Ето я тук - държавата без бъдеще. Съвременна България, която инвестира в бъдещето на всеки свой гражданин 391 лв на година или 2.9 млрд. лв, според приетия на първо четене бюджет за 2013 година. Тази новина беше отразена в медиите с нескрит оптимизъм. Докато се вихреха казусите около кръчмите и дискотеките в Студентски град, на никого не му беше до смятане и футуризъм... Така българското общество осъмна с една лобистка поправка повече и един тест повече за тригодишните, като превантивна мярка срещу тяхното отпадане от училище. То било изключително лесно, значи... а тези отпаднали от образователната система 250 000 български граждани, които през следващите 10 години ще се влеят на пазара на труда, просто не са били тествани достатъчно. Оказа се, че да се управлява държава и да се определят приоритетите пред нейното развитие е по-лесно от детска игра. Някак се съмнявам... Вероятно просто България е лесна за управление - досущ като добре менажирания кучкарник на премиера...
Весело е да се властва у нас. Пълна свобода на действието и инициативата - почти като избор на конституционен съдия. Президентът ни бълнува за клъстъри и технически иновации, поместени във високи сгради, премиерът се гордее, че сме регионален лидер в сферата на сигурността, според Обама, и кани всички да се повозят на увеселителното влакче от Надежда до Обеля. Така в шеги и закачки ловко биват избегнати широките дебати по всички сериозни теми. Като темата за образованието и науката - докато истински заинтересованите от нея лица планират традиционния тридневен запой за осми декември. Между впрочем, единствения добре разпознаваем атрибут на българското студентство днес. Къде ти лисабонски стратегии, къде ти икономики на знанието...
Образованието - бъдеще сега
Вземи от бедния, дай на богатия
Според член 53 от Конституцията на Република България, всеки български гражданин има право на безплатно и задължително образование до 16 годишна възраст. В разрез с тези принципи това лято тихомълком се отложи набързо приетия закон за финансиране на частните училища и детски градини "за по-късен етап ", за 2016 година, когато по думите на министъра, ще бъдем значително по-богати. С една дума, в близко бъдеще луксът на частните училища ще бъде достъпен за всички ни... Тъй като, следвайки възлюбената и модерна дясна политика, разбрана по български, държавни скоро може и да няма.
"Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има матриал! "
Всъщност и днес всеки ден държавата ни системно отнема това, заложено в 53 чл. на Конституцията право - пряко, като закрива училища и паралелки в малки и отдалечени населени места. И негласно въвеждайки системата на "частните дарители" в пренаселените столични гимназии. Всяка година стотици хиляди български деца отпадат от системата на средното образование. Често училища и дори ВУЗове са поставени в унизителното положение да обявяват "дървени ваканции" не само заради непроходимите пътища, ами и заради неплатените сметки за отопление на образователните институции. И това в държава членка на ЕС. Простете!?
Драматичното в тази примитивна картинка е липсата на реална заинтересованост от страна на обществото по въпроса как бива възпитавано НЕГОВОТО бъдеще. В днешна България образованието не се схваща като ценност, мерило за престиж на цялото общество, каквото трябва да бъде. На учениците е безвъзвратно залепен етикетът - "тъпаци", които по цял ден се гаврят с портретите на велики личности от историята. Докато ги делят на интегрирани и неинтегрирани, забравят, че институцията на училището е най-естествения механизъм за интеграция. В обществото не се поставя въпросът за несъобразените учебни програми, за отсъствието на добре квалифицирани и млади педагогически кадри от класните стаи, за училищната база и инфраструктура. И не на последно място - за проблемите в българските семейства, до едно поставени в една социално объркана и в огромна степен шантава среда. Без да искаме, неволно достигаме до старата истина, че битът формирал съзнанието... А бъдещето е проекция на днешното съзнание.
