/Поглед.инфо/ През последните години и месеци публикувах няколко статии в които доказах, че РСМакедония, както и другите западнобалкански държави, не отговарят на критериите от Копенхаген за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Това означава, че са много далече от постигането на икономическите, социалните и институционалните изисквания за присъединяване. В една от моите статии преди около месец включих и 30 (тридесет) таблици, съставени въз основа на данни от статистическите годишници на РСМакедония за 2020 и 2021 г. С техните данни доказах, че те не са готови за ЕС. Въпреки това Западът настоява за тяхното присъединяване, но по съвсем други причини.

От разговори с моите български колеги – професори по история, образование и езикознание от съвместната комисия с техни македонски колеги, разбирам, че и там няма напредък към общо тълкуване на оригиналните исторически, езикови и други факти от общата ни история. Напоследък македонските учени отново оспорват дали имаме обща история. Става дума не за постигане на компромиси в областта на историята, а за правилно научно разбиране на историческата истина от оригинални първични документи. Защото компромисна истина няма. Има само една истина за това, което се е случило или не се е случило, примерно преди 50 или 100 години. И то не въз основа на спомени или слухове, а на базата на оригинални исторически документи.

Това се налага, защото според правилата за присъединяване към ЕС се изисква държавите кандидати да нямат висящи важни проблеми с други държави кандидати или с членове на общността, какъвто е нашият случай. Защото външните спорове може да се внесат вътре в ЕС, да се подсилят и да го дестабилизират още повече. Това е толкова по-важно, като имаме предвид, че ЕС вече е доста дестабилизиран по други причини и ще бъде рисковано да се внасят и други дестабилизиращи фактори. Това не е нова измислица, за да се попречи на присъединяването на РСМакедония, а е прилагано спрямо всички нови страни членки от миналия век до сега.

През последните дни все по-често се говори, че президентът на Франция и федералният канцлер на Германия стоели плътно зад Кирил Петков и щели да станат гаранти за спазването на претенциите на България към РСМакедония, за да отпаднат нашите възражения по започването на преговори за нейното присъединяване към ЕС. Говори се, че френските власти са представили и проект за включване в преговорната рамка, който аз не познавам.

Без да навлизам в подробности, нашите тревоги се свеждат до кражбата на български исторически факти и безогледното нарушаване на човешките права на българите в Македония. Така наречената дебългаризация. Поради липсата на собствена история от миналите векове, се краде българската, за да се съчини сега собствена. И от нас се иска да мълчим, както сме го правили почти 80 години по външни внушения и поради липса на достойни български политици. На пръв поглед може да изглежда привлекателно да имаш като гаранти такива важни личности, като посочените двама. Но като анализирам опита в нашия регион през последните  25-30 години и сегашното поведение на тези две личности не можем да разчитаме на надеждни гаранции за опазване на нашите интереси защото:

 Първо. Преди присъединяването ни към ЕС в 2007 г. ни убеждаваха, че като станем членове на съюза у нас ще се въведе по-добър ред във всичко, по подобие на Западна Европа. Нашата администрация ще заработи така експедитивно, както е в ЕС. Същото ще стане в съдебната система. Ще се ограничи рязко престъпността. Също и корупцията. Хората ще се издигат според професионалните им качества, а не според роднинските и партийните им връзки или на предлаганите подкупи. Ще заживеем по-богато. Ще има повече справедливост. И т.н.

Стана ли това, благодарение на пълната доминация на така наречените евро-атлантически ценности? Не, не стана! Сега по-лесно можем да се разходим до Бяло море, до Западна Европа или да си купим по-хубави стоки тук от големите западни вериги, ако имаме пари. Но като че ли само това се промени. Насладихме се на мерзостите на дивия Балкански капитализъм, благодарение на гаранциите на Европейския съюз. По улиците ни се появиха контейнери за боклуци в които много хора ровеха за храна, облекло и обувки. Нарастна пропастта между бедни и богати. Демографското ограбване достигна невиждани мащаби. Входовете на много наши фабрики обраснаха в бурени. България постепенно умира. Това ни донесоха ЕС и Световната Търговска Организация (СТО), като наши гаранти за оцеляване в пазарната икономика. Ако и сега ще е така, дръжте гарантите за себе си.

