/Поглед.инфо/ По изпитан в редица страни модел, австрийският канцлер Себастиан Курц беше принуден да подаде оставка от собствените си съпартийци, уж заради обвинения в корупция. Но толкова проста ли е истината и има ли по-сериозни и задни мотиви за отстраняването му? Интересен факт е, че масло в огъня на изплашената от корупционен скандал Австрийска народна партия наливаха "Зелените" . Това трябва да ни говори много, тъй като са известни атлантици и най-яростните врагове на сътрудничеството в енергетиката с Русия, докато австрийският канцлер Курц беше един от хората, благодарение на които се реализира "Балкански"/"Турски поток".
Курц винаги е бил умерен и балансиран във външната си политика и се е придържал стриктно към военния неутралитет на Австрия, която не е член на НАТО. И Курц плати за това си "прегрешение", както няколко години по-рано плати и словашкият социалдемократ и патриот Робърт Фицо, който отново се озова в "корупционен скандал". При случая на Фицо веднага като по команда избухнаха протести с искания за "правосъдие", "справедливост", "съдебна реформа", "върховенство на закона" и други любими дъвки на либералния лумпениат, живеещ в големите европейски градове. Реторика и ситуация много подобна на протестите срещу кабинета "Орешарски" през 2013 година, организирани от ГЕРБ, Реформаторския блок (предшествениците на "Демократична България") и мощните мрежи на Сорос и "Америка за България".
Но Себастиан Курц си отиде достойно, както подобава на един канцлер на горнодунавската държава. По време на пресконференцията си той не се опита да отрича, че е наричал бившия председател на Австрийската народна пария Райнхолд Митерленер "задник". Както самият Курц казва за себе си, "аз съм преди всичко човек".
Според Der Standard новият премиер на Австрия ще бъде Александър Шаленберг , който беше външен министър, а освен това като любопитен факт е първият аристократ, който ще ръководи републиката след Втората световна война. И макар да е вярно, че Шаленберг е също консерватор като Курц и споделя сходни възгледи по въпроси като миграцията и недопустимата намеса на Брюксел във вътрешните работи на централноевропейските държави, по въпросите, които могат да вълнуват нас, българите и неавстрийците, той седи на неолиберални или неоконски, атлантически и ястребски позиции.
Така например, както съобщава руският Коммерсантъ, това лято по време на визита на руски дипломати във Виена, Шаленберг се е нахвърлил срещу Русия по въпроса за опозиционния либерален блогър Алексей Навални, който беше арестуван след като наруши пробацията си, която му бе наложена в рамките на дело за крупни финансови измами. И малките деца знаят, че Навални се инструктира от чужди държави - САЩ, Великобритания, Полша и тнт. Атаката на Шаленберг "в защита" на Навални и против закона за чуждестранните агенти в Русия е достатъчно показателна какви геополитически позиции заема новият канцлер.
Освен това, точка на конфликт между Шаленберг и руският му колега Сергей Лавров беше и решението на австриеца да посети "Кримска платформа" в Киев - русофобска и ястребовска среща, която не крие, че има за цел да отнеме Крим от Руската федерация (и на която присъства българският служебен министър, като по този начин застраши преизбирането на президента Радев, чието електорално ядро все пак не са русофобите, либералите или фашистите). Но да се върнем на Шаленберг. Лавров го покани да посети Крим и сам да се убеди в истината за полуострова и как живеят жителите му и какво предпочитат. Естествено, неоконът Шаленберг няма нито желание, нито намерение да извърши такава визита.
С бодър тон и блестящ поглед тогавашният австрийски външен министър също така заяви, че отношенията между Европейския съюз и Русия са "достигнали най-нисшата си точка".
"Основните демократични права, като свободата на изразяване не трябва да се възприемат като заплаха в никоя страна по света", каза австриецът тогава, намеквайки очевидно за Алексей Навални и американските медии в Русия. Интересно, че Шаленберг обаче не е казвал нищо в защита на журналиста и издател Джулиан Асандж, който лежи при зверски и нехуманни условия в британски затвор, очаквайки екстрадирането си в САЩ, макар и да не е американски гражданин, защото си е позволил да разкрие военни престъпления, извършени от американците в Ирак и Афганистан.
И така, във външната политика очевидно няма да има приемственост между Себастиан Курц, който поддържаше доколкото е възможно диалогични и добронамерени отношения с Русия, и който лобираше за сваляне на санкциите и развиване на съвместните икономически проекти като "Южен"/"Балкански"/"Турски" поток, и неговият бивш външен министър Шаленберг.
Изпадаме в една интересна ситуация, при която в Чехия ще триумфира пещерната русофобия, по-крайна дори от това, което вече се видя при кабинета на Бабиш, в съседна Австрия човекът на балансираната и мирна външна политика падна, наследен от бесен атлантик и неокон. И най-вече Германия, в която социаллибералните "социалдемократи" ще вкарат в правителството си "Зелените", които пък са едни от най-големите русофоби и американски активи на континента.
С други думи може да се каже, че отношенията между Европейския съюз и Русия най-вероятно ще се влошат още повече, имайки предвид тези последни развития. Контролът на САЩ над Централна Европа изглежда по-силен от когато и да било, макар че никой не знае още колко време ще продължи това в нашата динамична епоха. Засега Вашингтон "стегна редиците" в Източна и Централна Европа, обезпечавайки си спокойствие и послушни милитаристи, русофоби и неолиберали на власт от България през Словакия, Австрия и Германия.
Никак не е невъзможно много скоро да станем свидетели на цветна революция и в Унгария, която се превърна в символ на съпротивата в Европа срещу неолибералния глобализъм. Техниките и методите вече са отработени до съвършенство:
1. Намира се и се вади на показ от послушни медии подходящ "корупционен" скандал.
2. Вътрешни предатели в нежеланото правителство се активизират, за да изнесат "разкрития" или да направят провокация.
3. Започват протести на млади хора, по възможност студенти, еколози и тнт.
4. Ако държавата е в ЕС, Брюксел започва почва да говори за спиране на европарите заради корупцията, което се използва от медиите, за да разпали напрежението, а най-вече служи за да накара клиентелистките мрежи и зависимите от еврофондовете бизнеси да станат врагове на управляващата партия.
5. По време на протестите има насилие, което е нарочно провокирано.
6. Правителството подава оставка.
7. Започва или политическа нестабилност, хаос и най-редовни избори, или пък на власт идва "честен" и "млад" "визионер", който е удобен на САЩ или финансови олигарси като Сорос.
Списъкът е твърде дълъг: България, Румъния, Словакия, Италия; с неуспешни опити в Беларус, Турция, Русия, Венецуела и ред други държави по света. Винаги има нещо специфично и местно, но и винаги се намират общи тенденции и един и същ методически почерк в тези цветни революции или вътрешноправителствени преврати.
