/Поглед.инфо/ По-скоро обратното: препоръчвам да се изготви комплексна дългосрочна програма за социално-икономическо развитие на страните от западните балкани през следващите 10-15 години, финансирана с 30-35 млрд. евро от Европейския съюз, Световната банка и МВФ

Прави ми впечатление едностранният подход на нашето правителство при обосновката на отказа за започване на преговори на СРМакедония за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Използват се само далечни исторически аргументи от преди 75 и повече години: за българските корени на населението в сегашна Македония, за българския произход на сегашния македонски език, за българската народност на най-големите борци за освобождението на тези територии от турско робство и за независимостта на Македония. Това е вярно, но не е достатъчно. То е и по-трудно разбираем наш аргумент за чужденците от Западна Европа. Още повече, че нашата дипломация и политиците проспаха десетилетия по българо-македонските отношения. И се събуждат едва сега.

Освен това, събуждането е доста странно. Сегашните ни аргументи против присъединяването на СРМакедония към ЕС съществуват от 75 и повече години. При наличието на същите исторически факти преди година-две същата наша дипломация и същото правителство със същия премиер дадоха съгласие за присъединяването на СРМакедония към НАТО, а сега отказват подкрепа за Европейския съюз. Какво се е случило междувременно, за да настъпи този поврат! Някой трябва да обясни на българските граждани, 84% от които одобряват настоящата ни държавна позиция. А правителството и дипломатите ни мълчат. Дори когато в Скопие се подиграват с нашия министър на външните работи и изгарят националното ни знаме – нашето правителство мълчи!

Премълчаването, за да не разсърдим по-малкия си брат или съответните чуждестранни господари, като че ли е стилът на нашата дипломация през последните 65-70 години. Така не се защитават фундаментални национални интереси. А Македонският въпрос е повече от фундаментален в нашата история. По него сме платили много висока цена през десетилетията. И в човешки жертви, в материални и финансови загуби, в политически и морални измерения. Едва ли съществува друг въпрос по който сега има такова монолитно единство у нас!

Странен е и подходът на македонските ни критици. По медиите, в учебниците, на паметниците в СРМакедония се говори и пише за едва ли не дивия татаро-азиатски произход на българите, за племе, което се е занимавало с грабежи, за българските фашисти-окупатори по време на Втората световна война. Обвиняват ни за изпращането на македонските евреи в пещите на германските концлагери, за насилия на българските окупационни власти в Македония по време на войната.

Не се държи сметка обаче, че българските окупационни войски са били там по настояване на фашистка Германия и че българските власти са имали ограничени пълномощия във Вардарска и Егейска Македония. Обвиняват повече нас, че сме изпращали македонските евреи в концлагерите за изгаряне, отколкото германците, които ги изгаряха. В Скопие бързо забравиха за пещите в концлагерите и сега благодарят на немците за подкрепата.

Ще кажат, че други немци са изгаряли македонските евреи в пещите. Да, така е! Но нали други българи – фашистките ни правителства изпращаха нашите окупационни войски в Македония, а не сегашните български граждани. Защо мразят нас? А ние ги третираме като наши братя. Сключваме Договор за добросъседство и си затваряме очите пред неговото поругаване в Скопие. Отново – за да не разсърдим по-малкия брат. А когато им напомним, че не изпълняват договора обвиняват пак нас!

Съвременните македонски власти премълчават грижливо доброто посрещане на българските войски от българското население в Македония в 1941-1942 г. като братя-освободители от сръбска робия в Македония. Мълчат за присъединяването на стотици български войници и офицери към местните югославски партизани във и извън Македония; за създаването на партизанска военна бригада „Г. Димитров“ от дезертирали български офицери и войници, командвана от български офицер, действаща в Сърбия и частично в Македония; за сътрудничеството на българските партизани в района, ръководени от нашия легендарен Славчо Трънски с местни югославски партизани. Това не показва ли, че и тогава голяма част от нашия народ, дори част от нашите окупационни войски, са изпитвали симпатия към братята българи в Македония. Колко подобни примери можете да ми посочите в Европа през онези години?

Мълчи се, че българската армия освободи по-голямата част от Македония от елитната немска SS дивизия и други германски части в края на 1944 г. и на останалите югославски републики през първата половина на 1945 г., под командването на генерал Владимир Стойчев, като бяха пожертвани над 20 хиляди български офицери и войници. Помня го като 10-годишно момче, защото моят баща воюваше там против немците и животът му е бил на косъм от смъртта няколко пъти.

