я раздроби на няколко малки послушни държави, бъдещи доставчици на суровини, енергия и преди всичко - вода. Такива са и препоръките на Световния център за стратегически изследвания Stratford.

Очаква се, че с настъпващите климатични промени водата ще стане най-дефицитният и ценен ресурс в по-далечното стратегическо бъдеще.По-важен от нефта, газа и въглищата. А руските пресноводни ресурси на тази огромна територия са безгранични.

Известни са и подновените напоследък интереси на САЩ към Руската Арктика. За това говореше публично преди няколко години Хиллари Клинтън, като държавен секретар на САЩ. На Кондолиза Райс, също бивш държавен секретар преди това, се приписват думите, че „такава огромна територия като Сибир, не трябва да принадлежи само на една държава“. Подобни изказвания в прикрита или полуоткрита форма, правят и настоящи високопоставени лица от американската администрация. през последните години и дори месеци.

Важни са и решенията на последния (през декември 2019 г.) Международен Арктически форум в Санкт Петерсбург. Малко хора знаят, че днес значителна част от производството на природен газ в Русия е от Арктическата зона. Там има големи запаси на газ, нефт, метали, въглища и други ресурси.

Изказванията на политиците и политолозите по тази тема са пробни стратегически сондажи за реакцията на настоящите руски власти на подобни американски идеи, които могат да се превърнат в бъдещи техни действия. В Америка напоследък се препоръчва да се увеличи броят на техните ледоразбивачи (засега имали само един, а Русия 9-10), за да бъдат използвани по Северния морски път. Русия вече взема военни и други контрамерки в Сибир и в Арктика. И постъпва правилно, като охлажда аспирациите на САЩ към тези много важни территории от Урал до Далечния изток и Северния морски път. Особено при очакваното смекчаване на климата в северните ширини в по-далечната стратегическа перспектива.

Стратегическата цел на Запада е да отслаби Русия чрез глобална политическа и икономическа изолация, стимулиране на огромните вътрешни различия между милионите бедни и шепата олигарси, между различните етнически общности и религии и преди всичко, между православието и исляма, чрез икономически санкции. натрапена нова надпревара във въоръженията, небивало агресивна медийна пропаганда. А след това, както вече подчертах по-горе, да раздроби Руската федерация на по-малки и слаби държавици, чрез вътрешни междуособици, а не чрез външно въоръжено нападение. С други думи, мирното саморазпадане на Съветския съюз, главно по вътрешни причини, да се продължи с мирно саморазлагане на Руската федерация по същите причини. В основата на този стремеж на САЩ лежат стратегически геополитически и икономически интереси.

Американските стратези навярно смятат, че моментът за това е подходящ, тъй като Русия, след тоталната разруха при Елцин, е все още слаба във военно и още по-слаба в икономическо отношение. След разпада в края на 1991 г. Русия притежава сега по-малък икономически, технологичен, научен, кадрови, финансов и военен потенциал, отколкото е имал Съветският съюз до Горбачов. Русия се възстановява бързо като незаобиколима световна политическа и военна сила, но все още е икономическо джудже на световната икономическа арена. В 2018 г. Китай произведе 18,7% от световния БВП, САЩ – 15,1%, а Русия – 3,09%.

Разбира се, подобни международни сравнения по БВП са рисковани. Без да навлизам тук в известните на специалистите подробности, БВП съдържа дефекти, които изкривяват картината за действителния икономически, технологичен, кадрови, суровинно-енергиен и друг потенциал за развитие на сравняваните страни. Така че икономическата разлика между САЩ и Русия не е десетократна, но е съществена и не бива да се подценява.

Независимо от гениалните руски постижения в изобретяването, конструирането и изработването на уникални нови оръжейни системи през последните десетилетия, това се отразява все още и върху неблагоприятното за Русия съотношение на военните потенциали на двете страни. А разликата между Русия и сумарния потенциал на НАТО, заедно с Япония, Южна Корея, Австралия и други прозападни страни, е още по-голяма.

