Радослава Ненкова

Идва ли краят на Стара Турция?

/Поглед.инфо/ 16 април 2017 г. ще бъде преломна дата в историята на съседна Турция, независимо от крайния резултат. Референдумът за конституционните промени завинаги ще погребе „Стара Турция” или ще се окаже прът в колелото на изборната машина на управляващите. Това е въпросът на днешния ден.

Радослава Ненкова 8255 прочитания
Идва ли краят на Стара Турция?

/Поглед.инфо/ 16 април 2017 г. ще бъде преломна дата в историята на съседна Турция, независимо от крайния резултат. Референдумът за конституционните промени завинаги ще погребе „Стара Турция” или ще се окаже прът в колелото на изборната машина на управляващите. Това е въпросът на днешния ден. „Стара Турция” е неизменна част от речника на Ердоган. Така той нарича периода преди управлението на Партията на справедливостта и развитието. Турският президент ползва термина „Стара Турция”, за да всява страх и спомени за една епоха на икономическа и политическа несигурност. Преди да кажем какво може да се случи на този съдбовен за Турция и региона референдум, нека видим в каква обстановка се провежда това допитване:

  • Съседна Турция в момента се намира в извънредно положение, което само по себе си повдига редица въпроси относно честността на едни избори;

  • Със законови промени беше премахнато задължението телевизиите да предоставят еднакво време за двете страни в референдумите (не само за този). Промените доведоха до това, че медийната агитация „НЕ” беше удавена от насрещната пропаганда; Доводите на противниците на референдума останаха до голяма степен нечути.

  • Президентът Ердоган и премиерът Йълдъръм на всички митинги приравняваха противниците на конституционните промени с терористи. Позицията против се свързва и с името на Гюлен.

  • Въпреки затоплянето на отношенията с Русия, Турция е „скарана” с всичките си съседи и ЕС, което се ползва във вътрешната политика като демонстрация на сила. Консервативното ядро, на което властта разчита за подкрепа, харесва меренето на сили и поставянето на международните играчи „на мястото им”;

  • Националистическата партия – Партията на националистическото действие (ПНД), е разцепена. Ръководството на партията подкрепя конституционните промени, но част от знаковите лица на националистите агитират за „НЕ”. Според анкетите, публикувани в предизборния период, между 40-60% от гласувалите на последните избори за ПНД ще гласуват против на референдума.
    Основната теза, защитавана от противниците на промените е, че една президентска република ще е стъпка към преминаване от унитарна държава към федеративна. Тези страхове не са лишени от основание, самият Ердоган през годините е подхвърлял идеята за създаване на „щати”. Това донякъде може да даде обяснение за очаквания висок процент на подкрепящите промените в кюрдските райони на страната.

  • Целият ресурс на управляващите от ПСР е хвърлен, играта е открита и настъпателна. Церемониите за откриване на пътища, гари, чешми и още какво ли не, се ползват като митинги в подкрепа на президентската република, а за противниците се създават административни пречки. Голяма част от изхарчените за целта средства идват директно от държавния бюджет и не се отчитат като пари, дадени за политическа агитация.

Последните анкети сочат, че двете страни са почти изравнени и колебаещите се са около 9%. Очаква се вотът от чужбина да реши крайния изход.

Какво може да означава това за Турция?

Вариант 1: ДА

Това се очертава като най-вероятния сценарий. ПСР е необичайна антисистемна партия, тя не приема настоящата система и откакто е на власт малко по малко я разрушава и подменя. Успехът на референдума може да доведе до необратими реформи и ще е венецът в политическата история на тази партия. Въпреки че промените влизат в сила от 2019 г., при този сценарий Ердоган може да се изкуши да направи предсрочни избори, защото ще ги спечели убедително след като вече има набрана инерция. Ако бъде взето решение за предсрочни избори, това отново ще измести фокуса на общественото внимание от нестабилната валута, безработицата и икономическите проблеми върху една непрекъсната и все по-агресивна предизборна кампания. Като прибавим към уравнението и факта, че националистите са разцепени и много вероятно ще изпаднат от турския парламент, то триумфът на Ердоган изглежда забележителен. По всичко личи, че Демократическата партия на народите, чиито лидери са в затвора в момента, също е застрашена от изпадане. Така цялата власт ще се концентира в президентския сарай. Това е нож с две остриета, защото едноличната власт носи след себе си еднолична отговорност и все по-малко бушони и плашила, които Ердоган символично да срива пред очите на жадната публика.