Настоящите македонски власти премълчават също, че България първа призна независимостта на Македония и съдейства същото да направи и Русия. След обявяването на независимостта Македония е имала малка армия от 10-12 хил. души с леко въоръжение и с два танка. Точно тогава възникна вътрешно и външно напрежение с албанците. България подари веднага на младата македонска държава около 100 танка и друга тежка военна техника, която й помогна да оцелее като държава. Помагали сме им и през следващите тежки следвоенни години. В началото на 2020 г. подкрепихме членството на Македония в НАТО. Македонските власти мълчат по тези и много други добронамерени факти от наша страна през последните 75-80 години. От няколко десетилетия за нас се говори само с омраза.

При наличието на такива факти Президентът на СРМакедония г-н Пендаровски ме изненада със своето „откритие“ в изказването си на 20 ноември тази година. Според него „Съвременната българска политика към Македония не е излязла извън матрицата на Живковизма и на комунистическата историография“. Македонизмът който ние критикуваме сега като теория и практика се появи далеч преди Коминтерна и преди Тодор Живков да се изкачи високо на политическата сцена в България, за да създава някаква матрица. Това изказване на македонския президент е поредното недоразумение, което Скопие излъчва, наред с недомислията за произхода на сегашните македонци, за корените на сегашния македонски език, за народността на Гоце Делчев, Братя Миладинови, на Вапцаров и другите легендарни българи - борци за освобождение на Македония от турско робство и за нейната независимост.

На фона на всички тези и много други факти у нас никога не е имало държавна кампания срещу Македония. Никога не е имало масова омраза срещу сегашното население в Македония, защото много от тях (около 150 хил. души) получиха българско гражданство по свое желание през последните 10-15 години, други се чувстват българи, защото знаят че техните деди и прадеди са били българи, но сега не смеят да го обявят.

Българските власти до сега възразяват срещу присъединяването на СРМакедония към ЕС главно по упоменатите по-горе исторически причини. Но има и много други още по-убедителни и по-съвременни аргументи против присъединяването на Македония към ЕС, за които не се споменава. Един от тях, може би най-важният и най-сложният, е неспазването на икономическите, социалните и институционалните условия, обобщени в Критериите от Копенхаген, като задължителни предпоставки за започване на преговори за присъединяване към ЕС. В предишната ми статия от 6 ноември 2020 г. за СРМакедония се спрях подробно на неспазването на Критериите от Копенхаген. Добре е съвременниците да знаят, че по тези критерии са приети всички досегашни 28 страни членки, в това число и България. Не е възможно да се прави изключение за СРМакедония, която има БВП на човек от населението едва 38% от средното в ЕС. А би трябвало да има поне 70-75%. Да не говорим за изравняване.

Добре е също да се знае, че тези критерии са утвърдени в Копенхаген през 1993 г. от предшествениците на сегашните ръководители на ЕС и на западноевропейските страни и особено на Германия, Франция, Италия, Холандия и други. При присъединяването на България в 2007 г. комисар по присъединяването в Европейската комисия беше германецът Гюнтер Ферхойген, който многократно посети България между 2000 и 2008 г. Възможно е между съставителите на тези критерии да са и други хора с родствени връзки с настоящите ръководители на ЕС и на западноевропейските страни. Ще бъде жалко ако сегашните ръководители на Европа нарушават правилата, изработени от техните предшественици, учители и дори родственици.

А такива факти вече има през последните години и месеци. Известно е че преговори за присъединяване към ЕС не се започват със страни кандидати, които имат неуредени висящи проблеми със страни членки на ЕС, за да не се привнасят допълнителни конфликти в общността. Защото тя (общността) и без това вече има достатъчно сложни натрупани вътрешни проблеми. Това изискване е прилагано при присъединяването на всички страни настоящи членки на ЕС.

Някои влиятелни личности искат сега да се направи изключение за СРМакедония. Чуваме изявления от високопоставени германски дипломати, че членството на дадена страна кандидат (в случая СРМакедония) не бивало да се поставя в зависимост от сложните й отношения с друга страна - член на общността (в случая България). Но това изискване не е измислено от нас, а може би от високопоставена личност от Германия или друга западноевропейска държава преди 40-50 години. Правителствата от Западна Европа и от ръководството на ЕС искат от нас да спазваме реда и законността, а сами много често ги нарушават, когато е в техен интерес.