Говори се за някакъв френски компромисен проект в контекста на френско-германска гаранция за да снемем нашето вето спрямо РСМакедония. Ние не знаем почти нищо за него. Тази сутрин научих, че в нарушение на закона, заобикаляйки Министерството на външните работи, Кирил Петков изпратил някакви френски документи на Комисията по външна политика на Народното събрание, която няма право да взема такива решения. Според Конституцията решения взема само пленумът на Народното събрание. Въпреки призива на Президента, ние не знаем с какъв отговор ще отиде нашият премиер в Брюксел идущата седмица.

Чуваме ,че във френските документи се предвиждало нашият договор с Македония от 2017 г. и Преспанският договор с Гърция, заедно с протоколите от съвместната комисия на историците, щели да станат част от бъдещата преговорна рамка. По този начин ЕС щял да упражнява контрол в хода на преговорите върху изпълнението на договорите от македонска страна. За неосведомените това може да изглежда привлекателно. Но ако съдим по опита през последните 20-25 години това може да се окаже едно голямо нищо. Защото се изпълнява само нищожна част от записаните първоначални обещания в документите. Най-важното се забравя. Освен това, ние още помним как корумпираното управление на Бойко Борисов се крепеше от ръководството на ЕС в Брюксел, въпреки многохилядните протести в България през лятото на 2020 година. Стотици хиляди хора в България виждаха, че управлението на ГЕРБ е корумпирано, само ръководителите на ЕС в Брюксел се преструваха, че не го знаят.

През последните години Франция, Германия и повечето западноевропейски страни пряко или косвено подкрепяха най-често македонската позиция и винаги настояваха ние да правим отстъпки. Като че ли ние кандидатствахме за членство в ЕС, а не РСМакедония. Ние нямаме полза от такива гаранти. По-скоро обратното. Нашата позиция по исторически, езикови и други въпроси и по правата на живущите в Македония с българско самосъзнание, не се разбира от правителствата на западноевропейските страни. Някои я смятат едва ли не за исторически капризи. Като безполезни разходки в далечното минало, вместо да се решават наболелите текущи проблеми. Далеч от актуалните бизнес проблеми на днешния ден.

Започнаха да съизмерват националното ни достоинство като българи с откриването на авиолиния София – Скопие, за която няма кандидати да пътуват. И тя престана да действа веднага след официалното й откриване. Вина за това имат и българските власти, които не направиха необходимото през последните 70-80 години с политическата, публикационната и друга дейност в Европа и Америка, за разясняване на нашите позиции, за разлика от суперактивната пропаганда на македонизма по света. Не се поколебаха да изразходват десетки или стотици милиони щатски долари, за да преобразят центъра на Скопие с антична архитектура. Затова не ни трябват такива ваши „гаранции“.

Второ. През една февруарска вечер на 2014 г. в резиденцията на тогавашния президент на Украйна Янукович се подписва документ за примирие между него и окупиралите Киевския Майдан. На подписването присъстват като гаранти тогавашните външни министри на Германия, Франция и Полша и посланикът на Русия. Само след няколко часа пред очите на западните гаранти  се извършва военният преврат, но те мълчаха, макар че сигурно са знаели какво предстои в близките часове. И въпреки това стават гаранти. Превратаджиите са търсили Янукович, за да го убият, но руснаците са ги изпреварили. Президентът Янукович е спасен, като е откаран с хеликоптер в Русия. А така наречените гаранти и до днес не са проговорили публично кой извърши преврата, макар че стана пред очите им. Тогавашният германски външен министър - гарант, сега е Президент на Германия. Ако и сега представителите на тези страни в ролята си на наши гаранти се държат както техните предшественици от февруари 2014 г. не ни трябват. По-добре да си стоят у дома. Или да стават гаранти на другиго.

