/Поглед.инфо/ 16 април 2017 г. ще бъде преломна дата в историята на съседна Турция, независимо от крайния резултат. Референдумът за конституционните промени завинаги ще погребе „Стара Турция” или ще се окаже прът в колелото на изборната машина на управляващите. Това е въпросът на днешния ден. „Стара Турция” е неизменна част от речника на Ердоган. Така той нарича периода преди управлението на Партията на справедливостта и развитието. Турският президент ползва термина „Стара Турция”, за да всява страх и спомени за една епоха на икономическа и политическа несигурност. Преди да кажем какво може да се случи на този съдбовен за Турция и региона референдум, нека видим в каква обстановка се провежда това допитване:
-
Съседна Турция в момента се намира в извънредно положение, което само по себе си повдига редица въпроси относно честността на едни избори;
-
Със законови промени беше премахнато задължението телевизиите да предоставят еднакво време за двете страни в референдумите (не само за този). Промените доведоха до това, че медийната агитация „НЕ” беше удавена от насрещната пропаганда; Доводите на противниците на референдума останаха до голяма степен нечути.
-
Президентът Ердоган и премиерът Йълдъръм на всички митинги приравняваха противниците на конституционните промени с терористи. Позицията против се свързва и с името на Гюлен.
-
Въпреки затоплянето на отношенията с Русия, Турция е „скарана” с всичките си съседи и ЕС, което се ползва във вътрешната политика като демонстрация на сила. Консервативното ядро, на което властта разчита за подкрепа, харесва меренето на сили и поставянето на международните играчи „на мястото им”;
-
Националистическата партия – Партията на националистическото действие (ПНД), е разцепена. Ръководството на партията подкрепя конституционните промени, но част от знаковите лица на националистите агитират за „НЕ”. Според анкетите, публикувани в предизборния период, между 40-60% от гласувалите на последните избори за ПНД ще гласуват против на референдума.
Основната теза, защитавана от противниците на промените е, че една президентска република ще е стъпка към преминаване от унитарна държава към федеративна. Тези страхове не са лишени от основание, самият Ердоган през годините е подхвърлял идеята за създаване на „щати”. Това донякъде може да даде обяснение за очаквания висок процент на подкрепящите промените в кюрдските райони на страната. -
Целият ресурс на управляващите от ПСР е хвърлен, играта е открита и настъпателна. Церемониите за откриване на пътища, гари, чешми и още какво ли не, се ползват като митинги в подкрепа на президентската република, а за противниците се създават административни пречки. Голяма част от изхарчените за целта средства идват директно от държавния бюджет и не се отчитат като пари, дадени за политическа агитация.
Последните анкети сочат, че двете страни са почти изравнени и колебаещите се са около 9%. Очаква се вотът от чужбина да реши крайния изход.
Какво може да означава това за Турция?
Вариант 1: ДА
Това се очертава като най-вероятния сценарий. ПСР е необичайна антисистемна партия, тя не приема настоящата система и откакто е на власт малко по малко я разрушава и подменя. Успехът на референдума може да доведе до необратими реформи и ще е венецът в политическата история на тази партия. Въпреки че промените влизат в сила от 2019 г., при този сценарий Ердоган може да се изкуши да направи предсрочни избори, защото ще ги спечели убедително след като вече има набрана инерция. Ако бъде взето решение за предсрочни избори, това отново ще измести фокуса на общественото внимание от нестабилната валута, безработицата и икономическите проблеми върху една непрекъсната и все по-агресивна предизборна кампания. Като прибавим към уравнението и факта, че националистите са разцепени и много вероятно ще изпаднат от турския парламент, то триумфът на Ердоган изглежда забележителен. По всичко личи, че Демократическата партия на народите, чиито лидери са в затвора в момента, също е застрашена от изпадане. Така цялата власт ще се концентира в президентския сарай. Това е нож с две остриета, защото едноличната власт носи след себе си еднолична отговорност и все по-малко бушони и плашила, които Ердоган символично да срива пред очите на жадната публика.
Вариант 2: НЕ
Това ще бъде един сериозен имиджов удар срещу Ердоган, който много обича да говори за „националната воля”, която го е довела на власт. В случая иска от нея доверие да реализира „политическото дело на живота си”. Въпреки това дори при този вариант няма да настъпи краят на ерата „Ердоган”. Вероятно още преди края на еуфорията от крехката победа, ще бъдат анонсирани предсрочни избори. Както стана дума по-горе, положението при опозицията не е никак цветущо. При този сценарий Ердоган може да се възползва от тежкото положение на националистите и прокюрдската партия на Демирташ и да спечели убедителна изборна победа, като в бонус получи и двупартиен парламент с участието само на неговата Партия на справедливостта и развитието и лявоцентристката Народно-републиканска партия. При такъв развой на събитията математически Ердоган ще постигне конституционно мнозинство. Особено ако двете по-малки партии се окажат под 10-процентната изборна бариера. Така можем да станем свидетели на следната ситуация: народът казва „Не”, Меджлисът казва „Да”.
Вариант 3: Да или Не няма значение
Без значение кой спечели, възможно е натрупаното сериозно напрежение в обществото да избие под една или друга форма. Преди дни високопоставен служител на Истанбулската община пусна статус във Фейсбук, който гласеше, че след референдума жените и дъщерите на гласувалите с „НЕ” трябва да бъдат дадени като „плячка” на гласувалите с „ДА”. Насрещните примери също са налице: след много провокации и опозицията си показа зъбите преди дни. Депутатът от Народно-републиканската партия Хюсню Бозкурт на едно събиране с избиратели каза, че хората не бива да се тревожат, ако на изборите победи отговорът „ДА”. Защото тогава републиканците ще поемат по пътя на Ататюрк от Самсун през Анкара и в Измир ще удавят противниците си в морето като врагове на републиката. С това изказване Бозкурт реферира към исторически събития от Освободителната война и създаването на Република Турция. Всеки един политически незрял жест от страна на победителите или победените може да запали искрата на сериозен обществен конфликт с много неясни параметри.