Известна е войнствената реч на Уинстън Чърчил за желязната завеса на 5 март 1946 г. във Фултън, щата Мисури в САЩ. Известно е също, че НАТО беше създадена от САЩ, Великобритания, Франция и други западни страни, през април 1949 г. като военно-политическа организация срещу Съветския съюз, обявен официално за техен главен враг, скоро след войната. Правителствата на тези три държави бързо забравиха възторжените си благодарности към Съветския съюз и Сталин само една година преди това - през пролетта на 1945 г. по време на войната с Германия, за които ще стане дума по-долу.

В отговор на това, Съветският съюз и други източноевропейски страни създадоха Варшавския договор през май 1955 г., който се саморазпусна през юни 1991 г. Съветският съюз пък се разпадна, за всеобща изненада, на 26 декември 1991 г.

Забележете, през цялата съвременна история Западът е бил инициатор на възобновяване на конфронтацията срещу Русия, след години на нормални, дори съюзнически отношения, както беше през Втората световна война. Русия никога не е започвала първа непредизвикана война срещу Америка или срещу западноевропейска държава, но обратното се е случвало няколко пъти.

Целите срещу които НАТО се бореше, изчезнаха. Неговата работа беше завършена от други и беше логично той също да бъде разпуснат от правителствата, които го създадоха. Но пактът продължава да съществува и да се развива. На 3-4-ти декември 2019 г. отпразнува 70-годишния си юбилей в Лондон. И функционира не като регионална европейска организация, както личи от названието й, а като световен полицай.

По най-нови данни към края на 2019 г. военният персонал на страните от НАТО е 3258 хил. души, а сумарните военни разходи в текущи цени и валутни курсове за тази година са 1036 млрд. (т.е. 1,04 трилиона) щатски долара. През 2020 г. предстои да се увеличат с още 400 млн. долара. Те имат повече класически сухопътни, въздушни и морски въоръжения от Русия, а сега навлизат и в космоса.

Относителен паритет между САЩ и Русия има само в ядрените оръжия. Към края на 2019 г. над 90% от наличните ядрени бойни глави в света принадлежат на САЩ и Русия. Според споразумението START-3 между САЩ и Русия към февруари 2018 г. им се определя таван на бойните глави за Русия 6490 и за САЩ 6185. Такива тавани, разбира се, на много по-ниско равнище, има и за всички останали ядрени държави. Трудно е да се каже доколко те се спазват, особено от държавите, които не се контролират, защото не са част от споразумението за ограниченията, като Индия, Пакистан, Израел, Северна Корея.

В тази обстановка САЩ не смеят, поне засега, да започнат война срещу Русия. Що се касае до Русия, би било самоубийствен акт нейното правителство да започне война срещу НАТО, при такива различия във военния и икономическия потенциал на двете страни. Това се знае от ръководителите на НАТО. То е очевидно и за всички сериозни военни и политически анализатори по света.

Класацията на най-могъщите държави в света към края на 2019 г. беше публикувана в САЩ от US News. Списъкът е съставен от анализатори от BAV Group и Wharton School на университета в Пенсилвания. Той се основава на оценка на икономиките, влиянието върху световната политика, военната сила, световното лидерство и участието в международните съюзи. Първото място е на САЩ, второто на Русия, третото на Китай. Следват Германия, Великобритания, Франция, Япония и т.н.

Може ли някой да отговори защо НАТО съществува сега при описаната ситуация и защо се разширява? Стандартният отговор е – заради борбата срещу тероризма. Това обаче е заблуда за наивници. Срещу тероризма не се воюва с ядрени бойни глави, с най-модерни ракети, самолети, подводници, самолетоносачи, крайцери, танкове, артилерия или от космоса. Има други, добре известни, проверени, по-евтини и по-ефикасни средства за борба срещу тероризма, които Западът също използва.

Единствената цел на НАТО като военна организация сега е Русия. Руското правителство разбира това и при много сложни икономически и други условия, взема възможните превантивни отбранителни мерки, за да осигури оцеляването на Русия, чрез поддържането на мощна отбранителна способност. Руският военен потенциал може да е по-малък от съвокупния военен потенциал на НАТО, но е достатъчно голям, за да упражнява задържащо въздействие върху Америка и нейните съюзници дори да си помислят за война срещу Русия. Всички настоящи руски военно-политически мерки имат строго отбранителен характер.