Има и други съвременни съвсем реални икономически, социални, материални, технологични, финансови и други критерии в отношенията между България и СРМакедония, които ни дават основания за резервираност по започването на преговори за присъединяване.

Ако трябва да се придържаме към истината, следва да признаем, че през последните 70 години между нас не е имало истински добросъседски отношения, главно по вина на македонските власти, а също и по внушения на други страни от района и извън него. Както посочих по-горе, през всичките тези години нашите македонски съседи водят активна враждебна задкулисна кампания против България. Това можем да докажем с инициирани от македонска страна стотици, а може би и хиляди публикации в Европа, Америка и други региони на света, организиране на псевдонаучни дискусии, разпространение на лъжи и други подобни.

Публикуваното преди няколко дни изявление на 15 учени - историци от страните от бивша Югославия, в подкрепа на Македония и против България, потвърждава това. Такава проява не се подготвя за ден-два. То подсказва, че учените историци от сегашна Македония добре вършат ненаучната си работа и през последните месеци, както и през предходните десетилетия, подготвяйки предварително и задкулисно международна подкрепа от приятелски историци от бивша Югославия в случай на евентуален наш отказ. А в Скопие наверно са очаквали такъв отказ. Те преустановиха работата на общата Българо-Македонска комисия на учени историци (създадена с Договора за добросъседство) почти за една година под един лъжлив претекст (предстоящите избори), за да подготвят задкулисно 15 свои съмишленици от университети в Белград, Загреб, Любляна, Сараево, Черна гора и други. Може скоро да научим и други подобни новини за „спонтанна подкрепа“ на македонската теза от световни учени. Македонските колеги са майстори на такива комедии.

С други думи, официалната работа на историците в общата комисия, създадена с Договора, беше прекратена, за да има време за задкулисната. Такъв беше техният подход и през последните 65-70 години в много страни из Европа и извън нея, за обработка на обстановката в научните среди от историци, езиковеди, демографи и други против българските концепции. И най-важното – против истината. За разлика от нас. В нашите научни среди, по настояване на политиците ни, доминираше почти пълното мълчание. Изследванията и дискусиите у нас по българо-македонските отношения бяха обявени дори за секретни.

След 1945 г. хиляди хора в Македония са били убити, осакатени, осъждани, изтезавани, уволнявани, глобявани, заплашвани, лишавани от нормални граждански права, защото са се обявявали за българи, тъй като техните родители, дядовци, баби, прадядовци и прабаби, са били българи. Стотици хиляди родословни български дървета в Македония са били тотално окастрени или изкоренявани. Други десятки хиляди (или повече) семейства са били принудени да емигрират в България. Широко разпространено е мнението, че може би една четвърт от българите в София, западна и цетрална България имат своите родови корени от сегашна Македония, но са били принудени да напуснат родните си места.

Българските власти никога не са отговаряли с реципрочни действия на този демографски терор. Обратно. По инструкция от Москва след Втората световна война българските власти бяха задължили българите в Пиринска Македония да се регистрират като македонци, а в училищата в този наш регион са приети учители от Скопие, които да обучават нашите деца, че са македонци, по съставени в Скопие учебници. За щастие, тази груба грешка е била поправена навреме. С тази погрешна стъпка на българските власти след 1945-1946 г. под външен натиск, в Скопие продължават и до сега да спекулират, за да „докажат“, че у нас имало македонско малцинство. Макар и да знаят, че това не е истина.

Странното поведение на македонските власти продължава и сега. Техният министър-председател и министри заявяват нашир и надлъж, в СРМакедония и по света, че „техният сегашен език, национален интегритет и достоинство не подлежат на договаряне“. Но това е пълна измислица. От наша страна никой не иска това. И аз не бих го одобрил, ако някой го поиска. Нашето правителство декларира няколко пъти, че ние признаваме сегашните реалности, но нека и те признаят историческата истина за произхода на техния език, историческата си национална идентичност и държавност. С други думи, ние признаваме настоящите реалности, а те да признаят историческите истини. Нима някой може да оспори такъв рационален подход!

