/Поглед.инфо/ Много неща бяха казани за извънредното положение, карантината, социално-икономическите мерки, ограниченията, недоволството на хората, техният страх, здравната система и бъдещето на тази държава. Безумно ще е да се опитаме в един кратък текст да обобщим такава батална картина, а и няма нужда.
Заради това днес ще се опитам да разсъждавам за разликите в рамките на левицата в България и на двата подхода, които бяха ясно очертани по време на кризата.
Първият подход е на Корнелия Нинова!
Всъщност не знам дали да го наречем "подход". Думата "подход" изисква логическа последователност, ясен план, някаква амбиция и поне минимален поглед към бъдещето. Не ме разбирайте - липсата на тези качества прави Корнелия Нинова удобен опозиционен политик за управляващите/каквото и да значи това/ във всякакви условия. Тя успя да узурпира БСП, да я овладее, успя да нарита хората, които я избраха, да тръгне на кръстоносен поход срещу тези, които бяха зад гърба й през цялото време. В България по всяко друго време е прекрасно да си без идеи и визия, защото си удобен на статуквото, понеже цялата пара отива в свирката, а не в реални действия. Липсата на тези качества те прави медийно интересен, защото създаваш заглавия без да се интересуваш от тяхното осъществяване.
Проблемът на Нинова е, че коронвирусът изненада всички, а по време на такава криза хората променят обичайното си светоусещане. Те искат да видят някой с план за действия, някой уверен, някой, който да им начертае визия отвъд кризата и проблемите.
И не, не казвам, че Борисов е такъв! Борисов няма грам идеи, а икономическата му програма е пълна катастрофа, както ще усетим всичко наесен. Но на фона на Нинова, дори той успява да изглежда като човек с поглед в бъдещето!
А това вече е диагноза!
В окото на бурята БСП не успя да произведе стабилно послание и идеи!
БСП се сви и практически изчезна от сцената!
И това не се дължи само на медийния диктат на ГЕРБ, но и на факта, че левицата до последно не успя да се ориентира в голямата игра и криза.
Просто торнадото "Нинова" не вирее в условия на криза!!!
Заради това точно в разгара на извънредното положение тя си измисли преследването на вътрешнопартийни врагове. Тя се вторачи за пореден път в лидера на пловдивските социалисти Георги Гергов само за това, че той изказа личното си мнение пред една телевизия за кризата и посочи дори някои правилни стъпки, които правителството предприе.
И тъй като Корнелия не търпи подобни лични инициативи, и понеже и предстои всепартиен общ избор за председател на партията /да не дава Господ!?/, а пловдивската организация определено не я подкрепя, тя се възползва от ситуацията и изригна с огън и жупел срещу Гергов, че трябвало да си затвори устата и дори го заплаши с изключване от партията.
Подобни селски вечеринки не си е позволявал дори Тодор Живков в „страшните“ тоталитарни времена. И то не срещу кого да е, а срещу председателя на втората по големина областна партийна организация в страната и човек, с чиите гласове тя беше „избрана“ на конгреса преди четири години за председател.
Това ясно и отчетливо говори какъв „демократичен“ тип ръководител е и колко е „принципна“ и „последователна“.
Но какво да се прави – това е Корнелия Нинова!
Нима вече не я опознахте достатъчно за четири години!?
Това беше нейният начин – чрез измислени вътрешно-партийни битки да стъпи на позната територия, защото тя може да вирее само в такава среда.
Иначе щеше да бъде напълно занулена. Заедно с БСП!
Щях да се огранича само с тази диагноза, ако преди няколко дни не ми беше попаднало едно участие на Сергей Станишев в Нова телевизия. Именно там се видя вторият подход, отчетливият поглед на един вече зрял политик с европейски поглед върху процесите, който особено констрастира с нищото на Нинова.
Станишев не се поколеба да оцени медицинските мерки като успешни. И това не е клякане на ГEРБ, а просто качествено осмисляне на реалността.
В началото хората бяха изплашени и тези мерки бяха необходими, за да свалят напрежението, да успокоят обществото и да предотвратят по-нататъшното разпространение на болестта.
След това, без да изпада в излишна конфронтационност, Станишев предупреди, че заради доста обтекаемите икономически мерки има голяма опасност социалното разслоение да стане все по-голямо и много българи буквално да изпаднат зад борда. Заради това той поиска социално-икономически щаб, който да обсъжда всички мерки.
Ето това трябваше да направи БСП от самото начало!
Вместо да се дърля за медицинските мерки, да повтаря за необходимостта от различен щаб, от орган, който да прецизира социално-икономическите мерки.
Това е държавнически подход, който не е безцелно опозиционен, но е достатъчно конкретен, за да стане ясно, че това, което правителството прави, е крайно недостатъчно.
В ситуация на такъв голям проблем е необходимо да се търси диалог, защото през него дори опозицията може да получи шанс да реализира своите идеи в полза на хората.
Другият подход е път към никъде! Път към пропастта!
Единият подход ти дава живот и перспектива, другият води до буквалното убийство на БСП!
Всъщност през думите на Станишев днес можем да видим какво загуби БСП.
Загуби поведението си на партия!
Загуби смисъл в своите действия!
Загуби ясния подход, градивната критика и възможността реално да реагира на кризи!
Вероятно заради това и Станишев беше сатанизиран, разпънат, разкъсан, разкостен и постоянно атакуван.
Той е знак за времето, когато БСП все още имаше съвест и амбиции за нещо повече от участията в сутрешен блок!
Това са двата подхода, които имаме днес!!!
Мисля, че разликата между тях е очевидна и болезнено ясна.
Проблемът е, че днес сме хванати в капан и не е ясно кога ще излезем от него...
