/Поглед.инфо/ Ще бъда пределно честен и откровен. Нито за миг не съм се надявал, че на конгреса на БСП, така мощно очакван от медиите като някаква повратна точка, може да се случи революция. Това са хладните и жестоки реалности. Корнелия Нинова отдавна е проснала партията на операционната маса и бърника със скалпел из нейните вътрешности. Идеите са анестизирани, съпротивителният дух също. В морето от аплодисменти и овации е невъзможно да се чуе различният глас, да се оцени противоположното мнение.
БСП е в смъртоносен екстаз и може да изкара в това състояние достатъчно дълго време, за да изпадне от реалността. Много хора, къде тайно, къде явно, разчитаха, че промяната е възможна. Крепеше ги крехката надежда, че колективният разум може да надмогне индивидуалното безумие. Те смятаха, че делегатите на конгреса ще се събудят от мрачната упойка, ще дойдат на себе си и ще изритат Корнелия Нинова от лидерското място, за да може партията да заживее нормално най-накрая.
Сигурно съм голям песимист, но изобщо не вярвах, че това ще се случи. Нинова е изплела ловко своята паяжина, нейното „лидерство“ е апотеоз на апаратните хватки и авторитарното его. В такава мрежа са уловени всички местни организации, повечето лидери по места, а това прави бунтът невъзможен. Поне на този етап.
Конгресът на БСП беше театър, автентична буфонада, където ролите бяха разпределени предварително. Корнелия Нинова отдавна подготвя именно такъв форум. За да може властта й да продължи, тя се нуждаеше от жертвоприношение.
Тази сценка имаше поне две задачи – да я изкара жертва на тъмни сили и опозиционни зверове от миналото и същевременно да я препотвърди в очите на ръкопляскащите като безстрашния лидер, който се изправя срещу тях.
Наченките на спектакъла бяха поставени още през есента на 2017 година, когато на поредното заседание на конгреса тя посвети основната част от доклада си на 9-те души, които обикаляли телевизиите и говорели срещу партията. Тогава още не се чувстваше достатъчно уверена в собствените си сили, за да насъска социалистите срещу тези „предатели“. Две години по-късно обаче моментът на екзекуцията дойде.
Тук няма да се спираме на играта „има оставка – няма оставка“. Това е страничен елемент на процеса. Нинова просто ясно демонстрира, че никога не е имала намерение да се оттегли!
Оставката беше поза, театрален жест, който да й даде малко време, за да организира апаратните сили и да насъска аудиторията срещу вътрешния враг.
Винаги става така – когато си безсилен срещу външната опасност, почваш да търсиш вътрешни противници. И понеже тези противници бяха изкарани олигарси, проводници на външни интереси, тайни агенти на ГЕРБ, подмолни шпиони на едрия бизнес, нека да се опитам да ви опиша хладно вината им. Те се опитваха да кажат, че БСП се развива по грешния начин, че партията тръгва в плашеща посока, че идейната подмяна започва да се превръща в трайно инфекциозно заболяване.
Това никога не е било враждебен разговор. Това беше реална загриженост, оттенък от стар идеен спор за това каква партия трябва да е БСП, нещо, което в предишни години беше част от вътрешното богатство на левицата, от нейната изискана демокрация.
Сега всичко това се оказа потъпкано, заклеймено, наритано, притиснато в ъгъла, практически унищожено!
Нинова смачка идейния плурализъм, за да може Валерия Велева да я похвали поне с една победа тази година. Банално като пиар-трик. Потискащо като есенна депресия. Нинова триумфира, но се опасявам, че тази победа се случи на гърба на БСП, на нейното почти безжизнено тяло.
Сценката не остави нито един миг за реална дискусия по проблемите. Щях да приема триумфа на Нинова, ако той беше минал по царския път. Ако тя бе застанала открито пред делегатите и бе участвала в истинско състезание, без правила, нагласени в нейна полза. Вместо това станахме свидетели на една сълзлива реч, пълна с измислени полубиографични моменти. Тя била загрижена за партията и заради това оттегляла своята оставка.