Както споменах по-горе, македонското правителство твърди, че ние нарушаваме добросъседските отношения между нашите страни. Добросъседските отношения се изразяват, наред със сладкодумни лицемерни декларации, още повече в активни икономически и социални отношения. В това число и във външнотърговски връзки за продължителен период от време. Такива ли са нашите търговски отношения? Виж таблица 1. и следващия коментар.

Таблица 1. Външна търговия на СРМакедония – млн. долара

Показатели/Години

2015

2016

2017

2018

2019

Внос на продукти

6400

6757

7723

9050

9471

Износ на продукти

4490

4787

5668

6911

7189

Внос на услуги

1119

1156

1183

1397

1418

Износ на услуги

1515

1598

1628

1844

1811

Източник: Statistical Yearbook of North Macedonia. 2020.

От таблицата личи, че външнотърговският обмен на СРМакедония расте с добри темпове. Износът за Сърбия през този период е около 8,5% от общия им износ, а за България е едва 4,9%. Вносът от Сърбия е около 7,1%, от Гърция 8,5%, а от България едва 4,3% от общия им внос.

Такава е била картината и в миналото. По официални данни на македонската статистика през 2009 г. 12,5% от общия им износ е бил за Сърбия, а вносът – 7,9% от общия им внос. През същата година 8,7% от износа им е бил за Гърция и 7,9% от вноса им. България въобще не е спомената в статистическата справка за този период. Това се прави, когато числото на наблюдавания процес е незначително и не заслужава внимание.

Мащабите на трите съседни на СРМакедония страни (Гърция, България и Сърбия) са съпоставими. Бие обаче на очи, че относителният дял както на износа, така и на вноса към и от България е близо два пъти по-малък, в сравнение с този за Сърбия и Гърция. Разбира се, върху обема на търговския обмен между тези страни може да влияят и други фактори, но след като относителният му дял остава стабилно нисък през всички години, може да се заключи, че търговските потоци между Македония и България са най-слабите, в сравнение с другите съседи.

Това може да се дължи на не особено подходящите структури на българската и македонската икономика, незаинтересоваността на търговските партньори от двете страни, липсата на подходяща търговска политика на двете правителства. Очевидно интересът на македонските партньори да търгуват с България е по-слаб. Сключеният договор за добросъседство между двете страни на 1 август 2017 г. не оказва забележимо въздействие за активизиране на търговско-икономическите връзки между тях.

Добросъседските отношения между държавите предполагат създаване на подходяща трансгранична инфраструктура: шосейна, железопътна, въздушна, тръбопроводна, енергийна, телекомуникационна и друга. Македония има отлични шосейни връзки със Сърбия и Гърция чрез модерна магистрала Север – Юг. Има прилични шосейни връзки и с Албания, въпреки сложния планински терен. Най-слаба е шосейната й връзка с България: стар, лошо поддържан път от магистралата при Скопие през Куманово до Гюешево в България. Има шосе от ниска категория между Петрич и Струмица в южната част на двете страни.

СРМакедония има много добра железопътна връзка Север – Юг със Сърбия и Гърция. Задоволителни ж.п. връзки с Албания. Железопътната линия от наша страна е почти готова отдавна до самата граница при Кюстендил. От тяхна страна обаче няма нищо на доста голяма дистанция от границата между Куманово и Кюстендил. Строителните работи там са преустановени отдавна. За да се отиде с влак от София до Скопие трябва да се заобиколи през Пирот и Ниш в Сърбия.

Правителство, което не чувства потребност от активни добросъседски връзки със своите съседи, не изгражда комплексна инфраструктура, нито поддръжа съществуващата, колкото и да е примитивна. От колко години чака доизграждането на македонската част от железницата до Гюешево-Кюстендил . 10-15 или повече. Македония обаче не бърза да го доизгради.

Презграничните комуникации между България и Македония за газ, енергия, телекомуникации са налице, но не са от съществено значение за развитието на двете страни. Има и две летища – в Скопие и Охрид, без регулярни връзки с България.

Шосейната мрежа на Македония (около 13,5 хил. километра) е задоволителна за нейната територия от 25,7 хил. квадратни километра. Нейна основа са двата трансевропейски коридора: VIII и X. Коридор VIII (Изток – Запад) е 154 км., половината от който е завършен и оперативен. Както вече отбелязах, в посока към границата с България при Кюстендил не е добре поддържан.

