За спиране на ограбването и на робството на монополите, се борят протестиращите
В началото на февруари улиците на много градове на страната се изпълниха с ядосани хора. Техният бунт избухна не само срещу робството на енергийните монополи, но и постави под съмнение цялата посока на прехода. Протестното движение, макар и хаотично и под напора на емоциите, вече оформя икономическите си виждания и прецизира своите искания. Формално те са разделени на три лагера – на Янаки Ганчев, на Красимир Коев и на групата, която в събота събра в Габрово представители на 35 града.
Нейните най-известни лица са Ангел Славчев, Янко Петров, Дончо Дудев и Мариана Христова. Именно това ядро на бунтовете излезе с икономически искания заедно с коалицията „Да остане природа в България” на Тома Белев, Гражданската инициатива за обществен и релсов транспорт на Веселин Кирев и Гражданското сдружение за защита на науката на Виктор Атанасов, което пък бе в основата на протестите срещу бившия образователен министър Сергей Игнатов.
Мариана Христова е начело на експертната група, която систематизира икономическите идеи на протеста. Тя бе моторът на гражданската съпротива при всички скорошни вълнения – от битката срещу ГМО през „Орлов мост” до добива на шистов газ чрез фракинг. Характерното за тези протестни вълни е, че в началото тръгват двайсетина души, за да се превърнат в хилядни шествия в различни градове. Паралелно с въстаническата дейност около ядрото от организатори са формираха и експертни групи, които се стараят да превърнат виковете и лозунгите по площадите в стройни концепции.
"Ние не сме популисти, не поставяме невъзможни задачи на властта. Желаем да спрем ограбването, робската зависимост от монополите,
да си върнем държавата и гласът на гражданите да се чува
отбелязва Мариана Христова пред „Стандарт”. Първото настояване е правителството в оставка и служебното, което ще го наследи, да не извършват разпоредителни действия с държавно имущество и финанси, и да не раздават безконтролно пари и концесии. „Това ограничение не се отнася за нещата от първостепенна важност като лекарства, здравеопазване, образование. Но няма концесии, нито разрешителни за проучване на нефт и газ, които да са спешни”, отбелязва Мариана Христова.
Второто им искане е незабавно да се прекратят започналите процедури по приватизационни сделки и да не се допуска излизане в несъстоятелност на БДЖ. „Трябва да се прекрати продажбата на „Товарни превози”.
"Тя е незаконна, тъй като БДЖ не е извадено от забранителния списък за приватизация”, допълва Христова. Според нея слагането на тезгяха на железниците не е в държавен интерес и по геополитически причини - България се намира на бъдещото трасе, което ще свърже Европа с Китай, а в момента е в реализация и проект за тунел под Босфора, който поставя страната ни на изключително важно място. „Железниците, дори и са на загуба, се поддържат във всички европейски страни.
Железницата е най-евтиният, достъпен и екологичен транспорт
казва тя.
Третото предложение е за преразглеждане на разрешенията за проучване и дадените концесии за добив на цветни и благородни метали, а също и на нефт и газ. Гражданските комитети настояват за пълен анализ на технологиите, безопасността за хората и природата и обществената полза.
„Трябва да има цялостна оценка на инвестиционните проекти. Безумие е на място с минерални извори като Велинград да се отваря мина за волфрам”, категорична е Христова. Тя смята, че е нереалистично да се обещава прекратяване на неизгодните концесии веднага, тъй като може да доведе до производствени аварии с последици за околната среда. Бунтарите обаче ще се борят за разваляне на неизгодните договори и повишаване на концесионните такси, които сега са в рамките на 1,6 - 4% годишно.
Щабът на въстанието се обяви и за отмяна на решението на Висшия експертен екологичен съвет, който разрешава допълнително застрояване в национален парк „Пирин” в рамките на 8 952 дка. Другото им желание е да се наложи истински мораториум върху застрояването на плажната ивица и последните диви места край морето.
Цялата приватизация на светло
Протестиращите са на мнение, че за да се предприемат каквито и да е дела, първо трябва да разбере истината за състоянието на икономиката. Те изискват разсекретяване на всички приватизационни сделки от 1990 г. насам. Всяко нещо, което касае държавно имущество, трябва да бъде публично, отсича Мариана Христова. Едно от най-сложните им искания е държавата да осигури механизъм за защита имуществото и интересите на потребителите, срещу които се водят изпълнителни дела от страна на монополистите. Христова не вижда как може да бъде наложен мораториум върху делата, но трябва да се намери начин за защита на имотите на хората.
Улицата предлага и да се разсекретят всички договори в енергетиката – продажбата на трите ЕРП-та, проектите АЕЦ „Белене”, „Цанков камък”, дългосрочните договори с ТЕЦ-овете и зелените енергии, финансовото състояние на НЕК.
Налага се и пълна ревизия на енергодружествата, за която протестиращите са готови да участват с граждански наблюдатели – счетоводители и юристи. „Неправилно се използва думата „национализация”. Ние не искаме държавата да конфискува частна собственост. Например „Енергото” винаги си е било държавно, а ние сме дали правото на някого да го експлоатира и можем да опитаме да развалим неизгодните договори”, подчертава Мариана Христова. когато се види реалната картина, тепърва ще се мисли как държавата да си върне собствеността.
Гражданските комитети поискаха омбудсманът Константин Пенчев да извърши цялостен преглед на отношенията между потребителите и монополите и доставчиците на финансови услуги /банки и фирми, които изкупуват лоши кредити/.
Общественият защитник трябва да изготви доклад, който да бъде предоставен на следващия парламент. „Бъдещите депутати са длъжни да преразгледат всички лобистки поправки, които са в услуга на фирмите и в ущърб на гражданите”, добавя Христова.
Тя е убедена, че натискът на гражданите няма да спре. „Ние подготвяме дългосрочна програма за контрол над властта. Никой от нас няма да се явява на избори, освен хората от партия „Зелените”. Ние обаче и за в бъдеще ще бъдем коректив на властта и ще осъществяваме граждански контрол на всички нива”, заключава тя.
Стандарт