Тези мерки не са руска агресия, а подготовка за предотвратяване на евентуална западна агресия срещу Русия. Руското ръководство няма друг избор. Защото Русия сега не е готова за война. А и не се нуждае от война. Би било налудничава авантюра те да я започват. Тези руски отбранителни мерки Западът цинично нарича агресия, макар и да знае добре, че не са такива. Тези мерки, особено ядрените, само охлаждат апетитите на Запада да мисли за своя агресия срещу Русия. А световните западни медии разпространяват тази лъжа от години. Сервилните български медии им пригласят. Някои от тях дори се престарават със своята русофобия.

Ако Русия предприеме тотално преструктуриране и модернизация на своята икономика и общество, ако повиши трайните темпове на икономическия си растеж на 7-8% средно годишно (което се подкрепя и от известния руски академик икономистът Сергей Глязев), ако възстанови социалната справедливост в обществото, ако пристъпи към радикално решаване на демографската си криза чрез рязко повишаване на раждаемостта, намаляване на смъртността, удължаване средната продължителност на живота. Ако повиши съществено броя и гъстотата на населението си, особено в регионите на изток от Урал и в Далечния изток, след 30-40 и особено след 50-60 години, сравнителната глобална социално-икономическа и военно-политическа картина ще се преобрази в полза на Русия.

Това обаче изисква незабавно и радикално изменение във философията на икономическата политика на Русия – от свободния либерализъм в духа на Вашингтонския консенсус, към регулирана пазарна икономика, с по-голяма роля на държавата в нейното управление. Необходима е разумна комбинация между ролята на държавата и пазара. Чувствително повишение на инвестиционното и на оборотното кредитиране. Наложителни са незабавни мерки за смекчаване на огромната разлика между доходите на олигарсите и другите богати хора (3-5% от населението) и оскотяващата трайна мизерия на 70-75% от руското население. Нужно е ефективно взаимодействие между труда и капитала, между частното и държавното начало. Руските власти трябва да го направят възможно най-бързо и най-радикално.

Ако бъде осъществен препоръчаният радикален маньовър в държавната политика политическото и икономическото време ще работи за Русия. Руското правителство трябва да се възползва от това. Американските власти, разбира се, познават тази сложна ситуация и бързат, като повишават икономическия и политическия натиск над Русия. Тя, от своя страна, трябва да бърза още повече, за да да ги изпревари.

Ето това е ФУНДАМЕНТАЛНАТА ПРИЧИНА защо Западът, начело със САЩ, започна новата всеобхватна конфронтация, независимо от сриването на Берлинската стена, разпадането на Съветския съюз и смяната на държавната идеология на Русия. Новата конфронтация срещу Русия не е случайно хрумване на американските политици и политолози. Това е добре замислен стратегически ход.

В това е КЛЮЧЪТ ЗА УСПЕХА НА РУСИЯ. Ако продължава със сегашните си бавни темпове на икономически растеж от 1,5-2,0% средно годишно (от януари до октомври тази година растежът на БВП е 1,3%), нищо добро не може да се очаква през следващите години и десетилетия. Такава интелектуално надарена и природно богата, но управленски некомпетентна Русия няма бъдеще.

Русия заслужава възхищение за гениалните си умове – учени, изобретатели и конструктори, но за да се превърнат техните уникални конструкции и технологии от единични прототипи в реална сила на световната сцена, им е нужен гигантски тил от мощна модерна индустрия и внедрителски технологичен потенциал на най-високо световно равнище. А те сега го нямат. И бавно го създават. Особено в най-модерните високотехнологични отрасли на материалното производство. Това е лошо за самата Русия, лошо е и за световната цивилизация.

Но и в Русия настъпиха промени. Първият сигнал прозвуча в знаменитата реч на Президента Путин на 10 февруари 2007 г. на 43-тата Международна конференция по сигурността в Мюнхен. Тази реч ознаменува преломния момент в отношенията между Русия и Запада. Тя показа, че Русия няма повече да се примирява с ролята на второстепенна регионална държава, за каквато беше обявена от държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс преди 10-15 години.

