/Поглед.инфо/ От трети ноември насам ми е особено забавно да гледам измъчените опити за приповдигнатост на Корнелия Нинова и нейните трубадури, които успяха да обявят второто си място на местните избори за нечуван и почти световен успех. Умението да гледаш на света през розови очила е ценно в литературата, но в политиката е абсолютно самоубийствено. Особено за страничните наблюдатели твърденията за някакъв голям пробив и фундаментално разтърсване на управлението звучат доста комично.

Не ме разбирайте погрешно.

Пробивите в четири областни центъра са достойни за уважение – няма как да подминем пробивите в Русе, Перник, Благоевград, Разград и София с лека ръка. Кандидатите там се бориха като лъвове и заслужават само поздравления за смислените си кампании и усилия. Не можем да подминем и Троян, Созопол, Самоков, Гоце Делчев и други градове, където кандидатите на левицата показаха достойнство и качества.

И целта на трезвия анализ не е да пренебрегваме техния успех или да го омаловажаваме. В края на краищата, макар и кметски, това са национални избори, а целта на левицата не може да се изчерпва с утвърждаването в отделни региони.

Интересува ни цялостната картина, защото тя и само тя ни дава верен ориентир за „успеха“ на БСП под ръководството на Корнелия Нинова.

Когато партията цялостно се разкапва организационно, пробивите, където ги има, само по-ясно показват картината на проблема, а и на провала! И съм убеден, че ръководството на партията от самото начало е знаело, че диагнозата след вота ще е безрадостна, мрачна и тъжна.

Доказателство за това намираме именно в поставената цел. БСП за първи път не си постави като основна задача победа на изборите, а се задоволи със скромното „удвояване на резултатите“, което можем да намерим и под друго кодово название – „подобряване на резултатите в сравнение с 2015 година“!

Още оттук можем да започнем с хладния анализ.

Това не е цел.

Това е признание за пълен политически фалит!

В политиката е важно първото място! Само то осигурява възможност за реализиране на политически идеи и стратегии. Второто място остава единствено за статистиката.

Заради това дайте да зарежем напудрената телевизионна стилистика и да видим истинското положение. Както ви казах, ще оставим настрани успехите, защото ще кажем няколко думи за тях накрая.

След местни избори 2019 година БСП излиза с доста трагични резултати!

Партията няма спечелена нито една община в цели 7 области!

В още толкова имаме само по една победа!

Кой може да нарече това растеж и успех!?

Само човек с блокирал мозък.

И причината за провала не е единствено в невероятния натиск от страна на властта и нечуваното досега титанично купуване на ромски и други гласове.

Истината е, че ръководството на БСП нямаше никаква идея какво да прави на тези избори!

Кампанията беше проведена проформа, основната цел на вота не беше победата, а само това Корнелия Нинова да има причини да не подава оставка след като мъглата от политическата битка се разсее.

Кампанията така и не роди мощно национално послание, което да покаже левицата като основна алтернатива на отвратителното управление на ГЕРБ. Тя беше регионализирана, дори маргинализирана и се сведе до това Нинова да се снима с отделните кандидати и да пуска фотосите във фейсбук.

На идейно ниво БСП не предложи нищо ново, смислено, свежо, дори нищо социално! Голите приказки за промяна, без да бъдат уплътнени с автентични леви идеи, звучаха безцелно, а на моменти и безсмислено.Хората отдавна не вярват на уверения или красиви думи – те искат да видят реална програма за действия!

Резултатът е отражение на тази безплодност.

БСП повишава броя на съветниците си в страната само със 76!

Капка в морето!

И вдига броя на подадените за нея бюлетини с малко над 43 хиляди, от които около 41 000 са в София и Русе!!!

Честно, нима това може да се нарече повод за ентусиазъм!?

Изводът трябва да е безпощаден!

На местните избори БСП не показва никакво мърдане в сравнение с 2015 година!!!

Партията е замръзнала, напук на постоянните приказка за промяна и обновление!

Значи нещо в тези декларации е фалшиво и измамно.

Тупането в гърдите е прибързано и смешно.

Има една малка разлика – през 2015 година БСП беше в много тежка кондиция след управлението на Орешарски, многобройните скандали, противоречията и кошмарното завръщане на ГЕРБ на власт.

А сега би трябвало да е различно!?

Нали от 2016 година живеем в патетиката на Нинова, че партията се съживява, развива, върви нагоре и просперира!?

Местните избори ни доказват, че това е политическа лъжа!

БСП не помръдва!

Хвърлят ни няколко вкусни залъка, за да прикрият факта, че там, където БСП в страната губи, тя губи наистина с много!

Тенденцията е толкова масова, че можем да я обобщим. В две трети от общините в България левицата се движи на нива от 11 до 19 процента! Това захвърля на боклука всичките телевизионни изцепки, всички красиви приказки, че сме алтернатива и че сме в състояние на постоянен възход!

Време е да свалим розовите очила!

Корнелия Нинова като лидер до момента може да се каже, че е спечелила само едни избори – президентските, през все по-отдалечаващата се 2016 година, подкрепяйки Румен Радев.

Оттогава досега имаме регистрирани три загуби!

Уверенията, че партията показвала постоянен възход едва ли топлят някого!?

Тъжната истина е, че БСП наистина се превръща в регионална формация и в партия с второстепенно значение. Не правя този извод самодоволно. Напротив – боли ме, че трябва да говоря така, но в ситуация на катастрофа е пълна глупост да се самозалъгваме, защото това няма да ни донесе абсолютно нищо.

Какви са причините за неуспеха?

Според мен ключът към този отговор се крие в стила на лидерството на Корнелия Нинова.

Под нейно ръководство левицата беше морално смазана и идейно разнищена!

БСП днес е партия, която е неспособна да води идеен дебат, защото цялата й дейност се е концентрирала в производството на медийни балони!

Властта се превърна в самоцел!

Нинова не предлага идейна алтернатива, а се опитва да продаде на публиката своя алчен стремеж към власт!

При ГЕРБ този трик минава. Те са всеядна организация с едноклетъчно ръководство. БСП обаче е особен организъм. Хората, които искат промяна, едва ли жадуват да получат Бойко Борисов в пола. Те искат да видят конкретни идеи и ярка демократизация.

Могат ли да открият това в БСП?

Разбира се, че не!

За да запуши този идеен дефицит, Нинова започна да превръща левицата в лидерска партия, в параполицейска организация!

Всички несъгласни са изправени до стената!

Газят се уставни норми!

Опозицията е системно разгромявана и опозорявана медийно!

В тази атака са включени центрове, епицентрове и послушни социолози. Атаката срещу конкретни местни организации пък вкара и политическия терор в арсенала на лидерката! Когато няма аргументи, тя просто праща своите политически екзекутори и унищожава труда на цели местни структури. Това обаче се вижда от всички.

БСП, която се е самообявила за пазител на демокрацията, днес все по-активно умъртвява демокрацията в самата себе си. Заради това политическите усилия на изборите са безплодни.

БСП така жадуваше за власт, че избра безпринципните коалиции пред идейните съюзи!

Това е стилът „Нинова“ – брутален политически ботуш, който обаче работи само във вътрешнопартиен план!

Навън, в истинския свят това омаломощава БСП и я прави стратегически неспособна за качествен резултат на избори.

Ето защо нека сега да обърнем поглед към големите пробиви на БСП. И веднага ще видим, че резултатите не се дължат на лидерката, колкото й тя да се опитва да си припише техния успех. Всеки успех е специфичен, но наличието му още повече доказва провала на централното ръководство.

В Русе БСП не разедини левицата, а потърси голямо обединение.

В София социалистите не се затвориха в себе си, а предложиха платформа за максимално обединение на всички несъгласни и недоволни. Резултатите веднага бяха налице – в столицата БСП наистина удвои своите съветници и беше на 4 процента от победа в кметските избори. Партията спечели в „Младост“ и „Изгрев“, защото предложи демократична платформа, изпъстрена с истинска социална алтернатива, а не напарфюмирани общи приказки.

И вместо да носи Калоян Паргов – лидер на столичните социалисти на ръце, централното ръководство се опита да го обезглави!

Това е друга част от дефектите на Нинова. Тя изобщо не може да търпи някого да прояви собствени качества и да пробие. Всички, които се отличават, биват смазани!

Навсякъде по света при такива резултати ръководствата на партии се оттеглят в пенсия и пишат оставки! Само у нас се наслаждаваме на екзотиката да представяме поражението като победа, проблемите като възход и разединението като пробив. Пред БСП във варианта „Нинова“ вече дори стои въпросът може ли да се нарече лява партия, защото това не си личи по абсолютно нищо!?

И това е моят тъжен извод от преминалите избори.

БСП е замръзнала, а Нинова се гордее с това!

Ляв консерватизъм, какво да го правиш.

***Може да споделите статията на стената си във Фейсбук и сред приятели.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели