Радко Ханджиев

Кой е покръстил маджарите? Унгария никога не е била част от Свещената римска (Германска) империя

/Поглед.инфо/ От историята знаем, че в ситуации, критични за племена и народи, често се раждат сили и личности, които успяват да формулират конструктивни решения – дори с цената на решителни действия, –да обединят и съхранят наследството на предците, да го оплодотворят с нови идеи, за да пребъдат тези народи във вековете.

Радко Ханджиев 35646 прочитания
Кой е покръстил маджарите?  Унгария никога не е била част от Свещената римска (Германска) империя

/Поглед.инфо/ От историята знаем, че в ситуации, критични за племена и народи, често се раждат сили и личности, които успяват да формулират конструктивни решения – дори с цената на решителни действия, –да обединят и съхранят наследството на предците, да го оплодотворят с нови идеи, за да пребъдат тези народи във вековете.

В унгарската история такава личност е крал Ищван (975-1038). Рожденото му име е Вайк, което в тюркската лексика означава „бей”. Баща му – великият княз Геза, продължава да тачи унгарските богове, но не се противопоставя на християнството. Според средновековните хроники, Вайк е покръстен от Адалберт – епископ на Прага, пребивавал в двора на великия княз между 983 и 994 г. Дадено му е християнското име Стефан. В унгарския изговор обаче става Ищван.

Вече покръстен, младият княз може да поиска ръката на Гизела, дъщеря на Баварския херцог Хайнрих II, който, като ревностен християнин, не би дал дъщеря си на езичник. Доколкото Гизела е в тясна родствена връзка с Отоновата династия на Свещената римска империя, чрез този брачен съюз прозорливият княз Геза успява да установи първата семейна връзка на унгарски владетел с една от могъщите европейски династии. Брачната церемония се извършва в замъка на абатството Шейерн в Бавария през 995 г.

Като първороден син, на Ищван се пада да заеме престола след смъртта на баща си в 997 г. Но на погребалната церемония се сблъсква с чичо си – княз Кóпани, който предявява претенции за властта въз основа на традиционното левиратно право: най-възрастният физически здрав брат на починалия да наследи трона и да се ожени за вдовицата му; макар още преди смъртта си, Геза да е отменил тази племенна традиция, въвеждайки наследяване по първородство (primogeniture) – практика, установена в европейските християнски дворове.

Конфликтът става неизбежен. Княз Кóпани, заедно с князете от южната част на унгарските земи, започват военни действия, опустошавайки укрепените селища в северозападната част на страната – лични владения на покойния Геза. Младият 22-годишен Ищван трябва да препаше меча и да влезе в бран, за да защити правото си на наследник на великия княз.

Средновековните хронисти го описват като човек с блестящо за времето си образование в областта на теологията, философията и правото, владеещ гръцки, латински и германски езици; бил е с висок ръст и внушително физическо присъствие, безстрашен войн и вещ пълководец. Това той потвърждава в битката при Веспрем, където успява да победи Кóпани: тялото му е разсечено на четири части, всяка от които е разпратена за назидание в четирите части на държавата. Със същата решителност и жестокост той се справя и с другите непокорни князе.

Ищван стига да убеждението, че трябва да потърси съюзник в християнството, като обединител на разноплеменните народи, населяващи държавата му; както и за да вдигне статута й, да го изравни с този на християнските си съседи. Великоморавия и България са покръстени в средата на IX век; поляците – през 966 г.; Киевска Рус – през 988 г. Така, превръщането на християнството в унгарска държавна религия става основна задача на княз Вайк.

Впрочем, приемането на християнските ценности в Карпатския басейн отдавна е факт далеч преди пристигането на маджарите, предвождани от княз Арпад в 896 г. Тези земи с преобладаващо славянско население са завладени от българската държава, след като хан Крум разбива аварите; а до края на IХ век са подвластни на цар Симеон Велики. Именно в земите на Панония славянските първоучители Кирил и Методий проповядват на роден език и обучават първите си ученици. И днес, в унгарския град Залавар тачат делото на светите братя, а едно от училищата носи името „Св. Св. Кирил и Методий”.