Президентът Путин заяви тогава, че се поставя край на безличната политика на подчинение от времето на Елцин и Козирев и че ще защитават твърдо националните интереси на Русия. Появата на Путин с неговия екип изненада напълно Запада. Затова и те така го ненавиждат.

Потвърди се хилядолетната закономерност: когато велика нация се нуждае от велика личност, тя си я създава. Ние сме може би в началото на нов цикъл за ролята на личността в Русия. А може би и в света, заедно с китайския президент. Надеждата е, че те ще се сработят добре – тези два президента и двата народа. Това не е така лесно, защото историята на руско-китайските отношения през последните векове е сложна. Бъдещите отношения между двете страни трябва да се превърнат в действително стратегически. И да не се поддават на очакваните опити от Запада за всяване на раздори между тях. Тогава тези две държави ще станат непобедими на световната арена. И най-стабилната гаранция за траен мир и спокойствие в света.

В основата на конфликтното поведение на големите държави най-често са икономическите интереси. Главната причина за участието на САЩ във Втората световна война, едва ли е само нападението на Япония над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. Такава причина е и Великата депресия в Америка. След неуспешните опити на Президента Ф.Д. Рузвелт от 1929 до 1940 г. да преодолее кризата, САЩ вероятно са решили, че тяхното участие във войната може да се окаже по-ефективно средство за съживяване на икономиката, повишаване на заетостта и смекчаване на бедността.

Признаците за нова рецесия в Америка и Европа сега нарастват. Някои експерти предполагат, че в период на мащабна криза с публичен дълг 23,25 трилиона долара в края на 2019 г., САЩ може отново да потърсят решение на високата си задлъжнялост чрез военен конфликт. Те биха го започнали отдавна ако не беше относителният паритет между САЩ и Русия в областта на ядреното оръжие. Колкото и да е парадоксално на пръв поглед, съществуването на този паритет е главният фактор за мира през последните 75 години. Това е най-дългият мирен период между две големи войни през последните векове.

Правителствата на САЩ и Русия би трябвало до разбират, че всяка война между тях ще означава катастрофа и за двете, а и за целия свят. Защото всяка война между САЩ и Русия не може да бъде друга, освен ядрена и биологична, както на земята, така и от космоса. А ядрено-биологична война между тези два гиганта означава взаимно самоунищожение и ликвидиране на световната цивилизация. Ще се потвърдят предсказанията на видните учени, на които се позовах в началото на този анализ. Бързото развитие на Китай усложнява още повече това стратегическо военно-политическо уравнение.

Буди размисъл и поведението на САЩ и най-големите западноевропейски държави между Първата и Втората световна война. Известни са многобройни факти за ролята на САЩ, Великобритания и Франция в подготовката на хитлеристка Германия за война срещу Съветския съюз през 1930-те години. Тези страни – победители в Първата световна война, си затваряха очите и дори стимулираха нарушенията на Версаилския договор от победената Германия, когато възстановяваше армията си през 1920-те и 1930-те години и особено след идването на Хитлер на власт. На 12 март 1938 г. Австрия беше присъединена към Германия с мълчаливото съгласие на САЩ, Великобритания и Франция. На 30 септември 1938 г. беше сключен Мюнхенския договор от Великобритания и Франция, с Германия и Италия. През 1938 и 1939 г. беше окупирана Чехия, а Словакия беше оформена като малка държава, сателит на Германия, пак с мълчаливото съгласие на Великобритания и Франция и въпреки протестите на Съветския съюз.

На Запад има видни политици и псевдоисторици, които сега обявяват Хитлер и Сталин като еднакво виновни за Втората световна война, позовавайки се на Договора Молотов-Рибентроп от 23 август 1939 г. Обективните политически наблюдатели знаят, че този договор е бил отговор на предшестващите го едностранни действия на Запада, стимулиращи Германия в подготовката за война срещу Съветския съюз. Настоящият истеричен политически шум е цинична клевета! Президентът Путин с основание нарече резолюцията на Европейския парламент през октомври 2019 г. връх на политическия цинизъм на пресконференцията си от 19 декември 2019 г. Според тази резолюция Германия и Съветският съюз носели еднаква отговорност за Втората световна война. Това е наистина чудовищна подигравка на Европейския парламент с историческите факти.

