/Поглед.инфо/ Военните конфликти се редят един след друг, формирайки ситуация, която надали някой е очаквал преди десет години, когато противоречията между геополитическите фактори бяха видими, но не толкова изострени. Ясно е, че в тази голяма шахматна дъска страни като Украйна, Израел и Палестина са само пионки на наистина големите играчи. Вярва ли някой, че Зеленски щеше да отхвърли преговорите с Русия март 2022 година, ако нямаше Вашингтон и Лондон зад гърба си? А вярваме ли сега, че и Хамас, и Израел щяха да действат без да имат "гръб" един срещу друг?
Очевидно се създава един повсевместен глобален хаос, който може да има само един източник - суперсилата САЩ, които все още имат капацитета да създават проблеми на няколко места едновременно. Украинският конфликт е повече или по-малко ясен. Руснаците, притиснати до стената, изявиха своите претенции за гаранции за сигурност в Европа през 2021 и 2022 година. Чрез тях те заявиха на НАТО (САЩ), че не могат да допуснат повече приближаването им до границите си, тъй като от чисто военно-стратегическа гледна точка това е буквално покана за втора операция "Барбароса", като тази, която някога Хитлер започна през 1941. Да не говорим, че с разполагането на американски военни активи в Киев, Чернигов, Харков и на други места, САЩ щяха да имат капацитета да удрят с ракетите си самата Москва в рамките на 3-4 минути.
Както вече всички помним, САЩ и НАТО отхвърлиха руските искания за гаранции за сигурност за Русия, с което де факто предзивикаха войната в Украйна. Интересът на САЩ тук е очевиден - Киев трябва да се използва като таран срещу Русия, за да бъде отслабена тя, омаломощена и в крайна сметка, заради изтощение от войната, икономическите санкции и изолацията, да се срине.
Това не се случи, поради което САЩ и други фактори започнаха да мътят периферията на Русия - преди всичко Закавказието, където избухна поредния арменско-азербайджански конфликт, завършил този път много по-бързо и успешно за Баку. Западът знае, че докато води така наречената "специална военна операция", Русия не може да си позволи да води и война в Закавказието - регион, където руските войски са се сражавали с местните народи, с персите и османците в продължение на векове. Още повече, че все още Русия има военно присъствие в Сирийската арабска република, гарантирайки крехкия и относителен мир в тази изтерзана от войната страна (руското присъствие е малко, но ефективно, въпреки че в северните части на Сирия, където по-силно влияние имат турци и американци, конфликтните ситуации продължават).
Съединените щати вероятно са се надявали, че нов арменско-азербайджански конфликт ще принуди Русия да се втурне на помощ на арменците, влизайки в тежка война с Азербайджан, чиято армия е модернизирана и въоръжена, благодарение на печалбите от петрол и газ. Но нито Азербайджан има намерение да воюва с Русия, напротив, Илхам Алиев поддържа добри отношения със страната, в чийто МГИМО е учил; нито пък Москва ще се впуска във военни авантюри, докато оперира в Украйна, за да защитава майдановското правителство на Никол Пашинян, който е твърде близък на САЩ, Франция и Джордж Сорос.
Руските миротворци направиха всичко възможно, за да няма етнически чистки и погроми над арменското население в Карабах, но не могат и не са длъжни да водят война заради непризнатата република. Още повече, че самият Никол Пашинян призна Нагорни-Карабах за азербайджанска територия. И то на фона на факта, че въпросният Пашинян, кадър на соросовите мрежи, провеждаше учения със САЩ и не криеше враждебността си към Русия точно преди азербайджанската операция.
И така, калкулацията на САЩ, че Русия може да влезе във втори конфликт, този път с Азербайджан, а де факто и със съюзната му и "братска" Турция, не се сбъднаха. Нито Москва, нито Баку, нито Анкара искат да се откажат от взаимоизгодните си отношения, които водят до многомилиардни печалби, за да се впускат в кървави войни, от които печалба могат да извлекат само англосаксонците.
Тогава останаха още две опции за САЩ и Запада - конфликт в Близкия изток, и конфликт в Централна Азия. Но в Централна Азия освен Русия, стабилността се гарантира и от Китайската народна република, а местните режими, макар и често некоректни и нелоялни спрямо Русия, Евразийския съюз и ОДКБ, все пак не са прозападни или самоубийствени. Още повече, че казахстанският президент беше спасен от руска интервенция.
Остава само Близкият изток.....
Регион, в който конфликтите се зараждат и без особена помощ от геополитическите играчи, а с малко такава, имат капацитета да прераснат в кървави месомелачки, предвид сложната история, етнически и религиозни отношения между евреи, мюсюлмани и християни. Добре известно е, че създаването на Хамас е допуснато от Израел, за да може да бъде организацията противотежест на Фатах. Също така е известно, че Хамас е свързана с "Мюсюлманското братство", а самите те са с много мъгливо минало и генезис.
С основание големи наши геополитически експерти, например Боян Чуков, смятат, че Великобритания е имала отношение към създаването на "Мюсюлманското братство". По пътя на дедуктивната логика и известните нам факти, бихме могли да предположим, че Лондон и Вашингтон са способни да повлияят на Хамас, дори и да не е пряко, а косвено, за да извърши организацията своята брутална атака срещу Израел, а след това да повлияят на дясното правителство на Нетаняху, което има големи връзки и зависимости в САЩ, за да започне не по-малко твърд и нещадящ цивилните отговор (засега с военновъздушни бомбардировки над Газа, в очакване на сухопътна операция, която би довела до много жертви, както от страна на Цахал, така и на палестинските цивилни).
Каква е изгодата им?
Създаването на нов военен конфликт, в който е много вероятно да вкарат Иран и Хизбулла, а покрай Техеран да принудят и Москва да се намеси. Защото Иран не може да изостави палестинците - това е въпрос на престиж, държавна идеология и влияние. Това важи още повече за Хизбула, чието съществуване е базирано на това да бъдат контрапункт на еврейската държава. Ако Хизбула бъде вкарана в конфликт, това с голяма вероятност ще вкара и Иран. Това не само ще даде възможност на Пентагона да поиска още по-голям военен бюджет, захранвайки американския военно-промишлен комплекс, но и ще може да вкара Москва - съюзник на Иран и Сирия, в близкоизточен конфликт.
На този фон и България има своята скромна, но зловеща роля. Нашата страна въоръжаваше украинските власти, които воюваха срещу руснаците и обстрелваха селата на нашите освободители в Донбас. По всяка вероятност доминиращите у нас партии на войната ще оказват военна помощ - с боеприпаси и не само, и на Израел, когато и ако той бъде вкаран от американците във война не само с Хамас, но и с Хизбула и Иран.
По този начин страната ни не само ще бъде мишена на руските ракети в Черноморския регион - каквато вече най-вероятно е станала, но и ще бъде мишена на ислямските терористи по цял свят, бидейки преден пост на американското влияние и сила на Балканите, които са предмостие към Близкия изток. Нещо повече, при една голяма война, която има потенциала да прерасне в Трета световна, България ще се превърне във военен хъб за операции и логистична поддръжка, както на близкоизточния фронт, така и на украинския. От наша територия, благодарение на режима на сглобката, ще летят американски военни самолети, както за Украйна, така и за Израел, Сирия и Ливан.
Ролята на България ще се засили още повече в негативен смисъл, поради факта, че Турция на Ердоган ще запази своя неутралитет, поне до онзи момент, до който не види коя страна надделява и къде турците могат да изкопчат повече печалба. У нас партиите на войната - ППДБ и ГЕРБ, вече успяха да унищожат напълно отношенията ни с Русия и да обрекат на разруха българската енергетика. Единственото, което ни остана, това е надеждата, че все пак децата ни ще живеят в мир и български войници няма да бъдат мобилизирани. Но това изцяло зависи от оцеляването на сглобката. Ако сглобката остане на власт, тогава можете да сте сигурни, че България ще умножи ролята си в украинския конфликт, но също така ще бъде вплетена и в близкоизточния конфликт.
Правителството на Николай Денков съществува единствено за да може да се използва България за военен тил на Украйна, а потенциално и за военен тил на един близкоизточен конфликт. Но тези два конфликта - украинският и близкоизточният, взети заедно, могат да прераснат в Трета световна война, за което говорят всички сериозни анализатори. Ето защо е добре да си помислим дали ДА или ДА НЕ гласуваме на местните избори и ЗА КОГО, от които ще се реши дали сглобката ще оцелее или не. Ако те изгубят местните избори и имаме висока изборна активност, някои от участниците в сглобката, най-вероятно ГЕРБ и/или ДПС, ще използват това като претекст, за да я разтурят.
Сривът на Продължаваме промяната и Демократична България на местните избори ще доведе до невъзможност за продължаване на правителството, дори и в очите на посолствата. Което дава надежда на България, че ще оцелее при тази гигантска геополитическа буря, която заплашва да ни засмуче. Единственото спасение за страната ни са предсрочни парламентарни избори, на които партиите на мира и неутралитета да извоюват надмощие в Народното събрание. А тези предсрочни избори ще бъдат предизвикани само от загуба за ППДБ и ГЕРБ на местните избори. Тъй че братя българи - спасението ни е в нашите ръце!
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