Вариант 2: НЕ

Това ще бъде един сериозен имиджов удар срещу Ердоган, който много обича да говори за „националната воля”, която го е довела на власт. В случая иска от нея доверие да реализира „политическото дело на живота си”. Въпреки това дори при този вариант няма да настъпи краят на ерата „Ердоган”. Вероятно още преди края на еуфорията от крехката победа, ще бъдат анонсирани предсрочни избори. Както стана дума по-горе, положението при опозицията не е никак цветущо. При този сценарий Ердоган може да се възползва от тежкото положение на националистите и прокюрдската партия на Демирташ и да спечели убедителна изборна победа, като в бонус получи и двупартиен парламент с участието само на неговата Партия на справедливостта и развитието и лявоцентристката Народно-републиканска партия. При такъв развой на събитията математически Ердоган ще постигне конституционно мнозинство. Особено ако двете по-малки партии се окажат под 10-процентната изборна бариера. Така можем да станем свидетели на следната ситуация: народът казва „Не”, Меджлисът казва „Да”.

Вариант 3: Да или Не няма значение

Без значение кой спечели, възможно е натрупаното сериозно напрежение в обществото да избие под една или друга форма. Преди дни високопоставен служител на Истанбулската община пусна статус във Фейсбук, който гласеше, че след референдума жените и дъщерите на гласувалите с „НЕ” трябва да бъдат дадени като „плячка” на гласувалите с „ДА”. Насрещните примери също са налице: след много провокации и опозицията си показа зъбите преди дни. Депутатът от Народно-републиканската партия Хюсню Бозкурт на едно събиране с избиратели каза, че хората не бива да се тревожат, ако на изборите победи отговорът „ДА”. Защото тогава републиканците ще поемат по пътя на Ататюрк от Самсун през Анкара и в Измир ще удавят противниците си в морето като врагове на републиката. С това изказване Бозкурт реферира към исторически събития от Освободителната война и създаването на Република Турция. Всеки един политически незрял жест от страна на победителите или победените може да запали искрата на сериозен обществен конфликт с много неясни параметри.

a-specto.bg

Още от Радослава Ненкова

Кабинетът Орешарски и “Векът на сатирата”
Радослава Ненкова

Кабинетът Орешарски и “Векът на сатирата”

Снощи стоях до полунощ на площада, точно до издигнатите барикади. Не видях агитки, не видях биячи, нито анаболести момчета. Имаше изнервени, а някъде и леко подпийнали протестиращи, чиито лица бях успяла да запомня през последните 40 дни. На революция като на революция.

24.07.2013 20:25
Аз не съм терорист и никога няма да бъда!
Радослава Ненкова

Аз не съм терорист и никога няма да бъда!

“Долу БСП!” Ето БСП, начело със Сергей Станишев, в какво успя да убеди българското общество. И преди някойда е казал, че виковете “Червени боклуци”идват от твърдия електорат на ДСБ, така наречената рентиерска софийска класа, която е над 60 години, ще му препоръчам да излезе на площада!

27.06.2013 19:27

Още от други автори

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!
Владимир Шейтанов

Нкъде отива светът? Шънджън 2026!

/Поглед.инфо/ В свой задълбочен геополитически и правен анализ адв. Владимир Шейтанов разглежда историческата тристранна среща в Шънджън на 19 ноември 2026 г. между лидерите на САЩ, Китай и Русия като повратна точка към нов триполярен световен ред по формулата „един свят – три системи“. Авторът проследява изместването на икономическия и силовия център на тежестта към Изток, институционалното изоставане на Европейския съюз, кризата в ООН и необходимостта от формиране на ново международно право. В анализа се поставят и ключовите изводи за България – как страната да преодолее едностранната си икономическа и политическа зависимост, да защити енергийния и демографския си потенциал и да изгради зряла многовекторна външна политика, подчинена на националния интерес.

19.11.2026 16:08
Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори
Панко Анчев

Чуждите инвестиции и техните чужди инвеститори

/Поглед.инфо/ Три десетилетия след началото на прехода обещанието, че чуждите инвестиции автоматично ще донесат модерни технологии, висок стандарт и европейско благосъстояние, се сблъсква с остра преоценка. В свой коментар публицистът Панко Анчев поставя под въпрос целия икономически модел на страната, като твърди, че големите чуждестранни корпорации — особено в търговията — са наложили тиха хегемония над производителите, пазара и самите държавни институции.

19.11.2026 16:00
В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07