Тревожни са и някои уникални събития в отношенията по върховете между Изтока и Запада. Например споразумението между Съветския съюз и САЩ за обединяването на Германия и извеждането на съветските войски от ГДР. Достоверни източници съобщават, че през януари 1990 г. Михаил Горбачов е приел устното обещание на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, че в замяна на съгласието на Съветския съюз за обединението на Германия и за извеждането на съветските войски от ГДР, границата на НАТО няма да се премести на изток дори с един инч. Много е странно, че такова изключително важно споразумение между двете свръхдържави с огромни стратегически последствия, не е било оформено писмено като официален междудържавен документ!

САЩ „изпълняват“ своето обещание. Те преместват НАТО на изток не с един или два инча, а с 1000-1500 км. до самата граница на Русия. Американските войски сега не са много далече от Москва и са още по-близо до Санкт-Петербург. Без да изброявам близостта им до други стратегически обекти на Русия. Американците продължават да трупат тежки въоръжения на самата граница с Русия в Прибалтика, Полша и Грузия, а може би и в Украйна, за да го използват незабавно срещу Русия, когато преценят.

Западът сега настоява чрез Украйна, Русия да открие и Азовско море за Натовските нечерноморски военни кораби. САЩ не биха допуснали сега дори и разговор за такава близост на руски войски с ядрени ракети до своята граница. Кубинската криза от октомври 1962 г. го потвърди. Възниква въпросът: Защо Русия го допуска и не настоява сега за паритет със САЩ и по географското разположение на своите войски и въоръжения.

Главата ми не побира как това свръх важно споразумение (между Горбачов и Бейкър) на тогавашното съветско ръководство против националната сигурност на Съветския съюз, е било допуснато през 1990-те години! И защо виновните руски политици не са били привлечени под отговорност. Някои от тях са още живи. По своята природа и последствия това не е грешка. То е най-голямо национално престъпление. Но за това се мълчи.

Заслужава отбелязване още един, не по-малко уникален, по-скорошен тревожен факт. Подготовката на въоръжения преврат в Украйна през февруари 2014 г. е траела с години, при непосредственото участие на съответните служби на САЩ, Германия, Франция, Полша и страните от Прибалтика. Това е било известно на много хиляди хора от изброените страни и извън тях. Руското разузнаване в Украйна, а и извън нея, безусловно е знаело за тази подготовка. И сигурно многократно е съобщавало на най-високите руски власти.

Превратът в Киев влияе много дълбоко на настоящата национална сигурност и на стратегическите интереси на Русия. Аз съм поразен от бездействието на руските власти по този преврат. През последните години Русия плаща и ще продължава да плаща голяма политическа, морална и икономическа цена за това свое бездействие. Не разбирам как Президентът Путин, към когото изпитвам голямо уважение, го е допуснал! Ръководителите на велика държава като Русия нямат право на такива съдбоносни грешки. За мен това е повече от грешка.

Западните правителства, преки съучастници в преврата, сега имат политическата наглост да обвиняват Русия в агресия, за отбранителните си по същество действия в Крим и Донбас. Представете си - действителните агресори – западните правителства, обвиняват жертвата си – Русия, в агресия. За събитие на няколко хиляди километра от САЩ и до самата граница на Русия. Колко далече е достигнало агресивното самочувствие в най-високите върхове на Запада през последните години, с тяхното високомерие, къса памет и политическа арогантност!

