/Поглед.инфо/ Не мога да си обясня, мама му стара, защо всеки път, когато лидерът на БСП набута партията в поредната политическа и екзистенциална криза, от мъглата на историята възкръсват всички тъпотии на отминалите времена. Това вече е толкова предвидимо и предсказуемо, че понякога имам чувството, че левицата върви не в права линия, а в кръг. Всеки път се давим в едни и същи проблеми, всеки път си разбиваме главата в една и съща стена, всеки път, отново и отново, се изправяме пред идентични политически демони и се проваляме с гръм и трясък в битката с тях.

След 26 май, когато поражението на евроизборите оттекна като изстрел в черепа, БСП отново падна кървяща на колене. Преговаряме набързо – левицата загуби заради цяла поредица от мелодраматични грешки.

Опиянена от мисълта за власт Корнелия Нинова не само надцени значението на европейския вот, тя радикално сбърка тематиката на кампанията, участниците в листата и цялата политическа линия, която партията трябва да следва.

Антикорупционната реторика е примамлива, но е нож с две остриета, особено когато се истеризира от приватизаторката на „Техноимекс“.

БСП се заплете в абсолютно ненужна и зловещо абсурдна междуличностна битка, когато цялото ръководство на партията бе пуснато като шпицкоманда срещу Сергей Станишев, а липсата на ясна идейна линия и конкретна програма превърна месеца преди 26 май в тържество на патоса над действителността.

В резултат на всичко това, БСП се оказа пленник на самозаблудите си, стана заложник на огромното его на Нинова, която беше готова да стъпва по черепите на всички, за да се добере до премиерското място! Кампанията беше удивително еднообразна и леко истерична, точно отражение на председателката на партията и нейните опорни точки, създавани от центрове и епицентрове неясно къде и кога.

В крайна сметка БСП не само не успя да победи ГЕРБ в точката на най-голяма криза за партията на Борисов, БСП се оказа идеологически омаломощена, ценностно изхабена и брутално нелепа.

И основният виновник за това е ясен – Корнелия Нинова!!!

Трудно можем да й напишем алиби за тази загуба. Няма как да скрием проблема, нито да го заобиколим.

Нинова като камикадзе взриви партияата заедно със себе си и днес ние сме принудени да съществуваме в един изтърбушен политически свят, където всичко онова, което БСП повтаряше сериозно, вече звучи като искряща форма на виц.

Последиците за левицата са като кошмар – БСП се завърна безславно в парламента, отказа се от големите приказки за предсрочни избори, а допълнителният нокаут с намаляването на субсидията на 1 лев беше финалната тухла по главата, след която вече ни остава единствено да грохнем на пода и да се надяваме, че ударът не е фатален.

Точно заради това Нинова не можа да изклинчи в обичайна интрига, не намери начини да се скатае в окопа и обяви пред пленума на БСП, че подава оставка.

Това не беше премислен жест на поемането на отговорност, а емоционален рекет към публиката!

Нинова за нито една секунда не е имала за цел да се оттегля или да понесе вината за загубата!!!

Оставката беше обходна маневра, за да заобиколи последиците и последствията и пак да се натресе на БСП като тропически ураган.

Само че точно тук мелодраматичната сценка жестоко зацикли.

Защото оставката е окончателен акт!!!

Тя не е като поръчка в ресторант, от която може да се откажеш без да си я платил. А след нея по устав следва дълга и тревожна процедура по пряк избор на лидер, която носи след себе си юридическа неизвестност и много въпроси без отговор.

Планът изначално беше простичък – Нинова си подава оставката, а след това я избират отново и тя остава на поста докато свят светува, недосегаема за критики и политическо реформаторство.

Само че точно тогава й светна червената лампа, или по-скоро й светнаха червената лампа, че прекият избор може да я забърка в отвратителна каша от проблеми. Лидерката, която отиваше към такива избори, изобщо не съобрази, че всеки член на партията може да обжалва този вот в съда, а недоволни и гневни има достатъчно много.

И най-важното – това обжалване нямаше да е пристъп на злоба или отмъстителност, а реално и тревожно желание БСП да не гази собствените си правила, да не убива здравия си разум и да пощади малкото си останали мозъчни клетки.

И заради това призраците на миналото бяха събудени.

От няколко дни насам в пощата си получавам цяла сюрия от писма на различни партийни организации, които призовават Нинова да оттегли своята оставка. Това са текстове пълни със сополи и хленчове в стил: „Корнелия, на кого ни оставяш!?“. Поредица от надъхани партийчета, очевидно добре мотивирани, са се потили върху десетки есета в подкрепа на председателката, напомнящи най-ефектните мигове от култа към личността.

Нито едно от тези писма, гарантирам ви, не е продукт на свободна воля или идейна загриженост. Това е директива, спусната от централата, политическа заповед, която да даде на Нинова терен за действие.

Въпреки че природата не познава такова нещо като „оттегляне на оставка“! Това е юридически абсурд!

Оставката се подава и толкова!!!

Това не е игра на „тука има – тука няма“. А и в крайна сметка нали точно тази оставка ни беше давана като пример за морално действие, за осъзната отговорност. Самата Нинова няколко пъти се отплесна да се хвали как тя не постъпвала като предишните председатели, а за нея отговорност се носела в първо лице единствено число.

Тогава кой, ама наистина кой мотивира структурите на партията да раждат тези любовни творения?

Нали оставката я отличаваше от останалите?

Картината, която описвам, е смешна, но всъщност, ако се замислим, зловещото чувство надделява.

Лидерката се е вкопчила в поста си като удавник, а това обрича БСП на постоянна криза, защото недоволството срещу нея е очевидно и се разраства като горски пожар.

С отказа да се оттегли, да поеме реална отговорност, да признае грешките, Нинова реално разделя партията, превръща я в бойно поле и касапница, а това още отсега предпоставя загубата на местните избори.

Заради всичко това любовните писма звучат смешно и страшно. Защото БСП пак се връща в състоянието, в което отново и отново избира загубата вместо лечението.

Няма незаменими лидери!

Няма вечни председатели!

Няма и вечно заложничество!

Защото Нинова не е осъзнала най-важното – същите хора, които днес я славословят, утре ще режат костите й една по една, когато упойката отмине и реалността озъбено лъсне.

Правили са го преди!

Ще го повторят с наслаждение!