Младежко движение се опитва да си възвърне публичното пространство чрез флаш-игри, хепънингс и други масови прояви. Така младите унгарци отговарят на усилията на правителството да ограничи публичните прояви. Движението нарича себе си „4K”, което означава Четвърта република (Negyedik Köztársaság), а негов координатор е30-годишният специалист по комуникации Андраш Ищванфи.
„4K” започва преди пет години като приятелски кръг, членовете на който споделят чувството на "всеобщо недоволство". През последните две години кръгът започва бързо да прераства в сдружение на независими активисти. Самото име „Четвърта република” подсказва стремеж за обновяване на страната. Основните ценности прокламирани от движението са свобода, общност на гражданите и патриотизъм. Обявяват се за леви и търсят реална публична подкрепа за изработване на нова конституция.
„Третата република навлезе в криза през септември 2006 г., след огласяване записа на речта на Ференц Дюрчани в гр. Ошьод”, уточнява Андраш Ищванфи. Според този запис бившият премиер признал, че излъгал за състоянието на икономиката, за да може да спечели изборите. Според твърденията на някои медии тогава, Дюрчани преднамерено допуснал изтичането на записа, за да генерира обществена атмосфера срещу корупцията, което пък да му развърже ръцете да очисти правителството и коалицията от корумпирани елементи и лобисти. Каквито и да са били действителните намерения, огласяването на записа предизвика грандиозен обществен скандал и скоро след това премиерът Дюрчани бе принуден да подаде оставка.
Според Андраш Ищванфи, не става въпрос само за една лъжа! А за загуба на легитимността на цялата институционална система. Затова именно републиката трябва отново да бъде възродена. И обществените дейности да се организират така, че хората да могат „да си възвърнат публичните пространства и да започнат да създават нещо за себе си", уточнява той целта на „Движение 4K”.
В началото не е имало политика или идеология, "просто си прекарвали добре времето". Всички дейности се осъществявали съвместно от членовете на движението, в което всеки можел да бъде организатор. Но когато през миналата година правителството пристъпва към изработването на нова конституция, повечето от разпоредбите на която застрашават чувствително фундаментални права и свободи, „Движение 4K” започва да се политизира и се включва активно в антиправителствените протести. Най-впечатляващите протестни акции, в които участва, са организирани съвместно с групата от „Фейсбук”, наричаща себе си "Един милион за свободата на пресата в Унгария" или съкратено МИЛЛА. "Първоначално си мислехме, че управляващата партия ще отговори на обществената потребност от нова конституция. Но начинът, по който започна ФИДЕС показва, че новата конституция ще бъде по-малко легитимна от предишната”.
Сега амбицията на „4K” е да създаде на квартално, общинско и национално равнище организационни структури, които да прераснат в политическа партия със социалдемократически облик с оглед участие в следващите избори през 2014 г. Хората които ги подкрепят са на възраст между 20 и 40 години. Незначителна подкрепа получават и от хора над петдесетте. Акцентът в предизборната борба възнамеряват да поставят върху проблемите на младите хора, тъй като в Унгария, както и в цяла Европа, младежта най-вече е изправена пред колективни проблеми, като остра безработица, недостиг на жилища, семейно планиране. Сегашното поколение, смятат от „4К”, трябва да бъде обществено по-ангажирано и сплотено, ако иска да постигне промяната.
Традиционно младите хора в Унгария по-малко се интересуват от политика. Ония, които продължават да следват предпочитат затворения свят на университетите и по-малко са склонни да обсъждат политически въпроси, особено ако пряко не ги засягат. Но ФИДЕС направи така, че студентите започнаха да се политизират. Те са едни от най-засегнатите от политиката на правителството: закриват се специалности, орязват се държавни стипендии, а ония, които продължават да ги получават, биват обвързвани със задължителни договори.
С разширяването на социалните мрежи възмущението и "скандалите" вече се разпространяват много по-бързо. Когато някой излива гнева си, тази информация попада в зрителното поле, дори човек да не се интересува от нея. "Така се заражда културата на протеста”, уточнява Андраш. „След 2006 г. тя постепенно се превърна в нормално явление. Хората протестират по въпроси, които ги засягат. Когато демонстрирате гражданска активност самостоятелно или в рамките на неправителствена организация, след време сам виждате резултатът. Въпрос на лично решение е дали да продължите, дали да предприемете следващата стъпка".
"Кой би станал политик на 20 години?”, пита Андраш и сочи как младите хора, които се присъединяват към утвърдените политически партии, имат по-малко свобода да експериментират, принудени са да се адаптират към съществуващата организационна култура и започват да се държат точно както висшите партийни чиновници. Алтернативната възможност е да трупаш умения и опит и да бъдеш активен чрез контакти в социалните мрежи. Андраш обаче признава, че най-важните характеристики на един политик са самодисциплината и самопознанието, същите качества, които са били необходими и преди сто години. Но, добавя той, днес трябва да вярваш, че нещата могат да бъдат променени и че ние като общество сме в състояние да постигнем повече.