Западът си присвои правото да бомбардира различни градове на Сърбия през май-юни 1999 г., да убива хиляди хора, да разрушава инфраструктура и да откъсва родното място на Сръбската православна религия – Косово, от самата Сърбия, с помощта на военна сила, без разрешение на Съвета за Сигурност на ООН. Сега същият Запад отрича правото на народа на Крим за завръщане към своята майка – Русия, с която е бил свързан от 1783 г. по времето на Екатерина Велика, и предаден само на административно подчинение по времето на Н.С. Хрушчов от една в друга република в пределите на една и съща държава – Съветския съюз. Нещо повече, на референдума от 16 март 2014 г. над 95% от гражданите на Крим гласуваха за завръщане. Какво по-убедително доказателство от това! Става ми трудно да си представям в какъв свят на политически бандитизъм живеем и до къде можем да стигнем, ако продължаваме да го търпим!

Можете ли да си представите ако друга държава беше извършила дори половината от това, против интересите на Америка, как щеше да реагира правителството на САЩ! Убеден съм, много по-категорично! Щеше да му отправи ултиматум за война, ако не отстъпи веднага. Те го доказаха в Кубинската криза през октомври 1962 г., когато интересите на САЩ бяха засегнати в далеч по-мека форма, отколкото пострадаха руските интереси сега с преместването на НАТО на изток до границите на Русия, нападението на Грузия срещу Южна Осетия и Абхазия през август 2008 г., въоръжения преврат в Украйна през февруари 2014 г. и последвалите го събития в Крим и Донбас.

За пълно учудване на логично мислещите хора, действителният агресор – САЩ и техните съюзници от Западна Европа обвиняват жертвата на агресията - Русия за нейните отбранителни мерки и я наказват със санкции. Невероятно, но факт! И българското правителство участва в тези санкции!

Истинската причина за истеричното поведение на Запада, начело с Америка е, че Русия ги лиши от уникалната възможност да получат Севастопол на поднос и да го превърнат във военноморска база на САЩ против самата Русия, създала тази база преди 250 години. Това би било голямо унижение за Русия и руския народ. То е връх на военно политически бандитизъм. Добре, че не беше допуснато, благодарение на Президента Путин и неговото правителство! Даже само с този акт на неговото управление името на Владимир Путин ще остане завинаги в историята на Русия.

През последните години западните правителства демонстрираха върхове на политическо високомерие и къса политическа памет, отричайки решаващия принос на Съветския съюз за победата над хитлеристка Германия. По всички военни критерии приносът на Съветския съюз е не по-малък от 70-75%, със загуба на 28 млн. души. От тях 12 млн. души са загинали във военни действия. Общият брой на загиналите от воюващите страни във Втората Световна Война е бил около 60 млн. души.

Помислете и над следните числа: В десанта на британските, канадските и американските войски на Втория фронт в Нормандия (Франция) на 6-ти юни 1944 г. са участвали 160 000 души, а само в Курската битка на Източния фронт в Русия - 4 милиона. Само в Сталинградската битка са загинали повече съветски войници и офицери, отколкото са всички военни загуби на САЩ и Великобритания през цялата война. Германия е започнала войната с 4,43 млн. войници и офицери и 80% от тях са загинали на Източния фронт. Всички жертви на холокоста са 2,7 пъти по-малко от жертвите на Съветския съюз и 10 пъти по-малко от общите военни загуби на воюващите страни. Участниците в десанта в Нормандия и във Втория фронт във Франция и Италия, и използваните там въоръжения, са неколкократно по-малко, отколкото на Източния фронт в цялост.

Тези цифри показват решаващия принос на Съветския съюз за победата над хитлеристка Германия. Западната пропаганда сега се стреми да омаловажи този огромен принос и да припише решаващия принос на САЩ и Великобритания. Те дори внушават на сегашното младо поколение, че десантът в Нормандия е решил победата над Германия. И че САЩ са допринесли най-много за победата над Германия. Това е голяма фалшификация на историята на войната. Може би е допустимо в политиката понякога да се правят компромиси с истината, но и за лъжите има граници. През юни 2019 г., когато празнуваха 75-тата годишнина от битката в Нормандия, организаторите даже не поканиха да присъства Президентът на Русия – Владимир Путин. Това е военен и морален произвол. Подигравка с паметта на милионите загинали съветски войни. И не само на съветските, но и на собствените военни жертви. Питам се: толкова ли ниско са паднали с безчестието си настоящите ръководни среди на САЩ и Западна Европа?