Трето. През 2014 - 2015 г. бяха подписани известните Мински споразумения. Гаранти са Германия, Франция и Полша.  Документите бяха подписани от името на правителството в Киев и от представители на двете области в Донбас, които не се подчиниха на правителството в Киев. И бяха потвърдени от Съвета за Сигурност на ООН. През всичките 8 години там имаше голям персонал от името на Европейска организация за сигурност (над 1000 души), който трябваше да контролира спазването на споразуменията. Правителството в Киев още в началото се отказа дефакто от споразуменията и в продължение на 8 години непрекъснато обстрелваха и бомбардираха отцепилите се области Донецк и Луганск. Донбас, който в миналото беше най-развитият индустриален регион на Украйна, беше превърнат в развалини. Казват, че са убити около 15000 мирни граждани. Чрез атентат на специалните части от Киев беше убит президентът на Донецка област. Стотици хиляди хора се преселиха в съседна Русия, за да оцелеят.

Русия, естествено помагаше на отцепилите се региони, както би направила всяка друга държава на тяхно място, защото населението на този регион е руско от векове. Нарушенията на подписаните договори от Киевска страна бяха хиляди, но контрольорите на място не видяха нито едно и не ми е известно никакво публично предупреждение за нарушение на споразуменията от Киевските власти. Всички предупреждения на „гарантите“ за нарушения бяха срещу Русия. Да се чудиш и маеш! Хем убиват масово твои сънародници до ден днешен, хем си виновен, че се грижиш за тях. Да си затваряш очите за кратко време, може би не е много трудно. Но да ги държиш затворени 8 години едва ли е много лесно. Тази трагедия на стотици хиляди хора в Донбас остана незабелязана и от така наречените независими световни медии.

Руснаците подготвиха и разпространиха в края на 2021 г. по цял свят текст на мирен договор, като основа за преговори за възстановяване на мира в Източна Украйна.  НАТО посрещна проекта с подигравателна насмешка. Руснаците нямаха друг избор, освен да започнат на 24 февруари 2022 г.  тази трагична братоубийствена военна операция. И тук гарантите не свършиха никаква работа, защото не искаха да я свършат. Те и сега снабдяват Киевската хунта с оръжия, секретна военна информация и с обучение на наемници. Такива гаранти не са ни нужни.

Четвърто. На 16-17 юни президентите на Франция и Румъния и министър-председателите на Германия и Италия посетиха Украйна и потвърдиха подкрепата си за ускорено присъединяване на Украйна към ЕС. Въпреки че Украйна не отговаря на нито едно от условията от Копенхаген, дори за нормално присъединяване. Още по-малко за обявяването й за кандидат за ускорено присъединяване. Преди 10-15 години беше доказно, че Украйна е най-престъпната и корумпирана държава в Европа, а може би и в света. И е на последно място в Европа по БВП на човек от населението. Да се прилага процедура за ускорено присъединяване към ЕС на такава държава е чудовищно нарушение на всички правила по създаването и функционирането на ЕС. И въпреки че ще тежи върху бюджета на ЕС с между 800 и 1000 милиарда евро. А това означава огромно допълнително финансово бреме върху 440-те милиона граждани на ЕС. Включително и върху бедна България.

Свеждането на престъпността и корупцията до минимум е едно от най-важните условия за присъединяване към ЕС. По най-нови данни от края на 2021 г. на световни агенции, които контролират корупцията и редовно публикуват сведения от наблюденията си върху 180 държави, в един от случаите класират Украйна на 122-ро място по корупция, а в друго наблюдение на 130-то място. Още преди десетина години Украйна беше предупреждавана многократно от МВФ и Световната банка за високата й корупция и лошата работа на прокуратурата, а милиардните й траншове от МВФ бяха отлагани, поради високата корупция. Аз черпя тази информация от доклади на МВФ и на Световната банка.