Така ли!?
А кой точно натика партията в този ъгъл на историята!?
Кой докара БСП до тази патологична шизофрения да твърди, че загубата всъщност е победа!?
Голямото чудовище „вътрешна опозиция“ ли е виновно!?
Бил съм свидетел на много конгреси на партията от началото на прехода насам. Но това, на което присъствах, не беше политическо мероприятие. Напомняше на някаква зловещ политически сапунен сериал, където един силовак по душа напълно смаза критичните гласове и дори не им даде възможност да се защитят.
Всичко свърши преди да е започнало!
Делегатите понесоха Нинова на ръце и с треперещи гласове запяха „Осанна“. Казват, че инакомислещите били излезли от залата и не останали да защитят позициите си. А какво точно да защитават? Всеки, който беше станал да говори след тази сценка, щеше да я легитимира и да подпечата алибито на това престъпление.
Нинова показа не само че е силовак в политиката, а че напълно е оперирана от морал. БСП днес е като брошка на роклята й, а се опасявам, че тя точно заради това е предвидена. Силата на левицата винаги е била в дискусията, в спора, в идейния букет от различни тези. Токчето на лидерката проби черепа на всичко това.
Видяхме един конгрес напълно лишен от политика. БСП така и не отговори на основните въпроси, които евроизборите поставиха на дневен ред. И виждаме пред очите си една рядка мутация – ще се борим с Бойко Борисов с огледално отражение на Бойко Борисов. Защото Нинова си е въобразила, че левицата може да бъде по-силна, ако всяко различно мнение бъде разстреляно публично. Точно това вдигна градусът на напрежението.
Това не беше ехо от битка, а стон на отчаяние!
Майсторът-апаратчик се изкара жертва на апаратчици. И изгради някаква анти-БСП, една партия,която иска властта, но не знае в името на какво.
БСП не посочи идеал, не разви нови идеи! Конгресът беше превърнат в оръжие на лидерката срещу цялата й партия. Да, тя имаше много съучастници в този процес, но това не отнема вината й. Напротив – засилва я. Защото днес БСП вегетира идейно.
Партията се е превърнала в някакъв всеяден организъм, който е готов да посегне дори към консерватизма, само и само да докара допълнителни 5 гласа. Всичко това заслужаваше единствено и само освирквания, а получи аплодисменти. Дълги. Продължителни. Нестихващи.
Разбира се, и Нинова е в плен на илюзията на всеки самозабравен властогонец. Тя взе БСП за заложник, но в ръцете й силата на левите идеи отдавна е стопена. Левицата не е в състояние да победи Бойко Борисов по този начин. Точно обратното – БСП постепенно се превръща в някакво уродливо подобие на ГЕРБ, което обаче никога няма да има силата на оригинала.
Виждам много ахкания от речта на Нинова. Но чухте ли нещо различно за бъдещето!?
Спестиха ви всякаква нова визия, всякаква нова идея.
Наслушахме се на въображаеми заплахи и пропуснахме основното – никакъв план за действие! Да четкаш местните структури не е стратегия за победа. Те можеха да получат политически адреналин, ако БСП се бе отличила, ако БСП бе потвърдила своята вътрешна демокрация и ако бе отвоювала свободата си обратно.
Но Нинова заседна като кост на гърлото на всички! И не е ясно колко време ще изгубим докато я изкашляме.
Но все пак има и нещо позитивно в целия спектатъл. Корнелия Нинова се изплаши да се подложи на вота на конгреса, не посмя да стъпи в идейна битка, избяга от състезание за своето топличко кресло.
И този страх на Кралицата на апаратните хватки е нещо хубаво. Значи някъде в себе си тя си дава сметка, че е просто медиен балон, надут до безкрайност, който може да спихне пред напора на автентичната политическа дискусия.
Не очаквах промяна на конгреса, но смятам, че надеждата не е изгубена!
