Организираната престъпност става все по- организирана.
Държавата- все по- малко държава.
Само повече се пишат доктрини, стратегии, отчети и т.н.
И още повече се говори.
Стана традиция към края си всяко правителство да симулира активност, депутатите от излъчилите го да предлагат и приемат закони, правилници, комисии, чиято активност пък дава шанс на знайната и незнайна опозиция да се прояви с контрапредложения и критики.
Въобще театър!
А през това време българите масово заживяват все по- зле и по- несигурно.
Алтернатива за това няма, като три нива фактори са гаранти за това:
- Наговорилите се да се менкат във властта още от Кръглата маса, едноцветни по същност , но играещи различни роли по сценарий;
- Допуснатите да своеволничат криминални тълпи, които след като обгрижиха досегашния елит, редеят геометрично;
- Специалните и специализирани служби, които пазят срещу комфорта на миросаните им началници едните и другите.
Само че ако за първата група мафиоти недосегаемостта е гарантирана, то за втората и третата хич не е.
Ако гилотинирането на един политик се извършва само символично с газов пистолет, то по повярвалите си, че са елит „момчета със смешни имена”, както ги нарече един вътрешен министър, се гърми с реални оръжия.
Навсякъде и по всяко време.
И след това правещите всички ни за смях започват да увъртат, да се надприказват, да предлагат, отхвърлят и т.н.
До следващата подобна стрелба.
При това кое от кое нищожество по- обстоятелствени, по- неясни обяснения мрънка.
Политическите нищожества, сегашни и бивши, се обвиняват взаимно, но и взаимно пазят.
Ще дойдат поредните избори, и така, както си седенкуват от медия в медия, пак се надяват да са си заедно.
Нищожествата от министерствата и институциите взаимно се подкрепят, усуквайки версия след версия, сякаш някой се интересува с какъв точно автомат и от къде се стреля, как се заличават следи с пожар, кой с кого е бил съдружник в миналото, пък после се скарал, та за това може и да са го нагърмяли.
Въобще шоу, чиято цел е оставане и възпроизвеждане за пореден път.
Режисьорите вътре потриват ръце.
Режисьорите отвън идеално си прекарват, давайки предписания, съвети, посочвайки виновни и най- вече прокарвайки собствените си интереси.
Национална сигурност след като всичките политически смешници години я кроиха, прекрояваха, рязаха няма!
Няма правителство, което от началото на прехода да не е обещавало реална битка с престъпността, да не е симулирало законодателни, структурни и кадрови реформи в системата за сигурност и да не е завършвало с фиаско.
Някои по няколко пъти.
А момчета „със смешни имена” не разбраха, че отредената им роля е да бъдат използвани, а когато им дойде времето, изключени.
Като бушони.
Кой както дойде- един за дълго в затвора, друг в чужбина, трети- с различен калибър, впрочем важен само заради поразяващите ефекти.
Държавата като субект трябва да гарантира сигурност на себе си, на обществото и на гражданина.
Обаче с готовността да се отказваме от всичко, което дори малко намирисва на национален интерес или цел, да допускаме да се намесват по най- груб начин в държавните ни дела всякакви държава няма.
Ако допускаме това, какво очакваме да е обществото и обществените отношения?
На мястото на конституционно и официално желано национално единство е въпрос на време и още малко нечие усилие, та и у нас да пламне искрата на нетърпими етнически конфликти.
А всъщност се очертава полезните решения да бъдат социални.
Дори сегашният вътрешен министър си спомни, че „престъпността е социално явление”.
Иначе индивида кучета го яли.
Ако някой искаше през тези всичките години да промени нещата, щеше!
Не е важно какъв цвят е котката, важно е дали тя лови мишки.
Нищо не значещи и още по- малко ангажиращи с изпълнение партийни програми не са в състояние да правят това.
Особено по гарантиране на националната сигурност и противодействието на престъпността.
Това не могат да ни осигурят чичковците и лелки, сдобиващи се и неистово пазещи щастието да се разхождат по жълтите павета, да богатеят безнаказано за сметка на партийно и към вождовете си преклонение ще оправят нещата.
Шансът е да се демонтира досегашния политически модел.
Иначе всичко се обезсмисля и фиксира до състоянието си сега.
Враждебно – престъпния контингент ще продължи да бъде в националния елит.
Разширяващата се перспектива за допускане на нови негови издънки обещава да разшири налагането на традиционните негови интереси и увековечи този модел.
А ако някой от до сега известните ни политици неистово внушава, че се е борил, бори или ще се бори с престъпността, най- добре е да слезе от сцената.
Резултатите са не само известни.
Те са предизвестени.
Не може налагалите разграждането на държавата, печелели по криминален начин милиони заедно, превръщали ги в милиарди силово и с инструмента на властта да ни налагат своето право да продължат.
И не бива да им позволим.
Защото не е и няма:
- Нито едно знаково убийство да бъде разкрито;
- Нито един от сочените за босове на престъпния свят осъден;
- Нито едно придобито по престъпен начин имущество отнето.
Реформите в сигурността доведоха до прилагане на характерни за киноиндустрията приоми.
Въпреки героичните пози, нарастващото число украсени с генералски лампази началници, агенти на, под, зад прикритие и др.п. престъпността не ще и не ще да намалява.
Ако в едно РПУ питаш как са с оперативния отчет, с агентите, най- много рискуваш да те погледнат неразбиращо.
В най- главните агенции, генерални, главни и областни дирекции едно не отдавнашно изследване сочеше, че на един оперативен работник се падат под 1- 1.5 % секретни сътрудници.
Причини много, но в случая е най- важна приказката за вмирисването на рибата.
В изследването не е поставен въпрос до колко процента е ефективността.
От там и резултатите за всички нас, гражданите, стават нарастващо плашещи.
Да вземем двата последни и най- скандални случаи- този със стрелбата срещу Ахмет Доган и с поредната нагла стрелба по „обвиняем по знаково дело” в най- оживения център на София.
За първия случай е ясно, че:
- Характерните за политическите партии вътрешни и помежду им конфликти все по- остро ще рефлектират и застрашават, особено при условията на очертаващото се стесняване на ресурсите, до които те ще могат да се домогват;
- недоволствата срещу несменяемо присвоили си власт и партия елити, и техните вождове ще нарастват, а с това и рисковете не само вербално- молебствено да им се напомня да си тръгнат;
- избора на радикалното недоволство ще нараства с число губещи социална идентичност и перспектива хора.
Смешно и тъжно е, но май ще трябва да се мисли и за нова политическа полиция.
Не която да преследва по волята на имащите власт нямащите, а такава, която да обърне с хастара навън самозабравилите се в сценариите и изпълнението на грабежа политико- престъпни клики.
За втория:
- Двойните стандарти и подходи винаги са опасни. Не може едни представители на престъпни групировки да са в националния(политически, властови и бизнес) безнаказан елит, а техните довчерашни съдружници изключени;
- Не може да твърдиш, че си поставил в известност, наблюдаваш и оперативно разработваш, задържаш и съдиш престъпни босове, да харчиш милиони от държавния бюджет за това и да се криеш зад клишета като „неизвестен извършител”, „множество възможни версии” и „следствена тайна”, когато някой някого отстрелва.
Решението е просто и се налага незабавно.
Ако искаме нещата да бъдат променени.
Но не за сметка на тези, които получиха предостатъчно кредит на доверие.