Днес публикуваният материал на Н. Радулов под заглавие „Екип за чудо и приказ” в сайта „Аргументи” (26.07.2013) ме провокира сериозно.

След като изразих безпокойството си за кадровите назначения в МВР и ДАНС, всуе смятах, че някой фактор ще се заинтересува за миналото на службите, за зависимостите между политици, черно- сивеещи бизнесмени и разпълзяли се за сметка на сигурността ни палави и алчни играчи (вж. още).

Годините на преход целяха включително притъпяване на обществената чувствителност и вяра.

И успяха!

За това днес никой никого не вярва, не проверява, камо ли да се позволи да мисли дори частична ревизия на прехода.

България ври и кипи от масови улични недоволства, изразяващи волята на суверена, до сега умело потискана, пренасочвана и манипулирана от самоназначилия се „национален елит”

Масовото обедняване, безработица и други социални злини, стоварени върху главите на българския народ се усилват и от обхваналата света криза, чиито край все не се вижда.

Всъщност и за социалните конфликти, неумението или нежеланието на българските власти и институции да осъществяват мониторинг върху тях и да търсят отговорни решения също неведнъж сме говорили, писали и предупреждавали.

Днес нещата са излезли от контрол и „националния елит” е в паника.

Правителството и Народното събрание всъщност са по- скоро олицетворение на статуквото, което основните играчи са готови да бранят с всякакви еквилибристики, тайно договаряни партийни конфигурации и пропагандни манипулации.

След като председателят на БСП Станишев си хареса ПЕС в перспектива, прехвърли отговорността върху извънпартиен кандидат, когото огласи като потенциален премиер предизборно в лицето на Орешарски.

И май с това смяташе, че се самоосигури.

Без да се интересува от партия, коалиция и евентуални парламентарни и извънпарламентарни съюзи, програми максимум и минимум, още по- малко от кадри.

Предходните почти четири години всички партии и партийки бяха в опозиция и скърцаха гладно със зъби.

Издигнат веднъж на върха ГЕРБ с Б. Борисов се развихри закономерно и си узурпира държавата, смятайки се за вечен.

Те всъщност и други преди него бяха „вечни и завинаги”, но платиха необратимо не само с цената на властта, а и поставяйки се пред тежкия въпрос за съществуването си в бъдеще.

Днес привидно непримиримите врагове са готови да се прегърнат, изправени пред алтернативната опасност да се загубят в политическото небитие.

Заради тази мултисексуалност днес всички партии си приличат, като окончателно се обезличиха и обезсмислиха, принуждавайки суверена, т.е. народа да търси трудна алтернатива.

Всъщност за какво хората се обединяват и членуват в партии?

- За да имат около себе си съмишленици;

- да има кой да защитава индивидуалните и колективните им права и интереси;

- за да се реализират в личен и колективен план;

- да участват пълноправно в обществения живот и в правенето на политика.

Заради това си избират ръководство, лидер и т.н.

Е, нека поне една партия в днешна България, участвала до сега във властта, да каже дали е изпълнила това изискване, дали не е оставила, съвсем недемократично, обсъжданията и колективните решения в ръцете на малка, но оспорима част от собствения си „елит”.

Да вземем БСП например, защото отдавна е повече от ясно, че повечето партии ползват нейния модел, водят началата си от нея и се съобразяват със ставащото там, превръщайки се във функция на този отдавна тежко болен организъм.

Толкова болен, че в търсене на лекарство в навечерието на изборите през 2001 г. най- нахално нейни представители направиха пътека до покоите на Сакскобургготски в Мадрид, за да го калесват да поучаства в политика на страната, на която претендираше да е цар по рождение.

И точно както се постъпваше в различни партийни лидери, преди това и след това, когато той обслужи проекта, изпи горчивата чаша.

Тарикатите в БСП пък стовариха цялата отговорност върху предходния си лидер Жан Виденов и единици от обкръжението му.

А скрито договарялите се с крайно разположената десница, владееща властта, отказалите се и подарили властта през 1997 г. станаха герои.

Като резултат днес БСП не може да претендира за история.

Тя сега си няма Дядото, няма Г. Димитров, бил гордо знаме на международния антифашизъм, няма Г. Кирков.

Антифашистката идея днес е добра барикада на олигархията.

А на „Позитано” има една зала, на един краткотраен министър на МВР, след чиято кончина се появиха нагли претенденти за „спасители на гражданския мир”, които с тези индулгенции си напазаруваха постове, отвоюваха влияние и се превърнаха в олигарси, откровенни бандити или скъпо платени техни слуги.

В помощ на това бяха плановете липси или често променяните закони , честите структурни и кадрови подмени, хилядите уволнения и принудителни пенсионирания.

Така беше осигурена пълната загуба на:

- държавност и суверенност;

. институционална мощ;

- оперативен ресурс, приемственост и памет;

- възможността за предотвратяване или наказване на виновните за криминалния преход.

Днес резултата е налице.

МВР не е пирамида, която да гарантира обществения ред, сигурността на гражданите и обществото, а се превръща в уютно местенце за верните слуги на замислилите и осъществилите този криминален преход.

ДАНС, прибрало в себе си ГДБОП всъщност цели да го задуши окончателно и превърне в нещо със сигурност неработещо.

Новото частно не може да е различно от общото.

За да са съвсем спокойни онези, които трябва, МО на практика не съществува.

Съдебната власт е гарантирано не(зависима)!!!

Всъщност едно е сигурно- така богатите ще стават гарантирано по- богати, а бедните повече и още по- бедни, защото „националният елит” целокупно така е решил.

Заради това партиите, макар всички да губят доверие, се възпроизвеждат доста театрално във властта, загрижени единствено каквито и избори да има, властта да бъде яздена от едни и същи.

Или от назначавани от тях послушници.

Без при това да има значение дали са компетентни професионалисти или омацани до ушите циници, готови да пазят луксозните си завоевания, включително с цената на сляпо изпълнявани заповеди.

Дори изискващи проливане на човешка кръв.

Само и единствено в тази среда статуквото ще се пази и договаря от чичо- митковци, докато държавата се управлява повече отвън, отколкото от вътре и по волята на случая.

А тази, не народна, суверенна воля, добре устройващата лелки и чичовци, ще се олицетворява не от формално избираните лидери, а от кръгове, банкери, любовници и тям подобни.

А за да е сигурно статуквото, кадрите са точно на местата си.

ГЕРБ изживява вече новото си опитомяване.