Румен Петков

В БСП има опасност за пореден път кухите думи да заглушат кипящата жизненост на идеите

/Поглед.инфо/ Напоследък ми се случи да срещам грозни нападки срещу сайта Поглед.инфо. Сайтът бил станал бухалка за неудобните на "Позитано", тормозел и гърчел бедната и нещастна опозиция, както разбрах от отделни писъци във Фейсбук. И понеже знам, че предконгресно този вопъл ще се засилва, искам да кажа няколко неща.

Румен Петков 6742 прочитания
В БСП има опасност за пореден път кухите думи да заглушат кипящата жизненост на идеите

/Поглед.инфо/ Напоследък ми се случи да срещам грозни нападки срещу сайта Поглед.инфо. Сайтът бил станал бухалка за неудобните на "Позитано", тормозел и гърчел бедната и нещастна опозиция, както разбрах от отделни писъци във Фейсбук. И понеже знам, че предконгресно този вопъл ще се засилва, искам да кажа няколко неща.

Първо - Поглед.инфо е сайт за остра политическа публицистика и казване на истините на висок глас.

На някого нашите истини може да не му харесват.

Може да не издържа да ги слуша.

Може да се дразни, че в този свят съществува различно мнение.

Но това не може да е причина да твърди, че Поглед.инфо е бухалка.

Поглед.инфо може да прилича на бухалка единствено в очите на тези, които са отвикнали на демокрация. Които с години тъпкаха различното мнение, за да потъват в блатото на своето самодоволство.

Поглед.инфо е независим политически сайт, който всеки ден отново и отново се бори за доверието на читателите си и те се увеличават. Заради това няма да приема обвинения от хора, които зорлем превърнаха БСП в партия, която да губи избори.

Второ - върнете се назад в моите текстове. Никога, ама никога не съм си позволил нито една лична нападка в тях (може би само Ангел Найденов е изключение, но който може да мине покрай натовец и да не го перне зад ушите, значи е по-силен и добър човек от мен). Написал съм, доколкото мога, своите позиции, но винаги, абсолютно винаги съм се придържал в рамките на политическата дискусия. Просто някои хора май отвикнаха да водят спор. Те така бяха свикнали да налагат силово идеите си, да тъпчат дисидентите, че сега, когато трябва да защитават възгледите си в една плуралистична среда, просто издишат. И заради това идват писъците за "лични нападки".

Има хора, които използват това клише като начин да не участват в дебат.

Защото нямат какво да кажат.

Защото никога не са имали какво да кажат.

Много е лесно да се правиш на обиден, да пускаш прикрити псувни във Фейсбук и да се упражняваш на гърба на Поглед.инфо.

Никога не съм отказал да пусна смислена статия на човек с позиции. На сайта са се появявали дори и текстове на хора от десницата. Но нито един от тези, които твърдят, че Поглед.инфо е бухалка, не ми е предложил насрещен текст, в който да опровергае моите критики. Защото във Фейсбук е по-лесно да обиждаш на лична основа и да заместваш липсата на визия с неясна обида.

Започнах с този дълъг увод, защото ще посветя този текст на политическа критика.

Не искам да слушам след това хленчове как съм стоварвал бухалки върху гръбнака на някого.

Политиката е битка, а не пансион за джентълмени с изнежени ръце!!!

Като делегат на градската конференция на БСП в София с голям интерес чаках, за да видя какъв анализ на положението ще ни поднесе лидерът на столичните социалисти и мой приятел Калоян Паргов. Неговото име все повече се върти из медиите като младата звезда на партията, като новата надежда на левицата, а това задължава.

Уви, това, което чух, беше толкова далече от моите очаквания, че повече просто не може да бъде.

Вместо анализ, чух оплаквания от националното ръководство.

Вместо поемане на отговорност - хлъзгаво измъкване между капките.

Вместо нови идеи - мантрите, че БСП трябва да поеме по пътя към властта.

Но всичко по реда си.