В този контекст може би си струва да припомним някои пасажи от кореспонденцията между Сталин, Рузвелт и Чърчил по време на войната. През януари 1945 г. германските войски предприемат контранастъпление срещу американските и британските войски в Ардените (между Франция и Белгия). Войските на западните съюзници са заплашени от унищожение. Рузвелт и Чърчил се обърнали спешно към Сталин с молба за помощ чрез бързо настъпление срещу немските войски на Източния фронт, за да принудят германското командване да пренасочи свои войски от западния на източния фронт, да ограничи настъплението на съветските войски към Берлин и с това да облекчи тежкото положение на американските, британските и канадските армии на западния фронт.

Независимо от изключително лошото време и незавършената подготовка за настъплението, Сталин обещал помощ и настъплението на съветската армия е започнало с 20 дни по-рано от предвиденото, без да е завършена подготовката. Това е облекчило немския натиск върху войските на западните съюзници, но е струвало по-големи загуби на съветските войски.

Ето как Чърчил се е обръщал към Сталин по време на войната: на 15-ти януари 1945 г. той пише на Сталин: „Обръщам се към Вас, великикия ръководител на великата армия...“. На 27-ми януари 1945 г. отново пише на Сталин: „От все сърце изразявам нашата благодарност за гигантского настъпление, което започнахте на Източния фронт. Изразявам възхищенията си от вашите славни победи над общия враг...Приемете горещата ни благодарност и поздравления за вашите исторически победи“. А на 23-ти февруари 1945 г. пак той пише на Сталин: „Бъдещите поколения ще помнят за своя дълг към червената армия, така безспорно, както правим ние – свидетелите на вашите велики победи. Моля Вас, великия ръководител на тази велика армия да поздравите вашите войни днес, в навечерието на великата победа“.

Препоръчвам на читателите да сравнят тези думи на Чърчил с неговата реч на 5 март 1946 г. (т.е. само една година по-късно) във Фултън, щата Мисури, САЩ, а също и с циничната безпаметна антируска резолюция на Европейския парламент за военната памет, през Октомври 2019 г. И правете своите изводи за морала на тези хора.

Едва ли някога е имало истински морал в европейската и световната политика на западните политици, но народите не са виждали до сега политическа проституция, като настоящата. Те използват очевидни измислици, лъжи и клевети за постигане на главната си цел: политическо, икономическо и морално дискредитиране на Русия, за да я отслабят и изолират и след това, както вече отбелязах по-горе, да я раздробят на няколко слаби и послушни държавици, доставчици на суровини, енергия и вода.

Кой е виновен - погрешната геополитика

или неспособните политици?

Положителните очаквания на народите бяха измамени както от агресивната западна геополитика, така и от високомерното поведение на западните политици. Двата фактора са неразделни. Главното, обаче е в различния цивилизационен избор на Запада и на Изтока, в различната им философия за световната и европейската политика.

Принадлежността на Изтока и Запада към различни световни цивилизации е в основата на сегашните напрегнати отношения между тях. Изтокът и неговото ядро – Русия, са направили цивилизационния си избор преди повече от 1000 години. Цивилизационният избор не се изразява и изчерпва с подписването на някакъв договор в тържествена зала. Този избор се проверява чрез преминаване през многовековни изпитания. Русия е избрала славянската цивилизация, която е по-хуманна от агресивния цивилизационен избор на Запада. Те разговарят на различни политически и нравствени езици и трудно се разбират помежду си.

Заедно с Русия ние принадлежим към християнската източно православна религия, а Западът към католическото, протестанското и друго западно християнство. Източно православната религия, независимо от някои отклонения, е известна с по-голяма толерантност и хуманност към различно мислещите. Нещо повече, православната религия е на границата между двете световни религии - християнството и исляма. В продължение на векове източното православие е защитавало не само себе си, но и Западна Европа, от натиска на исляма, който с агресивността си е достигал до Виена и дори я обкръжава през 1529-1530 г., без да успее да я завладее.

