В Европа, а и в света, наблюдателите все по-често си задават въпроса как са се формирали днешнитеръководни унгарски дейци, та са станали незаобиколим фактор на европейската политика? Как така, едно обикновено селско момче като Виктор Орбан, се оказа лидер на нарастващото недоволство на европейците срещу диктата на неолибералния брюкселски, божем, елит?
Според критиците му, раннитегодини на Виктор Орбан са обвити в мъгла. Лица, за които се предполага, че знаят нещо мистериозно за Орбан, безследно изчезват, аинформациите им са обявявани за класифицирана държавна тайна за срок от 50 години…
В действителност, унгарските медии, включително тези, които се финансират от противници на управлението на Орбан, вече три десетилетия с нарастваща интензивност публикуват данни - позитивни или негативни, за живота му, включително за невръстните му години. В тях няма нищо мистериозно. Просто, Орбан израства като незаобиколим политик от европейски ранг, благодарение на личните си природни качества плюс много прозорливост, упоритост и труд. И с подкрепата на кохортата ентусиазирани ръководни дейци, отстояващи, също като него, суверенитета на страната си и правото на унгарците сами да решават собственото си бъдеще.
„Дъщеря ми и зет ми работеха и през лятото, така че ни поверяваха децата за през цялата лятна ваканция. Те обичаха да бъдат при нас, с тях къщата се изпълваше с живот. Виктор беше сериозно дете. Докато с по-малкия му брат Дьозьо можеше да се играе по детскому, то с Виктор трябваше да се разговаря. Спомням си, че още в ранното му детство силно беше развито у него чувството за справедливост, а също - винаги се стремеше да направи, да сътвори нещо ново”, разказа преди години пред журналистинаместния вестник Új Néplap, 89-годишната му баба Шара Ласлоне Шипош.Естествено, тя много се гордее с него, но същевременно не крие опасенията си, да не би да се случи нещо лошо на внука й, който от 2010 г. е министър-председател.
Виктор Орбан е роденпрез 1963 г. в село Алчутдобоз, окръг Секешфехервар.Две години по-късно се ражда брат му Дьозьо, аслед още 12 години, на бял свят се появява третият брат Арон. Поради скромнияси ръст (1,61 м) рано осъзнава, че трябва да надприказва другите, за да не бъде пометен и стъпкан в реалния живот. Някои от днешните му критици се опитват да обясняват този подход на детето Виктор с „кресливата жаба”, бродирана на престилката му в детската градина.Близките му припомнят и епизода, когато едва проходилият Виктор се опитва да демонтира решетките на проходилката си. Биографистите оценяват този факт като свидетелство, че още от най-ранна възраст младенецът не е търпял ограничения и това, според тях,епръв белегна склонността му към политическа кариера.Техниката на освобождаване от проходилката успява да приложи години по-късно, когато, бидейки в опозиция, като лидер на ФИДЕС организира разрушаване кордоните на площад „Кошут” по време на масови демонстрации срещу социал-либералната коалиция.
Бащата - Дьозьо Орбан, епомощник на ветеринараи непрекъснато трябва да обслужва близките селища. Майката - Ержебет Шипош, е педагог и със сизифофски труд обучава на четмо, писмо и двигателни умения цигански деца в неравностойно положение.Бащата е глава на семейството в буквалния смисъл, думата му не се цепи на две, строг е към синовете си и както повеляват христианските ценности, учи ги на честност, постоянство и непреклонен, упорит труд.Независимо от бащината строгост, пак според христианската традиция, Виктор е обожаван в семейството, както всяко първородно момче. Когато е на шест години, се опитва да припали угарка от цигара така, както го правят възрастните. Силно му прилошава, но този епизод оставя трайна следа: Виктор никога повече не пропушва. Майката се опитва да предпази синовете си така, че да не падне и косъм от главата им.
По-голямата част от детството си Виктор прекарва в съседното село Фелчут, тук завършва начално училище. От дете е футболен запалянко, играе в различни клубове и в националния младежки отбор, най-вече като нападател. В едно от интервютата си споделя, че за него казвали, че е ловък играч.По онова време дори не е можел да си мечтае, че един ден политиката ще му "изпие ума" и ще стане министър-председател на Унгария; всичките му усилия са били насочени към това да стане голям футболист. Днес, Орбан, който не е преставал да милее за родния си край, както и да играе футбол, създава във Фелчут международна футболна академия носеща името на легендарния унгарски нападател Ференц Пушкаш. Построява и стадион с 4 000 места, за което е обект на постоянна критика от страна на опозицията.