Железопътната мрежа на СРМакедония е около 900 км. Основата й е положена в 1873 г. с линията Солун – Скопие, когато тази територия е била част от Турската империя. Почти 150 години по-късно железопътна връзка с България все още няма от македонска страна. Очевидно все още не се чувства потребност от такава връзка.

Причината за липсата на що годе съвременна трансгранична инфраструктура с България е липсата на политическа воля и на икономическа потребност от македонска страна, а не поради финансови ограничения. Виж таблица 2.

Таблица 2. Преки чуждестранни инвестиции в СРМакедония

Показатели/Години

2017

2018

2019

Постъпления – млн. долара

205

725

365

Налични ПЧИ – млн. долара

5634

6077

6350

Източник: . Statistical Yearbook of North Macedonia. 2020.

Макар и скромни по размери, преките чуждестранни инвестиции в Македония не са за подценяване. Освен това, вътрешното натрупване за инвестиции е около 18-20% от БВП. Само нищожна част от наличните инвестици са достатъчни за доизграждане на още неизградената железопътна линия до нашата граница от Куманово до Кюстендил и за изграждане на съществуващите пътища от първа или втора категория при Гюешево и при Петрич, а също и на модерно шосе пряко между Благоевград и Скопие.

Премиерът Зоран Заев заяви наскоро „Ако имаме положително решение ще бъде добре за Северна Македония, за България, за цяла Европа и за целия балкански регион. В противен случай ще имаме споделен провал за всички“. Това е емоционално изказване, което не почива на реални факти. Всяко избързване с приемането на Македония и на другите страни от западните балкани ще бъде провал за тях самите, за техните съседи и за целия ЕС. Това ще повиши икономическата разнородност на ЕС, ще изостри вътрешните противоречия на интереси, ще засили вътрешните конфликти при наличие на вътрешен общ пазар и ще ускори разпадането на ЕС в сегашния му вид. Нима това е от общ интерес!

Възможно е външният натиск от Германия, САЩ и Брюксел да продължи през следващите седмици и месеци. Засега тези страни и особено Германия, вземат открито и предизвикателно страната на Македония. Без да навлизам в по-далечното минало, когато България е проляла потоци от кръв и масови страдания във и заради Македония, под германско ръководство и по тяхно внушение, ще кажа само две думи за настоящето. Преди няколко дни, непосредствено преди оповестяването на нашата позиция по присъединяването на СРМакедония, германският министър на външните работи връчи почетна грамота на Премиера Зоран Заев. Това беше открита провокация срещу България. Водени от стратегически политически съображения, те не се интересуват как живеят и какво мислят гражданите на България или Македония, а се водят от свои стратегически политически и други интереси срещу Русия.

След обявяването на „ветото“ на България, ръководителите на Германия и на Европейския съюз настойчиво призовават преговорите между България и Македония да продължат и до 8 декември 2020 г. да се постигне споразумение по спорните въпроси. Нека не бъдем наивници. Несериозно е да се вярва, че фундаментални различия между двете страни, част от тях описани в настоящия анализ и в предишните ми публикации по тази тема (от 14 декември 2019 г., 6 ноември 2020 г.,книгата ми от юни 2020 г. сс. 456-473)), доказващи липсата на готовност на СРМакедония по изпълнението на критериите от Копенхаген, ще бъдат изпълнени сега за 15-20 дни. То е доказано и от липсата на трансгранична инфраструктура между двете страни и на нормални търговско-икономически връзки. Обосновано е и в продължаващите спорове по произхода на сегашния македонски език, на македонската държавност, по народността на плеадата герои от освободителната борба. Да не говорим за пародийните измислици в учебниците, в надписите на паметниците и много други, които не са били разрешени в продължение на 70 и повече години. Невъзможно е всички тези недоразумения да се отстранят през оставащите 15-20 дни.

Преговорите могат да продължат още месеци и дори години и СРМакедония да се присъедини към ЕС, само когато бъде наистина готова по всички предварителни условия. Това обаче изисква много време. През следващите 5-10 години дори и съществено сближаване не може да се постигне. А камо ли изравняване!

Някои хора у нас смятат, че трябва и този път да отстъпим и да се съгласим с присъединяването на СРМакедония. Тези хора препоръчват преговорите по спорните въпроси между България и СРМакедония да продължат през следващите години в рамките на Европейския съюз. Те явно не познват 75-годишната история на българо-македонските отношения в двустранен и многостранен аспект.

Веднаж присъединили се към ЕС македонските власти ще станат още по-неотстъпчиви и настъпателни. Те са много твърди и несговорчиви в своите позиции. Проф. Драги Георгиев от научната комисия казва, че сега били бесни. Умеят да представят и защитават своите тези по-добре от нашите дипломати, които са много деликатни. В продължение на много години те са завоювали със задкулисните си действия и умелата си пропаганда по-солидни позиции в политическите, научните, деловите и културните среди и се ползват с повече подкрепа в Европа и Америка. Те не заслужават тази подкрепа, но я притежават.

Ръководството на ЕС е институция на чиято обективност не може да се разчита. Последната декларация на Европейския парламент от октомври 2020 г. по корупцията на българските власти го доказа. В ЕС предстоят радикални реформи и не е известно неговото бъдеще. Нито дори оцеляването му. Евентуалното скорошно присъединяване на СРМакедония и на другите страни от западните балкани ще повиши социално-икономическата разнородност и ще засили нестабилността на бъдещия Европейски съюз. А това ще намали неговата надеждност и ефикасност. Ще се добави допълнително тежко бреме за ЕС. Може да се постави под съмнение дори неговото съществувание.

Вместо да се мечтае за непостижими икономически и други върхове чрез присъединяване на СРМакедония към ЕС, по-добре е да се изработи Комплексна дългосрочна програма за социално-икономическо развитие на СРМакедония и другите страни от западните балкани през следващите 10-15 години, финансирана с 30-35 млрд. евро, без незабавно откриване на техните икономики за външна конкуренция.

Принадлежността към тази програма няма да ги прави членове на Европейския съюз. Но за живота на техните граждани това няма значение. Фокусът ще се постави върху подобряването на качеството на живота на хората в този регион, а не върху безплодни исторически спорове за демографските корени на сегашните македонци, за произхода на техния език, за народността на националните герои и други подобни. Социално-икономическото развитие е най-важно като се има предвид, че тези страни са най-бедните в Европа. Техният БВП на човек от населението варира между 31% и 41% от средния в ЕС (СРМакедония -38%; Албания-31%). Безработицата им е 25-30%. Бедността е масова. Доходното и имущественото разслоение е огромно. Финансовите ресурси за тази програма следва да се осигурят от Европейския съюз, Световната банка, МВФ и други източници.

Македонският премиер Зоран Зуев заяви на 19 ноември 2020 г., че „спорните въпроси могат да се разрешат до края на годината“. Г-н Заев прави впечатление на интелигентен човек и едва ли вярва на думите си. Не вярваме и ние, защото:

  • Има достатъчно неоспорими факти за българския произход на сегашния македонски език. Те са известни и на македонската страна, но не се признават официално от тях. Всяка публична декларация за обратното през следващите 15-20 дни, ще бъде пореден опит да ни залъжат, без да имат намерение да я изпълняват и ние нямаме право да им вярваме.

  • Има предостатъчно неоспорими факти за българския произход на сегашните македонци, обявени за такива след 1945 г. с лъжи, тенденциозно обучение, с уволнения от работа, с терор и убийства. Един преглед на кръщелните свидетелства на десетките хиляди кандидати за българско гражданство през последните 10-15 години и на българските архиви на нашата окупационна администрация в Македония до 9 септември 1944 г. (ако се пази) за кръщелните документи, ще потвърди тоталната доминация на българското население в тези територии по онова време. Всичко това те до сега отричат. Всяка публична декларация за обратното през следващите 15-20 дни, ще бъде опит да ни заблудят, без намерение да ги изпълняват и ние нямаме право да им вярваме.

  • Има предостатъчно факти, включително лични изявления и писма на най-изтъкнатите борци за освобождение на тези територии от турско робство и за национална независимост, че са българи, които македонските власти отричат вече 75-80 години. Всяка публична декларация за обратното през следващите 15-20 дни ще бъде пореден опит да ни подведат отново, без намерение за изпълнение и ние не можем да им вярваме.

По тези три пункта даже няма място за преговори, за различни интерпретации и за компромиси. Тук става дума само да се признае или да не се признае обективната историческа истина.

  • В продължение на много десетилетия македонските учебници представят нас – българите като номадско, монголско, татарско племе, което се занимавало с грабежи; като фашистки окупатори, убийци, терористи. Техните паметници изобилстват с такива надписи. Същото правят техните медии от десетилетия. След приемането им в НАТО техният език дори се е ожесточил. През последните седмици техните медии се занимават много повече с клевети срещу България, отколкото с информация за пандемията с корона вируса. На 19 ноември 2020 г. техни фанатици запалиха българското национално знаме. Езикът на омразата доминира над всичко, което се пише и казва за България през последните десетилетия. Високопоставен техен чиновник нарече с обидно название нашата министърка на външните работи. В няколко поколения е култивирана методично антибългарска омраза през последните 70 години. Там е опасно да се наречеш българин или да споменеш, че имаш наследствени български родствени връзки.

През последните десетилетия в България никога не е имало такава дива кампания от лъжи срещу братска Македония. А официалната позиция на българските правителства от 1945 г. до сега е низ от политически, икономически, културни и други отстъпки пред по-малкия ни македонски брат. България даде съгласие за членството им в НАТО, за което сега се мълчи в Македония. Нищо не беше коригирано от македонска страна след подписването на договора за добросъседство през 2017 г. Министърката на отбраната на Македония г-жа Шекеринска заяви наскоро, че няма да се правят никакви промени в антибългарските надписи на паметниците. Всяко тяхно публично обещание за промяна в тази област през следващите 15-20 дни ще бъде пореден опит да ни подведатат отново, без намерение за изпълнение, разчитайки на нашата отстъпчивост и на външен натиск върху нас, и ние нямаме право да им вярваме.

  • В предходни мои статии, за които стана дума по-горе, беше доказано с официални данни от Евростат, че СРМакедония и другите страни от западните балкани не изпълняват Критериите от Копенхаген за присъединяване към ЕС. Дори само приближаването (а не постигането) на тези критерии изисква още 40-50 години ускорено догонващо развитие. Тяхната безработица от десетилетия е 25-30%. Всяко публично обещание на македонските власти за що годе забележимо подобрение в социално-икономическата област през близките години звучи несериозно. Дори при най-добро желание от тяхна страна, то е неизпълнимо. И ние нямаме право да им вярваме.

  • България, Гърция и Сърбия са сравнително еднакви по мащаби съседи на СРМакедония. Албания е доста по-малка (около 3 млн. души) и е трудно да се правят икономически, социални, финансови и други сравнения между тях. В горните редове посочих, че през последните десетилетия е проявяван значителен интерес от македонска страна за търговия (внос и износ) с Гърция и Сърбия, но не и към България. Това показва, че красивите декларации от македонска страна за добросъседство с нас нямат реално икономическо и финансово покритие. Всяка тяхна декларация за разширение на търговията с България в обозримото бъдеще, дори да е искрена, е неизпълнима и те го знаят. Това ще бъде пореден опит да ни подведат и не заслужава доверие от наша страна.

  • В горните редове показах, че трансграничната инфраструктура на СРМакедония е много добре или добре развита с всичките й съседи, но не и към България. Това показва, че македонските власти от десетилетия нямат намерения да развиват икономически, социални, културни и други връзки с нас. Всяка тяхна декларация за добросъседство през близкото бъдеще е голословие. Ако те наистина го желаеха щяха до сега да са развили необходимата железопътна, шосейна и друга инфраструктура. Защото стопанският, културният и всякакъв друг обмен не е възможен без съответна инфраструктура. През близките 15-20 дни не може да се направи нищо сериозно за нейното създаване. Трудно е за забележимо подобрение на инфраструктурата дори през близките няколко години. Затова нямаме право да им вярваме.

  • По-горе напомних, че през есента на 1944 г. нашата Първа Българска Армия освободи Македония от германската елитна SS Дивизия и други германски войскови части и дадохме хиляди жертви в боевете. Това упорито се премълчава в Македония сега. През близките 15-20 дни македонските власти трябва да направят официални изявления по това, да стимулират публикуването на спомени, статии, мемоарни книги, някои подробности за сраженията, в сътрудничество с българското Министерство на Отбраната.