Западното християнство е било особено воинствено. В своята външна политика през средните векове Западът (Великобритания, Испания, Франция, Португалия, Белгия, Холандия, Италия) е колонизирал по-голямата част от света – Африка, Азия и Латинска Америка и е натрапвал нравствените си ценности върху тях с огън и меч. Както е известно, колониалните държави носят огромна отговорност за социално-икономическата изостаналост и настоящата мизерия на стотици милиони хора в Третия свят. Нужно ли е да се напомня и за многобройните кръстоносни походи през средновековието от Западна Европа, през нашите земи до Близкия Изток.

Във вътрешен план католицизмът и протестантството са били също много жестоки с инквизицията си, въведена от Папа Люций III в 1184 г. и продължила няколко столетия. Тя е преследвала инакомислещите и е изгорила на клада много хиляди хора в Западна Европа, които не се подчинявали на фанатичните й религиозни догми. На Папата Йоан Павел ІІ му се наложи в 1992 г. да се извинява за зверствата на църковната инквизиция и да подкрепя реабилитацията на Галилео Галилей, осъден от инквизицията на изгаряне на клада. Жана Д’Арк също е била изгорена на клада.

В Русия и в част от другите източни народи се използва еднаква азбука (кирилица), за разлика от западните, които използват други букви (латиница). В Русия и в други източнославянски народи се използва еднакъв или сходен език, за разлика от западните. Ние, българите, общуваме задоволително, без специална езикова подготовка, с руснаците, украинците, белорусите, сърбите, хърватите, словенците и с малко повече усилие – с поляците, чехите, словаците. Някои езиковеди смятат, че 40% от речниковия фонд на руския език са с български произход. Това помага за по-широко културно и друго общуване между славянските народи. Такава езикова близост няма между западните страни и техните народи.

Трайната близост между източните народи е увековечена с много материални и нематериални паметници. Само в малката България с територия от 111 хил. квадратни километра и население под 7 млн. души, има над 400 каменни паметника на българо-руското приятелство. Да не говорим за хилядите руски имена на улици, площади, реки, езера, върхове, местности, паметни дати и т.н.

Между народите на Изтока има много общи културни ценности, традиции и даже сходни семейни отношения, които значително се отличават от западните. Славянските народи са толерантни към другите народи и религии.

Западните цивилизации са самоуверени, че ни превъзхождат в интелектуално отношение и някои дори считат, че източните християни са хора от по-ниско качество. Това не е вярно. През последните години, в съюз с наши местни нарушители на законите, пренасят у нас стотици хиляди тона съмнителни боклуци за изгаряне или за дълготрайно съхранение, наврно с тежки последствия за здравето на нашите хора. от други европейски страни, а също и от страни от Третия свят.

Сега се опитват да ни натрапят ултрамодерни, според нас, ценности за семейството, европейски и евроатлантически ценности и т.н., въплътени в Истанбулската конвенция, които произхождат от западните страни и Америка. Очудващото е, че прибягнаха дори до гласуване на специална резолюция в Европейския парламент, където са представени главно народите от Западна Европа и Скандинавия, с която ни задължават да приемем тази конвенция. Неслучайно повечето страни, отказали да ратифицират Конвенцията и гласувалите против резолюцията в Европейския парламент са от източноевропейски славянски страни.

В последно време властите на САЩ активизираха дейността си за разкол в Източното Православие, като използват за тази цел и Вселенския патриарх. Упражниха натиск върху Гръцката православна църква и я принудиха да признае разколническата Украинска църква.

Западните правителства и по-точно правителството на САЩ, не подбират средствата в борбата си против Русия. Използват исторически сложните отношения между някои славянски страни (Полша, Балтийските страни, някои Балкански страни), за да ги привлекат в НАТО и в Европейския съюз и да ги противопоставят на Русия. Ако правителствата и народите на тези славянски държави желаят антируска политика, нека си я провеждат, но 70-80% от българите не я желаят, защото нашите исторически отношения с Русия винаги са били приятелски.

Нещо повече, без освобождението на България от турско робство в 1878 г. и протекцията ни от Русия през последните 150-200 години, България нямаше да я има днес на Европейската карта.

i Списание „Мир Перемен“, Декември 2019 г.,Институт по Икономика, Руска Академия на Науките

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели