В една от сутрешните телепрограми, обсъждайки популярната отскоро тема за цените и борбата за тяхното регулиране, бе включен репортаж с производител на зеленчуци. На вид човекът изглеждаше, че не за първа година се занимава с производство на зеленчуци, както се казва, обръгнал е в този вид изконно български бизнес. Попитаха го за новата реколта краставици и домати и на какви цени ще ги пусне. Той на момента заяви, че цените му ще бъдат много по-ниски от сегашните. За краставиците конкретно посочи цена от 70 цента за килограм, за доматите се поколеба и каза че може и до 1 евро да стигнат. На журналиста явно му хрумна да го попита, на каква цена миналата година по това време е продавал краставиците. Човекът почти автоматично и с готовност отговори – на 70 стотинки килото. Журналистът леко се позачуди и заключи: „Че то какво излиза - цената е еднаква, само дето е била в лева, а сега е в евро. Човекът съвсем спокойно му отговори, че няма нищо чудно, нали навсякъде е така.
Малко преди предаването лично се убедих в повсеместността на тази „тенденция“. Купих дърва. Предварително се информирах за цената. „А, същата е като миналата година…“, рече продавачът. Споменах му, че тогава купих същите дърва за 75 лева кубика. „Да, бе, отговори ми, и сега е също толкова, но в евро“. Едва ли би трябвало вече да обръщаме толкова внимание на това, което всички виждаме наоколо. Колкото и да ни лъжеха, знаехме си го още когато влязохме в еврозоната. И все пак, чак пък така адекватно да се увеличават цените, никой не е предполагал. Всеки си мислеше тайничко, че ще ги вдигат постепенно и с по малко, за да се „адаптираме“ към клуба на богатите. Един подхвърли, че всичко би могло да стане добре, ако заплатите и пенсиите по същия начин се преобърнат в евро като краставиците. Но не се получи и едва ли ще стане.
Като гледаме високо оборотната шумотевица, която се вдига около стъпките на правителството бързо да решат проблема със цените, като наблюдаваме как скрупульозно и агресивно се навлиза в законодателството и се залага на увеличаването на глоби и санкции, би помислил човек, че на другия ден ще се събудим с нови цени. Добрите намерения на правителството в момента могат и да печелят нашите адмирации, но съществената част от процедурата е резултатът, който би трябвало да се види в близко време. И тук е „зарит“ проблемът за цената, която би платила това правителство, ако не успее, ако се окаже че е попаднало и то в клещите на тази дълбока олигархична схема, в която, както се оказва, участват всички. Опитваха се от доста време да настройват производители срещу посредници, посредници срещу веригите, веригите срещу консуматорите с техните прекомерни изисквания, без да се съобразяват с европейското ниво на цените. А се вижда и то ясно, че те всичките са вътре в далаверата. След като човекът от репортажа дава краставиците за 70 цента, а не на 70 стотинки, какво трябва да очакваме от посредника друго, освен и той да сложи 100% върху услугата си или да се надяваме на веригите, че те от сиромахомилско настроение ще продават два пъти по-евтино. Най-накрая потърпевшите ще сме пак ние, последните във веригата, дето от не май къде ще сме принудени да се храним независимо от това, как ни го предлагат.
Точно цените като нищо могат да се окажат препъни камък на всичките добри намерения на новото ни правителство, което с толкова надежди го очаквахме. Олигархичната ядка в целия процес е толкова надълбоко влязла в на пазара, че каквито и санкции да правиш, каквито и закони да приемаш, както и да ги прилагаш, ще му се намери начина с какви ли не финтове да си вземат печалбата и то от нашия джоб. Това е принципът на нашия европазар. Инак няма да има пазар, инак ше има държавно регулирано стопанство, както е там, където се вее едно червено знаме с пет жълти звезди. Ние обаче сме от другия вид общества и ще си носим бремето.
Въпросът не е само в цените, а в цената. Защото би могло да се попадне в капана на една доста кошмарна за амбициите на нашия министър-председател ситуация - народът след време да каже, и тия са като ония. Само с това изречение ще се сложи дамгата на това правителство без никаква възможност тя да бъде махната или изтрита. Действията в другите направления, свързани с поръчките, с правната система, с административното устройство, с проектите, с отбраната и сигурността, всичките те са неща, които имат кабинетен характер. Те подлежат на нормативно и административно управление и могат да се реализират с бърз резултат от прилагането на съответните приети мерки. Когато обаче става въпрос за цените на хляба, за цените на услугите, за цената на нашия насъщен, скромен и нормален живот, без претенции за благоденствие и за свръхдоходи, в каквото ни обвиняват постоянно - нали искат и пенсиите да замразят - , когато става въпрос именно за тези неща и не се види резултат, тогава трябва да е ясно, че ще плати цена и това е цената на доверието.
Излизането от ситуацията иска не лечение, а хирургическа намеса. Важното е да не се върви кърпешки дупките на продънената ни държава и прокъсаното управленско наследство. Нали Радев обяви, че се почва отначало. Това важи преди всичко и за цените – да се тръгне от нулево положение и на чисто, да се намери справедливия баланс между цени и доходи, реално и адекватно анализирайки бедата, която ни споходи в месеците след приемането на еврото. Без да се впечатляват от омайните „експертни“ анализи как сме забогатяли, колко са ни завишени заплатите и пенсиите и какви прекрасни евроцени са ни споходили. Другото е лесно – просто се влиза в един магазин, или се отива на един пазар и там, ако има човек очи и уши, всичко ще си изясни. Иначе може да се получи нещо като номенклатурна бангаранга. А най-накрая ще се плати и цената.