Сега най-големите и най-влиятелни държави от ЕС заявяват, че Украйна е добре подготвена и че „морален дълг на ЕС е да я приеме ускорено в ЕС“. Каква чудовищна подигравка с истината! Традиционното съдържание на корупцията е общоизвестно. Сега европейските държави го обогатиха. От тяхното поведение разбрахме, че има и корумпирана държавна политика в международните отношения. Достатъчно е да воюваш яростно срещу Русия, за да получиш висока оценка за членство в ЕС. Правилникът за приемане в ЕС трябва да се допълни с този текст. И нищо чудно! Защото ЕС все повече се милитаризира. Те вече заделиха няколкостотин милиона евро за доставка на оръжия за Украйна преди месец. Планират да създават собствена армия, отделна от армията на НАТО. Украйна може да не бъде приета в НАТО, но ще я приемат ускорено във все повече военнизиращия се Европейски съюз. Аз се страхувам за съдбата на България от такива гаранти за нашите изисквания към РСМакедония. Дори нещо повече, тревожа се за членството на България в такава разхайтена и милитаризираща се организация като ЕС.

Сигурен съм, че резултатите ще бъдат същите, ако ЕС бъде гарант за правата на българите в Македония. Западът още сега е настроен против нас, упражняват натиск върху нас, постоянно правят бележки на нас и никаква критика не упражняват публично по адрес на македонските власти. За всички бъдещи нарушения ще бъдем виновни пак ние. Не, такива гаранти не са ни нужни!

Пето. Учението в реномиран западен университет не е гаранция, че си подготвен да ръководиш държава. Която и да е тя. Защото зависи какво си учил. Как си учил. Кой те е учил. Как си го завършил. Освен много знания, ръководенето на държава е далеч по-сложно от ръководство на стопанска фирма. Много е важно да си израснал в тази държава. Да си се формирал като човек с възходите и паденията на тази държава. Да си неделима част от нейния народ. Да познаваш националната психология на този народ.

Много важни са и личните качества на кандидатите за държавни ръководители. Те трябва да спазват стриктно Конституцията и законите на държавата. Да са безукорно честни, да вникват и да разбират тежненията на хората. Винаги да се придържат към истината. Истината и само истината. Никога да не лъжат. Да не проявяват никакво двуличие! Сегашните български правителствени ръководители, за съжаление, не притежават тези качества. А нашият премиер започна с лъжа катеренето си нагоре към държавното кормило. Виновни сме и ние, че го допуснахме.

Полза от ЕС като гарант за човешките права на българите в РСМакедония не очаквам да има. Затова не бива да се подвеждаме по такава залъгалка. Нашето вето не трябва да се вдига докато от Скопие не пристъпят наистина към действителна добросъседска политика и реално дружеско поведение. Докато не видим пътната им карта. Докато наистина не спазят критериите от Копенхаген. Засега те не са подготвени, за да започнат преговори за присъединяване. Прилагат много често задкулисните ходове, двуличните позиции, поемането на ангажименти зад гърба на партньорите, почти пълното бездействие по уж договорените съвместни решения.

Шесто. На 18 юни 2022 г. в Скопие се състоя голям митинг на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Ръководителят на партията г-н Мицкоски заяви в речта си: „Докато съм председател на партията Конституцията на нашата държава няма да бъде променена, за да влязат българските искания в нея“. Той е предупредил, че „ако не бъде постигнато споразумение с управляващите сега в република Северна Македония, партията му ще предприеме пълна блокада и протести“. На тази основа може да се очаква, че при евентуална победа на ВМРО в бъдещи избори, те може да се оттеглят от настоящо споразумение между нас и тях, държащо сметка дори само за част от нашите основателни искания. Бъдещето на нашите отношения със съседите е много сложно и несигурно при такива политически настроения в РСМакедония.

Това обаче не означава, че ние трябва да се стъписаме и да бъдем готови за отстъпки от основните си искания. Нищо страшно! Ние не бързаме. Гърците преговаряха 30 години докато стигнат до Преспанския договор. Ние трябва да бъдем готови да преговаряме 10 и повече години. А има и други, дори по-ефикасни форми ЕС да помогне за икономическото и социалното развитие на РСМакедония и на други западнобалкански държави, без да са членки на ЕС. Някои от тях съм посочил в мои придишни статии по тази тема.

Договореност между нас и РСМакедония до 23-24 юни тази година не е възможна. Но тя не е и наложителна. Няма нужда от бързане! Защото приемането в ЕС на неподготвена Македония е вредно най-вече за самия македонски народ, а след това и за нас – нейните съседи.