Образованието - просперитет и солидарност
И така, след шумните абитуриентски карнавали и псевдо матури, тихо достигаме до интересното заключение, че почти всеки български зрелостник закономерно се превръща в български първокурсник. За някои той е още една потенциална диплома без съдържание. За предприемчивите още един клиент на печелившия бизнес "Реферати за 20 лв,( втората курсова безплатно), слушалки за преписване на изпит само за 50" . За реалистите - още един кандидат за емигрант. За системата - още една ходеща държавна субсидия и платени 8 такси за кандидатстване и записване във ВУЗ. Едно е сигурно, държавата и обществото ни не възлагат никакви надежди на тази противоречива личност. В страните с висок стандарт и производителност на труда темата за образованието, за висшето образование изкарва стотици хиляди хора на улиците при всеки намек за нова рестриктивна мярка, бъркаща в кесията за образование.
Образованието е тема
Образованието вълнува, университетите по света са средища на културния и обществения живот. В България те са спорадично заплашвани от - нулеви години, повишаване на таксите, закриване на малки, но нужни (навсякъде другаде) специалности. Една част от ръководствата им са в немилост по политически причини, напълно в духа на демокрацията. Материалната им база е морално остаряла още в годините на раждане на днешните студенти. Администрацията мудна, секретарките сърдити. А хората на науката унизително недобре платени.
И какво от това?
У нас солидарността между студентите и в академичните среди отдавна отсъства. Колко от студентите подкрепиха оправданото недоволство на преподаватели и научни работници? Студентските съвети, с малки изключения, се занимават с организиране на купони и викторини и замълчават виновно всеки път, когато трябва да говорят. Образованието е просперитет, образованието е солидарност. В България солидарността със студентите също е никаква, а вярата в просперитета им - нищожна. Не предизвика мнения, въпроси и чувства у безчувственото ни общество нито решението за намаляване на държавната субсидия за всеки студент до 50% от таксата за обучение преди няколко години. А само преди два месеца никой не разбра за решението на Академичния съвет на Софийския университет за повишаване на таксите за втора специалност 8 пъти. Темата за безплатното образование е срамна в дневния ни ред. Фактът, че в страни като Норвегия, Швеция, Дания, Кипър, Малта, Финландия... дори в Унгария и Гърция висшето образование е напълно безплатно, а студентите се радват на стипендии и общежития е строго пазена медийна тайна. Защото нашите модели за подражание са другаде...
И в крайна сметка всичко е пари...
Едно елементарно проучване показва, че във всяка от гореизброените страни се практикува прогресивното данъчно облагане с високи максимални ставки и необлагаем минимум. В Дания максималната ставка е 56 %, а във Финландия - 53%. Това са двете най-добри образователни системи в света. В България пък е въведено пропорционалното данъчно облагане, печално известно още като "плосък данък" без дори да има необлагаем минимум, който да предпази най-бедните домакинства от зеещата пропаст на социалното изключване. Освен всичко друго този данък е осезаемо нисък на общоевропейския фон.
Убеждават ни, че това се прави за да се привличат инвеститори, които да събудят изпадналата в дълбока кома българска икономика, драги граждани! Интересни тогава ще се сторят думите на членовете на Германо-българската индустриално-търговска камера, които още преди две години предупреждават, че сериозният недостиг на добре квалифицирана работна ръка е една от основните пречки за развитие на инвестициите им в страната ни. Кел файда тогава от ниските ни данъци, присъщи повече на офшорна зона, отколкото на социална държава, която гарантира на гражданите си право на образование, здравеопазване и труд.
Ето защо в България истинските теми и въпроси са винаги срамни! Защото всеки закон, всяко решение, съгласно което функционира държавата ни, разпределяйки публичните си разходи, е следствие на една ужасна социална неправда. Премълчаването й в глъчката на поредния студентски празник също не е повод за гордост. Правилно е казал народът онзи популярен лаф за делниците и празниците. Нали пътят на всеки студент рано или късно ще завърши на пазара на труда, където младежката безработица отдавна надхвърля 20%, а хиляди квалифицирани кадри не намират подходяща реализация.
За празничния ден ни остава само надеждата, че икономиката на знанието все някога ще се обърка да почука и на нашата прогнила порта и утехата, че алкохолът не е поскъпвал скоро...
Честит ни осми декември, колеги солидарни!