Младият лидер на столичните социалисти на няколко места в своя доклад показа, че е много раздразнен от вътрешния идеен дебат в БСП. "Започнахме да се делим на крила и опашки, да се сочим с пръст и да се обозначаваме като тесни и широки социалисти, както е било в началото на миналия век", обобщи критиката си Паргов и веднага изсъска, че с псевдолява реторика БСП няма да помръдне от своето място.

Интересно!?

Както се казва - език мой, враг мой.

Никой никога не е делил БСП на тесни и широки социалисти.

Това е умишлено изкривяване на опита за изчистване на идейната идентичност на партията, за да може една групичка, която в голямата си част дори не може да посочи през коя година е създадена левицата, да се оплаква, че левият курс всъщност е зле прикрито левосектантство.

Ако Калоян Паргов не е разбрал, нека да обясня.

Проблемът дойде от това, че от 2006 година насам БСП не е печелила избори. Ама по никакъв начин.

БСП катастрофира политически, защото като всеядно чудовище се опита да бъде едновременно лява, дясна, либерална, социална, кариеристична и прагматична.

И това доведе до корабокрушението.

БСП дотолкова изгуби идейните си основи, че прати Кристиан Вигенин в Киев да легитимира хунтата, а Ангел Найденов трепереше от страст като даваше интервюта каква заплаха е Русия за България.

Хората не простиха на БСП това пропадане. Защото с всичките действия на тези, които днес се припознават в литературния образ на широките социалисти, левицата затъваше в блатото все повече и повече.

Тоест изчистването на идейната идентичност днес не е някакво действие, което цели да разваля вътрешния комфорт на др. Паргов, а да се опита да върне левицата по пътя на победата.

Да, проблемите са толкова големи, че връщането на този път няма как да мине без жертви. Има хора в БСП, които сега се представят за «спасители» на партията, и които и най-хард левите симпатизанти, когато ги видят по телевизията, започват да си мечтая за огнепръскачка. Защото тези хора станаха символ на предателството на идеите, на заиграването с външни на БСП сили.

Много е лесно днес да прехвърляш проблема от болната глава на здравата.

Не левият курс е виновен за проблемите на партията, а фактът, че този ляв курс драматично се забави във времето.

Др. Паргов обаче не се съобразява с това. Той твърди, че иска битка. И заради това смята, че хората разсъждавали така: "Що за водачи са тези от БСП, след като вече близо две години дават ляв мигач и все не могат да вземат завоя? Не водят политическа битка с управлението на ГЕРБ, а се разправят помежду си на тема кой е по-ляв, най-ляв".

Отново греда!

За това кой води политическа битка с ГЕРБ има един-единствен показател. И той се нарича "отказ от коалиция".

БСП е единствената партия, която отказа този сатанински дар.

Направи го официално и твърдо.

И така, разбира се, разби сърцата на знайни и незнайни кариеристи, които вече слюноотделяха и се виждаха я зам.-министри, я шефове на агенции.

И точно тук е подлият момент!?

Как да се бориш с ГЕРБ, когато в левите редици има хора, които само чакат да се саморазправят с левия курс, за да могат да сключат коалиционно споразумение с ГЕРБ!?

Самият Паргов не е изключен от кръга на заподозрените. Иначе как да си обясним телевизионните му турнета, в които мелодраматично обясняваше как следващият лидер трябва да обещае да вкара БСП в управлението!?

Така ли, приятелю мой!?

Значи не е важно какви идеи ще реализираме, не е важно каква идентичност ще имаме, важни са управленските кабинети!?

Толкова е прозрачно, че чак е тъжно и жалко!!!

След тези интересни тези в доклада на конференцията се успокоих, дори притворих очи леко, за да се спася от скуката, но малко след това ораторът ме събуди с тържествения си извод, че БСП трябва "да очертае пред партията именно линия на действието, на рационалната и прагматична политика, да ни извади от вцепенението и безплодното празноговорене и да ни върне на терена на действителния обществен ред".

Ахаа, още един прагматик се излюпи в БСП!?

Напоследък те (прагматиците) почнаха много да се размножават в левицата. Няколко дни преди Калоян Паргов, Кирил Добрев, например, пред един сайт обяви, че е готов да размени всички идеи на БСП срещу прагматизъм.

В лицето на столичния лидер видях виден последовател на подобна теза.

И тогава установих една политическа теорема, която ще ви представя под името Закон на Петков: "Когато един човек няма никакви идеи, той веднага се представя за прагматик".

Прагматизът е лъскавата опаковка на идеята, че политиката само пречи на бизнес-социалистите да мислят не за хората, а за истинската си любов - банковите си сметки!

"Рационална" и "прагматична" политика са именно фразите, които карат стомасите на избирателите ни да се обръщат от гадене.

Защото с прагматизъм го докарахме единствено до...Делян Пеевски.

На БСП е необходима идейна политика, защото само тя може да гарантира защитата на интересите на избирателите.

Изобщо, когато някой ви заговори за прагматизъм, а междувременно девестотин пъти е обявил, че идеята за лява политика го дразни, направо му покажете адреса на най-близкия квартален клуб на ГЕРБ!!!

Харесаха ми и оправданията на Паргов за лошите резултати в София. Според неговия анализ той е невинен като младенец, защото събитията в столицата имали национален контекст.

И заради това вината е на Миков!

Как няма да е в него!?

Ето какво казва Паргов: "Ето защо искам да направя извода, че без промяна в политиката на партията на национално равнище, БСП в София не може да набере собствена сила. В столицата винаги силата или слабостта на партията като цяло намира пряко отражение".

Интересно. Винаги съм смятал, че когато сложиш такъв извод в доклада си, следващата ти стъпка ще трябва да е да предложиш закриване на лидерския пост в София.

Тук имаме описание на един политически фалит. Щом БСП в София е в такава пряка зависимост от националното ръководство, давайте лидерът на БСП да се води софийски лидер и направо да решава проблема!?

Само че Паргов прехвърля проблема на националното ръководство, а междувременно кандидатства за лидер.

Само вижте колко е хубаво. Изборите в София били загубени не заради грешки на столичната ортанизация, а заради националното ръководство.

Софийският лидер жив да го ожалиш.

Толкова е миниатюрен, че някакво си там "Позитано" постоянно го препъва в неговия поход към победата.

За какво ни е тогава софийска организация изобщо!?

Представяте ли си в Перник да направят такава констатация - ние нямаме никаква грешка, ама понеже хората не харесват националното ръководство, ние загубихме.

Това е имитационен анализ!

Димна завеса!

Пушек, който трябва да скрие истината, че зад всичката тази словесност една групичка в левицата като илюзионисти се опитва да пробута на левия електорат идеята, че БСП, АБВ и който друг ренегат се сетиш, трябва да се завърнат при нас, всички да прегърнем заедно и да излъчим някакъв митичен кандидат за президент, който ще ни обедини радостно и ще ни посочи пътя към светлото бизнес-бъдеще на социализма, където само банковата сметка ще е гаранция за автентична левичарщина...

В БСП има една голяма опасност. За пореден път кухите думи да заглушат кипящата жизненост на идеите.

БСП не е поела пътя към гробищата, а точно обратното - тя се измъква от земята на сенчестата политика и се опитва да се върне обратно при своите избиратели, да ги открие, да им се извини за грешките и да им предложи кауза, която е по-голяма от всеки човешки живот - завръщането на социалната държава и справяне с всички тъпотии, наследени от прехода.

Но това няма как да се случи, докато някакви дежурни хора, докато случайни туристи в левицата се опитват да ни върнат обратно в блатото.

На тях не им пука за победата.

Те искат просто да командват!

И е лесно да бъдат различени.

По речника ще ги познаете!

И по оправданията!