През 1977 г. семейството се мести в Секешфехервар, където през 1981 г. Виктор завършва гимназията "Телеки Бланка" в паралелка с активно изучаване на английски език. Вгимназията е избран за секретар на KISZ (Kommunista Ifjúsági Szövetség) – Комунистическия младежки съюз на Унгария, което означава, че се е ползвал с висока степен на доверие сред окръжните партийни дейци, които са оценили специфичните му организационни дарби. Това не му пречи обаче, заедно с най-близките сидругари, да пародира Комсомола, основавайки FIKESZ-t (Fiatal Krapekok Krapek Szövetsége), което в свободен превод означава „Щур Съюз на ГотинитеМлади Пичове”.
На 18 г. е призован да отбие редовната си военна служба. В казармата среща сънаборника си Габор Фодор, с когото сесприятелява за цял живот и с когото, по-късно, през 1988 г., основават ФИДЕС.Неколкократно бяга от казармата, за да прекара неделята със семейството си. Но веднъж го хващат и наказанието този път не е бащинско мъмрене, а карцер.
След уволнението, записва право в университета „Лоранд Йотвьош“ в Будапеща. Завършва с отличие през 1987 г. През 1983 г. основавакръжок за правни изследвания на името на проф. Ищван Бибо, един от идеолозите на унгарската революция (1956 г.) и министър без портфейл в кабинета на Имре Наги (Bibó István Szakkollégium). През 1984 г., заедно със съкурсници, основава списанието за модерни социологически теории „Краят на века” (Századvég), на което е един от редакторите.
През 1986 г. се жени за състудентката си Анико Леваи. От брака им се раждат пет деца: Рахел, Гашпар, Шара, Роза и Флора. Наскоро, унгарското популярно списание Story magazin публикува пространно интервю с Виктор Орбан и съпругата му. Ето какво споделят двамата в рубриката "В близък план, по-различно":
-
Бракът им е като любовта на невръстните младежи, с множество мили закачки;
-
И до ден днешен Виктор не знае къде в дома им е прахосмукачката;
-
Спи само по четири часа на денонощие;
-
Ако Виктор не се интересува от нещо, просто го пропуска покрай ушите си;
-
Според Виктор, единствената длъжност на мъжа е да изглежда една степен по-добре от дявола;
-
Още в университетското общежитие двамата се уговарят Анико да не се показва с ролки на главата, иникой да не носи анцуг вкъщи;
-
Ако Виктор забележи, че е качил 10-15 кг. се заема с тежка физическа работа за да свали излишното тегло; най-често цепи дърва.
След емоционалната му реч на „Площада на героите“ в Будапеща през пролетта на 1989 г., с която пледира за изтегляне на съветските войски от Унгария и за свободни избори, 26-годишният младеж е забелязанот зараждащата се опозиция и с подкрепата на Фондация "Сорос", в продължение на шест месеца изучава философията на английската либерална политика в Оксфорския Pembroke College. Така, Виктор Орбан се превръща в ангажиран политик, отстояващ евроатлантическите ценности.
Много скоро разбира обаче, че евроатлантически ценности няма, че така наречените западна демокрация, пазарна икономика и пр. „ценности“ са измамни, представляват капани, чрез които „новите демокрации“ от Централна и Източна Европа да бъдат глобализирани, тоест, да бъдат поставени в тотална икономическа и политическа зависимостот олигополите на старите колониални империи; а спонсорът му Джордж Сорос е един от главните инструменти на заробващата неолиберална политика.
Същият път изминават и управляващите в страните от Вишеградската четворка. Потребността за отстояване на националния суверенитет започват да споделят и политици от Австрия, Италия, Франция, Гърция, Испания, Португалия, Швеция и др. И няма да бъде изненада, следователно, ако на предстоящите избори за Европарламент вземат надмощие антилиберални, патриотични, социално отговорни представители, които да обърнат тренда на европейската политика; а столицата на Евросъюза се прехвърли от „гнездото на осите“ - Брюксел, във физическия център на христианска Европа – Будапеща.
Унгарците го заслужават!