  • По-горе напомних, че България първа е признала новосъздадената македонска държава след Втората световна война и че сме им подарили танкове и друго тежко въоръжение, когато съществуването на новата държава е било заплашено от вътрешни бунтове и от Албания. Амбициите за Велика Албания и сега застрашават бъдещето на СРМакедония. България е може би най-надеждната им опора. През близките 20 дни македонското правителство трябва да направи официално изявление по тези въпроси.

  • Известни са много факти за преследвания и дори убийства на много хора в Македония за това, че са отстоявали българската си националност или родствени връзки на техните семейства с България. Иван Вазов има едно трогателно стихотворение за малкото момиченце, заявило с гордост преди 100 години, че е българка, поднасяйки букет на чуждестранен престолонаследник. И получило за това плесница. Известно е също, че при преброяванията на населението в Македония след Втората Световна Война и до сега, се изреждат различни националности, но най-голямата националност –българската, съзнателно е пропускана. „През следващите 15-20 дни македонското правителство трябва да направи официално изявление в което да признае и осъди тези трайни грубо враждебни отношения към България и българските граждани.

Премиерът Зоран Заев, осъждайки нашето „вето“ на 17 ноември заяви на 20 ноември 2020 г., че „Македонският народ никога не би блокирал братския български народ“. В това изречение има само една безспорна истина – че сме братски народи с македонците. Като имам обаче предвид дивата, наситена с лъжи и омраза, антибългарска пропаганда през последните 70-75 години; като имам предвид и настоящото враждебно поведение на македонските медии по наш адрес, стигащо до изгаряне на нашето знаме от техни фанатици – продукт на тази пропаганда, не съм сигурен дали ще се потвърдят наивните очаквания на г-н Заев. Македонските власти трябва да предприемат отрезвителна кампания в македонското общество и да признаят за потоците от лъжи по наш адрес през последните 7-8 десетилетия. Трудно ми е да си представя, че ще го направят!

На 22 ноември проф. Драги Георгиев, съпредседател на съвместната комисия от учени от македонска страна заяви, че „обществото е разочаровано и бясно, заради тази постъпка на България“, че „исканията на България са абсолютно неприемливи за македонците“. Представяте ли си колко бесни трябва да сме ние при тази дива кампания на омраза в Македония срещу България през последните 6-7 десетилетия! А ние не сме. И няма да бъдем, защото сме братя.

  • В интервю за Дойче Веле на 20 ноември Премиерът Зоран Заев заяви, че „Северна Македония няма към България нито териториални, нито малцинствени претенции“. С целия риск на това, което казвам, аз съм склонен да повярвам на г.н Заев за момент. Няма обаче гаранция, че както се е случвало многократно в миналото, след години бъдещ Премиер на бъдещо македонско правителство, няма да заяви с поглед към картата, че сегашният регион на така наречената Пиринска Македония е част от Северна Македония и трябва да се присъедини към нея, въпреки казаното от неговия предшественик през ноември 2020 г. Българското правителство допусна грешка, че не възрази срещу внасянето на това географско понятие за Македония в Преспанския договор с Гърция през 2019 г. Затова тези устни уверения трябва да се включат като неделима част от ревизирания Договор за добросъседство между България и Македония от 1 август 2017 г., или в Анекса към него, за да придобият задължителна правна стойност.

  • Екипът на Бойко Борисов очевидно не е имал добри специалисти по сложните отношения на България с Македония при сключването на Договора за добросъседство на 1 август 2017 г. Напоследък се пише и говори много за дефектите на този договор, особено в сравнение със сходния Преспански договор между Гърция и Македония от 2019 г. Целесъобразно е нашият договор за добросъседство с Македония от 1 август 2017 да се допълни с прецизно обмислен Анекс и още по-добре от нов договор за добросъседство между България и СРМакедония. Това може да се направи от очакваното ново правителство у нас след изборите през Март 2021 г.

Всички ще спечелят, когато Северна Македония се присъедини към Европейския съюз, ако е добре подготвена. И обратното – всички ще загубят ако се присъедини неподготвена.

Българското правителство трябва да се ръководи от нашите национални интереси. Те стоят по-високо от всякакъв външен натиск, колкото и силен да е той! Защото достойните всеки уважава. Дори и враговете им. Мижитурките – никой, дори и приятелите им.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели