Защо Бате Бойко покани Диана Найденова да копат компиро
„Да разкуткудякаме кокошките“ е банкянският римейк на „Да разлаем кучетата“. Не е суперпродукция, а мандатен сериал. Може да се гледа при честите совалки на Бойко Борисов из тв студиата. Паметен ще остане разговорът му с Диана Найденова вчера по бТВ, където премиерът три пъти се опитва да обясни нагледно на проницателната журналистка как се копат картофите.
„Трябва да се сложат на тъмно, за да покълнат, след това малко с мотиката се копат, слагат се. И толкова пустеещи земи, всеки може да си насади“, започна с предаването на аграрно-технически опит той. Водещата обаче бързо се изнерви: „Не е сериозно министър-председателят да се обръща към сънародниците си с такава идея“. Няколко минути по-късно Борисов пак поиска да разбули тайните на компиро и водещата отново изригна: „Моля ви, само не ми казвайте как се садят!“
Бойко направи бърз завой към измамите със земеделските субсидии, които илюстрира със следния пример: „И затова примерно, нашата нива и вашата нива, една до друга. Вие мерите 200 метра, да речем и от моята, и искате и за тези 200 метра доплащане. И в един момент като дойдат, измерят и проверят и казват – а, това е далавера и глоба“.
Третият път министър-председателят попита Найденова какво е разбрала за картофите от лекцията, при което тя примирено отвърна: „Разбрах за картофите. Че аз съм влязла във вашата нива, а вие с моята нива, и фалшиво сме дали едни пари...“ Горещо, твърде горещо…
Да се обърнем към хореографските подробности на задявката - Диана Найденова се бе издокарала с къса пола и изрязана черна блузка, прилепнала по тялото. Тъй като нямаше маса, която да разделя долните им половини,
премиерът беше принуден да зяпа баджаците
и други анатомични подробности на водещата. За негова чест успя да запази удивителна концетрация, но камерата все пак улови на няколко пъти ценителския му поглед да шари по снагата на журналистката.
Поначало Найденова е един от най-добрите тв дуелисти у нас, умее да притиска събеседника си както с умни и смели питания, така и с нещо, което напомня разкуткудякване. Рязко повишаване на тона, прекъсване на мисълта на госта, серия от кратки объркващи въпроси и контролен изстрел във вид на саркастична забележка.
За нейния случай обаче Бойко Борисов си бе изработил специална тактика, достойна за високия му дан от каратето. Навремето за един софиянец се казваше, че живее в „пети картофен пояс“, което означаваше нещо като „Дружба“ и „Обеля“, сега с презастрояването на столицата някои от топографските означения са се променили. Все така най-големият кошмар за всяка изискана столична дама е да я пратят на село да копае. Затова и Бойко съвсем съзнателно връщаше разговора към въртенето на мотиката на „вашата и нашата нива“. Борисов знаеше, че нагиздената дама ще изперка, ако някой мъж я покани заедно да копат компиро.
В края на разговора премиерът си позволи да оцени водещата като некомпетентна в атомната енергетика. „Толкова съжалявам, че не слушате и не вниквате. Пак ще повторя”, отрони Борисов. Това е една от редките мъжки победи в нашия феминизиран век, още повече ивоювана срещу изключително опасен противник като Найденова.
Етюдът е показателен за комуникационната стратегия на лидера на ГЕРБ. След това интервю разкуткудякването продължи и във Фейсбука, дори му поискаха оставката.
Бойко експлоатира не толкова политическите различия, колкото културните. Едно от тях е център – периферия, столица – провинция. В случая Бойко отново се показа като момчето от махалата, от крайния квартал, от картофения пояс, което съвсем доброжелателно праща изтънчената тв журналистка на село да копае картофи.
Точно неподправеният цивилизационен ужас от компиро, излъчван от Диана, зарежда със смях цялата сценка. По същия начин Борисов при гостуването си при Люба Кулезич разказа за
филията с мас и как е гонил прасето в Банкя
По принцип харизмата е почти необяснима и напълно непроницаема за рационалния анализ. По тази причина и у нас учените глави като политолози, социолози, журналисти и прочие сме изпаднали в ступор. Бойковото управление не може да се помести в схемите „ляво – дясно”, нито в познатите ни стереотипи на политически екшън.
Имаме премиер, който когато опозицията му поиска оставката, плаши с предсрочни избори. Когато му готвят вот на недоверие, той сам си устройва вот на доверие. Взима си решения, след малко си ги оттегля. Когато го критикуват, се обижда и тръгва да се оплаква колко е уморен и самотен.
Доколкото ГЕРБ е проекция на харизмата на Борисов, твърде необичайно е неговото поведение с оглед на досегашните образци на държавническо поведение. Оня ден на тържествено откриване на пречиствателна станция премиерът хане едно момче да му пее на ухо и направи знак на присъстващите официални лица да мълчат по време на рецитала. Дори и без перманентното чупене на официалния протокол, премиерът ни умира да играе малкия човек. С неговите слабости – „Батальона се строява”, чалгазвездите, кварталните мачлета, мъжките компании, свежите лафове и ретромъжкарското и просташки чаровно поведене спрямо най-ценните екземпляри от нежния пол.
Питър Пан от Банкя може да разказва с часове за хлапашките побоища в махалата, за героичните полицейски операции, за неравната му битка – сам срещу цялата тройна коалиция плюс президента и юдите от ДСБ и СДС.
Борисов е най-безпомощен, когато чете написани речи, обръщения и доклади от трибуната – срича, запъва се, поти се. Без прякото общуване с публиката, без размяната на хапливи реплики и остроумия, той прилича на дете, изоставено в гората. Обратно, силата му приижда когато води спор в студиото или се гълчи с опозиционните депутати в пленарна зала. Нека да припомним един малък щрих от скорошното му интервю с Иван Гарелов в предаването „Екип 5”.
Борисов: „Г-н Гарелов, не знам дали вие имате тъща и имате ли представа ли колко данъци е платила?
Гарелов: „Тя е покойница”.
Борисов: И това не е лошо, както се казва…”
На другата сутрин Бойко разказа същото пред журналистите и го обяви за виц, но при Гарелов премиерът изобщо не уточни, че става дума за анекдот, и мустаците на тв ветерана се бяха изпънаха стреснато. Шокиращият хумор, изстрелян на банкянски диалект, е едно от най-силните оръжия на Борисов. По нещо той прилича на селския мъдрец,
седнал в кръчмата да реди своите пиянски притчи
Както всеки разказвач, премиерът попада в най-коварния капан – този на очакванията на публиката. Затова и той често преувеличава, послъгва, ту се героизира, ту се самоосмива. Слушателите му са наясно, че далеч не всичко в премиерските приказки е истина, но лафовете му са бисери, които тръгват от уста на уста. Дарбата да разговаря пряко с душата на народа превръща политическите му противници и анализаторите просто във фон на разказите на Бойко в неговите приключения за ежедневното спасяване на родината.
Когато човек вечер удари три ракии, пусне телевизора и види на екрана Бойко, той е убеден, че ако вдигне чаша, насреща премиерът ще му викне „Наздраве, бай Георги!“ За него донякъде важи и казаното от един френски изследовател по отношение на египетския държавник Насър - „магьосник на колективната емоционалност, който чрез думите изразява най-дълбоките влечения на обществото и се оставя да бъде носен от тях“. В оформянето на неговия светоглед героите от детските книжки като „Винету” определено са си казали тежката дума.
Но същевременно Борисов владее до съвършенство сленговете на различните социо-културни прослойки у нас – селянинът, разпаленият политикан, футболният фен, каратистът, ченгето, провинциалният мачо, морският гларус. Когато казва по адрес на тройната коалиция: „Пожелавам ви приятна игра“ - майсторите на белота го разбират ясно. Този лаф се изтърсва в началото на играта, когато държите всички козове у вас, но съперниците ви още не знаят какво ги чака.
Когато е сред таксиджии, Борисов се сбогува с тях с думите: „Айде, че машинките чукат”. Когато идват френски репортерки – намята кожения шлифер, пали пура и удря пистолета „Глок“ у масата. Когато е в Берлин – въвежда небрежно понятието „шменти капели“, в Ню Йорк „яде първо, второ и трето“ на официалната софра. Езикът на Борисов е уличен карнавал по жълтите павета и червените килими.
Всичките тези разсъждения са приблизителни, доколкото харизмата доколкото е божествена тайна и не се подава на описание.
Харизмата се лекува с глад, каза наскоро психиатърът д-р Николай Михайлов. Прозрението му донякъде е вярно, доколкото подкрепата на ГЕРБ намаля чувствително. Има урок и за сегашните опозиционни лидери – никой от тях не става за рециклиране – и БСП, и сините трябва да потърсят и извадят кадърни, но и харизматични политици на изборите. Това засега е невъзможно. Обновлението на традиционните десни и леви партии се отлага за след изборите, но дотогава насред пълзящата бедност у нас и апокалиптичните вести от Близкия и Далечния Изток, нашият премиер ще се показва като непресъхващ извор на хумор, сатира и забава.
