На 27 години от с. Кортен, охранител във фирма „Корадо- Инс”, Нова Загора, останал без близки, не се оплаква от материални затруднения, тих, скромен, трудолюбив, няма постоянна приятелка, искал да стане полицай…
Достатъчно параметри, които да очертаят характеризират хиляди младежи на България, които нямат перспектива пред себе си.
Стефан е бил ясен!
С мотивите и подбудите, с настоящето и бъдещето си.
Или с липсата на такива. Дори психологът от МВР не скри, че този Стефан е търсил нова идентичност.
Един от мнозината, самоопределящи се като губещи.
Като нямаш близки, на кого да се оплакваш?
Какъв да станеш, освен охранител?
При това докато си по- млад, че и там вече не взимат по- възрастните, какъвто и опит да имат.
Как да има постоянна приятелка, като няма такава, която да добави към едната безперспективност и своята?
Недостижима е дори мечтата да станеш полицай.
Нищо, че си тих скромен и трудолюбив.
Държавната служба остава достъпна само и единствено с благословията на върховната власт, която може да сбъдва мечтите ти, дори да си с криминално минало (справка в Благоевград, а и не само).
Няма как в с. Кортен да ти се сбъдне „американската мечта”.
Дори и да риташ топка, няма да станеш Бербатов, Божинов или Стоичков.
Ако работиш като охранител, дори автомобилът на боса ти се вижда недостижима мечта.
Няма как за губещ да се бият фолк или други певачки, фотомоделки и подиумни красавици.
Срещу липсата на шанс пред Стефан се изправят властта и нейните субекти. С поредния им подарен шанс да доказват часове свои си тези.
И да бягат от неудобни въпроси.
Ако в първите часове на развитие на случая министър Цветанов беше в чужбина, то той много бързо успя да навакса с идването си.
Шансът не беше пропуснат дори от премиера, който вече неистово бяга от геополитически и въпроси от международната политика, където може да му се наложи след нечие скръцване със зъби да сменя за часове позицията си.
Дори главният секретар запя в хора и намери най- удобното обяснение- скъсали човека на изпит и той грабнал пищова.
Твърде просто, за да обясни съществуването на десетките хиляди Стефановци, които не се знае в кой момент ще изберат да сбъдват по най- лесния начин надежди и мечти.
Като подражават, естествено.
Но не на Стефан.
От всеки конфликт силният обикновено печели и излиза по- силен.
Властта няма да пропусне да обсъжда дълго и напоително, а накрая да наложи коя от коя по смешни мерки.
Сега гък няма да могат да кажат охранителните фирми, които дават сигурност в съществуването на десетки хиляди души.
Няма как да недоволстват заради записаното в поредната промяна на законите задължение охранителите да дежурят със закупено от самата фирма оръжие, защото се забранява да бъде използвано придобито преди това и на друго законно основание.
Като се знае, че в основната си част в охранителните фирми работят служители на бившите МВР и МНО, възможно е да се прозре и лустрация.
Но при всички случаи означава, че оръжейното лоби здраво е поработило.
Без някой да се сети, че в тежка криза да задължиш работодателите да заделят средства за закупуване на основни средства означава само и единствено да ощетиш работещите за тях.
А заплатите в този иначе мащабен, но все по- лошо оценяван бизнес, са под разумното.
Много по- важно е след случая да се отиде към по- задълбочени разсъждения.
Достатъчно справедливо ли е обществото ни?
Какво обществено- политическо устройство ни е необходимо?
Нормално ли е у нас не познанието, доказаните качества и умения да са водещи за успеха, а взаимозависимостите и парите?
Този Стефан сякаш закъсня.
Но ако нещата продължат по същия начин със сигурност може да се каже, че ще има още много Стефановци.
Или други подобни?
Забравихме ли, че един понаедрял особняк, учил доста успешно и вълнуващ се от всичко около него, със странния, но плашещ прякор Атила, взе заложници в автобус пак под дулото на пистолет?
Или че една учителка, която със сигурност отдавна няма никакви мечти, а само притискащи я реални и никога незадоволими потребности, за решаването на които тя също тръгна, макар и с бутафорен пищов да граби, след което сама се разкая и предаде.
Срещу Стефановците, Атилите и учителките, изтикани в дъното на социалната таблица към обречените да бъдат губещи, стоят другите.
Те са ясни.
Други са неясните.
Бляскавите дами и господа, които не обясняват произхода на капиталите си и изворите на неспирно благополучие.
Банкерите, които все повече са на гърба на все по- обедняващите.
Бизнесмените и преуспяващите мениджъри, които пренаписват биографии, в които спестяват упражняваното най- грубо насилие по пътя към парите и успеха.
Властници, политици и общественици, чиито просперитет ако не е идентичен, то се обуславя, свързва и преплита с миналото, настоящето и бъдещето на горните.
Няма как едно общество да очаква социалната чувствителност на въпросните да започне да се проявява.
Докато не се установи субект, който да гарантира общоприемливи условия за развитие на обществото и личността, числото на стефановци, атили и учителки с пищови ще съществува и нараства.
И всяка бутафорна власт ще получава шанс да се себедоказва в „битка” с тях.