Още от Румен Петков

Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война
Румен Петков

Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война

/Поглед.инфо/ Западът може да доставя оръжие, но кой ще осигури електричеството за заводите, транспорта до фронта и ремонта на бойната техника? Разширяването на руските удари поставя Украйна пред изпитание, което военната помощ сама не решава. Москва вероятно търси едновременно изтощаване на икономическия тил, натиск преди зимата и предимство при бъдещи преговори. Киев трябва да възстановява под огън, а неговите съюзници — да покриват растящата цена. Анализ на д-р Румен Петков за стратегическия разчет зад ударите и опасната разлика между разрушаването на инфраструктурата и сломяването на политическата воля.

10.10.2026 21:45
Преходът от свобода към допустимост
Румен Петков

Преходът от свобода към допустимост

/Поглед.инфо/ Свободата вече не е необходимо да бъде забранявана със закон. Достатъчно е използването ѝ постепенно да стане твърде скъпо. Можеш да говориш, но рискуваш репутацията си. Можеш да не се съгласиш, но рискуваш професионалното си положение. Можеш да зададеш неудобния въпрос, но трябва да си готов да бъдеш обявен за „неприемлив“. Пред очите ни се променя самата логика на свободното общество. Границата вече не минава само между позволено и забранено, а между приемливо и неприемливо, правилно и неправилно, одобрено и подозрително. В този анализ става въпрос за една тиха трансформация, при която човекът запазва правата си, но постепенно започва сам да ограничава тяхното използване. Може ли свободата да изчезне, без някой официално да я забрани?

10.08.2026 09:50
Краят на общността: защо съвременният човек остава все по-самотен
Румен Петков

Краят на общността: защо съвременният човек остава все по-самотен

/Поглед.инфо/ Самотата вече не е просто лична драма. Тя се превръща в състояние на цели общества, които имат всички средства за връзка, но все по-малко истинско общуване. Човекът беше насърчен да бъде независим, конкурентен, мобилен и успешен, но някъде по този път започна да губи естествените си общности. Семейството, кварталът, професионалната среда, приятелският кръг, местата за спонтанна среща и доверие отслабнаха. Остана индивидът – свободен на думи, но все по-често сам в собствения си живот.

09.07.2026 07:25
От братство към историческа война: какво всъщност се случва между Полша и Украйна
Румен Петков

От братство към историческа война: какво всъщност се случва между Полша и Украйна

/Поглед.инфо/ Полша беше най-твърдият политически и военен съюзник на Украйна в Европа. Днес обаче историческите спорове за Волин, икономическите конфликти около зърното и транспорта, както и бъдещото членство на Киев в ЕС постепенно променят отношенията между двете държави. Какво стои зад т.нар. „полско-украинска свара“ и защо този спор вече надхвърля двустранните отношения?

29.06.2026 10:56

Още от други автори

В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07
Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"
Панко Анчев

Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"

/Поглед.инфо/ За достойнствата на една литературна награда, колкото и авторитетна и престижна да е с големите писатели, на които е била присъждана, следва да се съди и преценява по провалите, които е допускала. Защото именно провалите доказват, че човешката награда никога не може да бъде истинска и безспорна оценка и отличие, защото е човешка, а човек винаги допуска грешки. Погрешно е едно такова дело да бъде абсолютизирано и приемано единодушно като безспорно и безгрешно. Колкото по-малко са провалите, толкова по-значима е наградата. Макар че провалите трябва да се оглеждат внимателно и да се анализират причините, поради които са допускани, заедно аргументите и похвалите, с които са съпровождани решенията.

12.10.2026 07:25
Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив
Нако Стефанов

Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив

/Поглед.инфо/ В суровите аналитични контури на представения „Манифест за социо-демографско възраждане на България“ се разкрива драматичната диагноза на една нация, изправена пред екзистенциален праг. Преминала от системна криза към дълбока демографска катастрофа, страната е блокирана от векторна бедност, социална несигурност и разпад на ценностите. Манифестът не просто констатира негативната каскадна динамика, но и чертае цялостна позитивна алтернатива – от незабавни финансови и данъчни облекчения за младите семейства до пълна смяна на неолиберачния модел и нов цивилизационен курс.

08.10.2026 08:27