Както княз Борис век и половина преди това налага християнството на българите, така и Ищван иска да покръсти народа си, но и да съхрани своя суверенитет. Усетът му на държавник подсказва, че ако се обърне на запад към Свещената Римска империя, това би означавало Унгария да придобие статут, васален на германския император. Същото би се случило ако се обърне на юг, към Византийската империя. Управлението на император Василий II (958-1025), известен с прякора Българоубиец, бележи връх на византийското могъщество. С покоряването на Българското царство през 1018 г., империята вече непосредствено достига до земята на маджарите. Затова Вайк избира да приеме кръщение от римския папа. За разлика от императорите, папа Силвестър II няма могъщи армии, но е безспорен духовен лидер и може да оказва влияние върху европейската политика; дори да сваля крале и императори.

Така, на Коледа в 1000 г., римският папа официално покръства маджарите, а в допълнение, изпраща корона на Ищван.

Според една средновековна хроника, князът получил короната „с благосклонността и настояването“ на император Отон III (996-1002), което предполага, че унгарският крал приел да бъде негов сюзерен. Версията е неправдоподобна, тъй като Ищван винаги е отстоявал суверенитета си и никога не се е считал за васал на папата или на императора. Нито една от неговите харти не е датирана според годините на управлението на съвременните му императори, което е задължително, ако е бил техен васал. Още в първия си „Законник“ Ищван  декларира, че управлява кралството си „по волята на Бог“.  Впрочем, Унгария никога не е била част от Свещената римска (Германска) империя, за разлика от Австрия, Чехия, Словения, Холандия, Лотарингия, Северна Италия и други земи.

С коронясването на Ищван Унгария официално се превръща в кралство, което трябва да бъде признато за суверенно и от другите европейски държави. Короната и кралския титул го улесняват да продължи да налага с оръжие разпространяването на християнството. Не се спира дори пред другия си чичо – Дюла-младши, който владее Трансилвания. През 1002-1003 г., закаленият в битките Ищван нахлува в земите на чичо си, пленява го заедно със семейството му и „налага със силата на меча християнската вяра”. В поредица войни срещу полунезависимите племена и князе, той успява да обедини Карпатския басейн. Успешно отбива атаките и отвън, като принуждава нахлулите войски на Конрад II – свещения римски император, да се оттеглят от Унгария през 1030 година.

Така, крал Ищван полага основите на държавно строителство, което без прекъсване продължава пет века, превръщайки Унгария в империя в центъра на Европа, с която всички съседи е трябвало да се съобразяват. Естергом става главен политически и религиозен център на унгарските земи; в този град на река Дунав кралят постоява величествена базилика и не по-малко величествен за времето си кралски дворец. Законодателна му дейност е тясно свързана с новата религия. Негова заслуга е, че създава независима от епископите на Свещената Римска империя унгарска архиепископия.

Съвременните историци поставят крал Ищван в пантеона на най-великите унгарски държавници. В сърцето на Европа той създава християнска държава, която приобщава под скиптъра на унгарския крал многобройните народности – постижение, което преди маджарите не успяват нито хуни, нито авари, нито другите народи, обитаващи Карпатския басейн. Не случайно той е наричан „Апостол на Исус” и през 1083 г. папа Григорий VII го канонизира за светец. А унгарците честват 20 август – деня на Свети Ищван, като един от своите национални празници.

Заветът на крал Ищван за съхраняване на държавния суверенитет не е забравен от поколенията унгарски водачи; въздигнат е като основополагащ принцип на унгарската политика и последователно се отстоява в продължение на повече от хилядолетие. И героичната съпротива срещу Хабсбургското господство през XVII-XVIII век, ръководена от трансилванските князе Имре Тьокьои и Ференц Ракоци II; и революцията от 1848-1849 г., довела до създаването на първата унгарска република с президента Лайош Кошут; и втората република от 1918 г. на социал-демократа граф Михай Карой, прерастнала в унгарска съветска република; и иредентистките усилия на регента Миклош Хорти по мирен път да промени несправедливите условия на Версайския диктат; и революцията от 1956 г. с опита си да направи исторически завой към общество на Съветите, като демократична алтернатива на партийната система; и последвалото управление на Янош Кадър с успешните пробиви към полунезависима политика в рамките на съветската система; и практиката на правителствата на Виктор Орбан в наши дни; съдържат една и съща неизменна характерна черта и тя е: неувяхващ стремеж за отстояване на унгарския национален суверенитет!

Независимо от различията в подходите, методите, формите на съответните политики за достигане на тази цел!

Труд

Още от Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
„Тукидидовия капан“ на Си Цзинпин
Радко Ханджиев

„Тукидидовия капан“ на Си Цзинпин

/Поглед.инфо/ Срещата между Доналд Тръмп и Си Цзинпин бе представена като дипломатически успех, но зад церемониите Пекин постави съвсем друг въпрос — дали САЩ и Китай вече не се движат към исторически модел на сблъсък между упадаща и възходяща сила. Тайван остана центърът на напрежението.

27.05.2026 08:11
Победата на Мадяр е орбанизъм без Орбан
Радко Ханджиев

Победата на Мадяр е орбанизъм без Орбан

/Поглед.инфо/ Още в понеделник вечер, след като станаха ясни крайните резултати от изборите в Унгария и след първите изявления на победителите от партия ТИСА, очертах основните акценти на настоящия текст за в. „Нова Зора“. Вътрешното ми убеждение вече категорично клонеше към извода, че Петер Мадяр ще продължи основните насоки на политиката на Виктор Орбан, но по-гъвкаво, по-прагматично.

21.04.2026 05:29
Провалът на България в Европейския съюз
Радко Ханджиев

Провалът на България в Европейския съюз

/Поглед.инфо/ По инициатива на Международна славянска община – Перун 2000, Славянското дружество в България, със съдействието на Национално движение „Русофили“, на 13 март 2026 г. в София се състоя уникално събитие за българо-сръбските отношения: дискусия между български и сръбски научни, културни и обществени дейци.

23.03.2026 05:01

Още от други автори

В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07
Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"
Панко Анчев

Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"

/Поглед.инфо/ За достойнствата на една литературна награда, колкото и авторитетна и престижна да е с големите писатели, на които е била присъждана, следва да се съди и преценява по провалите, които е допускала. Защото именно провалите доказват, че човешката награда никога не може да бъде истинска и безспорна оценка и отличие, защото е човешка, а човек винаги допуска грешки. Погрешно е едно такова дело да бъде абсолютизирано и приемано единодушно като безспорно и безгрешно. Колкото по-малко са провалите, толкова по-значима е наградата. Макар че провалите трябва да се оглеждат внимателно и да се анализират причините, поради които са допускани, заедно аргументите и похвалите, с които са съпровождани решенията.

12.10.2026 07:25
Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война
Румен Петков

Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война

/Поглед.инфо/ Западът може да доставя оръжие, но кой ще осигури електричеството за заводите, транспорта до фронта и ремонта на бойната техника? Разширяването на руските удари поставя Украйна пред изпитание, което военната помощ сама не решава. Москва вероятно търси едновременно изтощаване на икономическия тил, натиск преди зимата и предимство при бъдещи преговори. Киев трябва да възстановява под огън, а неговите съюзници — да покриват растящата цена. Анализ на д-р Румен Петков за стратегическия разчет зад ударите и опасната разлика между разрушаването на инфраструктурата и сломяването на политическата воля.

10.10.2026 21:45
Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив
Нако Стефанов

Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив

/Поглед.инфо/ В суровите аналитични контури на представения „Манифест за социо-демографско възраждане на България“ се разкрива драматичната диагноза на една нация, изправена пред екзистенциален праг. Преминала от системна криза към дълбока демографска катастрофа, страната е блокирана от векторна бедност, социална несигурност и разпад на ценностите. Манифестът не просто констатира негативната каскадна динамика, но и чертае цялостна позитивна алтернатива – от незабавни финансови и данъчни облекчения за младите семейства до пълна смяна на неолиберачния модел и нов цивилизационен курс.

08.10.2026 08:27