/Поглед.инфо/ Българският служебен външен министър участва на форума "Кримска платформа", иницииран от украинския президент Владимир Зеленски. Този форум е, както го определи председателят на долната камара на руската Дума "още един рунд на информационна война" срещу Русия. Целта е да се дискредитира допълнително Москва, както и да се обърне внимание на международната общност към въпроса за "връщането" на Крим в Украйна (въпреки факта, че над 95 % от кримчани не желаят такова нещо). И докато българското правителство показва безусловната си солидарност към Украйна и лоялност към Съединените щати, то натовска и европейска Унгария действа по съвсем друг начин, и водена не от американските, а от унгарските национални интереси.
На форума "Кримска платформа", който трябваше да се превърне в апология на украинския краен национализъм и неонацизъм, които от години се подхранват от либералния Запад, унгарският президент Янош Адер разкритикува властите в Киев. Тежката критика на унгарския президент беше заради ограничаването на правата на унгарското малцинство в Украйна, особено що се отнася до изучаването на унгарски език там.
Нещо повече, унгарският външен министър Петър Сиярто ще обсъди този въпрос с руския си колега Сергей Лавров, което няма как да не ни наведе на мисълта, че Москва и Будапеща, въпреки различната си геополитическа и съюзна принадлежност, ще търсят някакви допирни точки и общ подход за защита на националните малцинства в мултиетническа и мултинационална Украйна.
И това не е за първи път. Още миналото лято Унгария наложи вето за срещата НАТО - Украйна, заради поругаването на правата на унгарското малцинство в тази страна. Самият генсек на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Будапеща е направила това "независимо от решението на НАТО да предостави на Украйна статута на партньор с разширени възможности".
Нека да контрастираме това с България, която винаги и при всяко положение мълчи по тези въпроси, въпреки че под украинския ботуш живеят стотици хиляди българи, които са по тези земи от векове (много преди появата на украинския национализъм и украинската "нация"). България мълча, когато Киев приема скандалния Закон за средното образование, който нанася тежък удар по правата на националните малцинства, намалявайки възможността им да учат и използват майчиния си език в училище.
След това Украйна се опита да разцепи доминираните от етнически българи общини в югозападна Украйна, уж с цел административна реформа, а всъщност съвсем прозаично - за да разбие монолитността на българската общност, което би й позволило да асимилира сънародниците ни по-лесно.
Имаше и редица други скандали - например побоя над българския политик в Украйна Антон Кисе, поругаването на български паметници, както и други неонацистки нападения срещу етнически българи в тази страна. И какво направи официална София? По времето на Бойко Борисов и Екатерина Захариева България държеше твърди евроатлантически позиции, сиреч не направи нищо, защото какво е животът на 250-300 хиляди украински българи, запазили идентичността си в чужда земя 200 години, пред това нашите гербери да се подмажат на Големия брат?!
Но страшното е, че България продължава с пасивността си явно и при служебното правителство, което ако и да се представя повече от задоволително по вътрешнтие въпроси, то външнополитически държи същия краен атлантически и милитаристки курс, който не само върви срещу националните ни интереси (като защитата на украинските българи), но и рано или късно може да вкара България в геополитическа катастрофа, както се случи три пъти през ХХ век.
Докато унгарският президент критикува Владимир Зеленски и режима му заради това, че ограничават правата на унгарците, нашият външен министър Светлан Стоев ще бъде поредното безгласно украшение в букета от атлантически милитаризъм и украински неонацизъм. Поставило ли е българското външно министерство въпроса за правата на стотиците хиляди българи в Украйна? Не, разбира се.
За сметка на това обаче, българската дипломация явно се занимава да брани "териториалната цялост" и "национален суверенитет" на Украйна, че и да връща Крим под властта на Киев. Нищо, че кримчани не щат да се връщат под властта на неонацистки Киев, официална София все пак ще размаха пръст на Русия и после ще се чудим ако догодина Черноморието остане без руски туристи, или пък ако България остане без ядрена енергетика, а защо не и да се "порадваме" на нови, по-високи цени на газта. Русия даде да се разбере, че ще вземе предвид всички държави, които участват на "Кримската платформа". Е, няма защо да се изненадваме и сърдим после, ако Москва ни третира като вражеска държава.
А междувременно кой ще защитава най-елементарните човешки права на българското население в Украйна? Същата онази Русия, срещу която са настръхнали като по заповед българските власти. Докато министър Светлан Стоев се усмихва и ръкува с украинските неонацисти, точно както правеше и Екатерина Захариева от ГЕРБ, Руската федерация многократно подчертава, че новият закон "За коренното население на Украйна" ще представлява заплаха не само срещу милионите етнически руснаци, но и срещу всички други малцинства в страната - унгарци, румънци, българи, поляци, татари, евреи и тнт.
В този смисъл Русия заема една принципна позиция, която действително изхожда от базовите и фундаментални правила и ценности на международната общност и ООН, докато България действа, както винаги е правила в последните 32 години - загърбва националните си интереси и живота на етническите българи в името на американските геополитически битки и хибридни войни.
България може само да се учи от мултивекторната и съобразена с националните интереси политика на Унгария на Виктор Орбан, която макар и да е членка на НАТО и ЕС, преди всичко е доказала, че следва тези политики и линии, които са най-плодотворни за унгарците. Така например унгарското правителство не се поколеба да закупи руската ваксина срещу Ковид-19 Спутник V, въпреки че въпросната все още не е одобрена от регулаторния орган на ЕС - ЕМА. А защо Европейският съюз не одобрява толкова дълго време руската ваксина, която иначе се използва в 67 държави и е с доказано най-голям процент на защита и най-малко странични ефекти? Защото, разбира се, Европейският съюз е преди всичко една система от лобистки институции, защитаващи интересите на отделни корпорации, при това не европейски, а американски най-често.
Е, Унгария и Орбан нямаха време да чакат Европейският съюз да се накани, докато унгарският народ мре, поради което одобриха на своя глава Спутник V. По същия начин, докато България например сама се простреля в крака и провали "Южен поток", който стана "Турски поток", а също така и АЕЦ "Белене", Унгария развива своята ядрена енергетика в тясно сътрудничество с Руската федерация.
Показателно е също, че Унгария стана центъра на многомилиардни китайски инвестиции, нареждайки се сред първенците в това отношение заедно със Сърбия и Гърция, докато България от друга страна, е място, което китайците кажи-речи избягват. И тъжната истина е, че китайците ни избягват, не защото не биха имали изгода да инвестират у нас, а защото знаят, че нашата държава е това, което в международните анализи се нарича ''failed state'' (провалена държава/бананова република), която не е субект, а обект в междудържавните отношения.
Но има още по-страшна истина, пред която трябва да се изправим. Сервилната ни политическа класа е такава, каквато е, само защото ние българите й позволяваме. Повечето български граждани, уви, смазани от тежкото си битие и манипулирани от медиите, на първо място разсъждават в чисто комформистки рамки и в линията на старата приказка, че "преклонена главица, сабя не я сече". Но може би това ще се промени лека-полека, защото България няма какво повече да губи (освен може би чисто формалното си съществуване като "държава")? Може би идва времето, когато ще видим най-после суверенна и българска политика от страна на официална София?
